„Визия за София“ с хоризонт до 2050 г. – зелен град с подредено строителство
Предстои стратегическият документ да бъде приет от СОСАвтор: Росица Георгиева
През 2050 г. София ще е компактен, многообразен и адаптивен град, управляващ умело ресурсите си и включващ гражданите в решенията за бъдещето. Това предвижда дългосрочната стратегия „Визия за София” с хоризонт 2050, която влиза за разглеждане и гласуване в Столичния общински съвет (СОС). През миналата седмица Визията, процесът по създаването й, както и следващите стъпки от стратегическото и пространствено планиране за столицата бяха представени от кмета на София Йорданка Фандъкова, главния архитект на СО арх. Здравко Здравков, Любо Георгиев, ръководител на екип „Визия”, и общинското предприятие „Софпроект – Общ градоустройствен план”.
За да се постигнат те, са разписани 24 дългосрочни цели, 230 ключови стъпки и 35 конкретни мерки, които трябва да се изпълнят в следващите 30 години. Подготовката на окончателния вариант на стратегията продължи повече от три години, а приемането й от СОС ще премине на два етапа. Общинският съвет първо ще одобри дългосрочна стратегическа част, а след това ще гледа конкретните мерки в по-краткосрочен период. В процеса на изготвяне на Визията са се включили повече от 10 хил. организации и експерти – представители на бизнеса, научната общност, неправителствения сектор, гражданите на столицата и др. Веднъж приета, тя ще служи за основа за промяната на Общия устройствен план (ОУП) на Столичната община, Плана за интегрирано развитие на общината до 2027 г. и за координиране, мониторинг и обновяване на общинските стратегически и планови документи занапред. С нея ще се осигурят повече зелени площи, по-подредено строителство и по-балансирано развитие на новите зони.
Заданието за промяната в ОУП трябва да бъде подготвено до края на 2020 г., а това ще постави началото
в следващите 30 г. столицата да се развива като компактен град.Според сегашния ОУП на София, който действа от 2007 г. и последното му изменение е от 2009 г., е разрешено далекоперспективното разрастване на града извън съществуващата строителна граница и урбанизиране на територии по склоновете на околните планини и Софийското поле. Изпълнението на настоящия план за развитие на общината позволява изграждането на жилища за още 1 млн. души. Във Визията обаче се обръща внимание, че съвременната градоустройствена практика показва, че градовете с предградия, съставени от еднофамилни къщи и ниска гъстота на населението, създават зависимост от автомобилите и затруднен транспортен достъп, скъпо осигуряване и поддържане на техническата инфраструктура. Затова с измененията в ОУП ще се търси кардинална трансформация в бъдещото развитие на София, която да осигури повече апартаменти в градската част. Установено е, че немалка част от жилищния фонд в Столичната община е необитавана. Затова се препоръчва да се предприемат действия, с които да се мотивират собствениците да ги отдават под наем. Това ще доведе до осветляване на наемния пазар и ще се подобри събираемостта на данъците. Отчетена е тенденцията в развиващите се нови квартали да се изграждат затворени жилищни комплекси. В тази връзка документът предлага в бъдеще да се въведат нормативни изисквания за ограничаване на тяхното РЗП до определен процент от общото РЗП на градоустройствената единица или устройствената зона и/или въвеждане на максимална площ на заградената територия или максимална дължина на оградата. Като основен фактор за налагането на тази мярка е посочено бързото нарастване на София през последните години. Счита се, че това разстилане на града може да бъде ограничено чрез оползотворяване на пълния потенциал на съществуващи терени вътре в столицата. „Неизползваните индустриални, инфраструктурни, включително и жп ареали, военни или други обекти трябва да бъдат разглеждани като ценен ресурс за града и бъдещото му пространствено развитие. Демографските прогнози показват очаквано нарастване на населението на София, а усвояването на тези терени би подпомогнало неговото приютяване. Необходимо е те да се анализират и да се изведат приоритетните, да се подготвят конкретни мерки, които да подпомогнат тяхното обновяване и развитие, като осигуряване на инфраструктура и създаване на стимули за привличане на инвестиции“, е записано в документа.
В стратегията се подчертава още, че освобождаването на компактния град от точкови обекти, привличащи интензивен трафик като стокови борси също би освободило още повече терени. Според разработчиците на документа внедряването на нови функции в тези пространства би вдъхнало нов живот в градската структура и би създало цялостна комфортна и сигурна среда.
По време на изготвянето на Визията е направено проучване на жилищния фонд в общината. Установено е, че многофамилните сгради, строени по индустриален способ в периода между 1960 и 1990 г., се обитават от над 40% от жителите на града. Като проблем се отчита, че с времето се изчерпва експлоатационната годност на тези здания и възниква нужда от удължаване на експлоатационния им период чрез прилагането на конкретни мерки за отстраняване на конструктивни и други по-съществени нарушения, с което ще се повиши устойчивостта им при земетресение и цялостното осигуряване на безопасността на обитателите. Това обуславя необходимостта всяко здание да бъде изследвано конструктивно, да се оцени неговото състояние и да се остойностят необходимите мерки за обновяването му. Законоустановените изисквания за създаване на техническите паспорти на сградите предвиждат краен срок от 2022 г. Тъй като придобиването на тези документи и поддръжката на сградите е ангажимент на собствениците, в стратегията се препоръчва Столичната община да провежда информационни кампании, обясняващи тези отговорности, както и да проучи възможностите как да се стимулират хората сами да инициират необходимите обследвания и да отстраняват нарушенията в зданията, които обитават.
Във „Визия за София“ е упоменато още, че за да се създаде привлекателна градска среда, а кварталите да бъдат разпознаваеми и да имат своя идентичност, е
важно да бъде създадена наредба за градската среда.По този начин ще се регламентира обликът на сградите и пространствата. Планира се наредбата да включва система от стандарти за различните компоненти и елементи на града, които ще указват какво е позволено или препоръчително да се реализира в средата. Ще бъдат разписани определени характеристики, като цвят, материал, форма, стил, дизайн и други елементи на градското обзавеждане. В наредбата ще са определени и конкретни стимули към собствениците в сградите, чрез което те да бъдат въвлечени в процеса по постигане и поддържане на визуално изчистена среда.
Друга мярка за повишаване качеството на средата на живот в София до 2050 г.
е обновяването на подземната инфраструктура в общината.Част от ВиК инфраструктурата в СО към 2019 г. не отговаря на изискванията на националните и европейските норми. Подмяната на износените и амортизирани водопроводи ще подобри експлоатационното състояние на мрежата, но и ще елиминира недостатъците на участъците, изградени с неподходящи материали, като корозиращи стоманени и канцерогенни етернитови водопроводи. Регионалното прединвестиционно проучване (РПИП) за ВиК мрежата в Столичната община разглежда тези въпроси в детайл, прави предложение за подход за покриване на населението с необходимата инфраструктура с цел постигане на съответствие с екологичните норми и дава предписания за приоритизация на инвестициите за десетилетия напред.
„Обслужването на населението с техническа инфраструктура е базова задача на всеки град, която изисква сериозни финансови ресурси, време и организационен капацитет. Експлоатационните дружества имат нужда от информация за инфраструктурата, с която могат да оперират и за която са поели ангажимент да поддържат. „Визия за София“ препоръчва пълна инвентаризация на наличната инфраструктура и дигитализирането й в ГИС формат, който да бъде споделен и лесно достъпен от общината и другите дружества. Това би позволило провеждането на цялостни анализи за обслужването на населението и съвместно планиране и синхронизиране на намеси за поддръжка и развитие на мрежата“, се казва в документа.
Друг аспект от бъдещото на столицата е свързан с
развитието на пешеходната инфраструктура и крайградските райони.По време на разработването на дългосрочната стратегия е установено, че пешеходните пространства не отговарят на критериите за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии. Настилките по тротоарите, бордюрите и наклоните не позволяват нормално придвижване на пешеходците. В документа се предвижда поетапна реновация на тротоари и други елементи на този вид инфраструктура, както и значително разширяване на пешеходни зони около площади и забележителности. В бъдеще всеки квартал трябва да разполага с пешеходна зона или друга безопасна среда за пешеходците. „Една от основните функции на публичното пространство е да осигурява разнообразен достъп до сградите и средата, но и да задържа посетители. Пространствата трябва да са проектирани така, че пешеходците и велосипедистите да са с предимство. Автомобилният достъп трябва да бъде разрешен, но силно ограничен чрез намалена максимална скорост за преминаване, дизайн на средата и организация на движението“, се отбелязва във Визията, като се добавя, че споделените пространства за придвижване са подходящи за вътрешноквартални улици, където няма интензивен автомобилен трафик, а децата имат нужда от място за игра.
За намаляването на автомобилния трафик в София е разгледана и необходимостта да се подобрят възможностите за използване на обществения транспорт. Като проблем се посочва липсата на добри условия за чакане на автобуси, тролеи и трамваи и недобрият достъп до спирките. Предлага се в периода до 2050 г. да се обособят безопасни пешеходни маршрути към спирките на масовия транспорт, а съоръженията да бъдат обновени, като осигуряват комфортен подслон на чакащите и необходимата информация.
За превръщането на София в град за хората в документа се препоръчва изграждането на велосипедна инфраструктура, което е базово изискване, за да се увеличават начините за активно придвижване. Създаването на цялостна гъста мрежа, която осигурява връзки между различните квартали и основните дестинации, ще направи този тип транспорт по-бърз и предпочитан.
Осигуряването на скоростна велосипедна инфраструктура по основните булеварди ще увеличи значително средната скорост на придвижване, а създаването на удобни връзки с крайградската територия ще улесни достъпа до природните забележителности извън София. Поради силната уязвимост на велосипедистите е наложително инфраструктурата да бъде безопасна, новите велоалеи да бъдат реализирани спрямо нормите, а съществуващите да бъдат обновени.
„Недостигът на велосипедна инфраструктура и необходимостта от нейното изграждане като качествена и безопасна изисква специфични познания за планиране и проектиране. Липсата на значителен предишен опит на местните специалисти в това направление налага развитието на капацитет във вече завършилите и практикуващи, както и целенасочено залагане в учебните програми на релевантни специалности. Разработването на единен общински стандарт за велосипедната инфраструктура би помогнало на проектантите да създават еднотипови проекти, подходящи за съответната среда“, е записано във „Визия за София“.
Стратегията, определяща развитието на столицата до 2050 г., отделя внимание и на това, че София трябва да е свързана с големите градове на Балканите чрез пътна и жп инфраструктура. Това ще доведе до увеличаване на възможностите за бизнес. Препоръчва се големите центрове, които привличат товарен трафик, да бъдат изнесени в покрайнините на града, за да не натоварват транспортните системи, а разнасянето на доставките или стоките да се случва с подходящи за средата превозни средства. Предлага се още регионалната жп мрежа да се интегрира с изграждащото се метро. В периода до 2050 г. на входните артерии на града трябва да има и направени буферни паркинги, обслужвани от добри връзки с масовия транспорт и стоянки на споделени автомобили и велосипеди. Според авторите на документа неизпълнението на тази цел би оставило София с недостатъчно добре развити икономически и културни връзки с Балканите и съответно по-изолирана и по-малко атрактивна в сравнение с други европейски градове.
Арх. Любо Георгиев, ръководител на екип „Визия за София“ и директор на ОП „Софпроект - ОГП“: Целта е да начертаем по-далечната картина
Арх. Георгиев, представихте „Визия за Столичната община до 2050 г.”. Каква е Вашата равносметка за двугодишната работа по създаването на документа?
Сложен, но и много удовлетворяващ процес. Най-трудното беше да убедим немалко хора и организации, че има смисъл да се участва, че тяхното мнение има значение, че работим професионално, отворено и в обществен интерес. Скептицизмът, дори сарказмът са много широко разпространени у нас, но мисля, че направихме една малка крачка напред. И съм наясно, че ни остава още много да действаме, за да доизградим доверието. Доволни сме, че показахме как при различни гледни точки могат да се обсъждат проблемите и да се мисли по решенията, ако се стъпва върху данни и анализи. В контекста на споменатия сарказъм идеята за консенсус изглежда невъзможна, абсурдна, нереалистична, но при нас това не е вярно.
Как трябва да се промени градът в следващите 30 години?
Описали сме София след 30 години като компактен (но не презастроен), адаптивен (към екологичните, социални и икономически промени) и многообразен (на идеи, култури, начини на живот) град, който умело управлява ресурсите си (материални, финансови, човешки, информационни) и включва гражданите (от пряка демокрация на квартално ниво до представителни публични обсъждания на градско ниво).
Всичко това, за да постигнем по-високо качество на живот и да живеем по-здравословно и по-щастливо в една разнообразна природна среда. За целта трябва да променим много както в себе си (навиците ни за пазаруване, придвижване, общуване), така и в институциите (дигитализирана община, която планира и води процеса на развитие) и в пространството (по-добра градска среда и по-умно използване на ресурсите). Няма да е лесно, но много от предизвикателствата са свързани не с пари, а със създаване на организация и на ценности. А какво е виждането за развитието на града в краткосрочен план?
Целта е да начертаем по-далечната картина. И въпреки това заедно с десетките експерти от различни сфери, които работиха по създаването на документа, сме идентифицирали стотици мерки, които да бъдат първите стъпки. Имайки предвид, че нашите изследвания показаха най-висока гражданска чувствителност по теми, като състоянието на околната среда (въздух и отпадъци), мобилността и облика на градската среда, то бих препоръчал усилията да се ориентират именно в тези посоки. Общината е активна във всяка от сферите по различни начини, но е важно действията й да са синхронизирани не само вътрешно, а и като се мобилизира разнообразен ресурс.
В документа сме заложили и мерки, които засягат невидимите неща – дигитализация, синхронизация в планирането, продуктивността на общинските звена. По тях ние ще работим в следващите няколко години.
Кога се очаква да започне процедурата по промяна на Общия устройствен план на София въз основа на новия стратегически документ? В каква посока ще е изменението?
В момента работим по заданието, което трябва както да приведе пространствените цели на Визията в градоустройствен инструмент, така и да отрази всички по-специфични, но все така важни недостатъци, които сме открили в действащия ОУП или в неговото прилагане. Надявам се до края на годината да сме завършили, като, разбира се, ще информираме както експертите, така и широката общественост за прогреса. И ще търсим обратна връзка по същия начин, по който правим и сега. А посоката на изменението ще мога да опиша в конкретика по-късно. При всички положения обновеният план ще трябва да направи възможна Визията.
Силвия Христова (ГЕРБ), председател на Постоянната комисия по устройство на територията, архитектура, достъпна среда и жилищна политика в СОС: Повечето столичани споделят желанието ни Софияда се развива като град за хората
Какъв е Вашият коментар за окончателния вариант на „Визия за София“, който предстои да бъде гласуван от СОС?
Смятам, че това е един много иновативен и конструктивен документ, какъвто не е правен до момента. Той обвързва всички аспекти на общинската политика и на живота в София в една синхронизирана посока. Целта, която си поставихме през 2017 г., беше да се изработи визия за дългосрочно развитие на града ни, която да описва какво искат гражданите, за да се подобри качеството им на живот, за да знаем как да изменим ОУП. Когато има консенсус в обществото по целите, се работи по-спокойно и се подреждат приоритетите. Благодарение на усилената работа на екипа се събраха мненията на над 10 000 заинтересовани страни. Всичките проведени разговори за града (над 600 срещи и събития) бяха много полезни. Направиха се десетки анализи и се събра огромна база данни, която е достъпна за всички, затова смятам, че нашата първоначална цел има добавена стойност.
Има ли нещо, което да обединява мненията на тези 10 000?
Много се радвам, че желанието столицата да се развива като град за хората се споделя от по-голямата част от гражданите. „Визия за София“ предвижда през 2050 г. да имаме много и облагородени пешеходни пространства, велоалеи, паркове и градини, качествена градска среда на базата на утвърдени стандарти за всеки елемент от нея, развит туризъм. Градският транспорт ще е предпочитан, бърз, удобен и комфортен, културният и икономическият живот в града ще се развиват още по-успешно.
Как ще се постигне всичко това?
Трябва да се планира внимателно и поетапно да сменим приоритетите в придвижването в града – все по-малко да се използват автомобилите и все повече градски транспорт, а също и да се кара велосипед, тротинетка, да се правят споделени пътувания дори.
В тази посока в Столичната община вече се работи, ние не чакаме документът да бъде гласуван. С редица взети решения от кмета Йорданка Фандъкова и от Общинския съвет обновяваме автопарка, строим все повече километри метро. Привлякохме проф. Ян Геел като експерт, подготвя се наредба за градската среда. Ще спомена и няколко от последните ни инициативи за нови знакови пешеходни пространства като ул. „Съборна”, за подобряване организацията на движението и велотрасетата, като напр. по бул. „П. Евтимий” и бул. „Витоша”, предстоят и други.
Коя ще е първата стъпка след приемането на дългосрочната Визия до 2050 г. с нейните 24 цели?
За да може да гарантираме осигуряването на повече зелени площи, по-подредено строителство и по-балансирано развитие на новите зони, каквито предвижда „Визия за София”, е необходимо изменение в ОУП. Ще пристъпим към изработка на заданието за изменение, което трябва да се реализира до края на годината, както и да бъде приета наредбата за градската среда. Тъй като Визията ще бъде документът, който стои най-високо в йерархията на стратегическите документи в общината, всички административни актове трябва да бъдат синхронизирани с него. Ще пристъпим и към приемането на краткосрочните мерки за следващите 5 г. Предвиждаме разговорите да продължат с нови теми в „Диалози за града“ и други срещи, където експерти и граждани да могат да споделят идеите си.
Милка Христова (БСП), зам.-председател на СОС: Идеята е амбициозна, нужна е по-голяма конкретика
„Визия за София” представлява амбициозен документ, това, което не ми достига и ме притеснява, е, че той по-скоро звучи като мечта. Необходимо е и очаквахме да видим по-голяма конкретика по отношение на мерките и стъпките, чрез които заложените цели и приоритети ще бъдат постигнати. Искам да припомня причините, които доведоха до разработването на „Визия за София”. През лятото и есента на 2016 г. в София се засили гражданското недоволство от сериозни проблеми в развитието на града. Приетият през 2009 г. Общ устройствен план (ОУП) не успя да спре презастрояването, а разработените въз основа на него ПУП на районите не само не преустановиха преуплътняването им, а допуснаха неговото засилване, особено в райони като „Младост”, „Изток”, „Лозенец”, „Красно село” и др.
В новите квартали „Кръстова вада” и „Манастирски ливади” се оказа, че не са планирани терени за детски градини, училища, лечебни заведения и др. Увеличеният транспортен трафик и задръстванията станаха нетърпими, а поради липсата на паркоместа леките коли превзеха тротоарите и пътното платно, крайните райони все повече се превръщат в спални без оформени центрове за култура и спорт. Стана ясно, че София се нуждае от нова философия на изграждане и развитие, която преминава и през промени в ОУП на града. В такава ситуация на 23 февруари 2017 г. Столичният общински съвет гласува решение да се възложи създаването на документ „Визия за София”, който да представлява дългосрочна стратегия за развитие на града и крайградските територии, но най-вече да бъде основа на изготвяне на задание за промени в ОУП.
До голяма степен е изпълнена целта. Лично аз съм удовлетворена, че вътре са залегнали и идеи, които са част от политиката на БСП - София, за развитие на столицата – децентрализиране на финансирането с цел осигуряване на по-голяма самостоятелност на районите, ограничаване на презастрояването и запазване на зелените площи, полицентрично развитие с акцент върху районите, възстановяване на минералните бани и СПА туризъм, екоземеделие, разширяване на участието на гражданите в управлението и др. И все пак, ако изготвената „Визия за София” не доведе до качествено изработване на задание за промяна на ОУП на Столичната община, рискуваме да останем само с една много добре развита идея, но не и с реализиране на главната цел, поради която този документ е създаден.
Предложението е Визията да се приеме на два етапа. На първия ще се разглежда и първата дългосрочна част, която съдържа стратегическите пет приоритета. На втория - краткосрочна програма с разписаните мерки в периода.
Скептично настроена съм обаче по отношение обявения от кмета Фандъкова 6-месечен срок за изработване на задание за промяна на Общия устройствен план, който според мен е нереалистичен. Предизвикателството е всички политически сили в СОС заедно с гражданите да успеем да превърнем тази мечта в реалност.