Нов закон стимулира разгръщането на индустриалните зони в паркове за устойчиви инвестиции

Елица Илчева Специален нов закон ще регулира изграждането и работата на индустриалните паркове в страната. Проектът на Закона за индустриалните паркове бе публикуван за обществено обсъждане до 10 април и приет от Министерския съвет (МС) в края на юли. Предстои внасянето му в Народното събрание. За нуждата от създаването на специализирана нормативна уредба се говори от близо пет години. Стъпка бе направена през 2019-а с промени в Закона за държавната собственост, според които частни имоти могат да се отчуждават експресно и за създаването на индустриални паркове. С поправки в Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ) пък беше прието индустриалните зони да се определят и за обекти от национално значение. Сега вносителят посочва в мотивите си, че се цели да се реализира конкретна политика, която да съответства на последните тенденции на развитие на индустрията – да се създаде нормативна база, осигуряваща изграждането на индустриални паркове, отговарящи на очакванията на бизнеса за създаването на благоприятна и конкурентна среда за инвестиране в България. Законът ще урежда въпросите, свързани с проектиране, изграждане и управление на структурите. Наред с това трябва да послужи и като инструмент за провеждане на балансирана икономическа и регионална политика. През последните години бяха развити и успешни партньорства между частни компании и общини - например около Пловдив и Шумен. Досега обаче няма достатъчно ясна регулация как трябва да се случват подобни проекти и кой за какво отговаря. Очаква се новата нормативна база да ускорява неимоверно процесите по изграждане на територии за бизнес и най-вече, когато се появи инвеститор, той да може да бъде обслужен в реално време, а не да му се налага да чака година или повече. Смята се, че така бизнесът ще бъде освободен от нетипични функции, свързани със строителството и поддържането на инфраструктура, както и с извършването на обществено-обслужващи и други специални дейности, което ще даде възможност за съсредоточаване на целия капацитет в основната производствена дейност и иновации. Какво е индустриален парк? С новия нормативен акт терминът „индустриална зона“, въведен през 2007 г. в Закона за насърчаване на инвестициите, се заменя с „индустриален парк“, тъй като се възприема по-различен подход за определянето му спрямо този в ЗНИ, където зоната е дефинирана като „съвкупност от един или няколко съседни поземлени имота, разположени на територии, за които съгласно устройствен план е определено предназначение за производствени дейности“. С цел цялостно уреждане на статута проектът възприема понятието „индустриален парк“ и определя последния като „обособена територия, разположена на територията на една или повече общини, за която са осигурени устройствени, технически и организационни условия най-малко за производствени дейности“. Съответно, индустриалният парк или трябва да е разположен на урбанизиран терен, или да е обособен като самостоятелна урбанизирана територия. Общата му площ не трябва да бъде по-малка от 300 дка, тъй като целта е да се оптимизира инфраструктурата, като се приема заварено положение за вече изградената. Изключения се допускат също, когато паркът е специализиран за високотехнологични дейности или за услуги, интензивно базирани на знания. В такива случаи минималната му площ трябва да е съответно 100 дка или 10 дка. Друго изискване е поне половината площ на парка да е предназначена за производствени дейности. Мястото трябва да има осигурени транспортно-комуникационна система, ВиК и електропреносна мрежа. Законопроектът въвежда изрична забрана за осъществяване на територията на индустриален парк на „забранени от закон дейности, като търговия със стоки с изтекъл срок на годност, със заразени стоки или с отпадъци, вредни за човека и/или замърсяващи околната среда, както и специфични дейности, като такива с радиоактивни материали и с наркотични, химични и биохимични материали, освен когато същите се извършват за промишлени, медицински и фармацевтични цели в съответствие със сертификати, издадени от Министерството на здравеопазването“. Документът дели индустриалните паркове по два критерия – собственост и дейности, за които са предназначени. По първия паркът е държавен, общински, съвместен (между държавата и/или една или повече общини) или частен. По втория може да бъде три вида – общ (без специализация на производствените дейности), специализиран (един вид производство и свързани с него дейности) и специализиран за високотехнологични дейности. Територията се структурира със специализиран подробен устройствен план, който при разширяване или преструктуриране трябва да се променя със съответната процедура, предвиждат текстовете. Как се структурира? Индустриален парк ще се създава с предложение от министъра на икономиката пред МС, кмет на община пред общинския съвет или с учредителен акт за частните. Законопроектът определя и минималното задължително съдържание на документите и договорите, с които се осигурява създаването на парка. На първо място е концепцията, която определя дългосрочните перспективи и цели за развитие на територията. Тя се изготвя от инициатора, който в зависимост от вида на парка е министърът на икономиката, кметът на общината или представляващият юридическото лице – собственик. Задължителни са също бизнес-план, който се изготвя от оператор на индустриалния парк, подробен устройствен план, който се изработва като план за регулация и застрояване, и специализиран подробен устройствен план, а също и договор за експлоатация, с който се определят дейностите, които се възлагат на оператора. Договор за експлоатация не се сключва, когато оператор е собственикът на индустриалния парк. Нужен е и правилник за цялостната организация в индустриалния парк, с който се определят условията и редът за проектиране и строителство на вътрешната техническа инфраструктура, за придобиване на права върху имоти или части от имоти на територията, за строителство на обекти. Тук се посочват услугите, които операторът предоставя на инвеститорите – сам или чрез партньори, и се изброяват дейностите, които са допустими, наред с правата и задълженията на оператора и на потребителите. Концепцията, подробният устройствен план и правилникът за цялостната организация в индустриалния парк, както и техните актуализации следва да се публикуват и за целта се създава специален регистър. Министърът на икономиката ще поддържа регистъра на индустриалните паркове и ще контролира дейностите на тяхната територия. В него ще се съдържат данни за собственик, оператор, имоти, ПУП, инвеститори, дейности, партньори, различни актуализации и т.н. За съществуващи зони, които не са вписани в регистъра, независимо от наименованието им, както и за обекти в територии и поземлени имоти, които са извън границите на вписан в регистъра индустриален парк, законът няма да се прилага. Със законопроекта изчерпателно са изброени данните и информацията, която трябва да се заяви за вписване, както и документите, които трябва да се приложат. Министърът на икономиката може да откаже вписване само когато установени нередности не са отстранени в 14-дневен срок или приложените документи не отговарят на изискванията на закона и индустриалният парк не съответства на изискванията за площ, определени със закона. Фактическият състав по създаване на индустриален парк ще приключва с вписването на парка в регистъра, след което може да започне неговото изграждане. Кой кой е в структурата? Законопроектът детайлно определя субектите, които извършват дейност на територията на индустриален парк. Това са споменатите вече собственик, оператор, инвеститори и партньори. Последните два са определени като потребители. Собственик е този, който осигурява организационните, устройствените и техническите условия за създаването, изграждането, функционирането и развитието на парка. Когато собственик на индустриалния парк е държавата и/или една или повече общини, оператор може да бъде само търговско дружество с държавно и общинско участие в капитала. В случай че собственик на парка е частно юридическо лице, функциите на оператор може да се извършват от юридическото лице или от друго търговско дружество. Експлоатацията ще се осъществява чрез специален оператор. Когато собственик е държавата, оператор може да е публично предприятие или да се избере концесионер. Парковете, собственост на държавата и една или повече общини, определят търговско дружество с участието на всички собственици в капитала. Операторът сключва договор за експлоатация. Той поддържа инфраструктурата, осигурява административно и друго обслужване на инвеститорите, сключва договори, строи при необходимост, осигурява услуги и т.н. Инвеститор е физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, което извършва производствена дейност в парка въз основата на договор с оператора. Партньор в индустриален парк е лице, което подпомага функционирането и развитието на индустриалния парк по договор с оператора. Той може да бъде както научна, образователна, професионална, бизнес или друга организация, която осигурява научно-приложно обслужване и иновации и/или професионална подготовка за нуждите на парка, така и лице, което извършва обществено-обслужващи дейности като услуги на инвеститорите. Собствеността на имотите Държавните и общинските поземлени имоти, включени в територията на един индустриален парк, може да бъдат само частна държавна или частна общинска собственост. Поземлените имоти на територията на държавен, общински или съвместен индустриален парк може да са притежание на оператора, ако той е публично предприятие. Собственикът на имот на територията на индустриален парк може да продава или отдава под наем имота на потребител или да учредява в негова полза ограничени вещни права при условията и по реда, определени с правилника за цялостната организация в индустриалния парк. Стимули за инвеститорите Законопроектът предвижда Министерският съвет да приема програми и решения за стимулиране създаването и развитието на индустриални паркове, което ще се прави и от общинските съвети по отношение на общинските паркове. Като обща мярка е определено прилагането на облекчен режим на административно обслужване при изграждането и развитието на парка. Създадена е възможност, отново като обща мярка за стимулиране, да се определят данъчни преференции – намалени местни данъци, свързани с недвижимите имоти, разположени на територията, и на местни такси за технически и за административни услуги, както и освобождаване на собствениците на вътрешната техническа инфраструктура от местни данъци и такси в съответствие с чл. 9 от Закона за местните данъци и такси. За прилагането на законопроекта не се изискват финансови и други средства. Не се предвижда структурирането на нови административни органи и звена. Създаването и поддържането на регистъра, предвиден със законопроекта, ще се извърши в рамките на определените бюджетни средства на Министерството на икономиката. 16 становища по проекта По време на задължителното публично обсъждане на проекта са внесени 16 предложения и становища, сред които на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ), Българската стопанска камара, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), „Тракия икономическа зона“ ЕАД, „Национална компания индустриални зони“ АД (НКИЗ), община Бургас, която е лидер в изграждането и развитието на индустриални зони и др. От „Тракия икономическа зона“ ЕАД, които планираха и изградиха подобни обекти у нас след 1989 г., адмирират закона, като казват, че несъществуващата или силно ограничаваща, противоречаща си и непригодна нормативна база допреди години е била най-сериозното ограничение за привличането на свежи капитали. „През последните години инициирахме и участвахме в приемането на редица нормативни промени, които бяха извършени за разрешаване на конкретни проблемни ситуации и бяха включени в различни нормативни актове. Този подход (въпреки че разрешаваше конкретни единични проблеми) се оказа неудачен, поради което считаме за правилно създаването на специален закон“, заявяват от дружеството. От НСОРБ казват: „Считаме, че законодателното уреждане на функционирането на индустриалните паркове е задължително и в тази връзка предложеният първи вариант е добра основа за провеждане на широка публична дискусия. При внимателния преглед на предложените текстове открихме несъответствия както вътре в разпоредбите на закона, така и противоречия с други закони.“ В конкретните предложения на НСОРБ е посочено, че „за общините е неприемливо държавата да привлича инвеститори единствено и само чрез преференции за сметка на местните данъци. Ако целта е да се намалят разходите на инвеститорите, то това трябва да бъде за сметка на държавните такси“. Предложението не е прието в гласувания от МС проект. От НСОРБ посочват, че трябва също да се регламентира законова възможност собствени офиси в индустриалните паркове да имат представителите на общините и специализираните администрации - например митници, НАП и т.н. Това е отчетено като добро допълнение. От КРИБ обръщат внимание, че с преходните и заключителните разпоредби на предложения проект се въвеждат редица изменения в Закона за енергетиката, които регламентират понятията „затворена електроразпределителна мрежа“ и „затворена газоразпределителна мрежа“. „КРИБ приветства тези законодателни промени. Те ще дадат възможност за решаване на многогодишни казуси със снабдяването на консуматори, разположени на една промишлена площадка“, се посочва в тяхното становище. Най-критични са от АИКБ, които са подредили несъгласията си в 8 точки. Според тях законопроектът ограничава частните инвестиции в техническа инфраструктура на държавни и общински индустриални паркове. От асоциацията заявяват, че проектозаконът е концептуално неясен. „Декларираните принципи за държавна подкрепа на инвестициите в индустриалните паркове не са развити в конкретни законодателни решения, не се предлагат данъчни стимули за потенциалните клиенти на индустриалните паркове“, твърдят индустриалците. Препоръката е да се почерпи опит от добри примери в Европа и в Турция, според които всяка зона трябва да има право на самостоятелно одобрение на проектната документация на индустриалните обекти, находящи се в нея, и съответно самостоятелно издаване на разрешения за строеж на своите клиенти. Препоръките са отхвърлени / приети за сведение, тъй като не съдържат конкретни предложения. Очакваните резултати 1. Инвеститорите ще бъдат стимулирани да извършват производствена дейност в индустриални паркове. 2. Ще се създаде благоприятна институционална среда за иновации в дейности за развитие на производства и услуги с висока добавена стойност, за подобряване на условията на труд и на икономическата ефективност на предприятията. 3. Ще се стимулират инвестициите във високотехнологични производства и услуги чрез внедряване на научноизследователска и развойна дейност, на иновации и на трансферни технологии. 4. Ще се създаде още един механизъм за балансирано социално и икономическо развитие на регионите и общините.

Реклама