България инвестира 4,5 млрд. лв. в мерки за енергийна ефективност

„През следващите пет години България ще инвестира 4,5 млрд. лв. в мерки за енергийна ефективност“. Това каза вицепремиерът Томислав Дончев във видео обръщение по време на онлайн форум на тема „Обнови България - Спести енергия!”, организиран от Камарата на строителите в България (КСБ) и Българската асоциация за изолации в строителството (БАИС).

Вестник „Строител“ бе основен медиен партньор на събитието, в което взеха участие и Валентин Николов, изп. директор на КСБ, инж. Йордан Николов, изп. директор на БАИС, и Драгомир Цанев - изп. директор на ЕнЕфект.

„Силно се надявам строителният бранш не само да се включи активно в този процес, но и да предложи нови решения и мерки по отношение на качеството, което се очаква и от възложителите, и от българските граждани“, каза вицепремиерът.

Новите възможности за финансиране са по три направления.

Те са по линия на кохезионната политика, Плана за възстановяване и устойчивост и Плана за справедлив преход. „България през следващите пет години трябва да извърши гигантско усилие за декарбонизация на икономиката и за намаляването на разходите за отопление и електроенергия“, напомни вицепремиерът и допълни, че това значи мащабна програма за енергийна ефективност, която включва опит за подкрепа за българската индустрия, за да бъде тя по-малко енергийно интензивна. Трябва да се мисли и за компаниите, собствениците и ползвателите на публичните сгради - държавни и общински. „Имаме сериозната задача по-голямата част от тях през следващите години да бъдат обновени“, заяви вицепремиерът.

След добрия старт на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради сега трябва „да се влезе в поне още толкова домакинства“ и да се мисли и за нови мерки - по-високотехнологични и по-амбициозни.

„Вълната на саниране, която Европейската комисия обяви, е изключително трудна задача както за България, така и за всички европейски страни. При нас се усложнява допълнително и от факта, че става дума за три програми – обновяване на многофамилни жилищни сгради, обновяване на обществени сгради и еднофамилните жилища от 1 до 3 домакинства. Несъмнено тук може да се говори за дългосрочна работа и за изключително сериозно усилие както от страна на администрацията, така и от всички участници в инвестиционния процес“, посочи в своето обръщение Валентин Николов.

Строителите имат капацитет да стартират програмите.

„Смятам, че имаме достатъчен капацитет да стартираме тези програми с наличните работници, оборудване и опит, които натрупахме в последните години. В същото време трябва да се отбележи, че ще бъде необходимо в хода на работата да увеличим своя капацитет, и то значително. Работим за привличане на хора от другите сектори и особено от тези, които ще отпаднат от миннодобивната промишленост и енергетиката във връзка с промените по отношение на Зелената сделка“, посочи Николов. Според него в рамките на 2 - 3 години в санирането трябва да се ангажират не по-малко от 35 - 40 хил. човека. „В тази връзка трябва да кажем, че правителството, както и местната власт имат изключително важни задачи и отговорности. На първо място е необходимо да бъдат разработени подробни програми за кандидатстване, които са реални и работещи. И най-важното е те да отговарят на изискванията на ЕК“, отбеляза още изп. директор на КСБ.

Идеите на МРРБ са обнадеждаващи за бранша.

„Разбира се, не по-маловажна е самата организация на работния процес, неговата подготовка и планиране. Тук трябва да отбележим добрата работа на МРРБ в последните месеци, които успяха да извлекат поуки от грешките от първата част на Националната програма за саниране на многофамилните жилищни сгради“, допълни той.  По думите му идеите, с които тръгва министерството в момента, за строителния бранш, са изключително обнадеждаващи. „Следващата характеристика на работата в това направление е, че обществените поръчки трябва да бъдат осъществявани прозрачно и бързо. Подкрепяме вижданията на правителството, респективно на МРРБ, едновременно на една фирма да се възлагат не повече от 2 обекта. Смятаме, че това ще даде справедливост и възможност на максимален брой строителни фирми да се включат във вълната за обновяване“, изтъкна Николов. Според него много важен аспект на работата в тази посока е изграждането на дигитална база за състоянието на сградния фонд в страната. „Това е сложна и обемна работа, но не може да бъде отменена, а ни предстои. Дълбоко убедени сме, че задачата, с която се захващаме, е много важна за нашето общество. По този начин ще създадем качество на живот, отговарящо на условията на европейските граждани“ , завърши Валентин Николов.

Европейският сграден фонд – уникален и разнороден, но стар

В своята презентация инж. Николов от БАИС отбеляза, че европейският сграден фонд е едновременно уникален и разнороден по своето културно многообразие, но в същото време той е стар и се променя много бавно. Според него повече от 220 млн. сградни единици, представляващи 85% от сградния фонд на ЕС, са построени преди 2001 г. 85 - 95% от зданията, които съществуват днес, все още ще съществуват и през 2050 година. „Повечето от тях не са енергийно ефективни. Като цяло постройките са отговорни за около 40% от общото потребление на енергия в ЕС и за 36% от емисиите на парникови газове. Мнозина разчитат на изкопаеми горива за отопление и охлаждане и използват стари технологии и енергоемки уреди. Енергийната бедност остава основно предизвикателство за милиони европейци“, посочи той.

„Предстои ни дълъг хоризонт, маратон за икономическо възстановяване и въглеродно неутрален климат. Ускоряването и подобряването на обновяването на сградите може да се превърне в катализатор за икономическо възстановяване. Това би отключило цял набор от положителни въздействия на макроикономическо ниво (създаване на работни места, по-висока производителност, намалени разходи за здраве и енергия, достойни условия на живот), което би облекчило негативните ефекти от пандемията COVID-19 и би осигурило условия за постигане на климатичен неутралитет до 2050 г. В този контекст разработването на политики за предизвикване на вълна на обновяване също означава стимулиране на местните икономики, създаване на нови и по-добри работни места по веригата на стойността и подпомагане на нови услуги и индустрии“, завърши презентацията си инж. Николов.

Денят на обновяването представя дългосрочните ползи.

Събитието бе част от Деня на обновяването, който се провежда от 2011 г. в целия ЕС. БАИС е партньор за България на кампанията Renovate Europe, която има мисията да запознае гражданите в ЕС с непосредствените и дългосрочни ползи от енергийното обновяване на сградния фонд. Инициативата трябва да убеди всички, че средствата, инвестирани в саниране, ще донесат икономически ползи, ще подпомогнат за реализация на дългосрочните програми за чиста и здравословна среда и ще подобрят качеството на живот на европейците. Енергийното обновяване е и един от основните фактори за бързото възстановяване от кризата, породена от COVID-19.

„Докато светът е изправен пред здравната криза и нейните последици, правителствата обсъждат мерки и стимулиращи пакети, за да се възстановят от икономическите последици на пандемията. В отговора си ЕС не трябва да се отклонява от целта си за постигане на въглероден неутралитет до 2050 г. Необходим е трансформативен подход в нашите икономически и социални системи, за да се възстановим от драматичните последици от кризата и да се подготвим за борба с изменението на климата“, изтъка инж. Йордан Николов. Факт е, че строителният сектор играе решаваща роля в този преход и планираната вълна на обновяване трябва да се превърне в двигател на европейския план за икономическо възстановяване.

Европейската Зелена сделка също признава: „Строителният сектор е ключов стълб за растеж“, сградният фонд на ЕС се нуждае от мащабно обновяване, за да осигури здравословни и достъпни условия на живот и труд, да се бори с изменението на климата и да изведе милиони европейци от енергийната бедност.

Реклама