Вълната на саниране – огромна възможност за икономическо възстановяване на Европа
Във фокуса на програмата за България е обучаването на квалифицирана работна ръка
През изминалата седмица се проведе онлайн видео конференция на тема „Вълната от саниране - пътят към въглеродно неутрална Европа“. Домакин и организатор на събитието беше Искра Михайлова, зам.-председател на Групата „Обнови Европа“ в Европейския парламент. В нея взеха участие еврокомисарят по енергетика Кадри Симсон, вицепремиерът Томислав Дончев, експерти от сектор „Строителство“ в лицето на ген. директор на Европейската федерация на строителната индустрия (FIEC) Доменико Компогранде, инж. Любомир Качамаков, вицепрезидент на Европейската федерация на строителната индустрия (FIEC) и председател на ОП на КСБ – София, Валентин Николов, изп. директор на Камарата на строителите в България, арх. Владимир Милков, председател на УС на Камарата на архитектите в България, инж. Йордан Николов, председател на секция „Изолации“ към КСБ и изп. директор на БАИС, и д-р Драгомир Цанев, изп. директор на Център за енергийна ефективност ЕнЕфект.
-
Искра Михайлова, зам.-председател на Групата „Обнови Европа“ в ЕП -
Кадри Симсон, еврокомисарят по енергетика -
Томислав Дончев, вицепремиер на България -
Доменико Компогранде, ген. директор на FIEC -
Инж. Любомир Качамаков, вицепрезидент на FIEC -
Валентин Николов, изп. директор на КСБ -
Арх. Владимир Милков, председател на УС на КАБ -
Инж. Йордан Николов, председател на секция „Изолации“ към КСБ -
Д-р Драгомир Цанев, изп. директор на Център за енергийна ефективност ЕнЕфект
В началото на събитието Искра Михайлова изрази радостта си, че въпреки виртуалния вариант на форума в него участват ключови политически и управленски фигури и експерти.
„Вълната на реновиране в Европа е огромна възможност за икономическо възстановяване и изключително важен момент за строителната индустрия, която има шанс за модернизиране, дигитализация на процесите, обновяване и повишаване на ефективността на материалите, с принос към кръговата икономика, както и за повишаване на квалификацията на работната ръка“, сподели Искра Михайлова. От думите й стана ясно, че намаляването на въглеродните емисии и на потреблението на енергия, подобряването на средата за живот, създаването на работни места, икономически растеж и иновативни технологии – „всичко това може и трябва да бъде постигнато с реализацията на вълната за реновиране“. Зам.-председателят на Групата „Обнови Европа“ в ЕП подчерта, че
обновяването на сградния фонд ще даде възможност за създаването на нови добре платени работни места в строителството.
Тя даде пример, че част от хората, които изкарват прехраната си в минната индустрия, могат да се насочат към строителството. „Доброто координиране на плановете за преход и вълната за реновиране на национално и регионално ниво би дало и тази добавена стойност към плана за възстановяване“, сподели още Михайлова.
Тя информира присъстващите, че на 14 октомври Европейската комисия е представила своята инициатива вълна на саниране, която е първият действащ елемент от стратегията за растеж на ЕС – Зелен пакт. „Програмата има ясно дефинирана цел, механизми за постигане на целта и ясни параметри за финансиране. Съчетава екологични цели с икономически растеж и създаване на работни места. Заедно с това инициативата вълна на саниране представлява инструмент за подкрепа на механизма за честен преход и е основен компонент в националните планове за възстановяване и устойчивост“, поясни Михайлова.
От изказването й стана ясно също така, че към днешна дата над 220 млн. сгради, представляващи 85% от сградния фонд, са построени преди 2001 г. „Повечето от тях ще функционират до 2050 г., но не са подготвени за настоящите и бъдещи промени в климата, като например повишаващите се температури и екстремни метеорологични явления“, сподели зам.-председателят на „Обнови Европа” в ЕП.
След нея думата взе комисарят по енергетика Кадри Симсон, която потвърди думите на Искра Михайлова за остаряващия сграден фонд в Европа и допълни, че наистина трябва да се ускори обновяването му, особено ако Европа иска да постигне заложените цели, свързани с климата, до 2050 г.
„България наистина е постигнала напредък при увеличаване на енергийните характеристики на сградите, особено на многофамилните такива“, коментира още комисар Симсон. Тя допълни, че поддържането им изисква огромно количество енергия. „В този ред на мисли искам да споделя, че около 40% от енергията в ЕС се употребява от сградите, като 36% от въглеродните емисии са свързани точно с тях“, информира еврокомисалят.
В изказването си Симсон сподели, че
инициативата за обновяване има ясна цел да увеличи процента на санирани сгради до 2030 г.
„Енергопотреблението на сградите трябва да се намали поне с 2% годишно благодарение на тези наши усиля. Това е от значение за собствениците и наемателите. Именно заради това е много важно да има осведоменост и приемане от страна на всички, за да може да има ясна политика, която да бъде въведена, и достъпни решения“, посочи еврокомисарят.
От думите й стана ясно, че вълната за обновяване на Европа съдържа съвсем конкретни мерки. Основната част от тях целят да има много добра информация и правна сигурност за крайните й бенефициенти. „Ние искаме сертификатите за енергийна ефективност да бъдат уеднаквени и да съдържат повече информация, както и да важат за цяла Европа“, поясни Симсон.
„Втората ни важна задача е свързана с достъпно финансиране за обновяване на сградите, което ще бъде на разположение на правителствата. То може да излезе около 275 млрд. евро годишно. Като средства могат да се добавят благодарение на по-голямо финансиране от страна на Фонда за възстановяване и устойчивост“, коментира еврокомисарят и сподели, че алтернатива е Фондът за сближаване.
Кадри Симсон сподели, че вълната на саниране дава не само възможности за намаляване на енергийната бедност, но и за прехода към кръгова икономика, използването на необходимите строителни материали, но най-вече създава нови работни места. Обновяването е дейност, която е трудоемка и може да даде заетост на много хора. „Всичко това помага за възстановяването и на сектор „Строителство“, който пострада заради пандемията“, каза тя.
Еврокомисарят по енергетика също така подчерта, че Европа на първо място трябва да обнови не само жилищните сгради, но й публичната инфраструктура. „Много е важно да се подкрепят нови инициативи, като например пакета за климата, също така платформата Нов европейски Баухаус за мобилизиране на архитекти, инженери, експерти. Това е платформа, която обединява естетиката с новите решения“, информира тя.
„Смятам, че България ще има ползи, като включи обновяването в своя дневен ред. Ако голяма част от сградите бъдат реновирани на цялата територия, ще могат да се предоставят стандартизирани решения на по-ниски цени, като същевременно се инвестира и в дигиталните методи в сектора, които ще носят дългосрочни ползи“, заяви еврокомисарят Симсон. Тя посочи още, че е важно страната ни да приложи съществуващото законодателство и да представи своята дългосрочна стратегия за обновяване. В заключение тя каза, че
строителният бранш е този, които може да подпомогне градовете да бъдат по-зелени, по-чисти и устойчиви.
„Това е така, защото сектор „Строителство“ предлага нови възможности за нови работни места и подобряване на условията на живот на гражданите“, сподели Симсон.
Вицепремиерът Томислав Дончев на свой ред коментира, че подобен тип конференции са чудесна възможност за обмен на мнения. „По този начин различните заинтересовани страни могат да си сверят часовниците“, заяви той. По думите му българската икономика си остава най-енергийно интензивната икономика в ЕС. „За производството на 1 единица БВП българската икономика изразходва средно 3,6 пъти повече енергийни ресурси, отколкото средноевропейските. Също така много малка част от българските малки и средни предприятия имат политики, свързани с енергийна ефективност“, подчерта Дончев.
Той напомни на присъстващите на конференцията, че освен всички средства от оперативните програми България инвестира от националния бюджет сумата от 2 млрд. лв. в Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради. „По този начин показахме на хиляди български домакинства, че нещата биха изглеждали и по друг начин, че има съвременни решения, които позволяват сметките за отопление, за ток да са с 30%, а дори с 50% по-ниски“, посочи Томислав Дончев.
Той говори и за Плана за възстановяване и устойчивост, според него един от ключовите, който ще ни помогне в следващите години да интервенираме в тази сфера заедно с националния бюджет и средствата от кохезионната политика.
„Редно е, трябва да има мерки за енергийна ефективност на целия сграден фонд, но ние трябва да ги комбинираме с други, които са свързани с нови технологични решения и средства за генериране на енергия, използвайки например покривните пространства. Това е един ресурс, който в много малка степен е усвоен в България“, акцентира вицепремиерът.
В изказването си Дончев сподели, че има предвиден ресурс в Националния план за възстановяване и устойчивост, който е близо 3 млрд. лв. „От тези средства
1,728 млрд. лв. предстои да бъдат насочени към частни сгради.
Тук амбицията ни е малко по-различна от националната програма, където масово интервенциите бяха за опаковане на фасадите с изолация, подмяна на дограмите, което даде необходимия ефект, но една подобна програма, освен да променя живота на собствениците, има и пилотен ефект“, каза той.
„Ние трябва да внедрим и покажем, че съществуват и нови технологии като термопомпи, които особено при публичните сгради биха могли да бъдат много добро решение. 417 млн. лв. е предвиденият ресурс по отношение на този тип сгради, като ние имаме амбицията да засегнем всички типове инфраструктура – образователна, културна, социална, спортна, административна и всички сгради, които се посещават от хора“, допълни Томислав Дончев.
В словото си по време на форума вицепремиерът информира, че 282 млн. лв. ще бъдат отделени за обновяването на индустриални сгради, а 452 млн. лв. ще се инвестират в подмяната на системите за улично осветление в големите градове.
„Имаме амбицията, освен да реновираме хиляди сгради, също така да мобилизираме допълнителен ресурс. Заради това всички тези мероприятия трябва да бъдат съфинансирани от собствениците по един или друг начин. Уточняваме финалния сценарий в момента“, поясни вицепремиерът. Според него е необходимо да се мисли в перспектива и след 2026 г., като се създадат достатъчно адекватни пазарни механизми, може би с подкрепата на публично финансиране. „Те може да позволят в един момент довършването на мерките за енергийна ефективност в целия сграден фонд да се превърне в устойчив модел на финансиране чрез пазара“, каза той и добави, че 40 - 50% по-ниски сметки за ток и отопление са огромен спестен ресурс.
„Имам амбиция, която също е част от националния план за възстановяване и устойчивост за създаването на национален фонд за декарбонизация, който трябва да се капитализира от различни източници. Той ще подпомага съфинансирането на всички тези проекти и в дългосрочен план ще се превърне в ресурса, който ще позволи дори след изтичане на срока на прилагане на националния план, дори след използваните средства от кохезионната политика да се финансират устойчиво подобни мероприятия в България“, информира Томислав Дончев.
Мнението на вицепремиера беше споделено и от еврокомисар Кадри Симсон, която подчерта, че единственият начин за постигането на поставените цели е чрез работа в сътрудничество с националните правителства. „Оценявам амбициозните планове на държавите членки. Това, което можем да предоставим от наша страна, е допълнително финансиране, което ще подпомогне създаването на работни места. Това ще гарантира приемане от страна на обществото. Обновяването е полезно за всички нас – хората, индустрията, също така за света“, заяви тя.
Форумът продължи с изказване на инж. Любомир Качамаков, който определи присъствието на събитието на представители на българските институции и браншови организации като много добър знак. „За мен диалогът, споделянето и зачитането на мнението на всички нас е в основата на успешното водене на политики“, посочи вицепрезидентът на FIEC. Той добави, че
бизнесът приветства вълната на обновяване.
Според него инициативата на Европейската комисия ще помогне както на хората, така и на фирмите. „Като вицепрезидент на FIEC имам отговорността да развивам и представлявам интересите на малките и средните предприятия. В рамките на вълната за обновяване виждам възможността за създаване на трудова заетост на регионалните малки и средни предприятия“, подчерта инж. Качамаков. По думите му инициативата ще помогне не само за намаляване на въглеродните емисии, но и за защита на природата. „Строителните компании ще имат дългосрочна заетост, което ще доведе до стабилност в сектора“, каза той.
Инж. Любомир Качамаков сподели, че в рамките на FIEC все още няма изготвена финална позиция за обновяването на сградния фонд на Европа, но има предварителни послания, които ще бъдат предоставени на партньорите в Европейския парламент и Европейската комисия, както и на останалите институции, които участват в процеса.
На свой ред Доменико Компогранде подкрепи общото мнение, че вълната за реновиране ще създаде работа на малките и средните компании в бранша. „Важно е да стимулираме пазара за устойчиво строителство. Също така е нужно да се фокусираме върху енергийната ефективност, като се инвестира в качествени строителни материали“, сподели ген. директор на Европейската федерация на строителната индустрия.
„Друга важна тема, която касае санирането и през изминалата седмица обсъждахме с борда на директорите на FIEC, е необходимостта да се ускорят процедурите за възлагане на обществени поръчки. Понастоящем една от трудностите е свързана с дългата им продължителност. На национално равнище властите трябва пълноценно да се възползват от възможностите, за да се постигне реалната цел на възстановяването“, заяви Компогранде.
На следващо място той постави като изключително важно
развитието на дигитализацията в сектор „Строителство“.
„Това ще позволява да се използват т.нар. дигитални дневници, чрез които можем да проследяваме какви строителни материали са вложени с оглед на саниране и обновяване в бъдеще и какви процеси са извършени“, поясни ген. директор на FIEC.
Компогранде заяви също така, че вълната на саниране дава огромни възможности за сектора, но е важно да се реши проблемът с едно от най-големите предизвикателства за строителните компании, а именно липсата на квалифицирана работна ръка. „Ето защо има потребност да се направи нещо по отношение на обучението и квалификацията, за да може да се привличат млади хора. Може да вкараме много пари в сектора, да имаме прекрасни проекти, но ако няма нужната работна сила, едва ли ще стигнем някъде“, поясни той.
„От FIEC сме на разположение да помагаме, за да може вълната да се реализира успешно. Ще е от решаващо значение за нашия сектор, но и за европейската икономика като цяло. Ние сме на разположение и сме Ваш партньор”, завърши Компогранде.
Форумът продължи с изказване на изп. директор на КСБ Валентин Николов. В словото си той сподели, че Камарата представлява около 200 хиляди работници и над 6 хиляди фирми. „Мога да кажа, че в България е установен един изключително добър диалог и работещо сътрудничество между КСБ и представители на законодателната, изпълнителната власт, ЕК и ЕП. Само по себе си това е ярък пример за това, че ние всички заедно можем да постигнем важни цели в интерес на европейската общност“, акцентира Николов. По думите му КСБ и
българските строители силно подкрепят инициативата за саниране в Европа и изразяват своята готовност за нейното успешно реализиране.
„Смятам, че ние сме естествен и надежден партньор на държавата за постигане на нейните цели в изпълнение на вълната за реновиране. През годините изградихме и утвърдихме своя национална мрежа – 27 Областни представителства, дружество за квалификация и преквалификация на кадри, издаваме вестник, който достига до всички строителни фирми“, информира още изп. директор на КСБ. Той добави, че Камарата притежава също така и доказан експертен потенциал както на местно, така и на национално ниво. „Екипът на КСБ разполага с доказани професионалисти, които биха допринесли за успешното изпълнение на тази важна инициатива“, заяви той.
Валентин Николов отбеляза и че КСБ е била една от първите браншови организации, която е подкрепила позицията на ЕК още в първите дни на представяне на вълната на саниране. „Бяха проведени много срещи с участието на нашия министър-председател Бойко Борисов, с вицепремиера Томислав Дончев, както и с нашите европейски партньорски организации, на които категорично изказахме нашето положително мнение и готовност за участие“, сподели Николов. По думите му за целия строителен бранш вълната за реновиране е една национална, но и европейска кауза за укрепване, развитие и справяне с кризата.
„Можем да говорим и да кажем, че Европа никога не е била по-обединена. Всяка криза освен негативите разкрива и нови възможности. Още в самото начало, когато възникна този сериозен проблем, много експерти в света казаха, че един от основните двигатели на прогреса и за преодоляване на последствията от кризата е строителството. Оказаха се прави. Ние се радваме, че КСБ беше сред тези експерти“, подчерта Валентин Николов.
Той коментира още, че докато цели сектори са спрели работа, в строителството това не се е случило. Нещо повече - секторът е спомогнал да се увеличи заетостта и обемите работа. „За нас най-важното е, че обществото, правителството и законодателите ни чуха. Последните данни, които излизат, потвърждават това. Третото тримесечие на тази година са издадени 1282 разрешения за нови жилищни сгради. Това е около 25% повече от предходния период. КСБ силно вярва, че вълната на обновяване е една уникална възможност за насърчаване както на европейската, така и на българската индустрия и икономика“, каза Николов.
В заключение Валентин Николов изтъкна, че
КСБ ще работи активно за реализирането на Зелената сделка,
като се надява тя да подпомогне страната ни. От своя страна Камарата ще очаква държавата и ЕК да подкрепят организацията за решителен прелом в процеса на квалификация и преквалификация на кадрите през следващата година.
„КСБ ще продължи да работи и води конструктивен диалог с всички участници в този сложен процес. Ние ще работим съвместно за постигане на целите, които са поставени от Европейската комисия“, сподели Валентин Николов.
Председателят на УС на Камарата на архитектите в България арх. Владимир Милков заяви, че българските му колеги са готови да се изправят пред предизвикателството на вълната на саниране. „Първата вълна на саниране я изнесоха на гърба си като водещи проектанти. Имаме достатъчен опит в енергийната ефективност и въвеждането на нови технологии. Мисля, че ние сме абсолютно готови да се справим с новите изпитания“, коментира още той. Според него е много важно да се извадят и поуките от вече приключилата Национална програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради. „От изключително значение е, когато се оформи обществената поръчка, да има такива изисквания, които да позволяват на по-голяма част от българските архитекти да се включат“, подчерта арх. Милков.
Той допълни, че КАБ и КСБ работят в синхрон и са готови да участват активно в новата вълна за реновиране на жилищните сгради. Председателят на УС на Камарата на архитектите сподели, че в най-скоро време се очаква подписването на споразумение между всички браншови организации в сектор „Строителство“ за съвместна дейност и подкрепа.
На свой ред инж. Йордан Николов коментира, че
в България се очаква на 1 млн. евро инвестиции за енергийно обновяване да се създадат по над 50 нови работни места.
„През 2012 - 2016 г. санирането предостави работа на над 50 000 човека. При условие че очакваме едно доста по-сериозно финансиране, представете си какъв процент работна ръка може да бъде зает“, сподели той.
„Ние имаме доста освободена работна ръка от други отрасли. Тя спокойно може да бъде насочена към обновяването на сградите. Говоря напр. за въгледобивния отрасъл, където ще има закрити предприятия, тогава тези хора спокойно с възможностите на КСБ и БАИС могат да бъдат преквалифицирани и бързо да намерят своето място в икономическия ни живот“, посочи още инж. Николов.
В заключение той допълни, че за да бъде устойчива вълната за реновиране, трябва да има някаква форма на самоучастие от страна на хората. „Най-добрият вариант е това да става през контрола, надзора и проектирането, за да може нещата, които са платени от участниците, да са за контролиращите резултата от изпълнението на СМР. Много е важно в настоящия момент да използваме тази възможност, която се открива в България, за да направим нещо, което трябваше преди много време да се случи“, заяви инж. Николов.
В края на форума д-р Драгомир Цанев представи няколко акцента от вълната на обновяване и добави, че е важно да се насочат усилията на целия сектор към увеличаване на обхвата, темповете и дълбочината на обновяването чрез регулаторни и нерегулаторни мерки. Той говори и за ролята на професионалното образование и обучение и комуникацията с крайните потребители.
Реклама