Стратегията за дигитална трансформация на София ще направи града иновативен, прогресивен и високотехнологичен
До края на юли ще бъдат разписани Пътна карта и Работна програма за изпълнение на документа
Росица Георгиева В следващите години администрацията на Столичната община (СО) ще поеме ново предизвикателство – дигитална трансформация. София ще се развива като иновативен, интелигентен, модерен, прогресивен и високотехнологичен град, притегателен център и предпочитано място за живот, бизнес, развойна дейност. За постигането на тази цел СО е разработила стратегия, с която ще подобри качеството и ще увеличи електронните услуги, предоставяни на бизнеса и гражданите. В нея са заложени четири основни приоритета – Е-управление, комунални услуги, транспорт и ИКТ стартъп екосистема. На последното заседание на Столичния общински съвет документът беше приет с пълно единодушие. До края на юли предстои да бъдат разписани Пътна карта и Работна програма за изпълнението му, за което не е определен конкретен срок. Стратегията за дигитална трансформация на София (СДТС) е резултат от участието на столицата в програмата „Предизвикателство дигитални градове“ в периода 2018 - 2019 г. Тази инициатива е на Европейската комисия и цели да подпомогне 41 града в ЕС да постигнат устойчив икономически ръст посредством въвеждането и използването на високи технологии. В рамките на програмата заинтересованите страни са идентифицирали местния технологичен сектор като основно предимство. Поради това дигиталната трансформация на София се фокусира върху местната екосистема на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) и цели, основавайки се на тази силна страна на столицата да надгради и пренесе ИКТ продуктите във всички сфери на обществения и икономическия живот. Работата по изготвянето на СДТС е продължила 18 месеца. Като участник в „Предизвикателство дигитални градове“ София е получила безвъзмездна техническа подкрепа за целия период от назначени от ЕК експерти от Digital Catapult, един от водещите центрове за иновации в областта на дигиталните технологии в Обединеното кралство, фондация „Приложни изследвания и комуникации“ България и URENIO – университетска лаборатория за насърчаване на изследванията и предлагането на технологични услуги в областите на развитието на клъстери, иновационни системи и стратегии и интелигентните градове, част от катедрата в Техническия факултет на Солунския университет „Аристотел“. Визията, дефинирана в Стратегията, е градът систематично да постига устойчив икономически ръст и да развива икономика с висока добавена стойност.
Експертите са установили, че за да се случи дигиталната трансформация на екосистемата, е необходимо да се изпълнят четири условия. Първото от тях е в столицата да има широколентова инфраструктура, електронни услуги и решения за дигитален град, които да се предлагат от местните компании. Второто е – да се идентифицират и развият тези сектори в София, интензивно използващи информация и знания, при които могат да бъдат въведени електронни услуги и процеси на оптимизация, основани на данни (предпоставка от страна на търсенето). Третото условие е обособяването на ефективна система за иновации, способна да подпомага дигиталната трансформация на местната икономика, комуналните услуги, управлението посредством улесняването на разработката и въвеждането на нови услуги. На четвърто място е необходимо да се създадат условия за координация и управление на механизмите и процесите по дигитална трансформация, включително тези, свързани с подбора, организацията и съхранението на адекватни данни, удостоверяването на истинността и сигурността на информацията, изграждането на система за управлението им, приемането на политики и практики, които да гарантират, че данните ще се събират, съхраняват, анализират и споделят последователно, както и лесен достъп до тях от всички заинтересовани страни. В СДТС е записано, че тези четири условия са взаимосвързани. „Без ИКТ доставчици, дигитална инфраструктура и електронни услуги дигиталната трансформация не е осъществима. От друга страна, без сектори, които да използват информация и знания, няма да има ползвател на дигиталните услуги. Без ефективна иновационна система няма възможност за промяна както при търсенето, така и при предлагането в града. Координацията и управлението, вкл. на данните, са ключови за постигане на ефективност на процесите“, категорични са разработчиците. По време на създаването на Стратегията е извършена цялостна оценка на дигиталната зрялост на града. Според получените резултати столицата се намира на средно към ниско ниво по отношение на този фактор. По два от осемте компонента от оценката – общество и дигитални умения, София демонстрира средно ниво на дигитална зрялост. По останалите шест компонента – отворени данни, управление, поддържащи услуги, инфраструктура, финанси и дигитални компетенции, тя е с ниско ниво на зрялост. Установено, е че ИКТ екосистемата е най-силният компонент на столицата. След провеждане на серия от мероприятия, на базата на които е направен последващ анализ за дигитална зрялост, е станало ясно, че столицата разполага с много развита ИКТ екосистема и компаниите в този сектор притежават високи дигитални умения, технологична компетентност и конкурентоспособност. Също толкова напреднала е и стартъп екосистемата в града. И дигиталната инфраструктура е достатъчно развита и предлага добра широколентова свързаност. Ниското ниво на дигитална зрялост е разпространено сред други сектори от местната икономика като производството и в сферата на услугите. Изводът е, че дигиталната трансформация на София би имала най-ползотворно въздействие върху ИКТ фирмите и стартиращите компании, ако е насочена към сектори, които биха били потенциални ползватели на създаваните от тях решения и продукти.
Като силни страни на София се посочват развитите оптична мрежа в жилищни и бизнес райони и 4G мрежата. Един от дефинираните проблеми е недостатъчното покритие на безжична интернет връзка на обществени пространства. Положително е, че има интерес от страна на бизнеса да създава нови решения на база на отворени данни. Но в същото време в града има ниско ниво на познаване и недоразвита култура за отворени данни. В тази връзка са идентифицирани ограничен брой отворени хранилища за данни и центрове за данни, както и ниско ниво на обществена ангажираност и липса на ефективни политики за отворени данни. От документа става ясно, че има силен интерес от страна на младите хора към дигиталните теми. Те се интересуват от допълнително образование в сферата на дигиталните умения, предоставено от ИТ сектора. Но сред членовете на традиционните представители на местната икономиката са отчетени ограничени дигитални умения. При разработването на Стратегията е извършено проучване и на дигиталните компетенции на компаниите. Според резултатите София се характеризира с добре развита ИКТ индустрия и се наблюдава широко внедряване на дигитални процеси във фирмите. Но достъпът до локални доставчици на ИТ услуги е ограничен, като това е валидно и по отношение на ползването на системи за киберсигурност и защита от фирмите. Като цяло столицата се характеризира със силна ИТ общност в града, провеждат се много събития, конференции и срещи на дигиталните компании. Въпреки това се отчита ограничено сътрудничество между заинтересовани страни, както и ограничена комуникация между фирмите в дигиталния и недигиталния сектор. По отношение на осигуряването на финансиране на процесите на дигитализация е установено, че в София има развита практика на предоставяне на капитал от частни лица на ИТ компаниите, които оперират в нея. Освен това са налични и по-големи фондове за рисков капитал, подкрепени от европейски фондове. Друг плюс е наличието на управленска структура, която планира и прилага дигиталния план за развитие на градско ниво. Тези дейности се осъществяват от ресор „Дигитализация, иновации и икономическо развитие” в СО. Допълнително администрацията активно взима участие в международни проекти за дигитализация. И още в столицата са обособени технологичен парк „София Тех Парк“ и Лаборатория за иновации. Тоест градът предлага цялостна екосистема, която включва образователни заведения, които да подготвят специалисти (както университетите, така и частните обучителни центрове), клъстери и общности, нарастващ брой финансиращи институции и добри условия за стартиране на собствени компании. „България и в частност София се превръща и във все по-привлекателно място за откриване на развойни центрове, в които големи международни компании разработват нови продукти. Заражда се положителна тенденция тези развойни фирми да взаимодействат под различна форма с местните стартиращи компании. Същото се наблюдава и при водещи световни фирми от различни сектори, базирани в София, които все по-често развиват ко-иновации с българския предприемачески сектор“, посочват експертите, работили по Стратегията. Те добавят, че проучване на изследователската компания McKinsey5 сочи, че макроикономическият ефект от натрупването на качествени изменения в българската икономика се изразява в това, че ако през 2016 г. цифровата икономика е съставлявала 7% от брутния вътрешен продукт (БВП), то през 2025 г. се очаква тя да допринася за 16% от БВП. За София този ефект се предвижда да бъде още по-значим, тъй като данните показват, че към 2018 г. делът на технологичния сектор в икономиката на столицата е 19%.
В Стратегията за дигитална трансформация са разписани 8 направления, по които се планира да се работи в следващите години. Това са Е-управление, комунални услуги, транспорт, стартъп екосистема, екология, отворени данни, образование и развиване на дигиталните умения, като не за всички има конкретика по отношение на предстоящите дейности. По отношение на Е-управлението една от важните дейности е разработването и подобряването на предлаганите електронни услуги. По този начин столицата ще се превърне в създател на пазари за ИКТ сектора и ще се подобри ефективността на предлаганите услуги. Очаква се да се повиши прозрачността на управлението на града, както и на качеството на услугите за хората и бизнеса. В резултат от изпълнение на тези поставени цели се предвижда да се постигне комплексно административно обслужване. По отношение на сектор „Транспорт” документът предвижда да се разработят електронни услуги в тази сфера за постигане на целите на т.нар. зелена мобилност. Предстои да се създаде платформа, позволяваща интеграцията на всички софтуерни решения, данни, доставчици на услуги, заети в градския транспорт. В бъдеще се планира да се разработят платформи за предлагане на споделено пътуване, както и да се внедрят гъвкави ценови модели, основани на данни. Целта е да се насърчи използването на обществения транспорт на територията на СО. В следващите години местната власт ще създаде и програма за отворени данни. Идеята е информацията, която стане достъпна, да се превърне в ресурс за иновации и развитие на града. Експертите считат, че по този начин ще се подпомогне взимането на информирани решения от администрацията, жителите на столицата и бизнеса. Предоставянето на достъп до наличните данни е предпоставка за изграждане на смарт сити решения за София в бъдеще, както и да се стимулират предприемачеството и разработването на нови продукти и услуги. За целта ще се изгради „езеро“ от данни, което ще представлява хранилище за информация, като ще се осигури достъп до някои от масивите на Столичната община. В Стратегията за дигитална трансформация се акцентира и върху разширяване на възможностите за взимане на т.нар смарт решения. Това би довело до преодоляване на актуални градски проблеми и до повишаване качеството на живот. За постигане на тази цел се препоръчва използване на пилотни проекти и превръщане на София в тестова площадка за изпълнение на смарт решения. В следващите години администрацията трябва да предприеме действия в посока за създаването на дигитален двойник на града. Препоръчва се изграждане на информационна платформа, която да отчита потреблението на комунални услуги, предоставяни в столицата в реално време. Чрез прилагането на смарт решения трябва да се постигне динамичен транспортен модел на града, както и да се изгради интегрирана платформа за мобилност. Дигитализацията е идентифицирана като инструмент за икономическо развитие. Чрез изпълнение на целите на СДТС градът трябва да се превърне в създател на пазари, като гражданите и бизнесът трябва да бъдат поставени „в центъра“. В документа се обръща внимание на това, че трябва да се избягват възможностите за несъгласувани самостоятелни решения от участниците в процесите на дигитализация. Разработчиците на Стратегията посочват и основни принципи, които да се следват при изпълнението на всички заложени цели. Според тях е ключово решенията, които се прилагат, да са базирани на нуждите на гражданите, а не на възможностите на дадена технология. Освен това при реализиране на различните решения администрацията трябва да се стреми да избягва зависимостите от конкретен доставчик на услуги. И още - да се осигури отвореност, сигурност и съвместимост на данните, генерирани от обществения сектор. Специалистите считат, че важна мисия за администрацията на Столичната община е да работи за развиване на дигиталните умения на жителите си, както и да прилага различни практики, за да се постигне промяна на нагласите на населението спрямо дигиталната трансформация на София.