Тема

Следвайки призива за солидарност на ЕС, трябва да рестартираме италианската икономика, като започнем от устойчивото строителство

Quand le bâtiment va, tout va*

Брюксел Алесандро Бутичè, Agenzia Italiana Stampa Esterо (AISE) Изглежда правителствата на държавите членки на Европейския съюз са пред постигане на трудно споразумение, което би могло да даде задоволителен европейски отговор с така желаната от италианския премиер Конте „огнева мощ“, за да се изправи срещу епохалната криза на COVID-19. Но „докато чакаме Фондът за възстановяване (Recovery Fund) да се материализира“, както правилно посочи председателят на Европейския парламент Дейвид Сасоли в интервю, публикувано в Corriere della Sera, „би било добре страните да се подготвят, за да могат да усвоят средствата. Това е проблем, с който трябва да се справят всички държави, особено тези, които са най-уязвими от кризата. Днес при нормални условия има държави, които не са в състояние да го направят и връщат парите обратно.” Авторът на интервюто Паоло Валентино не пропусна да даде за пример собствената си страна, а Сасоли уточни следното: „Вярвам, че Италия трябва да се подготви, като планира разходването на средствата. Дори с поправки, преразглеждане, коригиране или рационализиране на процедурите, на закона за възлагане на обществени поръчки, на бюрократичните механизми, които често пречат или забавят достъпа до европейските ресурси. Това е проблем не само на публичната, централната или регионалната администрация, но и на частната. Банковата система например трябва да опрости бюрокрацията си. Не бих искал да се създава легендата за Европа - „мащехата и неблагодарната“, поради препратките от малкия екран към недостатъците на управлението, които са си наши. Важното сега е да работим проект по проект. Например за преструктуриране на здравната система, като се използва линията за здравеопазване на Европейския стабилизационен механизъм.” Очевидно е, че след като, надявам се, нападките срещу „мащехата“ Европа приключат, Италия ще трябва да започне сериозна самокритика и да запретне ръкави, за да работи. Защото големият европейски план „Маршал”, така желан от мнозина, за разлика от едноименния предходен, не идва от трета страна, САЩ, победител във Втората световна война. Вместо това идва от джобовете на всички европейски данъкоплатци. Които правилно, преди да се съгласят да помогнат на по-нуждаещия се съсед с така необходимата солидарност, имат и право да бъдат сигурни, че помощта им няма да бъде пропиляна и няма да попадне в ръцете на корумпирани, мафиоти и измамници или да стане предмет на управленската и административна неспособност на бюрокрациите в страни като Италия, които се считат за „щурците“ на Европа в сравнение със северноевропейските „мравки“. А италианците не трябва само да разчитат и да се справят с помощта, която идва от Европа. Всъщност това са и техни пари. Те ще трябва да направят необходимото, като започнем от желанието да рестартираме икономиката си чрез мечтаните реформи на публичната администрация и най-вече на съдебната машина. Които представляват основните институционални пречки, с които се сблъскват желаещите да правят бизнес в Италия. Помислете например за строителството. Французите с право казват quand le bâtiment va, tout va - когато строителството върви, всичко върви. И Даниеле Шара припомни във в. „Република” (Repubblica), че икономиката може отново да бъде задвижена с енергийното обновяване на 1,2 милиона жилищни сгради и създаване на 430 хиляди работни места. Той говори за „план за рестартиране на икономиката чрез задвижване на строителния сектор”, изтъквайки, че FILLEA Cgil - Италианска федерация по дървообработване, строителна дейност и добивна промишленост, и LEGAMBIENTE - Италианска екологична асоциация, са направили общ план за възстановяване на сектора въз основа на критериите за устойчивост и качество на работа. Наистина, време беше. Възобновяването на заетостта, като се започне незабавно от строителния сектор, който е историческата движеща сила на икономиката, e задължителна и абсолютно спешна нужда. Належащо е колективното обсъждане за това как да се рестартира двигателят на икономиката и как да се подхрани надеждата за бъдещи източници на поминък. Наистина няма повече време за губене. Правителствените институции трябва да действат незабавно със сила, смелост и бързина, за да предотвратят превръщането на икономическата криза, породена от тази извънредна ситуация на пандемията, в по-нататъшни семейни трагедии. Безсмислено е да се отрича - кризата не може да бъде преодоляна само с публичните бюджети, независимо дали те са европейски, национални или регионални. Всъщност не може да се очаква, че ЕС, държавата или регионите могат да разпределят планини от ресурси, които в действителност винаги идват от джобовете на гражданите. И обезщетенията за заетост и безработица, и отлагането на данъчните срокове са важни стъпки само в краткосрочен и средносрочен план. Следователно трябва да се стремим да гарантираме и защитим заетостта и производствения капацитет на страната в дългосрочен план. Именно затова трябва да знаем как да раздвижим всички финансови системи, като изградим двойни релси, по които да се движат както публичните бюджети, така и частните спестявания, които в Италия са национално богатство. Но кои са най-непосредствените мерки, които трябва да се предприемат, за да управляваме и рестартираме икономиката си веднага? Първото, което ми идва на ум, е именно работа в сектора на недвижимите имоти и строителството. Те винаги са били двигател на заетостта особено в райони с висока безработица. Мисля например за преструктурирането на съществуващия сграден фонд чрез разширяване на вътрешните обеми, като се даде предимство на темата с екологията с устойчива архитектура. Необходимо е и процентно увеличение на така наречените обемни бонуси и преоразмеряване, а понякога и чрез премахване на ненужни пейзажни ограничения от „археологически” и градски характер, които в някои региони са приети с много въображение и до степен да навредят на важни професионални сектори. Всъщност трябва да се има предвид, че през последните години в някои области, управлявани от бюрократи, неспособни да разбират или интерпретират нуждите на общността, бюрокрацията се отрази негативно върху икономическата криза и заетостта, като наложи изцяло произволни урбанистични ограничения. И последва обезлюдяване. Това постави на колене семейства, които вече бяха в неравностойно положение, подхранвайки безработицата, като вследствие на това и малцината млади хора, които бяха останали, избягаха, за да търсят работа на други места. Що се отнася до ограниченията, свързани с горите, щеше да е достатъчна и една среща около исторически ортокарти на масата, за да се избегнат въображаеми рестрикции, за които заинтересованите страни чуват само случайно. И често дори експертни становища и обжалвания не бяха достатъчни, за да убедят бюрократите да поправят грешките. Като това струва много скъпо не само на недоволните граждани, но и на цялото общество. А сега, когато стана абсолютно спешно да отворим всички възможни кранове в публичната и частната икономика, тази ситуация вече не може да се толерира. И правилно очите на данъкоплатците от други европейски държави са фокусирани върху нас, за да видят дали ще успеем да не станем жертви на собствените си злини. На които и те, с призивите за европейска солидарност, също ще станат жертви. *Когато строителството върви, всичко върви. Материалът е предоставен за публикуване на в. „Строител“ от автора Превод от италиански Петя Кисьова