България и еврофондовете: Влияние и прогнози – част I

Според доклад на Министерството на финансите ефектът от програмите на ЕС върху БВП към средата на 2019 г. е увеличение с 5,5% спрямо сценарий без евросредства

Прочетена: 56

Мирослав Еленков

Министерството на финансите (МФ) публикува на официалната си интернет страница втората за 2019 г. оценка на макроикономическите ефекти от изпълнението на програмите у нас, съфинансирани със средства от Европейския съюз. Докладът се представя два пъти годишно – през март и през септември, и показва реалното влияние върху икономиката на паричните потоци от Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕСИФ) и Кохезионния фонд на ЕС върху брутния вътрешен продукт (БВП) на страната, нивото на усвояемост на възможните плащания и най-успешните програми. В настоящия брой ще представим данните на МФ за отражението на три ключови за икономическото развитие на България програми – ОП „Региони в растеж“ (ОПРР), ОП „Иновации и конкурентоспособност“ (ОПИК) и ОП „Инициатива за малки и средни предприятия“ (ОПИМСП). В следващ брой ще публикуваме информация за ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура“, ОП „Околна среда“, ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“, ОП „Добро управление“, Програмата за развитие на селските райони и Програмата за морско дело и рибарство за периода.

Вестник „Строител“ изпрати запитване до Управляващите органи (УО) на програмите за оценка за напредъка на усвояване на евросредствата. Първи коментари за изданието дадоха Смилена Костова, главен директор на ГД „Европейски фондове за конкурентоспособност“ към Министерството на икономиката, и Деница Николова, зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на УО на ОПРР.

В доклада на МФ се посочва, че през настоящия втори програмен период 2014 – 2020 г. България има достъп до средства по линия на ЕСИФ в размер на 9,9 млрд. евро, предназначени за съфинансиране на 10 програми. В сравнение с периода 2007 – 2013 г. разполагаемият ресурс е по-голям с 5,2%. От ведомството отчитат, че към 30 юни 2019 г. средното изпълнение на програмите е 34,6%, като са извършени плащания на обща стойност 4,05 млрд. евро., в т.ч. средства от ЕС в размер на 3,414 млрд. евро.

Брутен вътрешен продукт (БВП)

„През разглеждания период производството и БВП на страната нарастват плавно, позволявайки постепенна реална конвергенция с ЕС. Изпълнението на планираните мерки по линия на ЕСИФ изиграва роля в това отношение, като симулациите показват, че техният ефект върху БВП към средата на 2019 г. е увеличение с 5,5% спрямо сценария без евросредства. При това позитивната роля в средносрочен план ще е свързана както с увеличаването на количествената характеристика на наетите ресурси (труд, капитал), така и с подобряване на качествения им компонент. Повишаването на качествената характеристика на наетия трудов ресурс позволява увеличение на неговата производителност, а оттук и на общата факторна производителност“, уточняват от МФ. В резултат на това икономиката се позиционира на по-висока траектория на икономически растеж.

Положително въздействие върху икономическото развитие се наблюдава и при разходите за брутообразуване на основен капитал на частния сектор. Към средата на 2019 г. частните инвестиции надвишават нивото, което би било наблюдавано в отсъствие на средствата от ЕС, с 15,5%. Ценовото равнище в страната претърпява слабо увеличение (1,7% за периода 2014 – 2019 г. спрямо базисния сценарий) поради вливането в икономиката на средствата от ЕС. Според експертите това е обяснимо на фона на все още набиращото скорост усвояване и на краткия период за проявление на дадения ефект. Въпреки това, дори и при очакваното последващо ускоряване на процеса на изпълнение на оперативните програми, ефектът върху ценовото равнище се очаква да бъде умерен заради отворения характер на икономиката. Анализаторите поясняват, че увеличаването на платежоспособното търсене в малка отворена икономика, която не може да влияе на световните цени, по-скоро рефлектира в ускоряване на растежа на вноса на стоки и нефакторни услуги.

Симулациите на МФ потвърждават, че изпълнението на Споразумението за партньорство е довело до нарастване на вноса – 6,7% спрямо базисния сценарий. От ведомството поясняват, че това, от една страна, е свързано с по-високия растеж на доходите, а от друга, произтича от нарасналото производство. „Икономиката се характеризира с висока пределна склонност към внос, произтичаща както от ниската й суровинна обезпеченост, така и от стремежа за повишаване на производствената ефективност посредством внос на по-производителни и суровинно спестяващи оборудване и технологии. Същевременно износът на стоки и нефакторни услуги също нараства леко спрямо базисния сценарий, като ефектът към края на 2019 г. е 0,7%“, се казва в доклада.
В дългосрочен план очакванията са за значително повишаване на положителния принос на ЕСИФ към увеличението на износа на страната, като това ще е резултат както от по-голямото производство, така и от подобряването на конкурентните позиции на местните производители заради по-високата производителност на труда и ефективност на производствения процес.

Пазар на труда

От МФ са установили, че в резултат на интервенциите, финансирани по оперативните програми през разглеждания период, се наблюдава положителна промяна по отношение на икономическата активност на трудоспособното население, коефициентите на заетост и безработица. От ведомството считат, че към настоящия момент това се дължи основно на преки ефекти от вливането на средствата в икономиката (откриване на работни места). В средносрочен и дългосрочен план се очаква да се проявят и косвени ефекти, намирайки изражение в повишаване на качеството на заетите и работната сила като цяло. „Последните се проявяват и в допълнително увеличаване на производителността на труда. Същевременно по-високата заетост и редуцираната безработица позволяват ускоряване на растежа на доходите, като нетният ефект върху средната работна заплата към средата на 2019 г. достига 4,9%“, е записано в документа. Симулациите на министерството показват още позитивен ефект по отношение на заетостта в размер на 8,8% в резултат на усвояването на средствата по линия на ЕСИФ и съответно редуциране с 4,1% на коефициента на безработица спрямо сценария без еврофондове.

За периода 2014 – 2020 г.

Оперативна програма „Региони в растеж“

разполага с бюджет от 1,543 млрд. евро, като 1,311 млрд. евро от тях са от ЕС. Към 30 юни 2019 г. по ОПРР са изплатени 697 млн. евро, от които 596 млн. евро са от ЕС. В резултат на това степента на усвояване на средствата от ЕС по програмата към този момент е 45,4%.

ОПРР има основен фокус върху изграждането на инфраструктура на местно равнище. Към средата на 2019 г. се отчитат непосредствени преки ефекти върху частните инвестиции (увеличение с 0,9%) и външната търговия, свързани с реализация на инвестиционните намерения, които са характерни за програмите, ангажирани основно с изграждане на инфраструктурни обекти. По отношение на бъдещото усвояване на ОПРР в краткосрочен и средносрочен план се очаква в резултат на разрастващата се строителна дейност да се постигне временен икономически растеж в сравнение със сценария без инвестиции в тази област, като към средата на 2019 г. то се равнява на 0,3%. По линия както на преки, така и на косвени въздействия прогнозата е това да доведе до ръст на частните инвестиции и по-висока заетост, както и съответно до временно намаляване на безработицата. „Нарасналото търсене на работна ръка ще има известен принос към повишаване на средната работна заплата, което ще рефлектира във временен ръст на частното потребление“, поясняват от МФ.

Общият бюджет на
ОП „Иновации и конкурентоспособност“

през настоящия програмен период е 1,321 млрд. евро, от които 1,123 млрд. евро са европейско финансиране. Към 30 юни 2019 г. са извършени плащания към бенефициенти в размер на 552 млн. евро по Първа, Втора и Пета приоритетна ос, от които 470 млн. евро от ЕС. Степента на усвояване на средствата от ЕС по ОПИК към тази дата възлиза на 41,8% от бюджета й.

ОПИК е пряко насочена към подобряване на конкурентните позиции на българските предприятия. „За периода до средата на 2019 г. от реализираните интервенции вече се отчитат първите краткосрочни ефекти по някои от основните макроикономически показатели, като най-значително е отражението върху частните инвестиции, последвано от ефектите върху частно потребление, внос, износ, текуща сметка на платежния баланс и бюджетен баланс“, посочват анализаторите от МФ. Те добавят, че поради спецификата на инвестициите по линия на оперативната програма при нея се наблюдава леко влияние върху увеличението на износа (0,3%) дори в краткосрочен план. За ръста в износа се счита, че е свързан в определена степен и с нарастване на вноса на стоки за междинно потребление (1%), които не са налични на местния пазар.

Изводът е, че в краткосрочен план нетният ефект върху платежния баланс на страната е отрицателен, тъй като вносът нараства с по-високи темпове от износа. В средносрочен план сред най-значимите резултати по отношение на макроикономическата среда в страната се очаква да бъдат тези по линия на увеличаване на частните инвестиции вследствие на изпълнението на ОПИК, като подобни ефекти се наблюдават дори в краткосрочен план, оценени на 2,4% до средата на 2019 г. Част от позитивите по линия на нарастване на заетостта също ще бъдат свързани с разкриване на висококвалифицирани работни места заради инвестициите в иновации.

Средствата по

ОП „Инициатива за малки и средни предприятия“

за 2014 – 2020 г. са 102 млн. евро, които са изцяло от ЕС. Към 30 юни 2019 г. ОПИМСП е изпълнена на 100%. Тя финансира операции под формата на гаранции за отпускане на кредити за малките и средни предприятия. От МФ отчитат, че в краткосрочен план ефектът е значителен върху частните инвестиции, привлечени към реализираните финансови продукти. От ведомството са забелязали непосредствено отражение на програмата и върху платежния баланс, като според експертите е налице известно подобряване на текущата сметка, въпреки необходимостта от внос на суровини и инвестиционни стоки за реализиране на инвестиционните намерения. Регистрирано е и леко повишаване на заетостта, а оттам и на частното потребление.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 10.10.2019. Категория Тема. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Leave a Reply

avatar
  Subscribe  
Notify of

%d блогъра харесват това: