И тази година Несебър беше домакин на поредната Национална конференция по транспортна инфраструктура с международно участие. Най-мащабният и престижен научно-професионален форум в областта се проведе за 13-и път. Той бе под патронажа на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ (ДАБДП). Организаторите му са катедра „Пътища и транспортни съоръжения“ към Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), Институтът по транспортно строителство и инфраструктура (ИТСИ) и Националният комитет на България към Световната пътна асоциация (PIARC) – Сдружение „Български форум по транспортна инфраструктура“ (БФТИ). Вестник „Строител“ отново бе медиен партньор на събитието.
Конференцията, която събра над 300 делегати, бе открита от председателя на организационния комитет проф. д.ик.н. инж. Николай Михайлов, който е и председател на УС на Сдружение БФТИ и член на ИБ и УС на Камарата на строителите в България (КСБ). Сред участниците във форума бяха инж. Иван Досев, член на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“, Анжелина Тотева, зам.-председател на ДАБДП, инж. Николай Станков, съветник на министъра на регионалното развитие и благоустройството, доц. д-р инж. геол. Ивайло Иванов, декан на Факултета по транспортно строителство на УАСГ, гл. ас. д-р инж. Христо Грозданов от катедра „Пътища и транспортни съоръжения“ в УАСГ и управител на ИТСИ, проф. д-р инж. Румен Миланов от катедра „Пътища и транспортни съоръжения“ в УАСГ, Мая Косева, управител на Научноизследователския строителен институт, и др. Ректорът на УАСГ проф. д-р инж. Иван Марков и Фабрицио Дзарконе, постоянен представител на Световната банка за България, Чешката република и Словакия, се включиха виртуално.
В своето приветствие проф. Николай Михайлов обърна внимание, че конференцията се провежда в особена година, в която редица проблеми остават на заден план. „Сигурен съм, че резултатите от пандемията няма да са свързани само със здравето, но и с икономиката и човешките взаимоотношения. Воден от това разбиране, организационният комитет избра основната тема в петте сесии на научния форум да бъде „Дигитализацията в строителството с визия за следващите 15 години“, заяви той.
„През 2035 г. автономните методи ще засегнат всички области на строителството
– от заданието, проектирането, сроковете за доставка и изпълнение до експлоатация на съоръженията. Строителните обекти ще бъдат свързани и дигитализирани в автономна и дигитализирана конструкция. Възложители, проектанти и строители ще развиват своята дейност в съвсем различна нова среда“, допълни проф. Михайлов.
До участниците в конференцията бяха изпратени няколко поздравителни адреса. „Стремежът към устойчивост, заложен в Зелената сделка, ни постави пред сериозно предизвикателство да трансформираме всяка сфера от икономическия живот през следващите 30 г. В този процес са ни необходими целенасочени усилия, инвестиции, научни изследвания и иновации за модернизирането на строителния сектор и транспорта“, се казва в приветствието на президента на Република България Румен Радев.
Поздравителен адрес бе изпратен и от инж. Илиян Терзиев, председател на УС на КСБ.
„През годините форумът се утвърди като трибуна, която дава гласност на проблемите, свързани с изграждането, поддържането и управлението на транспортната инфраструктура, и от която винаги се чуват интересни доклади и се търсят възможни решения. Изключително ценно е и включването в програмата на събитието на авторитетни международни лектори, които споделят чужд добър опит. Убеден съм, че поредното издание на конференцията ще очертае насоките, по които всички заедно трябва да работим, за да развива страната ни модерна европейска транспортна инфраструктура“, посочва инж. Терзиев.
При онлайн включването си проф. Иван Марков обясни, че поради служебни ангажименти в университета не може да присъства лично, но се е запознал с докладите, включени в програмата на конференцията, и с удовлетворение е констатирал тяхното високо научно равнище и експертиза. „Радвам се да отбележа, че преобладаващата част от лекторите на конференцията са завършили УАСГ“, каза още ректорът.
Фабрицио Дзарконе сподели, че България е добре позиционирана в сферата на логистиката, но е важно да укрепи своето конкурентно място.
Инж. Иван Досев също отправи приветствие към делегатите и анонсира, че
у нас за първи път ще бъде внедрена интелигентна транспортна система.
Тя ще е на АМ „Тракия” при тунел „Траянови врата“. Инвестицията е 7 млн. лв., а срокът на изпълнение е 2022 г. Системата ще включва подвижни бариери, които при пътен инцидент без човешка намеса ще пренасочват движението в едната или другата тръба на съоръжението. Целта е да се реагира в кратък срок на създалата се ситуация и да се избегнат други ПТП. В рамките на проекта ще се поставят и 20 интелигентни табели, които да дават информация на водачите за възникнали катастрофи по трасето на АМ „Тракия” или други необичайни ситуации на пътя със своевременна информация за обходни маршрути.
В рамките на конференцията бяха изслушани 30 доклада по актуални теми, като дигитализацията в строителството, инвестициите в устойчив транспорт във връзка със Зелената сделка, инфраструктурата като важен фактор за привличане на вложения в индустриалните зони, ключови елементи за безопасността на пътната мрежа. На финалната сесия беше приета
заключителна декларация, в която участниците се обединиха около следните насоки:
- Приветстваме навременната инициатива на МРРБ за иницииране на процеса по цифровизация на строителния сектор в България, както и организирането на Национална работна група по темата. Цифровизацията на строителния сектор е необратим процес.
- Необходимо е в разглеждането на процеса по цифровизация на сектора на национално ниво с цел подобряване качеството на бъдещите проекти да се въведат всички участници в строителния процес, като от изключително значение са представителите на науката и образованието, защото те трябва да започнат подготовката на кадрите по осъвременен модел.
- Поради динамичното развитие, което предстои в строителния сектор, да се подобри диалогът между образованието и бизнеса, като представителите на бизнеса се включат в изготвянето на учебните планове на университетите в областта с цел подобряване на подготовката и синхрона на бъдещите специалисти по отношение на трансформацията на сектора.
- Научният потенциал в областта на развитието на транспортната инфраструктура е ограничен. Наложително е Министерският съвет да изисква програми за развитието на научноизследователската работа в тази сфера от съответните министерства и университети.
- Продължаваме да настояваме и да поддържаме тезата на Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ за разширяване на обхвата на Одитите по пътна безопасност върху цялата държавна и общинска пътна мрежа.
- Необходима е промяна на нормативните документи в областта, да се актуализират през фокуса на безопасността като елемент на пътя.
- Добре е преди съставяне на заданията за строителство и реконструкция на пътищата да се осъществява обществено обсъждане, което да се акцентира върху безопасността на движението.
- При разработване на задания за проектиране или идейни проекти за мостове в инфраструктурни строежи да се изисква вариантно проучване на възможни решения, като задължително се разглеждат и варианти със стоманени или комбинирани мостове. Показател на оценката за ефективност да бъде цената на строежа и поддръжката на съоръжението за целия му проектен експлоатационен срок.
- Продължаваме да акцентираме върху проблема с изследването на сцеплението на настилките. Крайно време е въвеждането на система за управление на настилките.
- Необходимо е да се направи цялостен анализ на нормативната ни уредба за проектирането на асфалтови настилки и изготвянето на рецепти, включително за материалите и продуктите, които се влагат в тях.
- Определяне нивото на безопасност за пътните участъци се осъществява на база на наличие на „необходим брой ПТП“. Това не съответства на основното понятие за „безопасност“ – превенцията. В този смисъл е редно да се насочи вниманието към вече работещи методи, известни от практиката на други държави, като например регистриране и отчитане на конфликтните ситуации и разработките в този контекст.
- Общинските пътища като цяло са в лошо състояние. Считаме, че техническите спецификации на АПИ следва да се актуализират и да прераснат в национални актове (наредби), тъй като сега имаме различно качество на републикански и общински пътища.
Проф. д-р ик.н. инж. Николай Михайлов, председател на организационния комитет, председател на УС на Сдружение БФТИ и член на ИБ и УС на КСБ:
Ние можем да си представим технологичното бъдеще. Имаме ресурс да го изградим през следващите 10 – 15 г. и да го внедрим
Проф. Михайлов, тази година конференцията се проведе при спазване на противоепидемичните мерки.
Факт. Сложното време, в което живеем в момента, се отразява на всички – на работата на държавните институции, на университетите, на бизнеса, на обществените отношения. За съжаление това ще продължи дълго, но аз виждам и позитивната страна на нещата. Защото забързани в ежедневието си, забравяме ценностната си система. Онази, изконната – защо сме на тази земя, какви са целите и задачите ни като хора, като професионалисти? И от тази гледна точка мисля, че СОVID-19 ни дава време да разсъждаваме над това и да преосмислим позициите си.
Ние можем да си представим технологичното бъдеще. Имаме ресурс да го изградим през следващите 10 – 15 години и да го внедрим в системата на образованието, в стандартите, в отношенията между възложителите, изпълнителите, научните среди и ползвателите. Основно по отношение на ползвателя, защото транспортът зависи от инфраструктурата, с чието качество – не като лъскав асфалт, а като проектиране, визия, мисъл, трябва да осигурим необходимата безопасност и комфорт на хората, които пътуват.
В железопътния транспорт вече има скорости от над 160 км/ч до 320 км, включително в България се изграждат високоскоростни мрежи. Автомобилният също се развива много бързо. Предлагат се сигурни коли, с прекрасни динамични характеристики, но те все още се сблъскват с проблемите на пътя. Ако автомобилостроенето и новите технологии отдавна влязоха в ерата на дигитализацията, в пътищата – като национален продукт – това става бавно. За да се повиши безопасността на движението по пътищата, е необходима промяна в нормативната уредба, като се ангажират хора с богат опит, както и от научните среди.
Как трябва да се промени законодателството?
Ние ползваме всичко онова, което е измислено през последните 100 г. Държавната администрация трябва да подготви нова нормативна уредба, която да бъде адекватна на следващите 20 г. развитие. Без модерна нормативна уредба няма как да имаме качествени пътища. Затова и винаги строителите са виновни, защото те са последните във веригата…
В УАСГ единствени обучаваме одитори по пътна безопасност, но парадоксът е, че тези хора ги ползваме само за пътища, изградени с европейско финансиране. Инфраструктурната мрежа на страната е към 120 – 150 000 км, а годишно дейности със средства от ЕС се изпълняват само на около 2000 км.
Въпреки пандемията новата академична учебна година в УАСГ започна успешно.
Благодарение на активността на академичното ръководство, на медийни изяви, на срещи в професионалните гимназии по строителство из страната във Факултета по транспортно строителство имахме повече кандидати, отколкото са обявените места. Спрямо минали години кандидатите бяха над три пъти повече.
Именно от сегашните първокурсници след пет години ще създадем нов много мощен инженерен ресурс в страната. Затова ние, преподавателите, променяме учебните планове така, че да дадем на младите хора знания и умения с визия за бъдещето.
Гл. ас. д-р инж. Христо Грозданов, катедра „Пътища и транспортни съоръжения“, УАСГ, и управител на ИТСИ:
Колегите от IT сектора успяха да привлекат вниманието със своите разработки
Конференцията беше изключително успешна, независимо че се проведе в необичайна ситуация на пандемия. Дори смятам, че като организация, равнище на участниците и докладите тя може да се нареди на първо място от проведените досега научни форуми. Основните акценти на срещата в Несебър бяха два – дигитализацията в сектор „Строителство“ и взаимовръзката между търговията и транспортната инфраструктура.
В световен мащаб дигитализацията в строителството се намира на предпоследно място в сравнение с другите сектори на икономиката. В този смисъл ние имаме да извървим доста път. В конференцията поканихме за участие колеги от държави със значителен напредък в това отношение – строителни инженери и професори от Северна Ирландия и Великобритания. Те ни показаха пътя, по който са минали техните страни, за да постигнат високи нива дигитализация в сектора. Оказва се, че преди 10 – 12 години те са били на равнището на България в момента. Сега имаме по-ясни и изпълними във времето критерии в областта на дигитализацията в строителния бранш.
Колегите от IT сектора, които се включиха във форума, успяха да привлекат вниманието на участниците със своите разработки за дигитализирането на други сектори. За първи път беше представен доклад на Световната банка, който свързва търговията с транспортната инфраструктура. В него има уникални изводи, които би трябвало да следваме.
С малко усилия, ако изберем правилно пътя, бихме могли не само да настигнем, но и дори да надминем държавите, които са наши преки конкуренти. Ако обединим чуждия опит с нашите постижения, ще дигитализираме успешно строителството в България. Това е и фундаменталното заключение от 13-ата конференция.
Реклама
