Централната минерална баня (ЦМБ) в София може би все пак ще бъде баня. Поне това са идеите в класираните предложения на организирания от общинското предприятие „Софпроект-ОГП“ конкурс за нова концепция за старата сграда. Той започна през април, след като заради спора дали ЦМБ да стане изцяло музей, или да се съхрани и първоначалното й предназначение, Столичната община (СО) реши да направи широко обсъждане за бъдещето на паметника на културата.
След 200 първоначални онлайн предложения за самия конкурс идеи за съдбата на емблематичната сграда дадоха общо 4 екипа, като три бяха класирани за втори етап през октомври. Дотогава всички ще трябва да представят и подробен проект с бизнес план за предлаганата реализация, като ще получат по 10 000 лв. С парите СО откупва концепциите и си запазва правото да избере една или да компилира елементи.
Две от предложенията предвиждат Централната баня да съвместява минерални басейни и зони за различни процедури с функциите на музей, а третата подсказва, че музеят въобще може да бъде преместен.
Това, което прави впечатление и в трите проекта, е, че самата реставрация на сградата, която в тази си част е в критично състояние, отива на заден план и далече във времето и се акцентира на средата около самото здание.
Терми и басейн и на покрива
Екипът, спечелил най-много точки – 93,80, е „Софийски терми“ с архитекти Мая Шопова, Слава Савова и Мария Каразлатева. Триото залага на обединението на северното и източното крило и партньорството им с музея (разположен в западното). Термалният център ще е със съвсем нов вход откъм ул. „Сердика“.
Предлага се да се изгради нова централна постройка, която е вътрешна и невидима за минувачите, не засяга фасадите и в нея единият етаж е достъпен само откъм музея.
Басейни ще има на сутерена и на първия етаж, както и на самия покрив на сградата. Включени са още и басейн балкон на първия етаж, зали за лечебни процедури и почивка, сауна и парна баня на сутерена. Според архитектите нови кафенета и барове също ще оживят мястото, затова са предвидени воден бар, разположен във вътрешния двор между сградата на Направление „Архитектура и градоустройство“ (НАГ) и Централната баня, и pop-up бар, който да свързва градската култура на импровизирани барове с лечебната консумация на минерална вода на място.
Свързващ елемент между музея и термите ще бъде вътрешното крило, заключено между двата вътрешни двора. Това е и мястото, където архитектурни интервенции са допустими, затова там ще има обновяване на конструкцията.
В проекта са разработени обстойно и идеите за промяна на пространството около самата сграда. „Стратегията ни за обновяване на площада предлага активирането му чрез добавяне на нови функции по краищата му“, разясняват авторите. Това ще стане чрез обособяването на воден павилион, който да бъде временна постройка. Тя ще се обновява на всеки няколко години, давайки възможност на млади архитекти да проектират тази малка градска функционална инсталация. Форматът ще бъде архитектурен конкурс, организиран като малко събитие, гравитиращо около споделените ресурси и потребности.
Останките от римските терми и джамията Баня Башъ ще бъдат „преоткрити” посредством облагородяване на мястото около тях и подобряване на начина, по който се информират посетителите за историческата и културната им стойност. Изворът „София-Център” ще се свърже с експозициите на Регионалния исторически музей, а връзката с ЦУМ ще стане през понастоящем задънената улица там. „Предлагаме обширното пространство, заключено между ЦУМ и ЦМБ, да се превърне в хибриден площад с достъпни паркоместа през работния ден и гъвкаво място за артистични прояви вечер и през уикендите. Може да се разположат pop-up павилиони, които допълнително ще оживят целия площад“, пишат архитектите.
Предложенията за водоналивния кът, разположен на малкия площад между ЦМБ и Дома на киното, който е едно от най-важните публични пространства в близост до банята и единственото място, където столичани все още имат достъп до минералните води на извор „София-Център”, са да стане по-достъпен за пристигащи с автомобили. Трафикът според намеренията може да се облекчи с помощта на водоналивна станция, позволяваща на шофьорите да напълнят вода, без да слизат от колите, бързо и на определени за това места.
Архитектите са помислили и за удължаване на жизнения цикъл на водата. „Част от интервенциите, които предлагаме, като например водните инсталации в обновените публични пространства или термалните басейни, ще бъдат свързани в „кръгови” системи за максимално ефективна употреба на водния ресурс. Топлинната енергия е изключително важен възобновяем ресурс за всички операции в „Софийските терми”. Тя е източник на отопление не само на помещенията в студените месеци и тяхното охлаждане в топлите сезони, но и осигурява постоянната температура на плувните басейни посредством термична инсталация“, обясняват те.
Бизнес моделът на тази концепция предвижда основната инвестиция да е външна чрез концесия. „Стъпвайки на потребителски потенциал и разнообразни, допълващи се дейности, обектът ще носи преки и косвени ползи на широк спектър целеви групи, като същевременно е икономически устойчив. Структуриран и финансиран като публично-частно партньорство, моделът съчетава частните капитали, опит и know-how с публичния ангажимент, създавайки траен баланс между предприемачески доход и обществен интерес“, уверен е екипът на „Софийски терми“. Колективът за момента няма изчислена стойност на проекта.
Отново баня! За градска идентичност
На второ място е класиран проектът на японското бюро Kengo Kuma & Associates съвместно с „Ямазаки + Иванова Архитектс“. Той е получил от журито 82,68 точки, наречен е „Отново баня“ и е представен под мотото „Термалната култура и изграждането на градска идентичност“. „Подхождаме към това национално богатство с респект и отговорност, опазвайки с грижа всяка част от зданието и всеки детайл, останали в автентичния им вид. Целта ни е да съхраним наследството, но и да му дадем ново бъдеще. Сградата не би имала бъдеще, ако не й върнем водата, която е част от нейната идентичност“, казват в резюмето си авторите на идеята. Чрез функцията „минерална баня” те твърдят, че създават нов потенциал за развитие, отварят я към града, като привличат нови потоци от хора.
Предвидено е възстановяването на двата басейна, разположени симетрично в лявата и дясна част на сградата, служили преди като мъжки и женски.
Те ще са разделени от новосъздаден пасаж, който ще свързва сградата с площад „Бански“ и градинката пред НАГ. „Това е артерията, която прави връзката между задния двор и главното фоайе на банята, но ще играе и ролята на вход към двата басейна“, се посочва в проекта. Така достъпът ще е по-лесен, по-атрактивен и ще даде възможност за ново развитие и на музея в южната част. Вътрешните дворове приобщават къпалните към новото пространство чрез повдигане на нивото им. Пасажът продължава към обширна тераса, разположена в задния двор и включваща зоната с комина.
Достъпът от градинката пред НАГ ще бъде по парадно стълбище през терасата до входа на сградата, като е посочено, че този нов „коридор“ прави ЦМБ по-отворена към града и създава благоприятни условия за развитие на зоната зад постройката. Тук обаче не е ясно бъдещето на музея или по-скоро той е на практика изключен в по-далечен план от концепцията. Ясно се казва, че на следващ етап ще се мисли за децентрализацията на изложбената и реставрационната му дейност, а в същото време възстановената Централна минерална баня ще играе ролята на „жив музей“.
„Целта е да се създаде мрежа от тематични музейни експозиции, обвързани тясно с историческия контекст на местата им. Възстановената ЦМБ, част от тази мрежа, ще е „жив музей”, в който посетителите могат да се потопят в хилядолетната история, докосвайки се до минералната вода“.
Идеята е предложена с подробно описан 10-годишен бизнес модел и тригодишна схема за реализация. Според архитектите може да се използва еврофинансиране от новия програмен период 2021 – 2027 г., като вариантите са банята да се управлява от общинско търговско дружество или да се търси публично-частно партньорство. „Предварителната финансова оценка за експлоатация на обекта като термален център, предлагащ СПА и балнеолечебни услуги, показва, че може да се генерира достатъчен паричен поток от дейността, с който да се финансират всички разходи по експлоатацията и поддръжката му“, пишат авторите.
Необходимите първоначални инвестиции са изчислени в размер на около 11 млн. лв. без ДДС, като оценката е направена по окрупнени показатели. В тази стойност са включени парите за реставрацията, конструктивното укрепване на северното и източното крило, възстановяването на рекреационните и балнеологични съоръжения, набавянето на оборудване, отговарящо на най-високи стандарти за качество за различните функционални зони в банята. „Предварителната финансова оценка показва, че реставрацията и възстановяването на обекта нямат възможност да се финансират изцяло с търговско финансиране (банков заем) и ще е необходимо целево – от общинския бюджет на СО“, пише в проекта.
#Да бъде баня – жив музей
Гражданското сдружение „Историческа баня“, в което участват представители на организацията „Термално-нормално“ – архитектите Веселин Алексиев, Елица Димитрова, Надежда Сучева и икономистът Иво Анев, е класирано на трето място със 70,63 т. с „#Да бъде баня – жив музей“. Тяхната идея е „създаването на успешен пример за функционираща минерална баня, който да активира силен обществен и инвеститорски интерес“.
Проектът е разработен на три етапа и прави впечатление, че не се започва с реставрация на сградата, която както знаем, се нуждае от спешен ремонт.
Като начало се предвижда отваряне на прохода между НАГ и ЦМБ като нова пешеходна връзка между ул. „Триадица“ и ул. „Искър“. Така според авторите пространството ще се активира за художествени инсталации, събития, ще има и ресторант.
На втория етап е включено преизграждане на площада пред чешмите като второ лице на банята и създаване на мрежа от пешеходни връзки, направа на чешми и водни ефекти. Проектът се разгръща и към създаването на културен маршрут от минерални бани в цяла София.
Концепцията за сградата я описва като такава с постоянни и временни функции. В първите влиза възстановяването на двата басейна и създаването на нов външен. В северното крило ще е т.нар. Историческа баня, която да представлява синтез между „жив музей“ и СПА център. В този проект това е пространството, което ще играе функцията на интерактивен музей, в който „историята на термализма ще бъде преживявана от посетителите“.
В сутерена са ситуирани съблекалните, техническите и сервизни зони, както и ресторант, а на първия етаж е съвременната СПА и балнеологична зона в „оригинална историческа среда“.
Временните функции включват възможностите за културни и развлекателни събития, спорт, лечебни терапии, подводни масажи, плуване, водна гимнастика, медитативни практики и предлаганите в СПА центъра различни сауна, парна баня и други възможности за рехабилитация.
ЦМБ е разгледана и като начална точка за туристически маршрут, включващ баните в Овча купел, Банкя и Горна баня и други обекти, свързани с минералните извори.
Предвижда се собствеността на сградата да остане на Столичната община и само при специфични условия се мисли за отдаване на концесия.
Според бизнес плана банята ще може да се управлява от 4 човека мениджърски екип, а крайният баланс на разходите е малко над 10 млн. лв., от които 7 млн. лв. за строителство. Много прецизно са изчислени и приходите на основата на заложени 50 лв. от посетител.
Ясно ли е бъдещето?
Зданието, строено в периода 1906 – 1912 г. от арх. Фридрих Грюнангер и арх. Петко Момчилов като хигиенна баня, спира да функционира поради загубен интерес през 1986 г. Бързо започва да се руши и на покрива израстват дървета. За да спаси този паметник с национално значение, Столичната община обявява през 1998 г. национален конкурс. От 15 представени проекта първа награда печели колектив, ръководен от арх. Станислав Константинов и с участието на арх. Александър Генчев, арх. Иглика Люцканова и инж. Георги Колчаков.
Идеята е в тази сграда да се настани Музеят за история на София, който е основан от ген. Владимир Вазов през 1928 г. Поради липса на цялостно финансиране обаче преустройството на първия етап от проекта продължава цели шестнайсет години и се случва само в западното крило. Институцията се мести там едва през 2014 г. след привлечено европейско финансиране в размер на 6 млн. лв.
Междувременно от 2007 г. СО прави опити да отдаде на концесия северното и източното крило за балнео- и СПА комплекс. Всички опити са неуспешни и Столичният общински съвет взема ново решение имотът да се използва за културни събития, като на територията на цялата сграда се разгърне музеят. Тогава зам.-кметът по култура доц. д-р Тодор Чобанов обяви, че това е по-разумното предвид липсата на инвеститор за СПА център и намалелия дебит на водата. Преди 2 г. СО представи проекта с виждането, че това пространство може да бъде своеобразен Градски дом. Този втори етап планираше в северната и източната част на сградата, които – видно от конструктивната експертиза – са в изключително критична ситуация, да се запази абсолютно архитектурата на зданието, както е направено в реставрираната част. Реализацията обаче срещна отпор от страна на гражданската организация „Термално-нормално“, която организира дискусии и протести, а зад мотото „Да бъде баня“ още през декември 2019 г. застанаха Камарата на архитектите в България и „Спаси София“.
Реклама
