До Вакарел за гъби…

Прочетена: 209

Сериозните ремонти, които в момента се извършват по улиците и пътищата на страната, провокираха това пътуване до Вакарел. При това не по магистралата с отклонението чрез детелината, печално известна с една полицейска акция преди година-две… Пътувахме по старото Цариградско шосе, водени от презумпцията, че една магистрала е истинска, когато я съпътства читав паралелен път.
Излизането от маги­стра­лата става плавно при отклонението за гр. Елин Пелин и с. Нови хан и продължението за Побит камък. Тук е първата изненада, за която цяла пролет в сутрешния бюлетин на „Хоризонт” съобщаваха – пропадане отляво на пътя, което при това е доста тежко. Едното платно се е сринало в дола, дълбочината му е солидна и ремонтът явно ще бъде доста труден, сложен и скъп.
Но практически никакви средства, а само малко повече инициативност са необходими, за да се премахне нерегламентираното сметище на кръстовището за вилна зона Побит камък и с. Крушовица, за да се открие старият римски път. Един чудесен екомаршрут може да се развие точно тук с използване на трасето на древните, с преминаване по разрушения мост чрез направата на обезопасено трасе „ала Тарзан“ над реката и нататък… Огром­ната облагородена гора на вилната зона по този начин ще има своята естествена притегателна сила и за колоездачи, и за туристи, за любознателни, а и за най-обикновени авантюристи, които се движат само с раница и спален чувал на гърба. Възможностите за опознавателен туризъм в региона са големи.
Историческата справка показва, че точно тук е бил построен най-високият железопътен мост на страната. По време на войната той е засипан, за да се запази жп трасето от София за Цариград от американските бомбардировки. Страхотна работа е била извършена. Селяните от околните села са били мобилизирани с каруците да извозват пръст­та за насипване, а после те същите са прекарвали от гара Побит камък паветата за направата на шосето. И точно на това знаково място има ново пропадане. То също е на сложно за пътищарите място… Обозначено е добре, но някой все пак е успял да връхлети върху пътния знак.
По-нататък пътят следва естествените извивки на вакарелските възвишения и открива голямата антена за радиоразпръскване. За любознателните ще припомним, че в края на Втората световна война, на близки честоти с официалните, чрез този предавател от Москва се е излъчвала нелегалната радиостанция „Христо Ботев” и е звучал призивният глас на Станке Димитров-Марек.
Следва гара Вакарел. Хубава гара, една от най-високите на Балканския полуостров. Дори е и възлова – оттук има трасе за мините в Чукурово. Някога имаше и два футболни отбора – един на железничарите, другият – на селото. Какви мачове ставаха, майко мила! Здрави мъже се раждаха във Вакарел.
Днес стагнацията и тук си е казала тежката дума. Работен ден е, хора не се виждат. Дори и вакарелските баби ги няма на обичайното място, край голямата селска чешма.
Няма и коли по трасето веднага след селото, към гара Веринско. Пътят е непроходим. Пишещият тези редове, който във вакарелското школо се е учил на четмо и писмо, си спомня други времена, когато с велосипеда по инерция стигаше до съседната гара, а се връщаше по нанагорнището, хванал се за каросерията на някой бавно движещ се тежко натоварен „Чепел”. Шосето беше като слънце. Но оттогава минаха много и много години и явно патината на времето си е казала тежката дума. Лунен пейзаж. Кратери, локви, пълна липса на асфалтово покритие… Дори и за препатилия „Форд” на автора това трасе се оказа като за офроуд.
Повече какво?
Представете си невъзможната ситуация: АМ „Тракия” в началото й да бъде затворена за ден, за два и движението да бъде отклонено по старото Цариградско шосе.
Паралелен път ли? Забравете.
Какво стана с гъбите ли? Авторът познава само манатарките, ама за да набереш от тях, се иска бая ходене из вакарелските възвишения. Затова и ходенето, и гъбите ги оставихме на истинските гъбари, на професионалистите.
И старото шосе очаква професионалистите. В сезона на ремонтите, разбира се.



Сподели в социалните мрежи

Автор на 08.07.2011. Категория Тема. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


%d блогъра харесват това: