Внимание! Огън!

Не са далеч годините, в които служителите на ГУСВ (ДП „Строителство и възстановяване”) изпълваха с живот, и преди всичко със смисъл сградите си, намиращи се на софийския булевард „Цар Борис III”. И макар там да не са били съсредоточени силни бойни единици и виковете на командирите да не са били „Внимание! Огън!”, на това място са получавали закалката си не един и двама от днешните строители на съвременна България.
Какво обаче се случи с това гнездо на строителната професия, което така иронично намери своя край под черните отломки на пожара отпреди няколко дни? Каква е неговата съвременна история и как изглежда бъдещето му? Ще се опитаме да намерим лаконичен и достоверен отговор, като търсим позитивното...
За начало – кратка ретроспекция. През юни 2010 г. състоянието на сградите на ГУСВ на бул. „Цар Борис III” е плачевно. За това свидетелстват и снимките на наш екип, опитал тогава да илюстрира тъжната съдба на комплекса. Потрошени стълби, никаква настилка, изпочупени прозорци, течащи и разбити покриви, и най-тъжното – тонове мръсотия... И сякаш изневиделица – светлина в тунела! Вестниците гърмят:
„Сградата на Държавно предприятие „Строителство и възстановяване", известна като бившето ГУСВ на бул. „Цар Борис III” 61, ще бъде дадена за ползване на Софийския районен съд (СРС). Това е наредил премиерът Бойко Борисов след среща с магистрати от СРС и представители на Висшия съдебен съвет. Предприятието е под шапката на Министерството на регионалното развитие. Премиерът е поискал от строителния министър Росен Плевнелиев и министъра на правосъдието Маргарита Попова да започнат работа по поставената задача”.
Става ясно също, че правителството е готово да отпусне 6,5 млн. лв. за ремонт на сградния комплекс.
И следва чакане... Няколко месеца по-късно светлината в тунела се е превърнала в едва блещукаща надежда за Софийския районен съд, който е най-големият и най-натовареният в страната и който определено изпитва трудности при обитаването на сегашната си сграда – тази на бул. „Драган Цанков”. Темата отново грейва в медиите:
„Софийският районен съд и прокуратура поискаха спешно обещаните им 6,5 млн. лв., с които трябва да се ремонтира сградата на бившето ГУСВ. Правителството предостави помещенията на двете институции в началото на юни, за да бъде изнесена там част от дейността им.”
Председателят на СРС Красимир Влахов заяви в интервю за в. „Строител“, че решаването на проблема час по-скоро е жизненоважно за съда.
В задачата се пита какво се случва с обещаните пари и защо всичко красиво е само на приказки.
Отговор няма, още повече че тези 6,5 млн. лв. са от реализираните икономии от органите на съдебната власт от пред­ходни години.
И до днес чакаме обявяване на обществена поръчка за избор на изпълнител по ремонтните работи. Свързахме се с Районния съд с въпроса какво се случва оттук нататък?
Сумата от 6,5 млн. лв. била обещана условно и всички в СРС трепетно чакат нещата да се задвижат. От кого обаче, питаме ние? Потърсихме и позицията на Министерството на правосъдието. От там вместо да дадат адекватен отговор, ни посъветваха да зададем въпросите си по Закона за достъп до обществена информация. Ние изпратихме следните въпроси:
1. Знаем, че е планирано отпускането на 6,5 млн. лв. за ремонт на сградата. Кога можем да очакваме провеждането на обществена поръчка за избор на изпълнител за строително-ремонтните работи?
2. От Софийския районен съд коментираха, че към момента сградата се управлява от Министерството на правосъдието. Кога управлението и ползването й ще преминат към СРС?
3. Пожарът отпреди няколко дни променя ли предварителните планове за експлоатацията на сградата занапред?
Законът за достъп до обществена информация регламентира срок от 14 дни за отговор на поставените към институциите въпроси. Вестник „Строител“ ще ви информира своевременно дали правосъдното ведомство ще спази този срок.
Дотук с разследването, въпросите и изводите. Сега малко лирическо повествование...
Малко преди 21 часа на 10 юли една от сградите на комплекса избухна в пламъци. Атрактивната, но и страховита гледка опари погледа на минувачите и смути неделната вечер на жителите в околните квартали. Пожарни сирени огласиха центъра на София. Битката между огнената стихия и пожарникарите бе заснета от нашия фоторепортер Денис Бучел. Апокалиптична картина – не толкова заради пожара, колкото заради иронията, която сполетя сградата, в която се трудеха едни от най-големите ни строителни инженери.
Остава голяма въпросителна върху причините за инцидента. Потърсих­ме за коментар хората от Гражданска дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”. Оттам ни препратиха към Министерството на вътрешните работи, а оттам пък към прокуратурата. Това, което предизвика пожара, така или иначе няма да остане тайна... По-важното обаче е друго – кога най-после този комплекс ще бъде ремонтиран и реконструиран и кой ще понесе отговорността? За това, че въпреки решението на правителството чиновници бавят конкурсната процедура за ремонта на сградата, за това, че съдиите и прокурорите в най-натоварения съд работят при нечовешки условия години наред, за това, че за пореден път бюрокрацията побеждава добрите намерения. Този път пожарът взе жертва само полуразрушена сграда, следващия път може да е и човешки живот...