Тема
Да поведеш строителното братство из България
Невероятно беше изживяването да поведеш строителното братство от FIEC из София и Пловдив и да им разказваш за архитектурните шедьоври на два древни града. Не че можеш да ги изненадаш. Все пак това са строители – инженери, проектанти, конструктори, архитекти от цяла Европа, хора, учили теорията, владеещи практиката на строителния бизнес. Мениджъри от градове, които блестят със световна строителна слава... Независимо дали това е Париж, Лондон, Прага, Будапеща, Брюксел или Берлин и Амстердам.
Невероятно беше отношението на тези хора, за ден-два приобщени от каузата FIEC, когато застанаха пред Ротондата зад президентството. И когато влязоха вътре. Смайващо впечатление оставиха стенописите, някъде от X век, и особено уникалният образ на глава на ангел, изписан под купола. Той е може би, ако не единствената, то най-въздействащата творба, която дава представа за високото майсторство на българската художествена школа от златния век на Първата българска държава. Някои специалисти не без основание смятат, че той надминава образците на много по-късната Боянска църква и дори Италианския ренесанс. В това се убедиха и нашите нови познати Франциска Байер, Елине Шлойцер и Анелизе Хуберт, които с особено внимание слушаха обясненията на нашия екскурзовод, който водеше групата немскоговорещи гости. Добавяме само, че в Ротондата известно време са се съхранявали светите мощи на небесния покровител на България – св. Иван Рилски.
Градската градина беше мъничък оазис в този най-горещ юнски ден, но и начало на приятната архитектурна изненада за гостите, наречена Народен театър „Иван Вазов”. Камерите на Ян Варденаар и Рикардо Гомес запечатваха всеки детайл от импозантната сграда на Мелпомена. Гостите научиха подробности - сградата е построена по проект на виенските архитекти Херман Хелмер и Фердинанд Фелнер, завършена е в края на
1906 г. и е открита за представления на 3 януари 1907 г. През 1923 г. по време на представление избухва пожар, който нанася големи поражения. Театърът е възстановен окончателно през 1929 г. по проект на немския архитект Мартин Дюлфер и на българския инженер Кирил Чапаров.
През 2007 г. е извършен ремонт на фасадите, покрива, пластиките и други части на театъра. При боядисването на фасадите е използвана боя със съдържание на каучук, която повишава издръжливостта й на атмосферните влияния. Позлатените декоративни елементи по фасадата са покрити с нови листове златно фолио. Всичко това за европейските строители беше любопитно, те се интересуваха от подробностите, задаваха въпроси...
Покрай Руската църква пътят води до храм-паметника „Александър Невски”. Бодил Джонатан Брюн и Мишел Буро са категорични – „това е перлата в короната на вашата столица”. Ние допълваме, че храмът е вдигнат с народни дарения. Основният камък е положен при изключителна тържественост на 3 март 1882 г. Храмът е по проект на руския архитект проф. Александър Померанцев. Строежът е започнат през 1904 и е завършен през 1912 г.
Бърз автобусен маратон из задръстените софийски улици, и ето ни пред боянската църква „Св. св. Никола и Пантелеймон“. Тази средновековна света обител е един от културните символи на България и е включена през 1979 г. като културен паметник в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Тук през 1854 г. Виктор Григорович открива Боянския поменик на българските царе и Боянския палимпсест - забележителни паметници на Българското средновековие.
Нашите приятели от FIEC са впечатлени. Нещо повече, както се изрази Халдор Рагнерсон, „това място излъчва особено вътрешно сияние, то е неземно като усещане...” Допълваме за нашите гости, че най-старият строителен период е от края на Х век - началото на XI век. Фасадната пластика на многостъпалните засводени ниши и арките при отворите е допълнена с т.нар. вълчи зъби от поставени керамични зидарийни тела при сводовете. Тези майсторски похвати са прилагани в по-старите български храмове в Търново, Охрид и Костур. Църквата е разширена с пристроената през XIII век основна част по време на Второто българско царство от севастократор Калоян.
Впечатлени от историята и от познанията на нашите гидове, гостите спират за час-два в едно от култовите заведения под Витоша „Воденицата”. Национални ястия, национален фолклор, свежест от планината... Какво повече?
Какво повече? Пловдив, разбира се. На другия ден старият град посреща гостите от FIEC с цялата прелест на архитектурен резерват, в който обаче живеят хора... Криволичещите по стръмнините на трите тепета улички изненадващо разкриват несравними гледки; множеството църкви са солидно изградени от камък и засводени, ехти камбанен звън. Гостите са впечатлени. Тук виждаме и генералния директор на федерацията на европейските строители Улрих Петцолд, разговаряме със Себастиян Ришер и с Катерине Лоуренс. Те се интересуват практически от всичко, дори и от това, че някои от къщите, строени през Възраждането, са с дървена скелетна конструкция, с пълнеж от непечени тухли... Естествено, всички снимат многоцветно изписаните отвън и отвътре стенописи, дърворезбените слънца на таваните, шашарма юклуците (дълбоките долапи с орнаментални врати), стълбищните парапети, мраморните чешмяни корита и плочи, които са всепризнати шедьоври на строителното и зографското майсторство.
Разбира се, какво е да се опиташ да опознаеш Пловдив и да не посетиш Античния театър - най-голямо постижение в областта на реставрацията на паметниците от Античността у нас. Построен е в началото на II век, по времето на римския император Траян. Театърът е разположен в естествената седловина между Джамбаз тепе и Таксим тепе.
На финала на тази незабравима двудневна среща с представителите на европейското строително братство отидохме... „На мегдана”. Пловдивчани изненадаха приятно гостите с автентичен фолклор – в кръшните български ритми гостите се забавляваха като за последно. За съжаление, както заявиха Кристина Матос и Хан Бот-Ботман, „времето е пари, а нашите пари – това са строежите на Европа. И те ни очакват”.
Разделяме се. За тези два дни, независимо от народността им, независимо от езиците, които говорят, тези хора от цяла Европа усвоиха езика на приятелството, на единомислието.
Два дни заедно – хората от европейския строителен бранш!
