Санирането – възможност за възстановяване на най-засегнатите икономики от COVID кризата
В следващите години местните власти ще изпълняват проекти за 30 млрд. лв. с финансиране от различни източници
При спазване на всички противоепидемични мерки в Габрово се проведе XXII конференция на Общинската мрежа за енергийна ефективност „ЕкоЕнергия“. Темата беше „Зелената сделка и Обновителната вълна: политики, финансови механизми и техническа помощ за местните власти“.
В събитието се включиха Жечо Станков, зам.-министър на енергетиката, Ивайло Алексиев, председател на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР), Силвия Георгиева, изп. директор на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ), д-р Драгомир Цанев, изп. директор на Център за енергийна ефективност ЕнЕфект, председателят на УС на КСБ инж. Илиян Терзиев, Димитър Копаров, директор на дирекция „Организационна политика” в КСБ, и др. Форумът разисква възможностите и мерките в подкрепа на обновяването на сградния фонд и как общините могат да съдействат за успешната реализация на различните проекти на национално ниво. Конференцията откри Таня Христова, кмет на община Габрово и председател на УС на „ЕкоЕнергия”.
Зам.-министърът на енергетиката Жечо Станков постави акцент върху това, че
мерките за енергийна ефективност се разпростират и върху еднофамилните сгради.
„Плановете дават шанс на кметовете да инвестират в публични здания и така общините да си стъпят бързо на краката след COVID кризата. Предстои ни повече работа в посока въвеждане на мерки за ЕЕ и ВЕИ. 452 млн. лв. ще бъдат инвестирани в модерно улично осветление в населените места“, каза Станков. Той информира аудиторията, че се очаква в следващите няколко седмици да стартира нова покана по Норвежката програма, която ще финансира отопление на публични сгради с термални води. Важна схема е и тази за нулевите сгради. „Събрахме най-добрата експертиза в лицето на КСБ, ТУ, НСОРБ и други експерти”, подчерта зам.-министърът.
Изпълнителният директор на АУЕР Ивайло Алексиев припомни, че причина за недобрите показатели за енергийна ефективност на сградите у нас е фактът, че в голямата си част те са построени в периода 1959 - 1987 г. „От жилищните здания 96% са частна собственост, а има и значителен процент необитаеми сред тях. Според прогнози на Агенцията до 2050 г. се очаква 60% от този фонд да бъдат обновени. За същото време част от зданията обаче ще бъдат разрушени поради влошаване на качествата на безопасност на обитаването им. Тези, които са в нисък клас на ЕЕ (Е, F, G), ще бъдат приоритетни”, обясни Алексиев.
И по-високият сегмент няма да се изключва, но ще се работи на пазарен принцип.
Изп. директор на НСОРБ Силвия Георгиева заяви: „Ние ще подпомогнем всички нови предприемачески инициативи. Настоящата ситуация показа важността на темата като начин за защита. Имаше сериозни предизвикателства, с които местните власти се сблъскаха при старта на НПЕЕМЖС. Беше трудно да убедим собствениците да се включат и да кандидатстват за финансиране. Администрациите по места също имаха много неща за решаване, но въпреки това цифрите показват, че се справихме много добре“.
Тя припомни и числата, които са известни, а именно, че 2022 сгради са със сключени договори, 1870 здания са въведени в експлоатация и вече има над 6800 регистрирани сдружения на собственици. Депозирани са 5358 заявления от сдружения на собственици, като 3336 сгради очакват финансиране.
„Ефектите от НПЕЕМЖС не са само от гледна точка на ЕЕ, променя се цялостното усещане на гражданите за средата, в която живеят, има и икономически, и социални ползи. Представители на Сдружението проведоха консултации с МРРБ по Плана за възстановяване. Най-голямата част от ресурса ще отиде за многофамилни сгради.
По стълба „Зелена България” ще бъдат отделени 3 млрд. лв.
Общините ще бъдат бенефициент на най-малко 6 млрд. лв. по този план за всички видове инфраструктура на своята територия”, обясни още изп. директор на НСОРБ.
В следващите години местните власти ще трябва да изпълнят проекти на стойност 30 млрд. лв. с пари от оперативните програми, от Плана за възстановяване и развитие, от национално и местно финансиране.
Председателят на УС на КСБ инж. Илиян Терзиев постави акцент върху принципа на ценообразуване в сферата на строителството. Той подчерта, че
КСБ иска да въведе нов начин на ценообразуване и работи в тази насока.
По отношение на вълната на саниране, която беше обявена от ЕС, инж. Терзиев обясни, че общата позиция на Камарата и общините е, че от реновирането на сградния фонд ще има огромна полза и за бранша, и за икономиката. Димитър Копаров, директор на дирекция „Организационна политика” в КСБ, запозна присъстващите с предложенията на Камарата, представени на проведените консултации с МРРБ. „Ние предложихме план за справяне с безработицата. Според този план една част от финансовите ресурси на Фонда за възстановяване трябва да се насочат към квалификация и преквалификация на работниците. КСБ и НСОРБ могат да изработят механизъм за това. Нужно е да инвестираме в човешкия потенциал и в една инфраструктура, която към момента не съществува”, обясни Копаров.
Таня Христова, кмет на Габрово и председател на УС на „ЕкоЕнергия“: Вълната за обновяване дава шанс за преход от програми и проекти към устойчиви политики
Времето на кризи прави хората, а и представителите на властта доста по-организирани и смели. Това предопределя и политиките за енергийна ефективност, които се ангажират с постигането на ефекти с пряко отражение върху цялостното развитие на ЕС. В Плана за възстановяване и развитие е заложен невиждан досега финансов пакет от мерки за обновяване за различен по своя характер сграден фонд. Обновяването до енергиен клас Б е нормална стъпка в положителна посока, която няма да ограничи общините да изпълняват и пилотни проекти, чиито модели да бъдат прилагани на различни места.
В плановете на ЕС има заявки за изпълнение на комплексни мерки за обновяване на жилищния фонд. Вече не се говори само за подмяна на прозорци и стиропор, а за умни сгради, за енергия от възобновяеми източници. Вниманието се насочва към цял квартал или към цяла индустриална зона, към общински здания. Те са много важни, защото могат да бъдат използвани като демонстрационни проекти, които след това да бъдат продължени и прилагани и на други места. Обновяването на сградите е възможност да се излезе от кризата. Това е елемент, който създава работни места в цялата страна.
Важно е да осмислим публичните инвестиции, които могат да доведат до моментален икономически ефект.
Реклама