Ветрило от програми за енергийно обновяване е в основата на устойчив модел за финансиране в следващите години

Елица Илчева Добре известно е, че в последните години програмите за енергийна ефективност (ЕЕ) са единственият инструмент за подобряване на жилищните условия в населените места, като заедно с това подпомагат облагородяването на градската среда, стимулират предприятията и заетостта в строителния сектор и повишават покупателната способност на населението в резултат от по-ниските сметки за енергия. Те имат доказан положителен ефект върху здравето на хората и значителен екологичен както поради намаляването на замърсяването на въздуха с фини прахови частици, така и чрез ограничаването на емисиите от парникови газове. В дългосрочен план обновяването носи добавена стойност и за енергийната сигурност. На фона на това, че Зелената сделка е приоритет номер едно за ЕС, а енергийната ефективност е един от основните критерии за успеха й, разработването на устойчив модел за финансиране на санирането в следващите години е изключително важно. Още повече че в инвестиционния план на пакта централно място заема подкрепата на мерки за ЕЕ на сгради. В този смисъл България е длъжна да изготви стратегия за подобряване състоянието на жилищния фонд, а препоръки за бъдещите политики, основани на задълбочен анализ на съществуващото състояние, предлагат двата доклада за подобряване на енергийните характеристики на жилищните сгради в страната. Те са изготвени от „Българо-австрийска консултантска компания“ АД по поръчка на МРРБ и бяха публикувани преди по-малко от месец. За създаването на документите са използвани данни на кадастъра, Националния статистически институт, Националната информационна система за състоянието на енергийната ефективност и др. 703 978 здания имат нужда от мерки за енергийна ефективност Това е изведената като акцент цифра в аналитичната част на доклада за националния жилищен фонд в страната. Той третира сградите, въведени в експлоатация преди 2011 г., когато е направено последното им преброяване. Към 1 февруари същата година общият им брой е 2 060 745, а апартаментите в тях са 3 887 149 с полезна площ 283 833 436 кв. м. Обитаваните здания пък са 1 505 945 с 3 345 819 домове и полезна площ 248 286 757 кв. м. Интересно е, че повече от 85% от всички са еднофамилни къщи с полезна площ приблизително 50% от общата. Многофамилните са под 5%, но използваемата им площ - 47,2%, е приблизително равна на тази на къщите - 47,7%. „Голямата относителна тежест на блоковете в дяловото разпределение предполага значителен потенциал за енергийни спестявания. Затова санирането им следва да се постави като акцент в процеса“, съветват анализаторите. Събраните от тях данни обръщат внимание и на факта, че като форма на собственост 97,6% от сградите са частни, 1,1% - на юридически лица, а едва 2,4% - на държавни или общински власти. „Това е специфична особеност за страната, която дава съществен отпечатък в съществуващите бариери пред процеса на санирането на фонда в организационен, правен и поведенчески аспект и има важно значение за последващото набелязване на стратегически мерки и политики“, пише в доклада. Документът отчита и факта, че по вида на строителната система жилищният фонд в България е представен в пет обобщени категории: панелни, стоманобетонни, масивни (тухлени с бетонна плоча), полумасивни (тухлени с гредоред) и други сгради. Най-големият дял е създаден между 1960 и 1989 г. (52%), като това е периодът, в който са изградени основната част от панелните и стоманобетоновите блокове. Тогава за първи път се поставят и изисквания към съхранението на енергията чрез нормативни коефициенти на топлопреминаване на ограждащите елементи. В същото време обаче 96% от обитаваните сгради, построени до 2011 г., са на един, два или три етажа и попадат в категорията ниско застрояване, като полезната площ на жилищата в тях е 54% от общата. Едва 7% са в съответствие с актуалните нормативи Категорично е становището, наложено от цифрите, че сградният жилищен фонд е неефективен от гледна точка на енергийната ефективност. Към настоящия момент едва 7% от площта на обитаваните сгради (построените след 2010 г. или тези, които са обновени) са в съответствие с актуалните нормативни изисквания за ЕЕ. Това означава, че сред оставащите 93% следва да се определят допустимите и подходящи за саниране, които да бъдат обхванати от Стратегия, в съответствие с изискването на Директива (ЕС) 2018/844 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за изменение на Директива 2010/31/ЕС относно енергийните характеристики на сградите и Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност. Бариери пред обновяването Основната е на прага на споменатия вече факт, че в България 97,6% от жилищата са частни, а близо 60% от населението живеят в режим на етажна собственост. Доколкото решенията сега изискват участие на 100% от собствениците за санирането, правната и институционална рамка, свързана с жилищата, е от голямо значение и има нужда от промяна. Друг съществен проблем е свързан с липсата на специализиран посредник за предоставяне на експертна помощ в целия процес. Най-подходящата фигура за изпълнение на тази роля според европейските практики е професионалният домоуправител. „В нашата страна управлението на многофамилните сгради е непрофесионално, недостатъчно и неефективно и необходимостта от адекватно стопанисване следва да бъде отчетена в дизайна на следващи етапи на програми за обновяване“, съветват експертите. Наличието на необитаеми апартаменти в обитаеми здания също може да бъде трудно преодолима бариера, защото голям процент необитавани жилища в една постройка, респективно малък брой собственици, прави инвестицията неефективна от гледна точка на ЕЕ и/или неефикасна от гледна точка на финансирането, независимо от източника. Смяна на горивна база или източник на отопление с друг не е технически осъществима при условията на икономическа оправданост за голяма част от многофамилните жилищни сгради. Повече от 80% от обитаваните се отопляват от собствен топлоизточник. По тази причина съществува техническа невъзможност за съществена оптимизация на базата на разходоефективен способ. Друга категория бариери пред обновяването за ЕЕ в жилищния сектор и особено в многофамилните жилищни сгради е финансовата неспособност на собствениците сами да предприемат действия. Това е най-популярният проблем пред масов процес на саниране. „Макар явлението „беден собственик“ да е добре познато във всички страни от бившия социалистически лагер (понастоящем членове на ЕС), проблемът е най-остро изразен в България. Това предпоставя необходимостта от продължаваща финансова подкрепа на държавата. Нивото и начинът за отпускане на безвъзмездна финансова помощ обаче е силно чувствителен въпрос и трябва да се обмисли много внимателно с оглед на два основни фактора: размерът на безвъзмездната помощ следва да даде възможност за участието на голямата част от собствениците на жилища в една сграда; размерът на гранта трябва да бъде оправдан от гледна точка на данъкоплатците и справедливото разпределение на ползите“, пише в доклада. Преминаване от 100% грант към съфинансиране За целта е необходимо да бъдат внимателно проучени и взети под внимание доста потенциални проблеми, а именно да се мисли какво ще се случва с некредитоспособни и изцяло неплатежоспособни стопани, както и как ще се определят тези категории. Според анализаторите трудностите с вземането на заеми произтичат от ниската кредитоспособност на немалка част от собствениците в една сграда поради невъзможност да предложат адекватни обезпечения. Същевременно в България не съществуват към момента иновативни (за страната ни) подходи, като предоставяне на колективен кредит, превърнало се в последното десетилетие в обичайна европейска практика на търговски банки (включително такива, опериращи в България). „Много са преимуществата, заради които си струва да се проучи този опит в контекста на планираните инициативи. Мерките следва да осигурят достъпна целева подкрепа за неплатежоспособните собственици, която да направи възможна работата върху цели сгради, когато и където такива са основна пречка пред инициативата на етажната собственост“, е посочено в документа. Експертите съветват да се създаде специализиран национален фонд, който да предоставя заемен ресурс и банкови гаранции за участващите финансови институции, в т.ч. създаване на механизми за подялба на риска между публичните звена и търговските банки по примера на добрите европейски практики. При структуриране на механизмите е препоръчано да се използват ресурсите и опитът на международните финансови институции. Посочено е също, че в страната липсва практика за финансиране на цялостни проекти за енергийна ефективност в жилищни сгради, тъй като те се възприемат от търговските банки като по-сложни от традиционното кредитиране и изискват експертни знания, допълнителни усилия и разходи за прилагането им. За преодоляване на тези бариери могат да се използват възможностите за изпълнение на пилотни проекти, включително по Програма „Хоризонт 2020“ и „Хоризонт Европа“. Ветрило от програми Експертите са стигнали до извода, че уроците от вече изпълнените проекти сочат, че вместо една програма за обновяване, която се опитва да решава всички проблеми на сградите, далеч по-ефикасно би било създаването на ветрило от възможности (програми), ориентирани към решаване на различна проблематика и нужди. Според тях те може да се структурират по следния начин - за еднофамилни къщи, за многофамилни сгради, за различни мерки, свързани с конструктивната устойчивост на зданията, преди въвеждане на мерки за ЕЕ и т.н. „Такъв подход има преимуществото на гъвкаво прилагане на БФП с различен интензитет в зависимост от нуждите и целите на прилаганите политики. По този начин по-лесно може да бъде приложено изискването за обвързване на мерки за подобряване на ЕЕ при саниране с целевите или постигнатите енергоспестявания“, пише в доклада. Политики и мерки за насър­чаване на икономически целесъобразна ЕЕ За преодоляване на съществуващите бариери е необходима интеграция и координация на политиките, мерките и механизмите. Това означава разработването на програмите за подкрепа да се извършва с участието на всички отговорни институции – министерствата на енергетиката, на регионалното развитие и благоустройството, на околната среда и водите, на труда и социалната политика, на финансите, на икономиката, структури, управляващи европейски средства, и местни власти. Препоръката на авторите на доклада е да се създаде устойчив модел за финансиране, който да включва 3 компонента: ✓ безвъзмездна финансова помощ с различен размер в зависимост от целите на програмата и нивото на постигната енергийна ефективност; ✓ улеснен достъп до кредитен ресурс от търговските банки, осигурен чрез създаване на финансови инструменти за споделяне на риска. Това ще стимулира навлизането на банковия сектор на този пазар чрез отпускане на дългосрочни и безлихвени кредити за собствениците; ✓ предоставяне на допълнителна целева помощ чрез отделен механизъм като мярка за осигуряване участието на собствениците с ниски доходи. Предлага се също да се разгледа възможността за диференциране на безвъзмездната финансова помощ и на регионален принцип - за регион с ниски, средни и високи доходи на населението. Друга идея е създаването на общински фондове в подкрепа на жилищната политика и обновяването. За осъществяване на заложените цели анализаторите смятат, че е подходящо използването на следните икономически инструменти: ✓ подобряване системата на ценообразуване, позволяваща достигане на производствено-доставните стойности в съчетание с въвеждането на компесаторни регулации по отношение на нискодоходните домакинства и социално уязвими потребители; ✓ укрепване на механизмите на ценообразуване на енергия от изкопаеми горива, за да се осигурят подходящите икономически сигнали. Такива могат да бъдат: увеличаване на цените за електроенергията до разходопокривни нива, придружени с мерки за увеличаване броя на уязвимите лица, обхванати от системата за социално подпомагане; спиране субсидирането на неекологични твърди горива, за да се премахнат погрешните стимули, които обезсърчават инвестициите в енергийна ефективност. В категория „технически мерки“ е предложено политиките да се насочат към: ✓ разработване и поддържане на единна база данни за жилищните сгради; ✓ насърчаване използването на централизирани системи за отопление и ВЕИ; ✓ разработване на пакетни решения, които постигат високи нива на спестявания, без смяна на горивна база/източник на отопление с друг; ✓ ускоряване на процеса по изготвянето на технически паспорти на жилищния фонд като необходима предпоставка за широкомащабен процес на обновяване за ЕЕ. В общите изводи на документите се съобщава още, че трябва да се извърши преоценка на сегашната система за социално подпомагане по отношение на енергийно бедни лица с цел разширяване на социалната мрежа за защита на домакинствата с ниски доходи. Смята се, че увеличаването на обхвата на социалния „чадър” е необходимост, продиктувана от стремежа да се осигури обхващане на по-големи групи от нуждаещите се в сравнение с настоящия момент. Доколкото жилищната политика по същество е местна политика, препоръката е целевите помощи за обновяване да станат част от общинска дейност за подкрепа на неплатежоспособните лица за участие в програми за обновяване за енергийна ефективност на сградите. „По този начин нуждите могат по-лесно да бъдат поставени в контекста на местните специфики. Това, от една страна, ще създаде възможност за повече гъвкавост с цел своевременно стартиране на широкомащабен процес по обновяване на жилищния сграден фонд в първия етап. От друга страна, ограниченият публичен ресурс ще бъде насочен към домакинства, живеещи в сгради, където се е появила инициатива на етажната собственост за участие в схеми за енергийна ефективност, изискващи съфинансиране от страна на собствениците“, пише в документа. По-качествени материали, нови технологии и разяснителна кампания Необходимо е да се помисли за подходящи политики и мерки за насърчаване използването на по-качествени материали и нови технологии при енергийното обновяване, категорични са анализаторите. Те смятат, че е нужна подкрепа за използването на ВЕИ за собствени битови нужди, където е технически възможно и икономически оправдано, а доколкото най-ефективното отопление е чрез централизираните системи за отопление, да се стимулира и използването на потенциала му. „ЕЕ все още не се разпознава като приоритетен проблем за голяма част от собствениците, тъй като разходите за енергия са често ниски в сравнение с цената на много други фактори. Голямо е предизвикателството да се промени съзнанието и да се стимулират домакинствата да инвестират в подобряване на енергийната ефективност“, обобщават анализаторите. Подходяща мярка за получаване на надеждна информация (и мотивация) е създаването на единен център – условно наречен обслужване на „едно гише“ в различните му форми – местни власти, публично-частни партньорства. Друга необходима новост е разработването на комуникационна програма за разясняване на ползите от обновяване сред широката общественост, на национално и местно ниво. Важна е също така подкрепата за демонстрационни проекти на местно равнище като пример за ползите и ефектите от обновяване, включително разпространяване на най-добрите практики от България и европейски държави с приложими за нашите условия практики.