27 млрд. лв. ще са нужни за саниране на сгради до 2050 г.

27 млрд. лв. трябва да бъдат инвестирани в санирането до 2050 г. Това е амбицията на проекта на нова Национална стратегия за обновяването на сградния фонд в България в следващите 30 г. Парите са изчислени за санирането на 60% от жилищния фонд и 17% обществени сгради на страната. Обновената площ трябва да достигне 55,8 млн. кв. м, от които 48,3 млн. кв. м са жилищните. Очаква се реализацията на програмата да доведе до спестяването на 7329 GWh енергия годишно, а въглеродните емисии да намалеят с 3,2 млн. т, от които 2,7 млн. т от жилищни сгради.

Документът е разработен от Министерството на енергетиката (МЕ) съвместно с Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР), Фонд мениджър на финансови инструменти в България (Фонд на Фондовете - ФнФ) с подкрепата на Европейската банка за възстановяване и развитие. Качен е за обществено обсъждане до 10 август на портала към Министерския съвет www.strate­gy.bg.

Представеният план е с обем от цели 154 страници и в него са включени всевъзможни изчисления за това кои сгради как, с какво и защо трябва да се обновят. Изброени са десетки положителни ефекти, отчетено е възможно увеличение на БВП на страната и са разписани разходите по години.

Инвестициите ще нарастват постепенно.

Разбивката на планираните средства показва, че в периода от следващата до 2025 г. ще са нужни 1,5 млрд. лв. - по 317 млн. лв. на година. До 2030 г. ще се изхарчат нови 3 млрд. лв. - по 616 млн. лв. годишно, а от 2030 г. до 2040 г. - 10,5 млрд. лв., по малко над 1 млрд. лв. на година. За последното десетилетие от плана ще са нужни 11,7 млрд. лв. – 1,1 млн. лв. на година. Сумите обаче ще са по-големи, защото в документа се посочва, че необходимите инвестиции са само за мерките за енергийна ефективност (ЕЕ). „Много от тях особено по сградната обвивка са съпроводени със съпътстващи дейности, които гарантират качеството и живота на самите подобрения. По направена оценка от най-мащабната до момента програма за обновяване на жилищния фонд у нас този вид разходи достига да 30% от инвестицията за Енергоспестяващи мерки (ЕСМ). Това означава, че при структуриране на финансовите инструменти е необходимо да се имат предвид и тези разходи“, е записано в стратегията.

Изчисленията в проекта показват, че за санирането на един квадратен метър от апартамент в жилищен блок се очаква да са необходими 186,48 лв. Например топлоизолирането на среден апартамент от около 80 квадрата в панелен блок излиза реално към 14 918 лв. Тези калкулации са правени с условието, че се приложат дейности, които да доведат най-малко до 60 на сто спестяване на разходите за отопление. Такива са поставянето на топлоизолация по цялата сграда, на покрива и мазетата, заменянето на старите дървени дограми с нови и монтирането на LED осветление по стълбищата. В сумата не е предвидено да има разходи за конструктивно укрепване на един панелен блок, защото това не навсякъде се налага. Ако обаче се окаже, че самата конструкция на сградата е повредена, разходите нарастват почти двойно. Средната стойност за топлоизолирането на един квадратен метър от обществена сграда (даден е пример с училище) се равнява на 281,64 лв.

Изчисленията са по средни цени, максималните стойности са поне двойно по-големи. Навсякъде в стратегията става въпрос за цялостно саниране на съответното здание, а не за отделни части от него, на само едно крило или определени етажи.

Сградите – масово с лоши характеристики

Прегледът на жилищния фонд и енергийното потребление у нас, направен от авторите на документа, доказва на практика известната истина, че сградите в огромната си част (91% от необновените) са с лоши енергийни характеристики - класове Е, F и G. Една от причините за това е, че болшинството са строени в години, когато липсват нормативни изисквания за пестене на ресурси. 34% от домовете са завършени преди 1960 г. Над 50% са от периода 1960 - 1989 г. и са в панелни или стоманобетонови блокове. Между 1990 - 1999 г. са вдигнати 7% от обитаваните здания. Само „новите“ – след 2000 г., са строени по проекти с относително завишени норми за ЕЕ, но те също представляват нищожните 7%.

Ситуацията при публичните здания е подобна. Над 52% от тях са изпълнени в периода 1959 - 1977 г., т.е. тяхното проектиране е извършено по най-старите технически норми. Останалите 32% са изградени по регламент от 1974 до 1986 г. Само 15% от заеманите от централната администрация са правени след 2005 г., когато България синхронизира законодателството си с европейското. Площта на обновените здания от този фонд обаче не може да бъде над 45%, защото в по-голямата си част те са за икономическа дейност, като хотели, търговски сгради, бизнес центрове, заведения. Възможностите за подобряване на енергийната ефективност при тях е свързана и с повишаване на конкурентоспособността им и това се движи от пазарни механизми, които не могат да бъдат прогнозирани.

Как са групирани мерките?

За жилищния фонд енергоспестяващите подобрения са групирани в зависимост от техническите възможности за обновяване на еднофамилни къщи и многофамилни сгради с ниско застрояване, както и за обновяване на такива със средно и високо застрояване.

За достигане до клас С в първата категория, което би довело до енергийни спестявания под 60%, е предвидена подмяна на прозорци и врати, изолиране на стените, на покрива и на подовата плоча, както и инсталирането на енергоефективно осветление. При основно саниране на тази категория, с което ще се достигне до клас В и над 60% спестена енергия, към посочените мерки се планира също инсталирането на котел на газ или кондензационен котел на газ или биомаса и инсталиране на активна слънчева система за топла вода.

При многофамилните жилищни сгради със средно и високо застрояване, които разполагат с централно топлофициране, е предвидено модернизиране на абонатната станция и подобряване на сградната топлопреносна инсталация. Безвъзмездна финансова помощ за системите за отопление, вентилация и топла вода ще се отпуска само за общите части, а дейностите в жилищата ще се финансират изцяло от собствениците им, предвижда проектът. За да се подменят сградните инсталации, ще е необходимо съгласието на 100% от собствениците на апартаментите.

Откъде ще дойдат парите?

Сред възможните източници за финансиране, които и досега са познати, са европейските средства, като начело отново е посочена ОП „Региони в растеж“. Извън фондовете пари може да дойдат от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), която предоставя кредитна линия за ЕЕ в домакинствата, от Фонд „Енергийна ефективност и възобновяеми източници“, капитализиран изцяло с грантови средства, от Кредитна линия за енергийна ефективност в домакинствата REECL, която чрез български банки предоставя до 20 млн. евро, като бенефициенти могат да бъдат физически лица, сдружения на собственици и частни доставчици на услуги.

Национален доверителен Екофонд също е сериозна възможност. Договорите с гарантиран резултат (т.нар. ЕСКО договори) също имат за предмет изпълнението на мерки за повишаване на ЕЕ в сгради, предприятия, промишлени системи, като възстановяването на направените инвестиции и изплащането на дължимото на изпълнителя възнаграждение се извършва за сметка на реализираните спестявания на енергия.

На последно място е посочена и Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради.

Възможните нови източници са програмата InvestEU, която ще е с период на действие между 2021 и 2027 г. и ще бъде основният инструмент за подкрепа на инвестиции и достъп до финансиране в ЕС, като ще наследи Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) – по-известен като плана „Юнкер”. Амбициозната цел на програмата е да задейства поне 650 млрд. евро чрез предоставяне на гаранция от 38 млрд. евро от бюджета на ЕС, потенциалните партньори по изпълнението ще допринесат с най-малко 9,5 млрд. евро допълнителни средства (от които 75% от Европейската инвестиционна банка - ЕИБ). Предложенията за проекти от всички държави членки на ЕС се конкурират при едни и същи условия.

Вариант е и Планът за инвестиции за устойчива Европа, който е инвестиционният стълб на европейската Зелена сделка и има за цел да мобилизира най-малко 1 трилион евро частни и публични инвестиции в устойчиви проекти през следващото десетилетие.

За дългосрочния бюджет на ЕС за периода 2021 -2027 г. Комисията предлага да се увеличи финансирането и по програма LIFE с почти 60%. Една от основните приоритетни области тук също е стимулирането на дейности, насочени към ЕЕ, особено в европейските региони, които изостават в прехода към чиста енергия.

Европейският фонд за енергийна ефективност (ЕФЕЕ) е друг вариант, който е под формата на публично-частно партньорство (ПЧП), а ELENA (техническа помощ) се управлява от ЕИБ и предоставя безвъзмездно подпомагане на програми с над 30 млн. евро обем, в т.ч. за проекти за ЕЕ с тригодишен период на изпълнение.

Авторите на стратегията посочват и „зелените“ облигации като възможен финансов инструмент, използван в други страни. „През последните 10 години, емитирани специално за екологични или чисти енергийни цели, те стават все по-популярни и могат да бъдат източник на евтин и дългосрочен заемен капитал за общините и националните правителства“, се казва в проекта.

„Зелените“ облигации са подходящи за публични сгради, които са държавна или общинска собственост. За жилищните, най-вече еднофамилните къщи, се предлага използването на „зелени“ ипотеки, при които кандидатът получава по-висок размер на кредита или по-облекчени финансови условия като по-ниски лихва и такси, ако изпълни мерки за повишаване на енергийната ефективност.

Новост е предложеното Финансиране чрез битови сметки. Това е механизъм, при който дружество за комунални услуги предоставя капитала за обезпечаване на разходи за ЕЕ. Съществуват няколко форми, които са добре установени в САЩ и понастоящем се пилотират в целия ЕС. Парите се предоставят на местните предприятия, които на свой ред използват капитала, за да заемат средства на крайните потребители. След това крайният потребител използва месечните финансови икономии, реализирани от по-ниските сметки за енергия, за изплащане на заема на месечна вноска по сметката си за електрическа енергия или топлофикация.

Важен аспект на финансирането по сметка е разпределението на кредитния риск между участниците в проекта.

Всичко ще минава през Фонд за декарбонизация за България.

Като основна финансова схема в подкрепа на Националната стратегия за дългосрочно обновяване е предвидено създаването на единен Фонд за декарбонизация за България (наречен Фонда). Организиран като консолидиран и ясно разпознаваем, той ще се грижи за максимално постигане на целите, които ще бъдат заложени.

На национално равнище ще се управлява от независим управител (фонд мениджър) и ще се състои от три отделни подфонда според крайните бенефициенти и по-точно – публичен сектор (ПФД1), търговски дружества (ПФД2) и жилищни сгради (ПФД3).

Необходимите финансови ресурси ще се насочват от европейските фондове към Фонда за декарбонизация, а на ниво подфонд допълнително финансиране ще може да бъде добавяно от националния бюджет и други потенциални механизми, възприети от правителството. Добавеният ресурс на ниво подфонд ще може да се ориентира и към недопустими по европейските фондове дейности и разходи.

Не на последно място към Фонда за декарбонизация ще се предвиди единна точка за техническата помощ на кандидатите чрез обслужване на едно гише или подобни механизми.

Изрично е посочено, че Фондът ще има право да емитира „зелени” облигации или други дългови инструменти, тоест – ще може да взима кредити. Участието на местните банки в тази финансова схема ще е ключов елемент за успеха на Фонда за декарбонизация, но се очаква значително да се опрости процесът на получаване на парите. Позволява се и включването на частен капитал, но все още не е ясно под каква форма. Държавата ще бъде представена във Фонда от Министерството на финансите.

Фондът ще насърчава инвестициите в пакети от мерки за обновяване и ЕЕ чрез осигуряване на по-цялостен подход, водещ до по-големи спестявания на енергия.

Адекватното финансиране (т.е. достъпно и подходящо за целевата аудитория) ще е подкрепено от по-амбициозен набор от политики. Очаква се именно те да предизвикат повече действия от страна на собствениците и управителите на сградите чрез комбинация от стимули и задължения. Следователно съчетаването на силна политика и налични финансови средства е от съществено значение.

Наборът от ползи

Ползите от енергоспестяващите мерки са разделени в три основни групи - екологични, икономически и социално свързани.

Анализът сочи, че санирането до клас В ще доведе до намаляването на средните месечни разходи за добро отопление на средно жилище от 65 кв. м от 156 на 107 лв. Това може да извади доста домакинства, попадащи в групата на застрашените, от енергийна бедност. „Ползите за здравето ще идват чрез намаляване на вредните емисии в атмосферата и подобряването на топлинния комфорт в сградите“, пишат авторите на проекта.

Според прогнозите изпълнението на стратегията ще създаде и 17 600 нови работни места само за първите 10 години. Оценката е направена по данни от доклада „Допълнителни ползи от инвестиране в енергийно ефективно обновяване на сгради“, изготвен от Copenhagen Economics. Методиката се основава на коефициент, получен от съотношението на създадени нови работни места по съществуващи данни в строителния сектор и други услуги към единица спестена енергия.

Новите работни места също носят социален ефект, при това два са основните фактора, които определят отражението върху заетостта: инвестициите в енергийна ефективност създават работни места не само в строителството, а и в индустрията, която произвежда съответните продукти и услуги, а постигнатите енергийни спестявания намаляват в дългосрочна перспектива потреблението на енергийни продукти. От своя страна намаляването на потреблението има ефект върху произвежданата добавена стойност, а изменението на добавената стойност води до ефект върху заетостта в съответния сектор.

Този ефект се свързва и с друга допълнителна полза – въздействие върху публичните бюджети поради допълнителни данъчни приходи, предизвикани от нови работни места, генерирани от политики за ЕЕ в строителния сектор.

Ефектът от изпълнението на стратегията се оценява на допълнителен годишен ръст на БВП от 557 млн. лв. към 2030 г. За тази оценка е използвана методика, разработена по проект „Изчисляване и оперативно използване на допълнителните ползи от енергийната ефективност в Европа“ (COMBI). Приложен е коефициентът, основан на полученото от COMBI съотношение между ръст на БВП и количество енергийни спестявания.

Не е за пренебрегване и повишаването на стойността на сградите. От всички фактори, които оказват най-силно влияние върху цената на жилищата, собствениците имат най-голяма възможност да влияят върху състоянието на имотите. Основното обновяване ги прави по-устойчиви, с по-добър външен вид и увеличава техния живот. Различни анализи на агенции за недвижими имоти показват, че към момента продажната стойност на обновените апартаменти се повишава с 10 - 15%. Дългосрочна оценка е трудно да бъде направена, тъй като пазарът се влияе от много фактори. Освен това едва ли ще може да се прогнозира саморегулирането му в резултат на по-големия брой обновени сгради в дългосрочен аспект.

Покупко-продажби след 2022 г. само при технически паспорт

В стратегията е заложено, че от 2022 г. покупко-продажбата, както и отдаването под наем на имоти ще може да се осъществява само след представяне на технически паспорт за съответното жилище. С предложението на практика паспортът става като нотариален акт за жилището. Очаква се това да изиграе решаваща роля за ангажираността на собствениците на сгради.

Обобщено, той отразява техническото състояние на елементите и системите на строежа, основните и текущите ремонти, които трябва да се извършат за привеждането му към съществените изисквания за строежите, сроковете за извършването им, както и мерките за поддържането им. С такъв разполагат единствено жилищата и помещения, на които е направено енергийно обследване и е определен клас на имота.

Очаквано тези, които са санирани и с постигната висока ЕЕ, ще разполагат с по-висок клас.

Оценката на техническо състояние преди въвеждане на ЕСМ е от ключово значение и за самото саниране, защото дава информация за общото състояние на елементите и системите на сградата и подпомага точното определяне на съпътстващите дейности. Така се предотвратяват и възможни проблеми, които биха компрометирали ЕСМ по време на експлоатационния им срок и в тази връзка застрашаването на енергоспестяващият им ефект.

Документът подлежи на задължителна регистрация пред органа, издал разрешението за строеж на сградата - общинската администрация при жилищните и публичните сгради.

Реклама