Андрей Новаков, евродепутат от групата на ЕНП/ГЕРБ: Европа трябва да има „бърза писта“ за инфраструктурните проекти

Г-н Новаков, в края на 2020 г. бихте ли направили равносметка – каква беше тя за Европейския парламент (ЕП)? Какво от постигнатото бихте определили като най-важно?

2020 г. беше трудна, но и същевременно важна година. Кризата вследствие на COVID-19 принуди Европейският съюз (ЕС) да промени изначално нагласата и разбиранията за начина си на работа. Редовните пленарни заседания на ЕП в Страсбург бяха отменени, но видяхме, че може да се работи изцяло онлайн. Регламентите се променяха и адаптираха, за да реагираме на ситуацията. И това се случи само в рамките на няколко месеца. Признавам, че ни отне време, за да станем напълно адекватни на случващото се, но ЕС и институциите в него го постигнаха и се приспособиха.

Наложи се да изживеем криза, за да осъзнаем, че като институции, смея да кажа и като Съюз, не бяхме подготвени за криза от подобен вид и мащаб. Равносметката предстои, но личното ми мнение е, че по някои въпроси – например реакция при здравна криза като тази, е задължително ЕС да разполага ако не с ясен план, то поне с алгоритъм на действия. Някакъв протокол, който да помага на държавите членки по отношение на това какви мерки трябва да предприемат, как да процедират при такива извънредни ситуации. Европейските институции, включително ЕП, е необходимо да се научат да говорят по-ясно и разбираемо за хората. Важно е всички да знаят какво е нужно да се направи, за да може да се подсигури не само животът и здравето на гражданите на ЕС, но и икономиката на Съюза. Така че трябва да има ясни и силни послания, които да стигат до всеки край на Съюза. Експертното и институционално говорене е излишно, особено в такива тежки моменти.

 

Каква беше годината за Вас, кои бяха основните теми, по които работихте? Кое отчитате като най-голям личен успех и за какво не Ви достигна време?

Безспорно за моята дейност като евродепутат най-важни са последните два месеца от годината. Буквално сме на финалната права на преговорите за правилата за разпределяне на европейското финансиране за следващите 7 години. Започнахме работа по тях преди 3 г. и обещахме да са готови навреме. Изпълнихме това обещание и аз съм изключително щастлив, че от 1-ви януари 2021 г. еврофондовете и правилата, по които те ще финансират общините в България, ще са налични и с ясни изисквания към всеки, който иска да кандидатства. След около сто срещи, години на преговори и много усилия, четири председателства на Съвета, два различни мандата на ЕП най-накрая успяхме.

Разбира се, и транспортът заема важно място в моята работа. Темата е проблематична и продължава да ме вълнува, макар че Парламентът вече не е участник в процесите, например по Пакет „Мобилност“. За сметка на това следим работата на Европейския съд, където делото вече е на дневен ред.

 

Какви са основните и нови моменти в Общия регламент за управление на европейските фондове за териториално, икономическо и социално сближаване?

Той дава пълна яснота на държавите членки по отношение на планирането, изпълнението и приключването на техните оперативни програми. По линия на кохезионната политика ще се инвестират над 330 млрд. евро и е много добре, че правилата са готови. Европейското съфинансиране за слаборазвитите региони ще бъде 85%, което сравнено с предложените от ЕК едва 70%, е голям успех. Най-нуждаещите се общини в България ще могат отново да разчитат на много голям процент съфинансиране и си мисля, че това е едно от сериозните ни постижения, защото допълнителните 15%, които те трябваше да осигурят, щяха да са фатални за тях. Бюджетите на местните администрации нямаше да издържат на такъв товар. Националният ни бюджет също не е достатъчен, за да покрие необходимите средства.

 

Как по-конкретно ще са разпределени средствата за страната ни?

[caption id="" align="alignright" width="711"] Андрей Новаков заедно с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков в Белово[/caption]

Съгласно „Регламента за общите разпоредби“, както е официалното му наименование, от европейските фондове за сближаване България ще разполага с над 5 млрд. евро за регионално развитие и за инвестиции в бизнеса и индустрията. 2 млрд. евро са за запазване на заетостта и защита на най-уязвимите групи, а 1 млрд. евро е по Фонда за справедлив преход, който ще подпомага чисти производства и проекти, насочени към зелената енергия.

В преговорния процес договорихме защитен механизъм за страната ни за големи инфраструктурни проекти по линия на Механизма за свързана Европа. Той ще финансира изцяло жп и пътни проекти в международните коридори. За първи път в историята на България, откакто е член на ЕС, тя ще получи целево финансиране от 200 млн. евро, на което ще може да разчита за инвестиции Северозападният регион. Постигнахме съгласие и за други по-богати региони, които са в преход. Такъв е Югозападният, където попада София. Първоначално ЕК искаше той да бъде подкрепен само с 60% съфинансиране, но в крайна сметка ще вземе 70%. Така че и там постигнахме споразумение.

 

Как протича дебатът за върховенството на закона и европейското финансиране? И как стои България в него?

Разискването по тази тема не е нещо ново. Обсъжда се от години и България винаги е заставала на страната на правото – и в официални, и в неофициални разговори. Спазването на правилата във всяка сфера на живота и политиката, не само в управлението на европейските средства, е нещо изключително важно. Така трябва да бъде, поне аз разсъждавам по този начин.

Най-важното е не дали, а как трябва да бъде направено това обвързване. Критериите да бъдат скроени с идеята да отразяват обективно ситуацията във всяка държава членка. Как те да бъдат измерими, за да не станат инструмент за натиск, също е много важен въпрос. Миналата година беше тежка за родината ни в този план, и то за съжаление по иницииран от български евродепутати дебат за България и правото на свободата на изразяване. Считам, че резолюцията и дискусията не спомогнаха много за решаването на който и да е проблем на страната ни. Единственото, което постигнаха – направиха така, че България да бъде обект на атаки от всеки, който пожелае, заради създадената ситуация.

Вече втори мандат съм член на Комисията по бюджетен контрол в Европейския парламент и знам, че проблеми и нередности има в много държави – не само в нашата. В абсолютно всяка страна сме виждали сигнали и доказани нередности. Разбира се, този факт не оправдава проблемите на България, но и не одобрявам родината ми да бъде сочена като черната овца на ЕС, и то от нейните собствени представители в ЕП. Това е причината да поема допълнителни отговорности и в ресорната си комисия. Ще работя по доклад за оценка на превантивните мерки за избягване на корупция, нередовни разходи и злоупотреби с европейски и национални фондове, в случай на спешни фондове, свързани с кризата.

 

Споменахте, че транспортът заема важно място в работата Ви. Какви са очакванията за Пакет „Мобилност“. Разкажете и за ангажиментите Ви в жп сектора?

[caption id="" align="alignleft" width="800"] Новаков с народния представител Пламен Нунев в Русенска област[/caption]

По Пакет „Мобилност“ все още се чака развитие по внесената от България и група държави жалба в съда на Европейския съюз. Отделно ЕК все още не е предала резултатите от проучването на оценката на въздействие върху околната среда. Има спорни моменти в документа – като това за връщане на превозното средство в държавата по регистрация. Положителното е, че ЕК публикува въпроси и отговори относно Пакет „Мобилност“. Това се прави с цел тълкуване на изпълнението на част от текстовете. Насоките на ЕК са ясни, те са полезни, но Съдът може да даде официални становища по спорни теми. Например как може да прекарва водачът почивката си на всеки 4 месеца и какви са задълженията на работодателите в тази връзка. Шофьорът има право на избор и работодателят е длъжен да се съобрази с него и да му осигури възможност да почива у дома, ако той реши, както и да се тълкува кое е „у дома“, кога може и как да се провери това нещо. И още как трябва да се съхраняват документите, които подлежат на проверка от националните контролни органи.

Жп секторът също е много важен за мен. От една година съм председател на Управителния съвет на европейската жп асоциация „Железопътен форум Европа“ и за изминалото време считам, че постигнах значими успехи. Предстои ми работа по защитаването на европейското финансиране за жп инфраструктура, за изграждане на мрежа от липсващи връзки в ЕС. 2021 г. ще е европейска година на жп транспорта и мисля, че това е заслужено. Към него трябва да има повече внимание и допълнително финансиране не само защото е екологично чист транспорт, но и поради безспорните си преимущества по отношение на комбинираните методи за превоз на товари. Много голяма част от товарите, които в момента се транспортират по алтернативни начини, могат да се пренасочат към жп мрежата, с което ще облекчат задръстванията и вредните емисии.

 

Буквално преди дни направихте предложение Европа да има „бърза писта“ за инфраструктурните проекти. Разкажете ни повече.

11 години.

[caption id="" align="alignright" width="800"] По време на посещение в Чирпан заедно с кмета на града Ивайло Крачолов и зам.-председателя на НС Емил Христов[/caption]

Средно с толкова се бавят големите проекти за пътища (сухопътни, жп и водни) в ЕС заради сложни и дълги процедури. Това показва докладът на Европейската сметна палата, който представих в Комисията по бюджетен контрол в Европейския парламент. Затова направих и следното предложение – Европа да има „бърза писта“ за инфраструктурните проекти, включваща три елемента:

1) предварителни консултации с ЕК преди подаване на апликационната форма за такива инвестиции;

2) ускорени становища от ЕК по екологичната оценка;

3) единни минимални изисквания за финансова и икономическа оценка на проектите.

Предварителната консултация ще гарантира максимална изчерпателност и яснота за инвестиционните намерения още на ниво подаване на апликационната форма. Утвърдената сега практика ЕК да се произнася със забележки по вече оформена документация може да забави процеса с години. Важно е също Комисията да предоставя по-бързо становищата си по екологичните оценки на проектите. А след отпадането на раздела за големи инфраструктурни инвестиции от Общия регламент за еврофондовете за сближаване е необходимо да има общоевропейски минимални изисквания за финансова и икономическа оценка, в това число и такива за проектна зрялост и възвръщаемост. По този начин ще бъде постигната яснота и последователност както в подготовката, така и в одитирането на проектите.

Ако Европа иска резултати, трябва да подобри правилата и да въведе опростени процедури за големите инвестиции в пътища и жп. Само така няма да има забавяне в стратегическите проекти, ще се намали бюрокрацията, а инвестициите ще носят навременни резултати и възвръщаемост в икономиката.

 

В какви сфери може да се развие бъдещото Ви партньорство с КСБ?

Винаги виждам възможности за сътрудничество. В края на настоящия и в началото на следващия програмен период концептуалната работа по планирането на бъдещите програми е в напреднала фаза, но теренната работа предстои да влезе в своя разгар. Ролята на Камарата на строителите в България е ключова не само за представляване на интересите на бизнеса и индустрията, но и за политиците, чиято задача е да създават средата за тях. Тук виждам, както и досега, възможност за сътрудничество. Макар да не успяхме да реализираме през тази година идеята, инициирана от в. „Строител“, за провеждането в София на международна конференция на Европейския медиен алианс за сътрудничество в строителството с участието на представители на европейските институции, на която бях поканен да бъда патрон, вярвам, че ще можем да проведем такава догодина.

 

Какви ще бъдат Вашите приоритети през следващата година и основните направления, в които ще насочите усилията си?

Ще продължи работата ми в сферата на европейското финансиране. Очаквам идната година Комисията по бюджет в ЕП да има много за вършене – и заради Брекзит, и заради необходимостта да се подготвим за непредвидени ситуации или за обозрими рискове, какъвто е потенциалната трета вълна на коронавируса напролет. Зелената сделка и Фондът за справедлив преход също ще бъдат сериозна част от работата ми през 2021 г.

 

Какво ще пожелаете за коледните празници и за Новата година на нашите читатели?

Първо на строителите искам да пожелая здраве и да им кажа, че тяхната работа винаги се е свързвала с резултати, които са много важни за всеки един българин. Да съградиш нещо винаги е било на особена почит. Аз изпитвам също такава, особено като човек, който идва от семейство на миньори. Надявам се всеки ангажиран с подобна дейност да премине колкото се може по-леко през настоящата криза.

На строителите, на всички читатели на вестника, на екипа на изданието и на всички хора в България искам да пожелая сили и здраве. Това е нещото, което ще ни помогне да преодолеем трудностите. Сигурен съм, че в момента, в който стъпим на краката си, животът ще се върне в обичайното си русло, а ние ще можем да извлечем поуките от уроците, които научихме по време на тази непредвидена и толкова тежка ситуация, в която попаднахме.

Реклама