На 9 април гилдията внезапно загуби големия български строител инж. Павел Калистратов. На 12 април стотици близки, приятели и колеги дойдоха да се поклонят в знак на уважение и да си вземат последно сбогом с инж. Калистратов, сред тях бяха председателят на УС на КСБ инж. Илиян Терзиев, зам.-председателят Владимир Житенски, изп. директор на Камарата Валентин Николов, почетният председател инж. Светослав Глосов, председателят на СД на „Вестник Строител“ ЕАД инж. Пламен Пергелов. Венец бе поднесен и от първия зам.-председател на НКСВ инж. Виктор Шарков. Поклонението се състоя в гробищен комплекс Бояна парк.

„Дълбоко скърбим за неочакваната, ненавременна и тежка загуба на нашия колега и приятел. Потомствен строител, той беше изградил име в професията, което беше символ на коректност и почтеност. Като член на УС на Камарата на строителите в България до 2016 г., а и след това инж. Калистратов работеше с хъс за авторитета на бранша и беше сред радетелите за създаването на правила в него. Инж. Калистратов безспорно ще остави ярка следа в строителната история на съвременна България. За нас беше чест да работим заедно! Почивай в мир, скъпи приятелю! Дълбок поклон!“, се посочва в съболезнователния адрес от ръководството на КСБ към семейството и близките на инж. Калистратов.

„Позволете ни в този труден момент да се обърнем към Вас с най-искрените си съболезнования по повод огромната загуба на инж. Павел Калистратов. От самото създаване на изданието на Камарата до днес той беше наш добър партньор и истински приятел. Строителният бранш загубва едно от емблематичните си лица, голям професионалист, впечатляващ със своя ентусиазъм, хъс, енергия и обаяние. За нас беше удоволствие заедно да представяме работата на „Калистратов Груп“ АД и да споделяме радостта от всеки успешно реализиран от дружеството впечатляващ обект. Всички ние губим и близък на сърцата ни достоен човек! Скърбим заедно с Вас!“, пише в адреса по тъжния повод, изпратен от СД и екипа на в. „Строител“.

Ден преди трагичната загуба – на 8 април, екип на вестник „Строител“ се срещна и разговаря с инж. Павел Калистратов. Поводът бе стартиралият проект за основен ремонт и възстановяване на сградата на Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ на площад „Света Неделя“ в София, изпълняван от „Калистратов Груп“ АД. Това е и последното интервю, дадено от инж. Калистратов. В настоящия брой публикуваме материала за Богословския факултет, както и посмъртно интервюто с инж. Павел Калистратов. В него той отправя послание да бъде инициирана от КСБ дарителска акция за пълното възстановяване на зданието. Една благородна инициатива, зад която биха могли да застанат КСБ, в. „Строител“ и фондация „Български строител“.

Сградата на Богословския факултет на СУ е приютила уникални реликви

„Калистратов Груп“ АД изпълнява основен ремонт на внушителното здание, което е паметник на културата

Куполът, унищожен при бомбардировките през 1944 г., ще бъде изграден отново

Само две седмици след като започна основният ремонт и реставрацията на сградата на Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ на площад „Света Неделя“ в София, се забелязва видим напредък. В момента активно се работи по укрепването на внушителното здание, като дейностите са стартирали от подземието, намиращо се на минус 6 м под земното равнище. Изпълнител на обекта е „Калистратов Груп“ АД, а инвестицията е за 2,2 млн. лв. Средствата са осигурени от правителството в края на миналата година.

В рамките на проекта се

предвижда да се извърши конструктивно укрепване

на сградата до нивото на покрива. Емблематичният купол и фронтон, които са били унищожени при бомбардировките над София през 1944 г., също ще бъдат възстановени. Заложено е да се изгради зала в пространството под купола и асансьор за достъп до нея. Зданието е построено през 1923 г., а от 1955 г. е обявено за паметник на културата от национално значение.

На 8 април екип на вестник „Строител“ посети офиса на „Калистратов Груп“ АД, за да разбере повече подробности за реализацията на проекта, където бе посрещнат от управителите на дружеството инж. Павел Калистратов и инж. Камен Наумов и от директора на обекта инж. Александър Дудин. На срещата инж. Калистратов сподели, че от страниците на в. „Строител“ иска да отправи призив към Камарата на строителите в България и нейните фирми членове да подемат дарителска акция за пълното възстановяване на сградата на Богословския факултет на СУ. Инж. Наумов изтъкна, че от началото на ремонтните дейности не са спирани учебните занятия, защото няма къде другаде да се провеждат. Инж. Дудин насочи вниманието към

музея, който се помещава в зданието.

„Според реставратори в него има икони, които са изключително ценни експонати. А в библиотеката му има ръкописи, които са датирани към XI –XII в.“, каза инж. Дудин.

На следващия ден ексклузивно медията бе поканена да види отблизо изпълняващите се дейности в Богословския факултет на СУ „Св. Климент. Охридски“. Екипът на в. „Строител“ бе придружен на място от инж. Дудин. Той разказа, че сериозен проблем при изпълнението са големият брой трасета на инженерната инфраструктура. „Тук открихме много различни инсталации. Проведохме срещи с представители на съответните експлоатационни дружества, на които получихме информация кои от тях са функциониращи. Почти всички, които вече не се използват, сме ги отстранили. Но има и такива, за които никой няма данни, и тях не ги пипаме. Например, оттук минава етернитов водопровод, за който липсва информация, но по него се подава вода“, разказа той.

Като друга трудност инж. Дудин определи това, че в цялата подземна част на сградата са отчетени високи нива на подпочвените води. За извеждането им са монтирани електрически помпи.

По думите му инсталацията от въздухопроводи в зданието, посредством които в миналото е било отоплявано, е изключително интересна. Той добави, че в една част на мазето, намиращо се под търговските обекти, е разположен трафопост. Съоръжението трябва да бъде преместено и затова строителите не работят в този участък.

Инж. Дудин разказа още, че

в сградата ще се изградят вертикални елементи (колони, шайби и рамки), за да бъде конструктивно укрепена.

„Част от елементите ще достигнат до купола на покрива, а останалите ще са до средата на зданието. Монтирана е армировката за част от тези елементи. Всички дейности в подземната част на зданието се извършват чрез ръчен труд - почистването на помещенията, пренасянето на необходимите материали и армировката. Не можем да използваме каквато и да е техника, характерна за XXI в. Това е голямо предизвикателство“, обясни директорът на обекта и добави, че предстои да стартират дейностите по наземните етажи на сградата.

По проект, след като вертикалните елементи бъдат изградени в подземната си част, те ще преминат през аулата и библиотеката на Богословския факултет, както и през Националния църковен историко-археологически музей. Предвидено е да бъдат издигнати така, че да се запазят съществуващите фризове. По план след това ще се извърши шпакловане и измазване на стените, което също няма да е лесна задача според инж. Дудин.

На покрива на сградата до билната греда ще се направят стени, които трябва да поемат тежестта на купола. В това пространство ще се оформи нова зала с кръгла форма и диаметър от 9 м. Куполът ще бъде възстановен в съответствие с одобрения и съгласуван проект от отговорните институции.

„По сведения на хора, които са участвали при вдигането на оригиналния покрив на сградата, дървеният материал, който е използван, е от Рила. Той почти не се е променил през годините. В сравнение с много покриви в София този е сравнително запазен“, сподели инж. Дудин.

Планирано е дейностите по ремонта на покрива да се реализират през летните месеци. Тогава се очаква метеорологичните условия да са по-подходящи за разкриване на покрива и да няма риск съхраняваните ръкописи и икони да се повредят при евентуален дъжд.

Инж. Павел Калистратов, управител на „Калистратов Груп“ АД: Призовавам КСБ и фирмите членове да подемем дарителска акция за пълното възстановяване на тази емблематична сграда

Инж. Калистратов, разкажете какво беше състоянието на сградата на Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ преди старта на дейностите?

Определено състоянието на зданието не е добро, но според мен можеше да е и по-зле. Техническият проект за ремонта е направен още през 2014 г. Той е за конструктивно укрепване и възстановяване на обекта. В сутерена на сградата има пукнатини и слягания, а нивата на подпочвените води са високи. Когато дойдохме, видяхме, че на тавана са поставени 38 съда, в които се събира водата, която тече през покрива. Това е труден проект, но ние ще го реализираме.

Трябва да направим конструктивно укрепване на зданието, да усилим неговата сеизмична устойчивост съгласно съвременните изисквания. Дейностите започнаха от подземието, изграждаме фундаменти, бетонови шайби. Ще изпълняваме укрепвания на конструкцията до нивото на покрива. Едно от най-големите предизвикателства пред нас - това е възстановяването на купола. По него не е работено от разрушаването му по време на бомбардировките през Втората световна война. Но сега ние ще го изградим. В тази си част проектът е свързан с направата на всички необходими елементи – шайби, колони, греди, които да могат да понесат неговата тежест.

 Обектът е сложен, но ние имаме достатъчно опит благодарение на други обекти на Българската православна църква като Гложенския манастир и редица църкви. Предстои ни да реализираме проект в Кремиковския манастир, за който документацията е представена за съгласуване в Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН).

Разкажете ни малко повече за историята на сградата.

Идеята за издигането на постройка като паметник на Българската екзархия е от 1895 г. и е образуван дарителски фонд „за издигане паметник в спомен учредяването на Българската екзархия“, а като здание за Висше богословско училище се ражда още с обявяването на независимостта на България. До началото на 1900 г. на мястото на сегашния Богословски факултет се е намирала камбанарията на храм „Св. Неделя“. Проектът е на виенския архитект Фридрих Грюнангер. Негово дело са Окръжното управление в Русе (сега Регионален исторически музей), а в столицата - Централната минерална баня, Синагогата, Софийската духовна семинария, румънската църква „Света Троица“ и др. Строителството на сградата започва през 1912 г., като през 1915 г. тя е почти готова. Завършването й се забавя поради Първата световна война. От началото на 1917 г. зданието е приспособено за военна болница от архитект Киро Маричков и се ползва като такава в продължение на две години. Довършителните работи и стенописването са готови есента на 1923 г. При англо-американските бомбардировки на София на 10 януари и 30 март 1944 г. сградата на Богословския факултет е ударена с фугасни бомби. Най-тежки са последиците от вторите бомбардировки, когато изгаря куполът и е унищожено централното пано, представящо учредяването на Българската екзархия. Сграда към факултета също е засегната, но няма архивни данни за нея. В нея е била библиотеката, която е изгоряла заедно с икони, книги и всичко, което се е съхранявало там. За мен като българин това е една огромна загуба.

Зданието е паметник на културата. Това доколко ще усложни работата Ви?

Доста. Проектът, който изпълняваме, е съгласуван с Министерството на културата, с НИНКН, със Столичната община (СО). Имаме издадено разрешение за строителство. Тоест преминахме през всички сложни бюрократични процедури. Искам специално да подчертая, че на ниво районна администрация в лицето на кмета на община „Средец“ Трайчо Трайков срещнахме пълно съдействие. В СО също срещнахме разбиране и ни беше оказана пълна помощ. Направи се съгласуване на движението в района, за да може да се подходи към обекта и да стартира ремонтът. Искам да благодаря на всички, които съдействаха това да се случи.

Ние от своя страна сме поели ангажимент да поддържаме пълен ред и чистота в р-н „Средец“ при доставянето на необходимите материали. Юридически собственик на сградата е Светият синод на Българската православна църква и реално те са възложител

Казвате, че след като е разрушен, куполът не е реставриран. Вие на базата на какви данни ще го издигнете? Какви други предизвикателства срещате като изпълнители?

Има запазен снимков материал. Ще го възстановим по начина, по който е изглеждал. Това, което хората не виждат и което е предизвикателство, е ръчният труд, който се извършва. Всички материали например се пренасят само на ръка. В началото на обекта работеха 40 души. Открихме различни инсталации, за които никой не можеше да каже дали работят или не. След това дойде ред на кофражистите, арматуристите и други. Това е различното - няма как да вкараш вътре една бригада с определен състав и тя, например, да прави грубия строеж.

Какъв е срокът на изпълнение на дейностите и на каква стойност са те?

Основният проблем на проекта и на Светия синод са необходимите средства. Отпуснати са 2,2 млн. лв. от правителството, но тази сума ще стигне за конструктивното укрепване на сградата и възстановяването на купола до подписването на Акт 14. Ако средствата не стигнат за завършване на купола, „Калистратов Груп“ АД ще го финансира, за да се реализират дейностите до подписване на Акт 14.

Но са нужни още средства. Бих искал чрез вестника на бранша - „Строител“, да отправя апел към Камарата на строителите и фирмите членове, ако желаят, да направят дарение за ремонта на тази уникална сграда. Може да се подеме една инициатива за създаването на дарителска сметка, средствата от която да се използват за зданието. Компаниите и КСБ много пъти са откликвали и са дарявали средства за възстановяването на различни храмове и обекти в страната. Цялата необходима сума за приключване на всички дейности - с възстановяване на всички фрезки, архитектурните и довършителните дейности, е общо 11 млн. лв. Тук не става въпрос за спонсориране на Светия синод. Тук говоря за дарителска акция за реновиране на сградата на Богословския факултет. Библиотеката, хранилището и Музеят на Светия синод, които са в много тежко състояние, са приютили уникални реликви. Затова е много важно тези помещения да бъдат възстановени. Относно срока на изпълнение - според договора ни Акт 14 трябва да бъде подписан до март 2022 г.

Почивай в мир, инж. Калистратов! Ще ни липсват срещите и разговорите ни.

Екипът на в. „Строител“