Енергийното обновяване на сградите заема ключово място в плановете за възстановяване и устойчивост на страните членки на ЕС – Част 2

Емил Христов

Ренета Николова

Последната една година бе изпълнена с предизвикателства, за които нито една икономика по света не бе подготвена. Пандемията от COVID-19 пренареди представите на хората за приоритетите им и накара човечеството да се замисли за бъдещето. За да окажат подкрепа на държавите, предприятията и гражданите от ЕС за възстановяване от икономическия спад, Европейската комисия, Европейският парламент и лидерите на ЕС постигнаха съгласие за създаването на План за възстановяване и устойчивост, който да проправи пътя за излизане от кризата и да помогне за полагане на основите на по-модерна и устойчива Европа. През лятото на 2020 г. страните членки на ЕС договориха финансирането по програмата да бъде с общ размер от 750 млрд. евро. Средствата са предвидени за преодоляване на последствията от пандемията и са концентрирани за бъдещи инвестиции и за реализирането на важни проекти.

За целите на програмиране на средствата държавите трябва да изготвят Национални планове за възстановяване и устойчивост като приложение към своите Национални програми за реформи. Европейската комисия прие, че срокът за подаването им е 30 април, след което в рамките на два месеца плановете ще бъдат разглеждани от Комисията и при необходимост адаптирани, така че разпределението на средствата да започне възможно най-бързо.

С оглед на бързото възстановяване от изключително значение е по-голямата част от средствата да бъде усвоена през първите две години след приемането на плановете. Очаква се още в края на тази година да стартират първите плащания, а финалните могат да се осъществят до края на 2026 г.

В рамките на обявения от Европейската комисия срок 17 държави представиха националните си планове за възстановяване и устойчивост. Предстои Комисията да ги разгледа и оцени въз основа на единадесет критерия, сред които: целесъобразност, ефективност, цифров преход, социална и институционална устойчивост.

Проектът на българския План за възстановяване и устойчивост бе приет от МС в края на април и изпратен за консултации в Брюксел. Той включва 48 инвестиции и реформи, структурирани в четири стълба – „Иновативна България“, целящ повишаване на конкурентоспособността на икономиката и трансформирането й в икономика, базирана на знанието и интелигентния растеж; „Зелена България“ - с фокус върху устойчивото управление на природните ресурси, позволяващо задоволяване на текущите нужди на икономиката и обществото при запазване на екологичната устойчивост; „Свързана България“, който ще осигурява предпоставки за повишаването на конкурентоспособността и устойчивото развитие на районите на страната; и „Справедлива България“ с акцент върху изграждането на ефективни и отговорни публични институции, чувствителни към нуждите на бизнеса и потребностите на гражданите.

Какви са приоритетите, които залагат останалите европейски държави в своите стратегически документи? В поредица от материали екипът на в. „Строител“ ще Ви запознае с акцентите от Националните планове за възстановяване и устойчивост на 27-те страни членки. В предишен брой представихме стратегическите документи на Португалия, Гърция, Германия и Италия. В настоящия продължаваме с Литва, Латвия, Австрия, Дания и Унгария.

Европейската комисия продължава да получава националните планове за възстановяване и устойчивост от страните членки на ЕС. До момента общо 17 страни са подали своите стратегически документи. Това са Белгия, Дания, Германия, Гърция, Испания, Франция, Хърватия, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Унгария, Австрия, Полша, Португалия, Словения и Словакия.

Енергийното обновяване на сградите заема ключово място в плановете, като поредната държава, която се концентрира около желанието да санира повече сгради, е Литва.

Литовският план

за възстановяване и устойчивост набляга на седем основни компонента. Той разчита на 2,2 млрд. евро безвъзмездни средства. Инвестициите ще са насочени във възобновяеми енергийни източници, енергийна ефективност, устойчив транспорт, цифрови умения, научни изследвания и иновации, цифровизация на публичната администрация и засилване на активните политики на пазара на труда. Проектите в плана ще се реализират в рамките на целия период до 2026 г.

Властите в Литва подчертават, че подкрепят европейския „зелен” курс и в стратегическия си документ следват най-амбициозните цели на ЕС за справяне с климатичните промени. Политиката на Литва в тази сфера предвижда до 2050 г. страната да постигне климатична неутралност и „зелена” икономика. За целта ще се финансират проекти, които ще помогнат за намаляването на парниковите газове до 2030 г. с 9%. Те ще се реализират най-вече в секторите на транспорта, селското стопанство и промишлеността.

В отрасъл „Енергетика“ е заложено да се насърчава производството на чиста електроенергия - на слънчева и вятърна, както и на изграждането на необходимите системи за съхранението й. В тази насока Литва вече е провела подготвителните проучвания, необходими за развитието на вятърна ферма в Балтийско море.

„Механизмът за възстановяване и устойчивост ще помогне за решаването на изключително належащи въпроси в нашата страна, най-вече в трансформирането на замърсяващия и относително стар транспортен флот, повишаването на качеството и привлекателността на обществения транспорт, разработването на алтернативна инфраструктура за зареждане на електрически автомобили“, е заявил Рамунас Дилба, министър на транспорта и съобщенията на Литва. Той е добавил, че Механизмът ще подпомогне развитието на иновациите и процеса на дигитализация, които също са изключително важни за страната.

Инвестициите в подобряването на енергийната мрежа, изграждането на ВЕИ и на системи за съхранение на енергия ще възлязат на 45 млн. евро. За повишаване на енергийната ефективност на сградите се предвиждат 47 млн. евро, а за „зеления” преход на компаниите - 100 млн. евро.

Латвия очаква 1,82 млрд. евро безвъзмездни средства по своя план за възстановяване и устойчивост.

Приоритетите в стратегическия документ са „зелен” и цифров преход, здравеопазване, социална политика, висше образование, устойчив транспорт, достъпни жилища, енергийна ефективност в публични и частни сгради, цифрови умения, научни изследвания и иновации.

Министърът на финансите на Латвия Янис Риърс сподели на брифинг по време на представянето на плана, че благодарение на средствата по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост страната му ще бъде в състояние да укрепи икономиката си в дългосрочен план, ще направи важни реформи и ще се създадат нови работни места. „Значителни средства ще се инвестират в развитието на цифровите умения на гражданите и в дигиталната трансформация на бизнеса, в насърчаването на икономическата производителност. Специално внимание ще обърнем на енергийната ефективност, която ще подобри начина на живот в Латвия“, посочи той. Янис Риърс поясни, че 20% от ресурса, предвиден в плана, ще бъдат вложени в цифровата трансформация. Обучението за придобиване на цифрови умения на латвийското население ще е на всички нива.

37% от средствата ще се насочат към постигане на заложените климатични цели, като в това число влиза обновяването на сградния фонд. Властите в Латвия ще работят и за увеличаване на жилищните имоти чрез строителство и реконструкция с идеята да се развие предлагането на апартаменти под наем за различни социални групи.

Близо 370 млн. евро ще бъдат осигурени за намаляване на неравенството, 181,5 млн. евро са за проекти в сектора на здравеопазването, а 196 млн. евро ще се вложат в трансформация на икономиката и реформи в производителността. С 37 млн. евро латвийските власти възнамеряват да укрепват върховенството на закона. Също така се планират инвестиции в електрическите мрежи и инфраструктура, които биха позволили потенциално намаляване на цената на електрическата енергия между 3 - 5%. Ще бъде осигурена финансова подкрепа и за разработване на иновации и ноу-хау продукти, като ще се насърчава и сътрудничеството между бизнеса, научната общност и висшите учебни заведения. Заложени са средства и за реформа в управлението на университетите, както и за научни изследвания. Инвестиции ще има и в развитието на пътищата с държавно и регионално значение.

Австрия ще работи за екологично възстановяване, което ще включи енергийно обновяване, мобилност, биологично разнообразие, кръгова икономика и климатичен неутралитет.

Във фокуса на австрийския план за възстановяване и устойчивост е и дигитализацията, като някои от мерките са свързани с осигуряване на широколентов достъп в училища, обществени сгради и предприятия.

Бюджетът, с който ще разполага държавата, е 4,5 млрд. евро. Със средствата ще се подпомогне процесът на преодоляване на икономическите, екологичните и социалните слабости в Австрия и ще се развие потенциалът на страната.

Над 1,5 млрд. евро ще бъдат отделени за устойчиво строителство и „зелени“ мерки. Най-големият дял от тези средства ще бъде вложен за екологична мобилност – почти 850 млн. евро. Това включва разширяване на железопътния транспорт и електрификация на регионалните маршрути, развитие на пътната мрежа, популяризиране на автобуси и търговски превозни средства без емисии.

209 млн. евро са отделени за енергийно обновяване, подмяна на петролни и газови отоплителни системи и за преодоляване на енергийната бедност. Други 350 млн. евро ще са за насърчаване на кръговата икономика, а 100 млн. евро ще са за трансформация на индустрията към неутралност на климата.

За цифровизация ще се вложат близо 1,8 млрд. евро, от които за широколентовата експанзия в обществените сгради са заделени 890 млн. евро, 605 млн. евро са предвидени за дигитализацията на компании, а 171 млн. евро – за училища.

Следващата държава, подала своя План за възстановяване и устойчивост в ЕК, е Дания, която е поискала общо 1,6 млрд. евро безвъзмездни средства. Стратегията на страната е структурирана около „зелено” и цифрово преобразуване.

Датският план предвижда значителни инвестиции в енергийна ефективност,

екологични изследвания, намаляване на емисиите на CO2 в селскостопанския сектор.

При представянето на стратегическия документ финансовият министър на Дания Николай Ваммен е заявил, че с отпуснатите средства ще се стимулира икономиката и ще се открият нови работни места. „В същото време финансираните мерки по плана ще допринесат за постигане на амбициозната „зелена” цел на Дания за намаляване на емисиите на парникови газове със 70% до 2030 г.“, е споделил Ваммен. От думите му става ясно, че правителството на Дания предвижда да вложи 60% от средствата за енергийно обновяване, което включва и саниране на сгради. „Високите изисквания на ЕС за „зелени” и цифрови инвестиции са нещата, към които и ние се стремим. За да постигнем амбициозните си цели за намаляване на вредните емисии и подобряване климата по най-рентабилния начин, процесът на повишаване на енергийната ефективност трябва да се ускори - особено при сградите“, каза още министърът на финансите.

Властите в Дания смятат, че санирането може да даде и необходимия стимул в строителната екосистема и да подпомогне бранша за преодоляване на последствията от пандемията. Според тях повишаването на енергийната ефективност ще доведе до социални, екологични и икономически ползи, ще се създадат работни места. Едновременно с това всички тези действия ще допринесат за „зеления” преход, тъй като ще се понижат емисиите на парникови газове.

В националния план на Дания се подчертава, че сградният фонд в страната е с лош енергиен рейтинг. Някои от обектите са построени във времеви период, в който не се е обръщало внимание на енергийната ефективност.

Унгария очаква да получи 7,2 млрд. евро.

Планът за възстановяване и устойчивост на страната е структуриран около ключови области за ЕС, като „зелен” преход, здравеопазване, научни изследвания, цифровизация, сближаване и публична администрация, устойчив транспорт, кръгова икономика. Властите в Унгария са решили основна част от средствата да се насочи към „зеления” преход чрез подобряване на енергийната ефективност на сградите. Те изчисляват, че чрез тази подкрепа ще осигурят на гражданите по-добър комфорт в домовете им, като едновременно те ще плащат и значително по-ниски сметки за отопление. Посочва се, че при санирането ще се вземат предвид всички елементи на зданията – конструкции, топлоизолации, дограми, като ще се поставят или подменят слънчеви панели и ще се модернизира и отоплението. В плана е записано още, че по време на строителните дейности ще се използват зелени системи, например монтаж на зелени покриви и стени и други.

Важна част от плана е развитието на възобновяеми енергийни източници, както и изпълнението на сложни пилотни проекти за икономично и ефективно използване на природните ресурси. Ще се инвестира и в междусекторното сътрудничество за научноизследователска и развойна дейност. Унгарците смятат да се фокусират и върху развитието на инфраструктурата за висше образование, с което ще подобрят шансовете за постигане на целите на ЕС за климата до 2030 г. и на климатична неутралност до 2050 г.

В първите две години на изпълнение на плана се очаква поне 30% от ресурса да бъдат насочени към повишаване на енергийната ефективност в обществени и жилищни сгради.

Реклама