Пространственото развитие на регионите до 2027 г. в 18 приоритета (част II)

Елица Илчева 18 приоритета за икономически подем и подобряване на стандарта на живот на хората в шестте района на страната предвиждат проектите на регионалните схеми за пространствено развитие на районите от ниво 2 (NUTS 2), които Министерството на регионалното развитие и благоустройството публикува за обществено обсъждане. Те отразяват и съвременните тенденции в политиките на Европейския съюз и ще се използват за определяне на зоните за интервенции и за прилагане на интегрирани териториални инвестиции през новия програмен период 2021 - 2027 г. Схемите определят дългосрочните перспективи и цели за пространствено развитие на 6-те района, на които е разделена страната, и са разработени в съответствие с Актуализацията на Националната концепция за пространствено развитие (АНКПР) за периода 2013 - 2025 г. За всеки от тях са изведени по три приоритета. В рамките на обществените консултации имаше възможност да бъдат отправяни предложения за приоритетни интегрирани проекти в 6-те региона, които да помогнат за формиране на общата оценка на индикативния финансов ресурс. На 29 април Министерският съвет прие актуализацията на основния документ за регионално и пространствено развитие. В три броя на в. „Строител“ представяме съкратен преглед на схемите с приоритет върху възможностите, които ще се отворят пред строителите. Североизточният район - динамика в глобален мащаб, качествено образование и териториално сближаване Североизточният район (СИР) е определен като територия, отворена към света посредством Черно море и Дунав и съхранила богата история и материална култура. Плодородна земя, отличен човешки капитал, развита инфраструктура и туристически имидж са потен­циа­лът, който тук трябва не да бъде тепърва създаван, а да бъде надграждан, за постигане на общ икономически напредък. СИР обхваща северната част на българския бряг на Черноморското крайбрежие, част от Източния дял на Стара планина, част от Лудогорието и Добруджа. Площта му е 14 6455 кв. км, което представлява 13,2% от територията на страната, като земеделските земи са 68,3%, горските - 24%, урбанизираните - 5,8%. Този район остава разположен периферно на основната TEN-T мрежа през територията на страната, но това се компенсира от границата с двата големи международни водни басейна и определя неговото геостратегическо значение (само Дунав дава връзка с 11 държави в Централна и Източна Европа). Отварянето на икономиката в глобален план обаче се ограничава от недоизградеността на транспортната ос Варна/Шумен – Русе. На територията на СИР има общо 719 населени места. По данни на НСИ към 31 декември 2018 г. тук живеят 929 035 души, 13,3% от всички в страната и с 32 930 по-малко в сравнение с данните от последното преброяване през 2011 г. Степента на урбанизация е 73,4%, колкото е средната. В района са разположени 30 града, предимно в категорията „малки” с население под 10 хиляди души. Най-голям е Варна (330 001 д.), над 30 хил. са и областните центрове Добрич (84 502 д.), Шумен (75 837 д.) и Търговище (35 446 д.). Трите приоритета на Североизточния район са: 1. Повишаване динамичността на района в глобален мащаб. Тук се посочва, че икономическото развитие трябва да бъде съчетано със съблюдаване принципа на устойчивост с намаляване на консумацията на енергия и суровини, развитие на „зелена” и „синя” икономика. В този контекст могат да получат реализация идеите за нови иновационни бизнес зони в Търговище и Варна - обхващаща и общините Аксаково, Белослав, Девня и Добрич. 2. Постигане на равен достъп до качествено образование, здравеопазване и социални услуги. Уточнено е, че за изпълване със съдържание действията по осъществяване целите на този приоритет трябва да се работи за създаване на възможности за придобиване на знания и умения в съответствие с пазара на труда. 3. Териториално развитие и сближаване, с което се акцентира на преодоляването на значителните териториални неравновесия чрез подобряване на транспортната и комуникационна свързаност. Конкурентоспособност Оценката на Индекса за регионална конкурентоспособност (RCI) класира СИР на 248-о място от 268 района в ЕС за 2019 г. непосредствено преди Северен Централен район, който е на 249-а позиция. СИР е определен като скромен (плах) иноватор, като иновационната ефективност намалява с времето. Подобряването на икономическия климат като фактор за привличане на инвестиции е свързано с изграждането на нови индустриални терени, оборудвани със съвременна инфраструктура, което да позволи стартиране на бизнеси. Добра предпоставка за нарастване значението на морската индустрия в бъдеще е фактът, че ЕС определя развитието й като приоритетно. С модернизацията на пристанище Варна градът ще се наложи като ключов транспортен възел за цялата Североизточна България, съчетаващ всички видове транспорт - морски, въздушен, автомобилен, железопътен. Определящо за повишаване на конкурентоспособността и особено на неговата северна част е изграждането на АМ „Хемус”. Строителството на нов околовръстен път около Варна, АМ „Черно море“, както и допълнителното модернизиране на трасето Варна – Дуранкулак ще повиши геостратегическото и геоикономическо положение на морската столица. Обновяването и възстановяването на проектните параметри на жп линията Варна – Русе е в подкрепа на интермодалните превози в СИР. Екологични фактори и рискове Североизточният район по отношение на климатичните промени е с висока степен на уязвимост. Повишен е рискът от засушаване, ветрова ерозия, морска абразия и свлачищна дейност. Състоянието на повърхностните води в редица участъци е лошо, като най-замърсени са реките Камчия и Девненска. Няма действащи канализационни мрежи в доста селищни и курортни образувания. Най-оскъдно развита се оказва област Търговище, Шумен също изостава за сметка на Варна и Добрич. По-големите пречиствателни станции са във Варна, Добрич, Девня, Златни пясъци и Албена. В ГПСОВ „Добрич” и ПСОВ „Златни пясъци” се изпълняват проекти за реконструкция. Съоръженията в Албена са силно амортизирани, но община Балчик има изготвен проект за тях, както и за изграждане на дълбоководно заустване - ГПСОВ „Девня“. Още четири от пречиствателните станции - ГПСОВ „Долни чифлик”, ПСОВ „Камчия“, ПСОВ „Албена“ и ГПСОВ „Каварна“, имат неотложна нужда от модернизация. ВиК Поради високата степен на водоснабденост в СИР не се регистрират фрапиращи случаи на липса на вода. Прогнозата за развитие сочи, че е необходимо да се реконструират съществуващите резервоари или да бъдат изградени нови такива, които да осигурят достатъчно количества за задоволяването на питейно-битовите нужди. В някои случаи ще се наложи изграждане на нови водоизточници със съответните довеждащи водопроводи. Транспортна инфраструктура Анализът сочи, че изграждането на АМ „Черно море” ще затвърди стабилната връзка между двата основни центъра в Източна България – Варна и Бургас. Чрез нея ще се завърши и националният скоростен ринг – АМ „Тракия”, „Хемус” и „Черно море“ и същевременно ще се подобри съществено обслужването на крайбрежието. Ключови нереализирани проекти са мост над Варненското езеро при с. Казашко, радиални връзки от магистралата към кк Златни пясъци, сезонна логистична база на Франгенско плато, южно разширение – втори мост към Аспарухово, базова инфраструктура за разширенията при в.з. Звездица и с. Константиново, комплекс за елитен туризъм при с. Константиново – с голф игрище и яхтено пристанище. Строителството на скоростните пътища Русе – Шумен, Варна – Шабла – Дуранкулак с връзка към Констанца и Тулча в Румъния, модернизирането на направлението Варна – Добрич с продължение до Силистра ще допринесат за изпълнението на целите на АНКПР. Разширяването на пътната мрежа е определящ фактор и за други възможности за развитие в района, като при подбор на проектите трябва да се взима предвид, че област Шумен е с най-добре поддържана мрежа – повече от половината пътища са в добро състояние – 54,4%, докато в област Търговище те са най-малко – само 26%. Целта за изграждане на интермодален терминал (ИМТ) в района на град Варна е подобряване на интермодалността в Югоизточния регион на ЕС чрез създаване на условия за оптимално взаимодействие и интеграция на различните видове транспорт. Въпреки че газопроводната мрежа в СИР е най-добра в страната и предоставя възможност за газифициране на най-висок относителен дял на домакинствата (23%), възползвалите се от нея са най-малко. Изграждането на регионален газов хъб „Балкан” е най-сериозният проект от енергийната инфраструктура на страната и района. Индустриални и бизнес зони В Североизточния район има две действащи индустриални зони. „Национална компания индустриални зони“ ЕАД управлява „Варна Запад Индустриална зона” ЕАД с площ 399 000 кв. м близо до пристанище Варна-запад и летището. „Индустриален парк Шумен“ е върху терен с площ 2400 дка. Осигурено е поетапно развитие. Тъй като за СИР е от значение да се балансира големият контраст между Варна и останалата територия, като се стимулират градовете, които могат да намаляват до известна степен неравномерното развитие на селищната мрежа, се предвиждат още подобни структури. По-важни планирани проекти са: Нова индустриална зона „Варна – Аксаково” на площ от 8160,9 дка до АМ „Хемус“ и стария път за София; производствена зона в община Девня (4000 дка) до пристанищния терминал Варна-запад; Индустриална зона „Търговище” (115 дка до път София – Варна, до жп линия, връзка с АМ „Хемус“). Сериозен проект е EU Gateway - „Нов логистичен коридор на България: Азия – Варна – Шумен – Разград – Русе – Централна и Източна Европа”. Официално декларирана подкрепа за него има от всички областни администрации, общините Варна, Русе, Шумен, Добрич, Девня, Аксаково и Белослав и от пристанище Варна. Той им широка инвестиционна програма, в т.ч. разрастване и включване към коридора на действащи индустриални зони. Инициатор е СНЦ „Клъстер Черноморска Икономическа зона“. Проектът ще се осъществи в близост до бившето военно летище Добрич. Подобряване на здравната инфраструктура и социалните услуги По приоритет 2, насочен към човешкия капитал, предвидените мерки включват изграждане на нова и подобряване на качеството на наличната образователна инфраструктура. Акцентира се на това, че всички нива на образователната и обучителната система се нуждаят от по-добра база и съвременно оборудване и са планирани основен ремонт, реконструкция и строителство на нови детски градини, училища, центрове за подкрепа за личностно развитие, спортни площадки и салони. Сред препоръчаните за изпълнение проекти са още изграждане на хеликоптерни площадки и осигуряване на връзки с болнични заведения в района, инвестиране в специализирани болници и отделения, в които се извършват дейности за долекуване, продължително лечение и рехабилитация и хосписи. Югоизточният район - привлекателно място за живот и бизнес със съхранено природно и културно наследство Формулираната визия за развитие на Югоизточен район (ЮИР) звучи така: привлекателно място за живот и бизнес със съхранено природно и културно наследство, ефективно използващ своя потенциал за постигане на устойчиво и балансирано социално-икономическо развитие. В териториалния обхват на ЮИР са включени областите Бургас, Сливен, Стара Загора и Ямбол с 33 общини. На север той се ограничава от Средна и Източна Стара планина, на изток – от Черно море, на юг опира до Странджа, Дервентските възвишения и Сакар планина. Площта му е 19 799 кв. км, което представлява 17,8% от територията на страната, като земеделските земи са 41,9%, горските - 52,1%, а урбанизираните - 4,9%. На територията на ЮИР има общо 675 населени места, от които 41 градове. По данни на НСИ към 31 декември 2018 г. тук живеят 1 032 079 души. Степента на урбанизация е 71,7%. Големите градове са Бургас – 202 434 жители, и Стара Загора - 135 715, средните са Сливен (86 275 ж.), Ямбол (68 074 ж.) и Казанлък (45 020 ж.). Най-южните територии на Черноморското крайбрежие са максимално съхранени в своя естествен вид, незасегнати от туристическата урбанизация. Трите приоритета на Югоизточния район са: 1. Подкрепа за интелигентна и динамична икономика, където се залага на изграждане, поддържане и достъп до съвременни научни инфраструктури и внедряване на нови технологии. 2. Подобряване на образователното равнище на населението и качеството на живот за формиране на активно, предприемчиво и добре образовано гражданско общество с ясна визия и осъзнатата мисия за развитието на района. Специфичен фокус на политиката ще остане изграждането и/или рехабилитацията на техническа инфраструктура в локациите, които все още не успяват да предложат на населението качествени условия за живот. 3. Териториално сближаване и интегрирано развитие на градските, селските и крайбрежните райони. Конкурентоспособност През 2019 г. определеният RCI класира ЮИР на 246-о място от 268 района в ЕС. Влошаването на иновационния потенциал за Югоизточен район е в размер на -1,5%. През периода 2011 - 2018 г. са вложени 19 626,6 млн. лв. - 13% от националните инвестиции. Следва да се отбележи високата привлекателност на Бургас, който е наравно със София-град. Прилагането на иновации е посочено като най-сигурния път за повишаване на конкурентоспособността на ЮИР. В тази посока е предложението за създаване на „Високотехнологичен академичен център Бургас“ на база на потенциала на университетите там. Мерките, които ще бъдат подкрепени за реализацията на приоритет 1, включват още изграждане на „Черноморски център за „син“ растеж и иновации“. Предвижда се и мрежа от „зелени” офиси на компании, които изпращат специалисти да работят в Бургас. Включени са и действия за преструктуриране и осигуряване на справедлив преход на въгледобивните региони и енергетиката при реализацията на Зелената сделка на ЕС. Основно предизвикателство в развитието до 2027 г. е именно как ще премине българската енергетика през европейската Зелена сделка. Районът и по-специално Стара Загора ще бъде най-силно засегнат от нея. Екологични фактори и рискове ЮИР е с висок риск по отношение на климатичните промени. По-слабо е развитието на свлачищните процеси, с изключение на крайбрежната зона. Прави впечатление големият брой изградени селищни пречиствателни станции за отпадъчни води – СПСОВ в Бургаска област. През януари 2019 г. е даден старт на строителните дейности за модернизация на ПСОВ „Китен – Приморско“, където се осъществява реконструкция на прилежаща инфраструктура и изграждане на стъпало за отстраняване на биогенните елементи азот и фосфор. На територията на област Бургас обаче все още доста населени места нямат изградени ПСОВ - селата Ахелой, Синеморец, Варвара и гр. Ахтопол. От вътрешността без ПСОВ са Карнобат, Камено, Малко Търново и др. В области Стара Загора, Сливен и Ямбол има изградени шест селищни станции. Инфраструктура В ЮИР са представени всички видове транспорт - автомобилен, жп, въздушен и морски, включително от най-висок клас, като връзката между тях непрекъснато се модернизира, оптимизира и интегрира. Най-важната особеност и най-голямото предимство на района е, че има широк излаз към Черно море на изток (224 км). Това превръща Бургас в ключов елемент на основната TEN-T мрежа на ЕС (транспортен коридор „Ориент“), за което отново е стратегически важно изграждането на АМ „Черно море“. В Бургас се предвижда пълна интеграция между морски и жп транспорт, както и значително увеличаване възможностите на българския порт. Реализацията на проекта ще превърне пристанището и града в една от стратегическите транспортни и инфраструктурни точки между Европа и Азия. Заложено е подобряване и на посочените като част от основната жп мрежа връзки Бургас – Стара Загора и Стара Загора – Русе. Като допълваща е посочена линията Бургас – Карнобат – Варна. С модернизирането на жп инфраструктурата, както и с реализацията на АМ „Черно море“ Южната главна ос ще дефинира ключовото си значение за развитие на района. Това ще стабилизира и ролята на Стара Загора, Ямбол и Сливен и ще затвърди Бургас като регионален център с повишено значение. Голямо значение има и исторически възникналата връзка София – Пирдоп – Златица – Карлово – Казанлък – Сливен – Бургас, определена като второстепенна паралелна ос. Тя обхваща както автомобилен път, така и едно от трите основни жп трасета в направление изток - запад в страната. Всички области в ЮИР поддържат пътната си мрежа в добро състояние с показатели, близки до и над средното ниво в България, като област Сливен се откроява с най-добре поддържаната пътна мрежа в страната – 70,4%. Решаващо значение за развитието ще има изграждането на направлението Харманли – Тополовград – Средец – Бургас като част от т.нар. Второстепенна крайгранична южна ос Петрич - Бургас (Южна хоризонтала), залегнала в Приоритетите за изграждане на пътната инфраструктура в България до 2020 г. ВиК Югоизточният район заедно със Североизточния е с най-висока степен на водоснабденост в България. В област Стара Загора 16 населени места са без централизирано водоснабдяване, но в тях живеят едва 0,13% от населението. Районът се нарежда веднага след Югозападния с най-ниски загуби в страната. Анализите посочват, че е необходимо да се реконструират магистралните водопроводи и разпределителната водопроводна мрежа, защото преобладаващата част от действащите мрежи и съоръжения са въведени в експлоатация преди 1980 г. На много места е необходима и пълна подмяна. Индустриални и бизнес зони Стара Загора, Казанлък, Сливен заедно с Ямбол имат планове за изграждане на такъв тип зони с подкрепата на Национална компания „Индустриални зони”. В ЮИР е новосъздадената Индустриална зона „Загоре” - по инициатива на община Стара Загора и местния бизнес. Поради засилен интерес към Индустриален и логистичен парк „Бургас”, където се реализират 35 проекта, със свое решение от 28 февруари 2019 г. МС апортира седем имота частна държавна собственост от общо 500 дка от Южна промишлена зона в НК. Шест нови индустриални зони ще бъдат обособени и съоръжени през следващите години в Бургас – „Меден рудник“, „Долно Езерово“, „Равнец“, „Девети километър“, „Черно море“ и разширение на Промишлена зона „Север“. Очаква се втора фаза на Индустриален и логистичен парк „Бургас” – съвместен проект на община Бургас и НКИЗ за създаване на нова зона върху площ от 600 декара – първи и втори етап. Избраната територия се намира между п.в. „Юг“ и к-с „Меден рудник”. Планирано е и пускане в експлоатация на зона „Сливен и Ямбол“ – първо съвместно дългосрочно партньорство за създаване на обща икономическа зона в района и обединяване на ресурсите на двата областни центъра. В тази връзка МРРБ и АПИ стартираха стъпките, необходими за проучване и проектиране на четирилентов път между Сливен и Ямбол, който има голямо икономическо и комуникационно значение за бъдещата зона и развитието на двата града. Крайбрежният туризъм На територията на об­ласт­та се осъществяват над 40% от масовия туризъм в страната, затова развитието му ще бъде разнообразено с включване на пристанище Бургас в списъка на пристанищата за посещение от круизни и други туристически кораби. Ще се възстановят местните морски пътнически превози от Бургас до Варна, Несебър, Поморие, Черноморец и Созопол поне през летния сезон. В тази връзка са предложенията за строителство на нов Конгресен и научноизследователски център от Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“, който ще се използва целогодишно като място за изложби, концерти, атракциони. Има и идея за създаване на културно-образователен и туристически център, посветен на рибарството в Ченгене скеле, както и на нов пристан на о. Света Анастасия, с който ще бъде удължен периодът за посещения. Изграждането му ще защити от ерозия скалистата основа на острова. Подкрепа за образованието и социалния живот Тази специфична област на политиките в ЮИР е на централно място и включва дейности за строителство, реконструкция, ремонт и оборудване на образователни институции и изграждане на нови - детски ясли и градини, основни и средни училища, университети. Заложено е и подобряване на материално-техническата база на държавните болници в областните градове, оборудване на площадки за хеликоптер, инвестиране в специализирани болници и отделения за долекуване. Всички домове за стари хора следва да се реформират в съответствие със стандартите за качество на резидентната грижа. Като специфични проекти се предвиждат изграждане на арт улици, Етнографски музей в Бургас, програма за по-интензивно приобщаване на децата и младежите към създаване на културен продукт. В допълнение е изграждането и реконструирането на материално-техническата база на училищата по изкуства и култура. А също и създаване на модерни спортни бази. Заложен е и нов градски футболен стадион в Бургас между п.в. „Юг“ и к-с „Меден рудник”.