До 35% спад на собствените приходи отчитат общините за първите три месеца на 2020 г.

Росица Георгиева Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) започва работа по проучване и анализ на данните за отражението на кризата с COVID–19 върху местните бюджети, съобщава на официалния си сайт организацията. Решението е взето на редовно заседание на Управителния съвет на НСОРБ. На база на получената информация ще се разработят конкретни предложения за компенсиращи мерки и механизми за минимизиране на негативните последици върху работата на общините. Те ще бъдат изпратени до вицепремиера Томислав Дончев, министъра на финансите Владислав Горанов и министъра на околната среда и водите Емил Георгиев. „Екипът на Сдружението ще продължи с мониторинга на мерките, предприети от общините в условията на извънредно положение, и ще подготви подробно проучване за отражението на кризата върху местните бюджети. То ще започне на 30 април сред всички общини, като ще обхване периода 13 март – 30 април 2020 г.“, заявяват от НСОРБ. Ще се събират данни в две направления – какво е отражението на кризата върху приходната част на общинските бюджети спрямо същия период на миналата година и какви са допълнителните разходи от общинските бюджети, направени във връзка с изпълнението на заповедите на министъра на здравеопазването. До този момент по данни от общините поради отлагането на сроковете за заплащане с отстъпка от 5% на данъците за недвижимите имоти и върху превозните средства и фактически спрелия процес на сделките с тези имущества постъпленията от собствени приходи значително намаляват спрямо същия период на предходни години. При големите общини е отчетен до седемкратен спад, а при останалите – той е между 6 и 35% спрямо същия период на 2019 г. Негативен ефект върху приходите на местните власти оказва и драстичното намаление на постъпленията от управление и разпореждане с общинска собственост, които на практика изцяло са спрели. От НСОРБ дават за пример Столичната община, където само за последните две седмици на март спадът в приходите е 19 млн. лв., а в градския транспорт загубите са около 3 млн. лв. на седмица. „Ограничените правомощия на кметовете за бърза реакция по съгласуване на промени в разписанието на обществения транспорт доведоха до загуби както за транспортните фирми, така и за общините като възложител на услугата“, посочват от Сдружението. Културата е друг силно засегнат сектор, след като съгласно обявените противоепидемични мерки бяха преустановени посещенията в редица общински обекти, като театри, спортни зали, музеи и т.н., организирането на публични събития, културни прояви и пр. „Постъпленията от реализирането на съответните приходи от продажби на билети и наеми на тези съоръжения също се отразяват негативно върху бюджетите на общините“, категорични са от НСОРБ, като допълват, че значителни загуби търпят населените места с ясно изразен туристически профил. Спирането на дейността в това направление пряко рефлектира върху общините, които са собственици или управляват културни и исторически обекти на своята територия. Независимо от своите проблеми местните власти изпълняват пакети от мерки за облекчаване на бизнеса, който е преустановил дейност или значително я е ограничил. Те са свързани с освобождаване от наеми за дейности, извършвани в общински имоти, пазари, магазини и др., освобождаване от тротоарно право за периода на извънредното положение, премахване на заплащането за зони с платено паркиране и др. Стартирали са и дейности за актуализиране на бюджетите и за редуциране на приетите инвестиционни програми. НСОРБ настоява да бъдат предприети навременни действия за подкрепа на общините в тази трудна ситуация, тъй като недостигът на ликвиден ресурс по общинските бюджети с всеки изминал ден лавинообразно нараства. В етапа на обсъждане на актуализацията на държавния бюджет за 2020 г. и на промените в Закона за извънредното положение НСОРБ е изпратило до централната власт пакет от предложения. Едното от тях е общините да могат да ползват временен безлихвен заем от централния бюджет по нов облекчен ред с ясна и ускорена процедура на отпускане. Друга идея е средствата от наличните преходни остатъци (вкл. и за зимното поддържане и снегопочистване, от неусвоени целеви трансфери от минали години и натрупани по сметките на РИОСВ общински средства от отчисления по ЗУО) да могат да се изразходват за непланирани и необезпечени разходи за изпълнение на противоепидемичните мерки. От НСОРБ искат още да се въведе забрана за налагане на запори на банковите сметки на общините за срока на извънредното положение. Сдружението предлага и да се окаже подкрепа на заетите в общински предприятия и за дейности, преустановени с обявяването на извънредното положение, чрез разширяване приложното поле на ПМС №55 от 30 март 2020 г. Установено е, че в страната на местно ниво е мобилизиран значителен ресурс – човешки и финансов, за да бъдат приложени в пълния обем предписанията на здравните власти и да бъде създадена организация за безопасността на живота и здравето на хората, без да бъдат засегнати нормалните дейности на общинските администрации. Задачите значително са надхвърлили планираните в общинските бюджети средства, а резервите на много места са на изчерпване. Тези мероприятия и дейностите по дезинфекция по обективни причини не са били планирани при изготвянето на план-сметките за 2020 г. От НСОРБ посочват още, че съгласно Заповед №РД-01-159/27.03.2020 г. на министъра на здравеопазването в 79 общински лечебни заведения са обособени 233 легла за интензивно лечение и наблюдение на пациенти с COVID-19. Освен това 2908 легла са подсигурени и за болни без усложнения. На много места изпълнението на заповедта е било свързано с извънпланови ремонти и реконструкции на територията на общинските здравни заведения, които са били подкрепени със средства от бюджетите на местните власти. За да отговорят на въведените строги мерки за ползване на предпазни средства, местните власти са създали и специфична организация за безопасно събиране и третиране на отпадъците. Всяка община има и ангажимент да организира и функционирането на кооперативните и фермерски пазари. Това също е свързано и с ангажиране допълнително на лица, които да осигуряват реда и контрола. „По време на извънредното положение, както и до три месеца след неговата отмяна кметовете на общини нямат право поради липса на потребители да закриват или да намаляват капацитета на социални услуги, делегирани от държавата дейности и местни дейности, с изключение на специализираните институции за деца. Общините отчитат голямо нарастване на броя на лицата, за които социалните служби полагат грижи. Навсякъде са мобилизирани и доброволци за доставка на храни, продукти от първа необходимост и медикаменти. Хората, които извършват тази дейност, и необходимата логистика се обезпечават от бюджетите на местните власти“, посочват още от Сдружението. Заради всички тези трудности НСОРБ настоява да бъдат предприети навременни действия за подкрепа на общините в настоящата ситуация.