Какво прави ЕС за справяне с кризата от COVID-19?

Мирослав Еленков Определят пандемията от COVID-19 като най-голямата криза след Втората световна война. В момента повечето европейски икономики са изправени пред сериозни предизвикателства, а много малки и средни компании на територията на Съюза вече са на прага на фалита. Затова Европейският парламент (ЕП) се ангажира да помогне на държавите от ЕС да се справят с коронавируса и със социално-икономическите негативи от него. Организирането и предоставянето на здравни грижи е в изключителните правомощия и отговорности на страните членки, но въпреки това ЕС бързо се включи с мерки за подпомагане на държавите да ограничат разпространението на COVID-19, да бъдат осигурени наличности на медицинско оборудване и подпомогнати изследванията за изработка на ваксина. Като част от съвместната реакция на ЕС на извънредна пленарна сесия евродепутатите приеха с почти пълно единодушие и три спешни законодателни предложения на Комисията за облекчаване на последствията от кризата. Одобрените мерки са: Инвестиционна инициатива в отговор на коронавируса „Кризата с коронавируса засегна държавите от ЕС по внезапен и драматичен начин и ще има голямо потенциално въздействие върху техните общества и икономики. Тя възпрепятства растежа в страните, тъй като икономическата активност рязко намалява. Това положение може да се влоши вследствие на ликвидни ограничения, тъй като предприятията изпитват затруднения да плащат на своите доставчици и служители. В същото време са необходими допълнителни публични ресурси за подпомагане на здравните системи и други дейности, пряко свързани с епидемичния взрив“, посочват от ЕК. Изпълнителният орган на ЕС счита, че за преодоляването на извънредната ситуация са нужни конкретни мерки за подкрепа и защита на икономиките, предприятията и работниците на държавите членки. Например значителни по размер и своевременни намеси в здравните системи, които да им позволят да функционират под значителен стрес, стимули за малките и средни предприятия, които често имат по-ниски маржове, за да бъдат смекчени отрицателните последици върху пазарите на труда, и подпомагане на други уязвими направления на техните икономики. Според ЕК проблемът засяга целия Съюз и изисква мобилизиране на всички налични ресурси на равнището на ЕС и на държавите членки за преодоляване на безпрецедентните предизвикателства, свързани с епидемичния взрив на COVID-19. С оглед на това Комисията предлага Инвестиционна инициатива в отговор на коронавируса. Тази мярка е насочена към насърчаване на инвестициите чрез мобилизиране на наличните резерви от парични средства в рамките на Европейските структурни и инвестиционни фондове за незабавна борба със стагнацията. Вложенията ще бъдат значителни и бързо ще достигнат над 37 млрд. евро. За да се постигне това, Комисията предложи на ЕП и на Съвета да бъде освободена инвестиционна ликвидност в размер на около 8 млрд. евро. За осигуряването на тези европейски публични инвестиции в размер на 37 млрд. евро Комисията предлага да се откаже от задължението за тази година да изиска възстановяване на неизразходваното предварително финансиране за Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейския социален фонд (ЕСФ), Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР) до приключването на програмите. Това предложение беше прието с 683 гласа „за“, 1 „против“ и 4 „въздържал се“. Разширяване на обхвата на фонд „Солидарност” В рамките на съвместни координирани усилия за справяне с последиците от пандемията важна роля може да изиграе фондът „Солидарност“ на ЕС (ФСЕС) като проява на съпричастност с държавите членки. От ЕК са убедени, че само с помощта на действащия понастоящем инструмент е невъзможно да се даде адекватен отговор на равнището на ЕС при тежки извънредни ситуации в областта на общественото здраве, каквато е предизвиканата от COVID-19. Поради това се разширява полето на действие на ФСЕС, за да може да обхване възникването на тежки извънредни ситуации в областта на общественото здраве и да се дефинират специфични операции, които отговарят на условията за отпускане на помощ. ФСЕС бе създаден през 2002 г. с цел подкрепа на членките на ЕС и присъединяващите се държави при големи бедствия, причинени от природни явления като наводнения, бури, земетресения, вулканични изригвания, горски пожари или суша. Фондът може да бъде мобилизиран по искане на засегнатата страна, ако мащабите на бедствието налагат намеса на европейско равнище. Той е израз на силната сплотеност на Съюза и дава възможност на държавите членки да си оказват взаимопомощ чрез предоставянето на допълнителни финансови ресурси от бюджета на ЕС. При сегашния си обхват на действие обаче ФСЕС може да бъде задействан само при природни бедствия, причиняващи физически щети. На страните, които отговарят на условията, той може да предостави годишна финансова помощ от максимум 500 млн. евро. Целта на направеното предложение на ЕК бе да се измени Регламент (EО) №2012/2002 на Съвета от 11 ноември 2002 г. за създаване на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз, за да се разшири неговият обхват. Основните характеристики, както и разликите по същество, са следните: – Географският обхват остава непроменен - той е ограничен до държавите членки и страните, водещи преговори за присъединяване към ЕС. – Тематичният обхват обаче се разширява, за да включва тежки кризисни ситуации, възникнали в резултат на заплахи за общественото здраве. При преразглеждането на Регламента за ФСЕС през 2014 г. е въведена възможност за авансови плащания, която е започнала да се прилага от 2015 г. Основното съображение за въвеждането на такива плащания е била твърде дългата (обикновено до една година) процедура по задействането на Фонда и изплащането на цялата помощ, както и необходимостта от по-бърза реакция при сериозна кризисна ситуация. Освен това е преценено, че дългите срокове за предоставянето на помощта накърняват имиджа на ЕС. Размерът на авансовите плащания е определен на 10% от очаквания принос (финансови вноски) на ФСЕС, като максималната стойност е била 30 млн. евро. Оказало се е, че това равнище не отговаря на нуждите. При по-малките по мащаб бедствия, при които приносът на ФСЕС се равнява на няколко милиона евро, авансовото плащане е от порядъка на няколкостотин хиляди евро, което на практика не е от особена полза. Съответно при много тежки бедствия авансово плащане от максимум 30 млн. евро би било крайно недостатъчно. Затова предложението на ЕК бе и за увеличаване на авансовите плащания за отделните бедствия от всички категории до 25% от очаквания принос на ФСЕС при максимален размер от 100 млн. евро. Също така Комисията поиска в годишния бюджет общият размер на бюджетните кредити за авансови плащания за ФСЕС да се увеличи от 50 млн. евро на 100 млн. евро. Мярката се прие от евродепутатите с 671 гласа „за“, 3 „против“ и 14 „въздържал се“. Временно суспендиране на правилата на ЕС за летищните слотове е третото важно предложение на Комисията. Чрез него ще се предотврати оперирането на празни полети от въздушните превозвачи в рамките на пандемията. Това временно суспендиране означава, че авиокомпаниите няма да бъдат задължени да използват слотовете си за излитане и кацане, за да ги запазят през съответния период на следващата година. Така нареченото правило „използваш или губиш“ ще бъде отменено през целия летен период, от 29 март до 24 октомври 2020 г. Мярката бе приета с 686 гласа „за“ и 2 „въздържал се“. „Вече знаем със сигурност, че епидемията на коронавируса ще задейства безпрецедентно свиване на европейската икономика в момент, в който тя вече страда от малък растеж и прекалено ниска инфлация. Не можем да си позволим тежката здравна криза, която преживяваме, да се развие във финансова, икономическа, социална и политическа криза“, посочи председателят на ЕП Давид Сасоли. Той изтъкна важните мерки, които ЕС предприема, но добави, че е нужно да се приемат и нови инструменти. Сасоли се застъпи за увеличаване на капитала на Европейската инвестиционна банка, за да може тя да окаже по-голяма подкрепа на малкия и средния бизнес. „В момента работим върху пълна гъвкавост на съществуващите фондове, например структурните фондове. Това ще осигури незабавна подкрепа на държавите членки“, каза председателят на ЕК Урсула Фон дер Лайен. „За да се осигури възстановяването, Комисията ще предложи промени в предложението за Многогодишната финансова рамка, които ще позволят на Съюза да се справи с кризата от коронавируса. Това ще включва пакет от стимули, който ще гарантира поддържането на сближаването в рамките на Съюза чрез солидарност и отговорност“, посочи тя.