Г-н Веселинов, в края на 2020-а каква е равносметката Ви за отминаващата година? Успешна ли бе тя за парламентарната Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление (КРПБМС), на която сте председател, и за Вас лично като политик?
Изтичащата 2020 г. бе доста натоварена от гледна точка на законодателната дейност. КРПБМС е разгледала около 30 законопроекта, като е била водеща комисия по 8 от тях. Според мен дали работата на КРПБМС се определя като успешна или не, зависи не само от броя на разгледаните и приети законопроекти, но от начина на взаимодействие и отношенията между членовете й независимо от тяхната партийна принадлежност. Зависи и от доброто взаимодействие с представителите на общините, на браншовите организации, създадени със закон, както и на неправителствените структури в съответната сфера на дейност.
В това отношение мисля, че имам основание да оценя работата на комисията като успешна. Още от предходните мандати в КРПБМС се е налагал духът на колегиално отношение между членовете й независимо от персоналния състав и ръководство на комисията и активно сътрудничество в законодателния процес с всички заинтересовани страни. В качеството си на председател на КРПБМС се старая да продължавам тази традиция и мисля, че го постигнах през настоящия мандат и в частност и през 2020 г.
Като политик мога да кажа, че беше трудна година за всички. Епидемията и тежкият удар върху икономиката, а и върху обществото като цяло са нещо, което дълго ще преодоляваме. За съжаление дори изпитание от този мащаб не можа да склони към диалог и единодействие основните политически сили и институции. Мисля, че тези тежки политически разломи могат да бъдат и символ на 2020‑а, също както COVID-19. Въпреки това ПГ „Обединени патриоти“ и в частност ВМРО постигнахме немалко от целите си. Продължихме с политиката за повишаване на доходите, а минималната пенсия достигна обещаните от нас 300 лв., положихме начало на проактивна политика в полза на децата и родителите с въведеното семейно подоходно облагане и възможността да се приспадат от облагаемия доход по 4500 лв. за всяко дете. В тази посока заделихме сериозен ресурс за строителството на нови детски градини и ясли. Голям успех е и изменението на ЗЗД, с което оставихме в миналото фигурата на вечния длъжник. Впрочем пак, за да защитим длъжниците, още в началото на извънредното положение приехме текстове, с които задължихме банките да отсрочат задълженията на засегнатите от противоепидемичните мерки физически лица и фирми, да не налагат наказателни лихви при забава и пр. Подкрепихме и родните земеделски производители, като гарантирахме по-достойно място на продукцията им в търговските вериги.
Кои са най-важните законопроекти, по които работихте? Кое бихте посочили като най-голям успех и за какво не Ви стигна времето?
Разбира се, основен акцент в дейността на всяка една комисия, в това число и на КРПБМС, са законопроектите, по които тя е водеща. Както споменах, през годината КРПБМС е работила по 8 законопроекта, по които е водеща комисия – това са ЗИД на:
– Закона за местното самоуправление и местната администрация – два законопроекта, внесени от депутати. След като минаха на първо гласуване, бяха обединени в общ законопроект, който бе приет от Народното събрание (НС). Основните промени, направени чрез него, са свързани с предоставената правна възможност и регламентиране на условията и реда общинските съвети да могат да провеждат неприсъствени заседания по време на извънредно положение, извънредни епидемични, бедствени и други подобни ситуации, при условие че мерките, предприети за тяхното преодоляване, не позволяват провеждането на присъствени заседания. А в пандемичната обстановка, в която за съжаление се намираме през настоящата година, това е изключително важно, за да могат органите на местното самоуправление да продължат да изпълняват своите правомощия.
С този законопроект бяха направени и изменения, насочени към отстраняване на някои несъответствия и противоречия, свързани с конфликта на интереси на общинските съветници и председателите на общинските съвети.
– Закона за устройство на територията (ЗУТ) – отново два законопроекта, внесени от народни представители, които след приемането им на първо гласуване бяха обединени в общ законопроект, одобрен и от НС. Направените изменения са свързани с облекчаване на режима за мобилните оператори да модернизират базовите станции, без за това да е необходимо да се издава разрешение за строеж – в случай че не се налага да бъдат изпълнени изкопни работи и/или СМР, променящи конструкцията, вида на конструктивните елементи и/или натоварвания на съответните съоръжения с оглед спазването на изискванията за механично съпротивление и устойчивост.
– Закона за регионалното развитие, внесен от Министерския съвет (МС). Целта на приетите промени бе да се постигне оптимизиране на процесите на планиране на регионалното и пространственото развитие, като те се сближат и координират по-ефективно, както и да се използва по-добре натрупаната обща база от информационни ресурси и капацитет. Намален бе броят на стратегическите документи, без това да попречи на осигуряването на връзки и взаимодействия между стратегическите документи за регионално и пространствено развитие, както и с другите секторни документи на съответните равнища. Опрости се процесът за наблюдение, контрол и оценка на документите, прецизира се съставът, отговорностите и функциите на звената за управление на регионалното развитие в съответствие с изискването за повишаване на ефективността и ефикасността на тяхната работа. Съществена бе и промяната в структурата, състава и компетенциите на регионалните съвети за развитие, като ясно бяха разграничени правомощията на властническите органи – областни управители и представителите на общините, които вземат решенията, от тези на останалите участници, които имат консултативни функции.
– Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, внесен от МС. Обсъждането му продължи доста време, докато намерим един разумен баланс и консенсус между исканията на кметовете на кметства и НСОРБ. В крайна сметка законопроектът бе приет от Народното събрание на второ гласуване на 10 декември 2020 г., като с изключение на един, всички останали текстове бяха приети с консенсус. С тези промени се създаде възможност в кметствата и населените места с кметски наместници да постъпват приходи в размер не по-малко от 30% от приходите от наеми, аренда, продажба и други вещни права от имущество, което се намира на територията на съответното населено място, а кметовете на райони, на кметства, кметските наместници или техни представители да участват в комисиите по провеждането на търговете и конкурсите в случаите, когато сделките се сключват от кмета на общината.
Не бих могъл да откроя кои от приетите изменения в цитираните по-горе законопроекти са с по-голям или по-малък успех. Най-голямото постижение в работата на КРПБМС според мен са всички промени, по-които е постигнат консенсус. Не ни стигна времето да приключим обсъждането на второ гласуване в комисията на последните два законопроекта за изменение и допълнение на ЗУТ, внесени от Министерския съвет. Те също бяха одобрени на първо гласуване и са обединени в общ проект, чието разглеждане ще продължи и в началото на 2021 г.
ЗУТ е един от ключовите за строителния сектор закони и е сред най-променяните. Както казахте, в момента отново е на дневен ред ЗИД на закона. Бихте ли посочили кои са основните изменения, каква е целта им и ще допринесат ли за подобряване на строително-инвестиционния процес?
ЗУТ е изключително важен закон не само за строителния отрасъл. Той засяга всеки български гражданин. Ключов е и за общините, тъй като в преобладаващата част от случаите в тях са основните правоприлагащи органи на закона – общинските съвети, кметовете и главните архитекти. Промените, внесени от правителството, са в няколко аспекта.
В единия законопроект е предвидено приемането на наредба от Министерския съвет, която да определи общите правила за организацията на административното обслужване по ЗУТ и да утвърди образци на документи за всички административни услуги, извършвани при условията и по реда на този закон. Целта е намаляване на административната тежест за гражданите и бизнеса, като се уеднакви броят и видът на изискващите се документи за една и съща услуга, видът и съдържанието на заявленията за предоставяне на административни услуги и осигуряването на различни възможности за подаване на заявленията за извършване на услугите и получаване на готовите документи в съответствие с Административнопроцесуалния кодекс.
С измененията се урежда създаването на Единен публичен регистър по устройство на територията на интернет страницата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). Предвидено е, че условията и редът за публикуване и за поддържане в актуален вид на информацията в него се определят с наредба на МС. Единният публичен регистър по устройство на територията следва да обединява в себе си всички регистри, водени от МРРБ, Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК), областните администрации, общинските администрации и администрациите на районите в градовете с районно делене. С помощта на регистъра ще се осигури достъп до информация и документация, необходима за извършване на съответна административна услуга, т.е. ще се създадат условия за осъществяване на вътрешни административни услуги, с което значително ще се облекчат както гражданите и бизнесът, така и самата администрация. Регистърът ще бъде интегриран с Портала за отворени данни и Портала за пространствени данни. До него ще се дадат ограничени права за ползване до отделни слоеве информация без възможност за промени от гражданите.
В законопроекта е заложено административните органи, организациите, предоставящи обществени услуги, лицата, осъществяващи публични функции, и органите на съдебната власт да установяват служебно за нуждите на съответното производство всички обстоятелства, вписани в регистъра, въз основа на съответните идентификационни данни, посочени от заявителя, молителя или жалбоподателя. Предвидено е административният орган, пред който е подадено заявление за издаване на индивидуален административен акт, да може да изисква само еднократно отстраняване на нередовности и/или представяне на допълнителни документи, за което органът уведомява писмено заявителя и предоставя подходящ срок за отстраняване на нередовностите и/или за представяне на документите. Срокът за произнасяне на административния орган започва да тече от датата на отстраняване на нередовностите и/или представяне на допълнителните документи, като не изключва възможността органът да отправи до заявителя нови забележки, ако не са отстранени нередовностите и/или непълнотите, или ако в резултат на тяхното отстраняване възникнат нови нередовности и/или непълноти.
Има и промени, свързани с прецизиране на разпоредбите, отнасящи се до строителството в свлачищни райони.
Новите текстове са насочени и към намаляване на административната и финансова тежест за гражданите и бизнеса, като са въведени процедури за служебно съгласуване и предоставяне на информация.
Регламентира се редът за служебно съгласуване на проектите на подробни устройствени планове със заинтересованите централни и териториални администрации, както и със специализираните контролни органи при необходимост в случаите, когато за съгласуването не се изисква издаване на актове при условията, по реда и в сроковете, определени в специален закон.
В другия законопроект основният акцент на предложените промени е свързан с осъществяването на по-ефективен контрол от страна на органите на ДНСК. Част от измененията и допълненията на ЗУТ са във връзка с отстраняване на допуснати непълноти в разпоредбите на ЗУТ, касаещи правомощията на органите на ДНСК и функциите на консултантите, които извършват оценка на съответствие на инвестиционните проекти и/или упражняват строителен надзор. С цел ясно определяне на задълженията на консултанта, който упражнява строителен надзор по време на изпълнението на строежа, са предложени нормативни изменения, които точно да регламентират неговите функции при завършването на СМР и изготвянето на окончателния доклад до възложителя, като включително нормативно се определя съдържанието на окончателния доклад. Предвижда се възможността органите на ДНСК едновременно със служебната проверка да извършват и проверка на комплексния доклад на консултанта, въз основа на който са одобрени инвестиционните проекти и е издадено разрешението за строеж. Освен това на ДНСК ще бъдат предоставени правомощия за осъществяване на контрол върху дейностите, извършвани от консултанти и лица, упражняващи строителен надзор. Със законопроекта ще се завишат и изискванията към лицата, които кандидатстват за получаване на удостоверение за оценяване на съответствието на инвестиционните проекти и/или упражняване на строителен надзор. В проекта на закон е създадено ограничение консултантът да не може да сключва договор за изпитвания в лаборатории на строителя или на свързани с него лица, когато упражнява строителен надзор на строеж, изпълняван от същия строител. Заложени са изисквания консултантът да не може да сключва договор за строителен надзор за строежи, за които той или наетите от него по друго, различно от трудово правоотношение, физически лица са строители и/или доставчици на машини, съоръжения, технологично оборудване, както и свързаните с тях лица по смисъла на Търговския закон. Законопроектът предвижда и разширяване кръга на участниците в строителството, носещи административно-наказателна отговорност за нарушения на ЗУТ и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане, и обособяване на отделен състав за налагане на имуществени санкции на юридическите лица и едноличните търговци, съответно на глоби на физическите лица, с цел повишаване ефективността на упражняваната дейност и санкционните правомощия.
По общия законопроект, изготвен въз основа на приетите на първо гласуване законопроекти, са постъпили многобройни предложения между двете гласувания от отделни групи народни представители. Постъпили са и многобройни становища и препоръки от отделните камари и браншови организации, имащи отношение към процеса. За да могат да се обсъдят внимателно всички становища и предложения, в комисията постигнахме съгласие обсъждането на законопроекта да продължи и да бъде приет в началото на следващата година. Мисля, че това е едно правилно решение, тъй като в отделни хипотези някои от исканията са противоречиви и желанието ни е да намерим разумен баланс и да има имаме консенсус по спорните въпроси.
Браншовите организации в сектор „Строителство“ създадоха Консултативен съвет, който има за цел да обсъжда актуалните предложения за промени в законодателството, касаещо строително-инвестиционния процес, и да обединява становищата на бранша. Как гледате на тази инициатива? Предвиждате ли провеждане на среща със съвета и установяване на регулярна комуникация по темите от общ интерес?
Оценявам положително инициативата. Надявам се, че това би било от полза и за работата на комисията, тъй като не са редки случаите, при които по отделни въпроси камарите са на различни становища. Не са изключение и случаи, при които определени предложения, направени от името на една камара, не срещат подкрепата на всички нейни членове, а се спекулира, че това е становище на съответната камара. КРПБМС винаги е била и ще продължи да бъде отворена за диалог с всички законово създадени камари или браншови организации от неправителствения сектор, чиито представители редовно участват в заседанията на комисията. Надявам се да осъществим добро взаимодействие със създадения Консултативен съвет в сектор „Строителство“.
Преди дни Агенция „Пътна инфраструктура” обяви обществената поръчка за определяне на изпълнители за изработване на технически проекти и строителство на първите 75,6 км от автомагистралата „Русе – Велико Търново”. Като народен представител от Русе как оценявате значението на старта на този проект?
Този проект не е само русенски. Вярно е, че той ще даде решителен тласък за развитието на региона и ще реши проблемите с безопасността на трафика – нали знаете, че сега отсечката от Русе до Бяла носи името „пътя на смъртта”?! Магистралата е част от международен транспортен коридор, тя ще свърже Атина, София и Букурещ с високоскоростна връзка и ще гарантира сериозни приходи от транзит. Неслучайно това е водещ за България проект в Оперативна програма „Транспортна свързаност“ за следващия период 2021 – 2027 г. Този обект има и своето морално значение, защото след близо две десетилетия, през които основно се инвестираше в инфраструктура на юг от Балкана, сега имаме малък реванш за Севера. В рамките на този управленски мандат се намериха решения за реализирането на основните пътни направления – АМ „Хемус”, скоростното трасе Видин – Ботевград, а сега и АМ „Русе – Велико Търново“.
В навечерието на 2021 г. какви ще бъдат приоритетите Ви през следващата година? Тя поставя началото и на новия програмен период, а освен това е и изборна. Какви са целите, които си поставяте?
Комисията ще завърши работата си по ЗУТ. Надявам се с конструктивен диалог да постигнем работещи решения, които да намалят административната тежест за гражданите. Поел съм ангажимент да започнем и дебата за нов Закон за устройство на територията или по-скоро за нови закони. Считам, че предлаганото от строителите разделяне на сегашния ЗУТ на две или три части, които да регламентират различните фази от строителния процес, е удачно. За това обаче е необходим един нов мандат, ние можем само да трасираме посоката.
Проблемът с липсата на квалифицирани кадри остава актуален за сектора. Коментирали сте го на срещи с КСБ. Камарата има желание да бъде директен бенефициент по европейски програми за обучение през следващия програмен период. Мислите ли, че това може да допринесе за преодоляване на проблема с липсата на кадри в дългосрочен план?
Да, горещо подкрепям тази идея на КСБ. На базата на бившето Главно управление Строителни войски може да се създаде система от обучителни центрове. Знаете, че във ВМРО настояваме интеграцията на маргиналните ромски общности да става чрез образование и труд, в този дух бихме подкрепили въвеждането на трудово-образователна повинност за отпадналите от училище. Така неграмотните ще получават професия и шанс за нормален живот.
Имате отличен диалог с Камарата на строителите в България. В кои други направления виждате възможности за развитие на сътрудничеството?
Да, действително благодаря на КСБ за конструктивния и компетентен диалог. Мисля, че няма теми, по които не бихме могли да говорим и постигаме резултати – така че възможностите са неограничени.
Четете ли в. „Строител“ и как оценявате неговото значение за бранша, а и за институциите, които имат отношение към строителния процес?
Да, с удоволствие го чета. Мисля, че вестник „Строител“ отдавна се превърна във флагман на целия бранш, по който всички си сверяваме часовника. От изключително значение е, че го има, че е автентичният глас на българските строители.
Какво ще пожелаете на нашите читатели за предстоящите празници?
В края на тази тежка за всички година първото, което пожелавам, е злото да е останало назад. Да са здрави! Да се върне радостта от живота и споделянето, да не говорим за дистанции и стерилност, а за близост, топлина и човечност! А на строителите пожелавам освен горното да продължават да приемат предизвикателствата и все така да бъдат един от локомотивите на родната икономика. Държавата разчита и прави нужното да генерират продукт и създават нови работни места.
Реклама
