Росица Георгиева
В следващите 10 години Столичната община (СО) ще инвестира близо 840 млн. евро в мерки, чрез които София ще бъде превърната в зелен град. Това става ясно от План за действие за Зелен град, който беше приет на последното заседание на Столичния общински съвет. Промяната ще се случи чрез трансформацията на ключови области – транспорт, строителство, енергетика, околна среда, като ще обхване и други сфери, като води, отпадъци и земеползване. Целта е през 2030 г. в града да има съществено подобряване на качеството на въздуха и намаляване на емисиите на парникови газове. Администрацията ще работи за здравето и благополучието на жителите. Друг важен резултат, който се очаква, е по-високо качество на градската среда, създаване на възможности за повишаване стойността на земята и постигане ръст на туризма.
Планът за действие е разработен с техническата помощ на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) след включването на Столичната община през 2018 г. към Рамковата инициатива на ЕБВР „Зелени градове“, чиято идея е да се осигурят инвестиции в приоритетни проекти, като по този начин се подобри качеството на околната среда в града.
При изготвянето на документа е установено, че в града има високи концентрации на прахови частици. Причината е, че процентът на автомобилите, които отделят високи нива на вредни емисии, е значителен, като липсва национално законодателство, което да ограничава вноса и продажбата на стари превозни средства.
На обществения транспорт се падат 38% от всички пътувания, като се очаква планираните инвестиции в сектор „Транспорт” (например в метролиния 3) да повишат този дял, но предизвикателствата, свързани с комфорта и достъпа на предлаганата услуга, няма да бъдат преодолени. Данните в документа сочат, че дължината на общите километри велоалеи е недостатъчна и е в процес на развитие. Затова в следващите 10 години се предвижда да се направят капиталови разходи за изграждането на велосипедни и пешеходни алеи, реконструкция на пътни връзки, позволяващи велосипедни и пешеходни пресичания, и затваряне на пътни участъци за пешеходни пространства.
4 801 000 евро ще бъдат вложени за обособяване на 10 км велосипедни трасета
със стратегическо значение, а 1 805 000 евро – за изграждане или реконструкция на 10 км пешеходни пространства, в т.ч. тротоари. С други 2 150 000 евро ще се направят 50 нови велосипедни и пешеходни пресичания. 193 000 евро ще бъдат дадени за подготовка на условията за затваряне на 20 пътни участъка, по които ще бъде преустановен автомобилният трафик – ще се поставят боларди, препятстващи движението на леки коли. За проектиране ще се отделят 20 000 евро.
За да се подобри качеството на обществения транспорт, в следващите години ще се изпълнява и програма за модернизация на трамваите. Дейностите ще включват подготовка на проектни проучвания, осигуряване на финансиране и изпълнение на конкретни дейности като обновяване на трамвайните трасета. Друга мярка, която ще се прилага, за да се ограничи придвижването с автомобили, е увеличаване на платените зони за паркиране извън центъра на града. Предвижда се въвеждане на диференцирана такса за автомобили, за замърсяване на атмосферния въздух, увеличаване на ефективността на използване на паркоместата и изграждане на повече места за паркиране.
За да се подобри качеството на атмосферния въздух, СО ще предприеме и мерки за насърчаване на електрическите превозни средства. Дейностите включват разработване и прилагане на
стратегия за развитие на мрежата, като ще се подкрепи
изграждането на инфраструктура за зареждане на електромобили
в паркинги и на улични паркоместа. Ще се провеждат и проучвания по отношение натоварванията и логистиката.
В документа се обръща внимание, че Общият устройствен план (ОУП) на Столичната община също отбелязва свързаната
със зелената система инфраструктура като приоритет.
При трансформацията на София сериозно предизвикателство пред общинската администрация ще бъде създаването на модел за собствеността върху земята, тъй като много от предназначените за озеленяване територии са частна собственост. ОУП предвижда и подготовка на подробни устройствени планове и инвестиционни проекти за различни паркове на територията на общината, като Борисовата градина, Южния парк, включително и проектите за Източен парк и парк „Лозенец”.
За промяната на града ще помогне и инициираният от СО проект „Новата гора на София“, чиято основна цел е да превърне изоставените общински терени в близост до рекултивираното сметище „Суходол“ в гора и да създаде зелен пояс близо до столицата, целящ подобряване качеството на въздуха.
Въз основа на оценката на текущото състояние на СО и различни консултации със заинтересованите страни са идентифицирани и няколко
предизвикателства в областта на зелените площи, енергийната ефективност и управлението на отпадъците.
Посочва се, че има само няколко жилищни сгради с така наречените зелени покриви. Установено е, че има райони с обширни междублокови пространства. Според десетгодишния план те трябва да се поддържат и да се превърнат в места за отдих и опазване на биоразнообразието. Междублоковите пространства в града възлизат общо на 1700 ха. През 2011 г. Столичната община инициира програма „Зелена София“ за възстановяване на зелените пространства между жилищните сгради с активното участие на гражданите за превръщането им в места за отдих. Общината осигурява растителност, ремонтни материали, инструменти и машини, които жителите могат да използват с цел обогатяване на зелените площи в техните квартали.
В документа е обърнато внимание на анализ на „Софпроект-ОГП“ от 2017 г., който е за състоянието на детските площадки в междублоковите пространства на СО. В него са идентифицирани възможните нови местоположения, където могат да се направят градинки, както и съществуващите зелени пространства с детски площадки, които могат да бъдат възстановени. Като окончателна стъпка е създадена карта, която показва състоянието на площадките за игра, въз основа на която общината може да изпълнява мерки за тяхното подобряване в следващите години.
Отчетените трудности, свързани със сектора на градското планиране, са нуждата от създаването на нови открити публични пространства, от повишаване на качеството на зелената инфраструктура и подобрено градско планиране в северната част на града и в новите квартали. „София има обширни зони от свободни земи и използвани в миналото терени (изоставени промишлени зони). Данните за количеството и състоянието на тези терени са ограничени и е необходима ефективна стратегическа рамка, която да насочва развитието на тези обекти за сметка на градското разрастване“, се посочва в Плана за действие за Зелен град.
Събраните данни за биологичното разнообразие, екосистемите, използването на земята и следенето на замърсяването на почвите са показали необходимост от подобрения.
София има около 9000 ха незастроени площи в градската част,
от които 1200 ха са в големи и достъпни открити пространства (обществени паркове, гори и градини). Допълнително 1700 ха се намират в жилищните зони (междублоковите пространства). Според разработчиците на документа, използвайки основата на тази зелена инфраструктура, може да се подобрят местата за отдих в съществуващите пространства, както и да се създадат нови такива и да се опази и биоразнообразието.
В рамките на сектор „Градоустройство” са избрани две приоритетни мерки, които се очаква да имат голямо положително въздействие върху околната среда. Едната е насърчаване на развитието на изоставените райони чрез политики и инвестиции. Предполага се, че това ще доведе до значително положително въздействие върху околната среда. Стимулирането на транзитно ориентирано развитие е другото направление, с което се очаква да се постигне сериозно положително въздействие за екологията, като същевременно ще бъде сравнително лесно за изпълнение от Столичната община.
Едно от основните предизвикателства, с които трябва да се справи администрацията, е свързано с
енергийната ефективност на многофамилните жилищни сгради и общинските здания.
По отношение на обектите – собственост на местната власт, в краткосрочен план, до 2027 г., е планирано всички те да бъдат санирани и потреблението на енергия в тях да бъде намалено с 20%.
Установено е, че само в 120 общински сгради е приложен пълен набор от мерки за енергоспестяване, което е довело до увеличаване на енергийна ефективност, подобрен комфорт на обитаване, съхраняване на тяхната конструкция, намаляване на емисиите CO2 и финансови спестявания. В 95% от общинските сгради е приложена поне една мярка – например поставяне на нова дограма, топло- и хидроизолация на покривите, топлоизолация на външните стени, подмяна на вътрешните отоплителни инсталации и на водогрейните котли и т.н., включително в сгради, за които не са изготвени технически паспорти или направени енергийни одити.
Планира се
ежегодните ремонтни дейности в общински сгради,
които включват изпълнение на пълен или частичен пакет от мерки за енергоспестявания, да продължат. Заложено е още да се извършват по-систематични подобрения за намаляване на топлинните загуби. През следващите години администрацията ще осигури финансиране за въвеждане на интегрирани системи за отопление, например базирани на биомаса, енергийно ефективни котли, термопомпи и соларни инсталации. В рамките на модернизацията се предлага да се включат и дейности, като подмяна на дограмата и монтаж на ефективни стъклопакети, стенна, подова и покривна изолация и осигуряване на енергоспестяващо осветление. Предвижда се в
общинските здания да се инвестират 74 275 000 евро,
от които 29 955 000 евро ще се отделят за подмяна на дограма и стъклопакети, топлоизолация и осветление в 570 сгради. 44 320 000 евро ще бъдат изразходвани за внедряване на отоплителни и климатични инсталации (термопомпи, биомаса, геотермални, соларни и фотоволтаични инсталации и др.). Прогнозата за размера на спестените разходи е 2 309 000 евро годишно, които включват 1 077 000 евро икономии за електроенергия и 1 231 000 евро от редуцирано използване на гориво за отопление и снабдяване с топла вода. Необходимите пари ще се търсят от международни финансови институции, от фондове на ЕС и общински средства.
Липсата на енергоспестяващи мерки в многофамилните жилищни здания води до високи разходи за енергия,
е разписано в документа.
В тази връзка е отчетено, че Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради (НПЕЕМЖС) и изпълнението на проекти, финансирани по Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020“, са дали възможност на собствениците, които са се включили, да подобрят характеристиките на своите домове чрез предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Повече от 166 обекта са подписали договори по НПЕЕМЖС.
Съгласно Плана за действие за Зелен град, Столичната община трябва да предоставя систематизирана информация на собствениците и да ги насърчава да прилагат мерки за енергийна ефективност в сградите, като в това се вижда възможност за подпомагане на процеса по обновяване на многофамилните жилищни сгради.
Според експертите, подготвили документа, подобреният топлинен комфорт в резултат на мерките за ЕЕ ще доведе до намалено потребление на енергия, което ще допринесе с течение на времето за намаляване на енергийната бедност. Мерките за енергийна ефективност на жилищните блокове биха могли да осигурят икономия на топлинна енергия от 296 200 MWh/годишно в 80% от многофамилните здания, след като всички сгради бъдат санирани.
Реклама
