В предишен брой вестник „Строител“ представи анализ на общинското предприятие „Софияплан“ в направление „Жилища“, част от поредицата проучвания, на базата на които ще бъде разработен Планът за интегрирано развитие на София за периода 2021 – 2027 г. Припомняме, че за подготовката на стратегическия документ ще бъдат осъществени 7 стъпки. Изследванията на „Софияплан“ обхващат първата фаза. Във втория етап ще бъдат изведени целите на базата на Визия за София, а в третия ще се определят зоните в общината, които имат най-голяма нужда от намеса. Предложенията ще бъдат консултирани с бизнеса, администрацията и гражданите. В следваща фаза ще бъдат определени конкретни проектни идеи. Процесът ще завърши с обществено обсъждане и внасяне на програмата в Столичния общински съвет.
В настоящия брой ще се спрем на проучванията за секторите „Водоснабдяване“ и „Канализация“, в които са засегнати различни аспекти от състоянието на мрежите в двете направления, като са направени и препоръки за бъдещото им развитие.
Водоснабдителната система на Столичната община
Изводът на експертите е, че за оптимизиране на водоснабдяването на СО е необходимо да се предприемат мащабни дейности, изискващи сериозен финансов ресурс, с който общината или експлоатационното дружество не разполагат. Те считат, че трябва да се изградят или реконструират главни и довеждащи водопроводи, тъй като бързото разрастване на урбанизираната територия е довело до изчерпване на капацитета на обслужващите проводи.
Същото се отнася и до разпределителната мрежа – налага се строителството на нова и реконструкция на съществуваща водопроводна мрежа, за да се задоволят нуждите от питейна вода в териториите с увеличаващо се население.
За повишаване на сигурността и за гарантиране на непрекъснатост на водоподаването трябва да се направят нови локални резервоари, които да служат за дневни изравнители. За равномерното преразпределение на водните количества във водопроводната система, както и за постигане непрекъснатост на водоснабдяването е необходимо да се изградят аварийни връзки между довеждащите водопроводи.
От ремонт или рехабилитация се нуждаят и пречиствателните станции за питейни води (ПСПВ). Причината е, че съоръженията работят с капацитет, по-малък от проектния си, а за поддържане на оптимална работа се нуждаят от СМР в съответствие с проблемите, които възникват.
„Сериозна предпоставка за недоброто функциониране на водоснабдителната система на СО са регулационните проблеми, свързани с преминаването на мрежата през частни имоти. Тъй като този казус е нормативно недопустим, трябва да се извърши детайлно проучване къде той има най-сериозно отражение и да се приоритизират териториите, за които се налага предприемането на спешни отчуждителни мероприятия“, посочват от „Софияплан“.
Всички тези заключения и препоръки са направени на база на разгледаните данни за текущото състояние.
Водоснабдителната система на Столичната община обслужва 100% от населението. Общата й дължина към декември 2020 г. е 3699 км. Язовир „Искър” осигурява водоснабдяването на около 80% от територията на СО, а яз. „Бели Искър“ – на около 20% от нея. Към настоящия момент алтернативен водоизточник за София е единствено бент „Кокаляне“ чрез върхова аварийна връзка. В анализа се отчита, че в СО има две населени места, които не са свързани с централната водоснабдителна система, а използват алтернативни водоизточници. Едното от тях е с. Мърчаево, което се снабдява от речни водохващания от Владайска река и каптажи „Три кладенци”, „Турска вада” и „Селимица”. Второто е с. Клисура, което черпи вода от каптаж „Клисура”. Хижите на територията на ПП „Витоша” се обслужват от речно водохващане „Каменно здание“ (Боянска река), а територията около Драгалевския манастир се захранва от каптаж „Паша Бунар”. Витошките водохващания могат да осигурят до 200 л/сек. Техният капацитет е резервен за водоснабдителната система на СО.
По отделна мрежа се осигурява и водоподаване към различни промишлени обекти. Общата й дължина е над 47 км. Изградена е от стомана през периода 1961 – 1996 г. Основен водоизточник на тази система е Панчаревското езеро. Допълнително се ползват води от яз. „Огняново”, баластриерите в поречието на р. Искър, сондажи, шахтови кладенци и кариерни езера. Специалистите отчитат, че мрежата за промишлено водоснабдяване е в лошо експлоатационно състояние, като причини за това са както изтеклият амортизационен срок, така и значително намалялото потребление на условно чиста вода.
Съществуващите водоизточници на територията на СО са
достатъчни, за да осигурят водоснабдяването на общината през следващите 20 г.
Въпреки това за постигане на устойчивост на водоснабдяването на СО се препоръчва да се анализират алтернативните източници, тъй като се ползва единствено яз. „Искър“. Водопроводът „Джерман – Скакавица“ и прилежащите му съоръжения, изградени, за да увеличат притока към яз. „Искър“ с води от Струмския басейн по време на пролетно пълноводие, са в лошо техническо състояние и на практика деривацията е неизползваема. В анализа се обръща внимание, че от каскада „Белмекен – Сестримо” през събирателни канали „Гранчар“ и „Манастирски“ в сухи години и безводие на яз. „Бели Искър” могат да се прехвърлят допълнителни водни количества от Маришкия басейн към водосбора на р. Искър, които по проектни данни е възможно да достигат до 85 000 000 куб. м/г. и не биха били дълготрайно решение при водна криза.
Съгласно споразумение от октомври 2020 г. предстои Министерството на икономиката да отпусне средства на Столичната община. С тях ще се изгради реверсивна връзка между довеждаща система „Бели Искър“ посредством малобучински водопровод и довеждаща система „Искър“ през Пречиствателна станция „Бъкстон“. Целта на този проект е да се гарантира непрекъснатост на водоподаването към захранваните от яз. „Бели Искър“ територии в случай на авария или ремонт. Предвидено е още „Български ВиК холдинг” ЕАД да възложи изготвяне на работен проект за ремонт или реконструкция на яз. „Бели Искър“, както и да процедира възлагането на изпълнението на заложените в проектната документация дейности.
От проучването става ясно, че като опит да се осигури относителната самостоятелност на водоснабдителната система на София през м.г. МС е определил „Български ВиК холдинг” ЕАД след изготвянето на правно-икономически анализ да възложи дейностите по ремонта и/или реконструкцията на яз. „Огняново“. Дружеството трябва да предприеме и действия за осигуряване на възможност за пречистване на питейни води от този воден басейн чрез изграждане на пречиствателна станция и нов магистрален водопровод до ПСПВ „Панчарево“, както и за свързване на обекта към водоснабдителната система на СО.
Специалистите са категорични, че за да се подобри водният баланс на София, трябва да се разгледат и възможностите за водочерпене и експлоатация на подземните и минералните води, както и за оборотното използване на вода. За целта е необходимо да се възобновят проучванията за алтернативни водоизточници и да се разпише актуална единна концепция за комплексно водоснабдяване на СО в дългосрочен план.
За с. Клисура се посочва, че трябва да бъде свързано към водоснабдителната мрежа на Банкя, защото по този начин ще се освободят допълнителни водни количества, към които да се прибягва при нужда.
Разпределителната мрежа
за питейна вода е развивана и разширявана едновременно с разрастването на града и значителна част от нея е изградена преди 1999 г. По данни на „Софийска вода“ към 2018 г. почти 50% от мрежата са съставени от стомана и етернит. Тези материали, полагани основно до 80-те години на миналия век, не са достатъчно качествени и имат кратък експлоатационен срок. Поради това тя се нуждае от мащабна реконструкция или рехабилитация.
По отношение на инвестициите през програмен период 2021 – 2027 г. в анализа се посочва, че по приоритет „Води“ ще се подкрепят реконструкции на ВиК мрежата в агломерации над 10 000 еквивалент жители с цел повишаване на равнището на свързаност и пречистване на отпадните води и намаляване на загубите на вода. Също така се планира финансиране за разработването на стратегически документи, модернизиране на системите за мониторинг и качество на водите, опазване на питейните води и подобряване на качеството им. Бенефициенти ще бъдат ВиК дружествата, Столичната община, структури на МРРБ, МОСВ, МЗ и „Български ВиК холдинг“.
Състоянието на канализационната мрежа
Данните в анализа в това направление сочат, че дължината на канализационната мрежа на СО е 1758,482 км (към декември 2020 г.), като тя обслужва около 80% от населението. Централната градска част на София има изцяло изградена канализационна система. Поради разрастването на града през последните 100 г. отпадните водни количества, преминаващи през мрежата в центъра на София, са се увеличили значително. Това води до изчерпване на капацитета й. В крайградските територии се отчита, че канализация липсва или не е напълно построена. За реализация на необходимите дейности по изграждане, доизграждане, рехабилитация и реконструкция на канализационната мрежа обаче е нужен огромен финансов ресурс, с който Столичната община в момента не разполага.
Кана лизационната система отвежда гравитачно отпадните води към ГПСОВ „Кубратово“ с проектен капацитет 480 000 куб. м/ден. Пречистването им се осъществява двустъпално – от механично и биологично стъпало с включено третично стъпало за отстраняване на азот и фосфор. Капацитетът на станцията позволява третиране на отпадните води от София и прилежащите Банкя, с. Мало Бучино, кв. „Филиповци“, кв. „Суходол“, Нови Искър, с. Бусманци, Панчарево, с. Чепинци, с. Негован, с. Световрачане, с. Кубратово, с. Горни Лозен, с. Долни Лозен, с. Герман.
В проучването се обръща внимание на факта, че Столичната община попада в район със значителен риск от наводнения. За намаляването му се предвиждат множество мерки, като най-важните са почистване на речните корита, реконструкция и поддържане на корекциите на реките, ремонт и надграждане на диги, създаване на ретензионни водохранилища в заливните терени. „Важно условие за намаляване на риска от наводнения е и правилното функциониране на канализационната система. В момента тя е смесена: поема не само битовите отпадни води, но и производствените и дъждовните отпадни води. За облекчаване на натоварването й по време на интензивни дъждове канализацията прелива в софийските реки“, подчертават от „Софияплан“.
Някои от другите сфери, в които според общинското предприятие трябва да се инвестира, за да се подобри състоянието и ефективността на канализационната мрежа, са:
- Необходимо е да се довърши процесът по изграждане на главни (довеждащи) канализационни колектори и да се извърши рехабилитация и реконструкция на съществуващите такива. Наличието на водоприемници ще създаде нужното базово условие за изграждане на улична канализация, с която ще се елиминират точкови зауствания към открити водоприемници без предварително пречистване на отпадните води;
- Частите от градската канализационна мрежа, които са с изчерпан капацитет, трябва да се реконструират, като се използват оптимално съществуващите проводи. Трябва да се изпълни реконструкция на дъждопреливниците, за които са доказани отклонения при функционирането им, и да се изградят нови там, където това се налага;
- В агломерациите, за които е прието прилагането на децентрализирано пречистване на отпадните води, е нужно да се построят локални ПСОВ;
- На ГПСОВ „Кубратово“ трябва да се осигури устойчиво пречистване на азота от отпадната вода на станцията. Поради лошото си техническо състояние съществуващата система за дезинфекция на пречистените отпадни води е необходимо да бъде заменена съобразно предложените решения в изготвен през 2009 г. технически проект за обеззаразяването на пречистените отпадни води от ГПСОВ „Кубратово”. Тъй като ГПСОВ „Кубратово” е замислена като областен център за третиране на утайките, трябва да се разшири капацитетът на утайковото стопанство. Изброените дейности налагат извършването на мащабна реконструкция и модернизация на ГПСОВ „Кубратово“;
- Нужно е да продължи изграждането на мониторинговата програма на канализационната система, за да се осигури ефективното й управление.
