България и еврофондовете: Влияние и прогнози – част II

Най-висока степен на усвояване от представените програми достига ОПРЧР - 45,3%, следвана от ОПТТИ - 33,9%, и ПРСР с 32,6%

Прочетена: 80

Мирослав Еленков

В два поредни броя на вестник „Строител“ представяме данни от Министерството на финансите (МФ), което публикува на официалната си интернет страница втората за 2019 г. оценка на макроикономическите ефекти от изпълнението на програмите у нас, съфинансирани със средства от Европейския съюз. Докладът се представя два пъти годишно – през март и през септември, и показва реалното влияние върху икономиката на паричните потоци от Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕСИФ) и Кохезионния фонд на ЕС върху Брутния вътрешен продукт (БВП) на страната, нивото на усвояемост на възможните плащания и най-успешните програми.

В миналия брой обърнахме внимание на ОП „Региони в растеж“ , ОП „Иновации и конкурентоспособност“ и ОП „Инициатива за малки и средни предприятия“. В този ще Ви представим ОП

„Транспорт и транспортна инфраструктура“

(ОПТТИ), ОП „Околна среда“ (ОПОС), ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“ (ОПНОИР), общия бюджет на ОП „Развитие на човешките ресурси“ (ОПРЧР), ОП „Добро управление“ (ОПДУ), Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) и Програмата за морско дело и рибарство за периода.

ОПОС има ресурс
от 1,770 млрд. евро

за периода 2014 – 2020 г., от които 1,504 млрд. евро са принос на ЕС. Изпълнението й стартира през 2016 г., като към 30 юни 2019 г. по оперативната програма са изплатени средства в размер на 323,2 млн. евро, от които 275,5 млн. евро са от ЕС. Степента на усвояване достига 18,3%. ОПОС предвижда интервенции основно в екологична инфраструктура.

Предвид относително скромното изпълнение на програмата към средата на 2019 г. преките ефекти са концентрирани предимно по линия на увеличаване на частните инвестиции (с 0,4%), а оттам и на импорт на стоки и услуги поради необходимостта от внос на част от необходимите за реализацията на инвестициите суровини и инвестиционни стоки. Съответно това рефлектира и в известно влошаване на текущата сметка на платежния баланс. В дългосрочен план направените вложения ще допринесат за по-добри условия за правене на бизнес и подобряване на качеството на живот в населените места, а оттам и за нарастване на производството в страната и подобряване на конкурентните позиции на българските фирми.

Общият бюджет на
ОПТТИ е 1,88 млрд. евро.,

от които 1,604 млрд. евро са от Брюксел. Това са 16,2% от общата помощ на ЕС за периода 2014 – 2020 г. Към средата на 2019 г. реално изплатените суми възлизат на 638,5 млн. евро, от които 544 млн. евро са за сметка на ЕС по всички приоритетни оси. Степента на усвояване на средствата от ЕС по програмата достига 33,9%.

Тази програма предвижда изключително инвестиции в развитие на транспортната инфраструктура в страната. Към средата на 2019 г. в резултат на сравнително по-структурния характер на мерките, финансирани чрез средствата по тази линия, се наблюдават скромни краткосрочни ефекти. Първите преки резултати от изпълнението на

ОПТТИ се изразяват в лек ръст на производството и частните инвестиции най-вече в сектор „Строителство” предвид дейностите по изграждане на инфраструктура. Наблюдава се и известно нарастване на вноса, което е свързано с необходимостта от осигуряване на суровини и стоки за реализация на инвестиционните намерения. Това води до леко влошаване на текущата сметка.
В краткосрочен план не е налице значителен ефект върху бюджетния баланс въпреки необходимостта от съфинансиране на изпълняваните проекти, като противодействащите фактори са тези, свързани с подобряването на икономическата конюнктура. Дейността по изграждането на транспортната инфраструктура от своя страна е допринесла за увеличение на Брутния вътрешен продукт с 0,3% спрямо сценария без евросредства, като в средносрочен и дългосрочен план това ще доведе до повишено търсене на стоки и услуги от други сектори на икономиката, които се използват в строителството на транспортната инфраструктура.

ОПРЧР разполага
с бюджет малко над
1 млрд. евро,

от които 938,6 млн. евро са принос на ЕС. Към 30 юни 2019 г. реално изплатените средства по програмата възлизат на 500 млн. евро, в т.ч. 425,3 млн. евро за сметка на ЕС по всички приоритетни оси. Степента на усвояване достига 45,3%.

ОПРЧР е преобладаващо насочена към подобряване на характеристиките на работната сила, а оттук и към повишаване на конкурентоспособността на българското производство. Поради характера на интервенциите по ОПРЧР, които са насочени преобладаващо към човешкия капитал, при нея се наблюдава немалко положително въздействие върху пазара на труда и увеличение с 3,5% на Брутния вътрешен продукт още в краткосрочен план. За разглеждания период са реализирани както мерки във връзка с подобряването на човешкия капитал, така и за пряко създаване на работни места. Последният тип мерки сравнително бързо проявява своя ефект върху икономката, като чрез нарастване на вложения труд в краткосрочен план се регистрира увеличено производство. През разглеждания период са реализирани и мерки за подобряване на институционалния капацитет, които също влияят положително върху пазара на труда.

Към средата на 2019 г. ефектът върху общата заетост от изпълнените проекти достига 6,9%. Симулациите показват също така намаление на коефициента на безработица под базисния сценарий, както и положително въздействие върху средната работна заплата от 4%. Интервенциите по линия на създаване на заетост довеждат до ръст на частното потребление и съответно увеличение на търсенето на български продукти. Това е съпроводено от леко нарастване на ценовото равнище с 1,2% спрямо сценария без средства от ЕСИФ за периода 2014 – 2019 г. В резултат на увеличеното производство, както и поради необходимостта от съфинансиране на реализираните интервенции по програмата се наблюдава и стимулиране на частните инвестиции с 8,1%.

Общият бюджет на ОПДУ за периода 2014 – 2020 г. е 334 млн. евро,

от които 284 млн. евро са принос от ЕС. Към 30 юни 2019 г. изпълнението на програмата е на сравнително ранен етап, като са извършени плащания към бенефициенти на стойност 72,5 млн. евро, от които 61,7 млн. евро от ЕС по всички приоритетни оси.

Усвояването достига 21,7% към разглеждания период, което е доста ниска степен и затова още не се наблюдават значителни ефекти върху основните макроикономически показатели, уточняват от МФ. Програмата е насочена към подобряване на работата на държавните институции, както и на диалога с гражданското общество. В резултат на това се очаква изпълнението й да рефлектира положително върху инвестиционния климат в страната, а оттам върху цялостната икономическа активност. Това въздействие ще се изрази в нарастване на частните инвестиции и съответно на икономическия растеж.

ПРСР за периода
2014 – 2020 г. е с бюджет от 2,917 млрд. евро,

от които 2,366 млрд. евро са принос от ЕС. Към 30 юни 2019 г. изпълнението навлиза в напреднала фаза, като са извършени плащания към бенефициенти на стойност 968 млн. евро, от които 770 млн. евро са от ЕС. В резултат на това степента на усвояване на средствата възлиза на 32,6%, като е стартирало изпълнението на 13 от общо 17 мерки. (Данни за изпълнението на ПРСР към 31 октомври можете да видите в интервюто на министър Десислава Танева на стр. 6-7.)

ПРСР концентрира сериозен финансов ресурс за модернизиране на земеделието и преодоляване на икономическото изоставане на селските райони. Целта е в резултат на интервенциите да се създадат възможности за местна заетост и подобряване на качеството на живот и съответно на национално ниво да се постигне по-балансиран икономически растеж. В резултат на изпълнението на програмата за разглеждания период към средата на 2019 г. се наблюдава известно положително отражение върху частните инвестиции в размер на 1,9% и влошаване на показателите, свързани с вноса на стоки и услуги, текущата сметка и до по-малка степен – с бюджетния баланс. Увеличението на импорта е сред най-непосредствените ефекти на макрониво и е свързано с необходимостта от внос на суровини и стоки за пряка реализация на инвестиционните намерения.

Краткосрочен негативен ефект се наблюдава и по отношение на бюджетния баланс, като той отразява непосредствената нужда за осигуряване на съфинансиране. От друга страна съпровождащото увеличаване на частните инвестиции до известна степен неутрализира влошаването на бюджетния баланс. В краткосрочен план има скромно увеличаване на заетостта, а оттам и на частното потребление от 0,5% спрямо базисния сценарий.

Програмата за морско дело и рибарство
е с бюджет от 113,5 млн. лв.

за периода 2014 – 2020 г., от които 88 млн. евро са принос от ЕС. Към 30 юни 2019 г. изпълнението е на ранен етап, като са извършени плащания към бенефициенти на стойност 11,1 млн. евро, от които 8,6 млн. евро от ЕС по Първа, Втора, Трета, Четвърта, Пета и Седма приоритетна ос. В резултат на това степента на усвояване на средствата от ЕС възлиза на 9,8%. Тази стойност обяснява факта, че все още не се наблюдават значителни ефекти върху основните макроикономически показатели. В средносрочен и дългосрочен план се очаква нарастване на производството, увеличение на частните инвестиции и съответно на пазара на труда, като приносът ще бъде съществен в рамките на сектор „Рибарство“.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 23.10.2019. Категория Тема. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Leave a Reply

avatar
  Subscribe  
Notify of

%d блогъра харесват това: