Тема

Планът за инвестиции за Европа е сред големите успехи на Юнкер

Мирослав Еленков, Страсбург [caption id="attachment_216016" align="alignleft" width="800"] Снимка ЕП[/caption] „Бих искал да пожелая много късмет на новия председател на Европейската комисия (ЕК). Благодаря на моите комисари, защото без тях нямаше да постигна нищо“. Това каза Жан-Клод Юнкер пред евродепутатите по време на последното си изслушване като председател на ЕК. „Когато поех функциите на председател, Европа беше много уязвима. През 2014 г. тя не бе любимка на гражданите“, посочи той. „Моята цел бе да се изгради Комисия, която да работи за бъдещето на Съюза“, изтъкна Жан-Клод Юнкер. В речта си той се спря на напредъка в приоритетните области на ЕК, като икономическия растеж, работните места и инвестициите, даването на нов стимул на Европа. Юнкер изтъкна също и контактите с гражданите и подобряването на законодателната процедура чрез фокусиране върху важните въпроси и опростяване на законодателните предложения. Жан-Клод Юнкер изрази своето разочарование от това, че не е бил създаден банковият съюз, който той вижда като ключов елемент за разрешаване на бъдещи кризи. Същевременно изреди редица успехи като Европейския стълб на социалните права и правилата за командированите работници. Според него това са важни стъпки за засилване на достойнството на работниците. Отношенията с Африка и 15 нови търговски споразумения бяха също споменати сред успехите. По думите му важна постигната цел е и съхраняването на мира в Европа. Досегашният председател на ЕК призова евродепутатите да продължат да се борят за ЕС. В отчета на работата си като изключителен успех той изтъкна създаването на плана „Юнкер“. За него той е изиграл ключова роля за стимулирането на заетостта и растежа в ЕС. Инвестициите на групата на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), подкрепени от Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) по плана „Юнкер“, са довели до увеличаване на брутния вътрешен продукт (БВП) на ЕС с 0,9 % и до създаване на допълнителни 1,1 милиона работни места в сравнение с базовия сценарий. До 2022 г. благодарение на плана „Юнкер“ БВП на ЕС ще нарасне с 1,8% и ще се открият 1,7 млн. работни места. Това показват последните изчисления на Съвместния изследователски център (JRC) и икономическия отдел на групата на ЕИБ, извършени въз основа на одобрените до юни 2019 г. споразумения за финансиране. „Постигнахме целите, които си поставихме – връщане на стабилния растеж в Европа и стимулиране на заетостта. Винаги съм казвал, че планът не е панацея, но можем да се гордеем с факта, че над един милион малки предприятия получават финансиране, което преди не беше достъпно за тях“, заяви Жан-Клод Юнкер. [caption id="attachment_216017" align="alignright" width="800"] Снимка ЕП[/caption] Редица лидери на политически групи благодариха на председателя на Комисията за неговите усилия през последните пет години, за работата, свързана с икономическите и миграционни кризи и преговорите за Брекзит, за поставянето на дневен ред на социалните въпроси и за постепенното оттегляне от строгите икономии. Те също оцениха високо факта, че той не е правил компромиси с основните свободи и борбата с данъчните измами. Някои от тях подчертаха и усилията на Комисията за увеличаване на инвестициите, укрепването на единния пазар и гарантирането на енергоснабдителните мрежи. Евродепутати разкритикуваха Комисията „Юнкер“, че не е направила достатъчно за борбата срещу климатичните изменения, осъдиха слабите действия за защита на лицата, подаващи сигнали за нередности, и отбелязаха, че социалните въпроси не са били адресирани достатъчно. Бюджетът на ЕС за 2020 г. с повече средства за климата По време на парламентарната сесия в ЕП евродепутатите обявиха своята позиция относно бюджета на ЕС за 2020 г., отбелязвайки, че той трябва да бъде солидна отправна точка за стартиране на ново поколение програми на ЕС. ЕП увеличи проектобюджета, предложен от Комисията, добавяйки общо повече от 2 млрд. евро за защита на климата. Освен това те приеха и повече средства за бюджета на Инициативата за младежка заетост и програмите „Еразъм +” и одобриха допълнителна подкрепа в съответствие с приоритетите на Парламента за малките и средните предприятия, дигитализацията, миграцията и външната политика, както и за развитие и хуманитарна помощ. Така Европарламентът гласува бюджет около 171 млрд. евро за поети задължения (стойност, която ЕС се ангажира да инвестира през 2020 г. и годините след това, тъй като проектите и програмите се изпълняват за няколко години), което представлява увеличение с около 2,7 млрд. евро в сравнение с проектобюджета на Комисията. Пленарното гласуване сложи началото на период от три седмици за „помирителни“ разговори със Съвета на ЕС. Целта е постигането на споразумение между двете институции навреме, за да може през втората ноемврийска сесия (25 - 28 ноември) Парламентът да гласува бюджета и председателят официално да го подпише. Ако не се стигне до съгласие, Комисията трябва да предложи нов проектобюджет. Около 93% от бюджета на ЕС финансират реални дейности на местно ниво в страни от Съюза и извън него. Средствата отиват директно към граждани, региони, градове, земеделски производители, изследователи, студенти, неправителствени организации и предприятия. За разлика от националните бюджети, които се използват до голяма степен за предоставяне на обществени услуги и финансиране на системи за социално осигуряване, бюджетът на ЕС е предимно инвестиционен инструмент и не може да отчете дефицит, какъвто може да се получи при един национален бюджет например. [caption id="attachment_216018" align="alignleft" width="800"] Снимка ЕП[/caption] Въздействието върху заетостта и растежа в ЕС Освен прякото си въздействие върху заетостта и растежа на БВП планът „Юнкер“ ще окаже и дългосрочно макроикономическо влияние върху ЕС, като ще допринесе и за стимулирането на европейската конкурентоспособност и просперитет. До 2037 г. дейностите по плана ще доведат до създаване на още 1 милион работни места и до увеличаване на БВП на ЕС с 1,2%. Друга важна цел на плана „Юнкер“ е да подпомага започването на нови проекти. От 2015 г. Европейският консултантски център по инвестиционни въпроси предоставя техническа помощ и консултации за нови проекти. За изминалия период центърът е разгледал над 1400 искания от организатори на проекти във всички държави от ЕС – по над 400 се предоставя индивидуална консултативна помощ, като за над 50 от тях вече е одобрено отпускането на заеми от ЕИБ. Сред кредитираните проекти е този за модернизиране на системата за улично осветление във Вилнюс, Литва, чиято цел е подобряване на енергийната ефективност. Проектът, който също така получи гарантиран от ЕФСИ заем в размер на 21,6 млн. евро, ще помогне за намаляване на консумацията на електроенергия и на разходите с около 51%, което ще доведе до икономии от 1 млн. евро на година, или това се равнява на средното потребление на почти 3100 домакинства. Към септември 2019 г. е публикувана информация за 890 проекта на Европейския портал за инвестиционни проекти – място за онлайн срещи на организатори на проекти и инвеститори. Те обхващат всички основни сектори на икономиката на ЕС, като общият размер на предложените вложения възлиза на 65 млрд. евро. Повече от 60 проекта са получили финансиране след публикуването им на портала. „Постигнахме значителен напредък от началото на първите проекти през 2015 г. Днес европейската икономика отново е на прав път и планът за инвестиции ще има дълготрайно въздействие. До момента от финансирането са се възползвали над един милион малки предприятия, чиито проекти ни помагат в прехода към нисковъглеродна, кръгова и устойчива икономика. Горд съм да заявя, че изпълнихме нашия най-голям приоритет – да мобилизираме частни средства за общественото благо“, посочи зам.-председателят на ЕК Юрки Катайнен, който отговаря за работните места, растежа, инвестициите и конкурентоспособността. „Когато преди пет години обсъдихме тази инициатива за пръв път, много хора бяха скептични. Трудно е да се повярва, че с какъвто и да е финансов инструмент могат да бъдат създадени милиони работни места или подкрепени един милион предприятия. Въпреки това последните изчисления показват, че сме били прави да следваме идеите си. Планът „Юнкер“ оказа значително въздействие върху икономиките и живота в цяла Европа – той подпомогна благоприятни за околната среда и климата проекти, иновациите и постигането на по-справедливо общество и ще продължи да го прави дори след като Жан-Клод и аз отдавна сме се пенсионирали“, каза Вернер Хойер, председател на групата на Европейската инвестиционна банка. Към октомври 2019 г. Гърция, Естония, Португалия, България и Полша са държавите с най-високо съотношение между привлечени инвестиции по линия на ЕФСИ и БВП. Проектите по плана „Юнкер“ включват различни дейности – от изграждане на паневропейска инфраструктура за високоскоростно зареждане на електрически автомобили до създаване на компания за управление на хранителни отпадъци в Румъния и реинтеграция на бивши военнослужещи на работното място в Нидерландия. Общото финансиране по линия на ЕФСИ в рамките на плана „Юнкер“ за България възлиза на 472 млн. евро, като се очаква то да генерира допълнителни инвестиции в размер на 2,4 млрд. евро. За успешни проекти в страната ни могат да се посочат редица примери. Най-големият е изграждането на новия завод за производство на фармацевтични продукти и фуражни добавки на „Биовет“ АД в Пещера. Общият размер на инвестицията е 300 млн. лв. Производствените мощности разкриват над 200 нови работни места за висококвалифицирани работници и специалисти в сферата на биотехнологията, химията и инженерството. Този проект е част от стратегията на дружеството за растеж като фармацевтична компания, базирана в Европейския съюз и оперираща на глобалните пазари. Успешното реализиране на тази инвестиция води до 50% увеличаване на производствения и ферментационния капацитет на дружеството. Със заем от 18 млн. евро се подкрепят плановете на българската технологична компания Software Group за разширяване на нейната дейност в световен мащаб. Групата помага на доставчиците на финансови услуги да цифровизират бизнеса си и управлява процеса на цифрова трансформация на клиентите си, като способства да повишат ефективността на своята дейност. Software Group използва финансовата подкрепа за инвестиции в иновации и увеличаване на персонала си. С помощ от ЕС „Агрия Груп Холдинг“ изгражда ново съоръжение близо до пристанище Варна - в района на Белослав. Със заем от 14 млн. евро се финансира строителството на съоръжение, което ще бъде използвано за съхранение, обработка и износ на зърно, растителни масла и слънчогледов шрот. Капацитетът му ще бъде 1 млн. тона зърно годишно. Kloshar Bags е стартиращо модно предприятие от София. След създаването му марката бързо набира популярност в социалните мрежи, така че скоро нейните създатели решават да разширят дейността си. За това са нужни повече инвестиции в материали и логистика. Те получават заем от институция за микрофинансиране, който е гарантиран от Европейския инвестиционен фонд и плана „Юнкер“. Това дава възможност на Kloshar Bags да създаде свой онлайн магазин и да увеличи персонала си. В момента компанията изнася чантите си за клиенти от цял свят — като се започне от САЩ и се стигне до Южна Корея.