Роза Никова

Елица Илчева

 

До 2050 г. в България трябва да бъдат въведени мерки за енергийна ефективност на 60% от сградите от жилищния фонд и близо 17% от нежилищния. Очаква се това да доведе до спестяване на 7329 гигаватчаса енергия годишно, с което емисиите на парникови газове да намалеят с 3 274 453 тона въглероден диоксид. Данните са от Дългосрочната национална стратегия за подпомагане обновяването на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради до 2050 г. В документа се казва също, че обновяването ще създаде и 17 600 нови работни места, и допълнителен годишен ръст на БВП от 557 млн. лв. към 2030 г. Това в момента е малко под 2% от актуалния годишен БВП на България.

[caption id="" align="alignleft" width="516"] Жилищата с ярка окраска в квартал „Запад“ са радост не само за обитателите им, но и за изпълнилите[/caption]

Санирането има и многобройни други положителни ефекти. Някои от хората вече са наясно с това. За жалост обаче онези, които тепърва се надяват програмата да стигне и до тяхната улица, са много повече. И споменатите по-горе цифри може и да останат на хартия, ако се продължава с внушенията, че тази толкова важна за положителната промяна у нас дейност, погрешно е записана като акцент в Плана за възстановяване и устойчивост.

Точно това установихме и в Кюстендил. Област­та е на престижното 8-о място по изпълнени обекти по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради (НПЕЕМЖС) в 28-те области, става ясно от публикуваната на страницата на МРРБ информация за напредъка й.

С 65 въведени в експлоатация блока Кюстендил е след Бургас (236), Благоевград (189), Хасково (158), Пловдив (141), Стара Загора (111), София-област (98), Пазарджик (69) и преди доста по-големи градове, като Варна (58), Габрово (50), Велико Търново (49) и дори София-град (61).

Дали обаче това е достатъчно, за да грейне регионът с онази визия, която безспорно заслужава? Отговорът е – не, защото тук са регистрирани общо 353 сдружения, които имат желание да се включат, 98, които са с готови документи и подписани двустранни договори с Областна управа и поне още два пъти по толкова, които изчакват какво ще се случи, преди да се задействат. Хората, които са извървели трудния път на кандидатстването и стоят на стенбай, са най-нетърпеливи.

Край река Банщица на знаковия за града бул. „Раковски“ само един от 5-те там 15-етажни панелни блока - №2, остава да грози гледката. Обитателите му, които разбират, че правим репортаж при съседите, сами се втурват да разкажат как проблем с банката, който вече е отстранен, е направил невъзможно изпълнението на проекта им на първия етап, въпреки че „били пионери“. Те не скриват завистта, с която се обръщат и наляво, и надясно, и по тази причина отказват да се представят. Споделят обаче, че дори нямат желание да превърнат в цветна градина входното пространство, както са направили комшиите им пред променените вече високи сгради.

[caption id="" align="alignright" width="270"] Йорданка Десподова обича да стои в коридора на обновения си блок, но не и да гледа съседния, който й напомня за грозното минало[/caption]

Живеещите в „новата“ сграда пък казват, че им е неприятно да гледат от прозорците си, защото срещу тях е миналото, което искат да забравят, то е в „изоставения №2“, който им напомня за онова време, когато всичко е било сиво и потискащо.

„Няма как да не сме доволни, дори не си представях колко ще ми е приятно да е топло, да е светло, да е чисто. 79-а строиха нашия блок, 80-а се нанесохме и беше хубаво, но времето не прощава не само на хората. Сградите също стареят. Бяхме стигнали дотам да зейнат фуги между панелите, виелици се извиваха през зимата в коридора, повдигаха пътеките вътре. Няма как да стоплиш, няма как да уплътниш. И само плащаш за вятър и студ. Сега обичам да стоя в коридора и да се радвам на уюта, ако щете, вярвайте. А най-ми е приятно да мия прозорците, толкова е лесно с тая хубава дограма. Е, можеше и още – тавани, мазета, но най-ми харесва, че оправиха входа“, разказа Йорданка Десподова от №3.

Съседите й бързат да допълнят, че са много доволни и от работниците, които били достатъчно любезни да откликват на всякакви молби да се направят неща, които не са били включени в проекта.

„Чисто е, хубаво е, не ми се иска да си развалям настроението да Ви казвам колко зле беше преди. Благодарности на хората, които свършиха работата и успяваха да угодят на всичките ни капризи“, се включи в разговора и съседът й Иван Иванов.

Претенциите на собствениците не са улеснявали фирмите, но и строителите в Кюстендил са доволни, че Националната програма е осигурила заетост за повече от две години.

Инж. Атанас Кирилов, който е член на Контролния съвет на КСБ, не е имал шанса да бъде класиран в родния си град, но пък е работил в Севлиево и в Стара Загора. Заварил сградата в Севлиево в окаяно състояние – и водопровод, и ел. инсталация, и покрив, нищо не било пипано от времето на построяването й. Сменили металните парапети, ел. и ВиК инсталацията, имало граждани, които допълнително си платили за вътрешни подобрения.

[caption id="" align="alignright" width="245"] Инж. Кирилов, който е член на КС на КСБ, е категоричен, че по-масово ангажиране на хора и по-ефективно използване на общата работна ръка от санирането няма[/caption]

И на въпроса дали са били доволни от него, отговаря: „Хората наскоро ми пратиха зелник. Това отговаря ли на въпроса ви? Тези малки, но толкова показателни жестове осмислят работата ни. И досега ми се обаждат оттам, и то не защото имат проблеми, а защото станахме приятели. А кметът на Стара Загора Живко Тодоров, където направихме една детска градина, се беше обадил да ме похвали на нашия кмет Петър Паунов“.

Според него в родния му град е можело да се финансират още доста сгради, но в самото начало хората са подходили много боязливо и с недоверие. Едва когато видели изпълнен първия проект, се активизирали да подготвят документи. Затова, сега вече, когато всички са убедени в предимствата на обновяването, искат държавата да направи и невъзможното, за да удовлетвори очакванията.

„Ползите далеч не са само за строителите, те са за цялата икономика. Това е дейност, която ангажира едновременно производство, транспорт и строителство - трите отрасъла носят повече от половината от бюджета на държавата. И санирането си е обсолютно „зелена“ икономика. Ако се вложат 3 млрд. лв., от тях 40% се връщат в държавата под формата на данъци и отиват за социални плащания и обществената инфраструктура“, смята инж. Кирилов.

Той е категоричен, че реновацията удължава живота на зданията поне с 10 години, а на едропанелните блокове, които имат 50-годишен срок, почти двойно, защото: „При панелите се закриват всички язви по приток на вода в конструктивни части. Само на покрива даваме гаранционен срок 15-години“. За съфинансирането той смята, че 20% са много, защото старите апартаменти се обитават от доста възрастни и бедни хора, които просто няма как да осигурят парите. „Най-много 10%, колкото да го има елемента на ангажираност“, казва още той. И е категоричен, че по-масово ангажиране на хора и по-ефективно използване на общата работна ръка от санирането няма. То променя не само визията на сградите, а на целите градове.

Факт, който едва ли някой би се осмелил да оспорва.

На емблематичния за града бул. „Раковски“ край реката 15-етажните панелки вече правят добро впечатление. Единствено №2 очаква да дойде и неговият ден в тъжно съжителство с реновираните сгради

[caption id="" align="aligncenter" width="744"] Някои от блоковете в града дори са опасни за преминаващите край тях[/caption]

---

Инж. Стоян Стоилов, председател на ОП на КСБ - Кюстендил: Фирмите натрупаха голям опит, който ще е полезен в бъдеще

 

Инж. Стоилов, Вие сте председател на Областното представителство на КСБ в Кюстендил и към Вас отправям въпроса за това какъв беше ефектът от Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради в областта?

Тук бяха създадени 350 сдружения на собствениците, а реновираните блокове са 65 и това ни поставя на 8-о място в цялата страна. В Кюстендил санираните обекти са 38, в Дупница – 24, и 3 - в Бобов дол. Всъщност това са и градовете, в които има такъв тип строителство.

За нас, строителите, Националната програма беше шанс да развиваме дейността си, да осигурим работа, да натрупаме голям опит и да създадем нови работни места, което за област като Кюстендилската никак не е маловажно.

 

Колко компании бяха ангажирани със санирането и колко от тях бяха местни?

Мога да кажа, че от нашето Областно представителство работиха 8 - 10 фирми, като някои от тях бяха подизпълнители, а други спечелиха обществени поръчки извън нашата община. Но днес сме мобилни и когато сме конкурентоспособни, това не е проблем. Факт е, че тук конкуренцията на столичните компании е голяма.

 

Кое беше основното предизвикателство пред фирмите при изпълнението на обектите?

Като основен проблем по-скоро се очерта липсата на работна ръка. И неслучайно казах, че в първия етап беше натрупан добър опит. Вече сме съвсем наясно със спецификата на този тип строителство и на следващ транш на средства със сигурност ще бъде по-лесно, ще се работи и още по-качествено.

Имаше предизвикателства, свързани с достъпа до жилища, които са необитавани и заключени. Имахме дребни неразбории и с ЧЕЗ при подмяна на електрическите инсталации, но те не бяха нерешими.

Липсата на работна ръка обаче е нещото, което ни изправя пред сериозни изпитания, но в области като нашата това е следствие от обезлюдяването на населените места и няма как Камарата като институция да го промени.

 

Какво ще кажете за нагласите на хората за съфинансиране в бъдеще?

Комплициран въпрос. От гледна точка на изпълнителите мога да кажа, че това не е казус, който ни касае. Но имам чувството, че ще отблъсне хората. И тук, за да няма провал, е ролята на държавата, която трябва не просто да помисли, а да реши как да осигури по-изгодни кредити или изцяло да поеме разходите на най-бедните.

А иначе - кой не иска да живее в по-добра среда. Но ниският социален статус на гражданите, които обитават тези сгради, няма как да не създаде проблем.

 

Оптимист ли сте, че ще има втори етап?

Аз по принцип съм оптимист и мисля, че когато едно нещо толкова много хора, милиони, го желаят, няма как да не се случи по един или друг начин и гарантирано ще бъде за добро.

Не е за пренебрегване и още едно предимство на този тип работа на строителите – промяната на градовете. Там, където има добра визия, където гражданите живеят в приветлива среда и обитават красиви сгради, те са градивни във всички насоки.

---

Инж. Антон Стоянов, съдружник в „Булплан Инвест“ ООД, Кюстендил: Доставя ми огромна наслада да гледам блоковете, които преобразихме

 

Инж. Стоянов, Вашата фирма е едната от двете местни, спечелили обществени поръчки в Кюстендил за енергийно обновяване на сгради. Доволен ли сте от този факт?

Всеки строител е доволен, когато спечели обществена поръчка. Аз мога да Ви кажа, че от 1980 г. съм в строителството. Бил съм ръководител и на обект за 1 млрд лв., фирмата ни работи всичко, така че няма изненада защо точно ние бяхме избрани.

 

Облика на колко сгради тук променихте?

Имаме завършени 12 блока в Кюстендил и сме доволни от направеното.

 

Как ги заварихте?

Всички сме наясно със сивата гледка отвън и с течовете вътре, с разкривените дограми и още много проблеми, които са идентични за старите блокове в цялата страна. Националната програма за енергийна ефективност реши много неща, но ще използвам възможността, която ми давате, за да кажа, че ако се стартира нова, на всяка цена трябва да се направят допълнения. Това са практични съвети, които са важни, за да има наистина не добър, а отличен ефект.

 

Какво имате предвид?

Например смятам, че е задължително вертикалните щрангове да бъдат включени в допустимите за подмяна елементи, защото ако те създават проблеми, впоследствие се компрометира направеното.

Другият момент е, че според мен трябва да се делегират права за кореспонденция на само едно лице. То по устав и сега може да е така, но на практика всеки има претенции. Трябва да се регламентират и дейностите за терасите, а не всяка да се прави според желанията на стопаните.

 

Какво мислите за идеята за съфинансиране от собствениците?

Трябва да има, защото то ще направи обитателите отговорни. В момента хората искат, искат, искат и пак искат.

Стълбищата например ще могат да са с по-сериозни подобрения, ако има съфинансиране. По досегашните правила, като подменим осветлението, се пускат кабели, копае се и остават кръпки, които ние само освежаваме с нова боя. Трябва да се обхващат и мазета, тавани с дограмите по тях, а не те да остават страшни отвътре. Няма строител, който да е доволен, ако напусне обект, който не е изпипан в детайл.

Областният председател на ОП на КСБ – Кюстендил, инж. Стоилов каза, че основният проблем, който е трябвало да решавате по време на програмата, е дефицитът на кадри тук. Така ли е?

Половината от строителните работници в Кюстендил отиват да работят в големите компании в София, което е логично, заплащането е по-добро. Но ние конкретно имаме групи, които са от началото на създаването на фирмата, и се справяме.

Ситуацията в момента също създава проблеми. С тези кадрови промени по министерствата няма кой да разписва плащанията, чакаме парите, сложно е.

 

Какво е удовлетворението лично за Вас от работата Ви по тази програма извън финансовите измерения?

Нямаше да ми хрумне да кажа, че парите са удовлетворение. Те са оборот, който ни е нужен, за да продължаваме напред. В квартал „Запад“ има едно заведение с хубава градина, в която обичам да сядам. А сега ходя там и защото то ми дава гледка към красивите блокове, които преобразихме. Доставя ми огромна наслада да ги гледам. Но не и да извръщам поглед настрани, където остават и много ненаправени.

 

Вие сте от града, имате ли представа при една нова вълна на саниране и достатъчно средства този тип работа за колко време би Ви гарантирала заетост на фирмите тук.

Преди 5 години моята фирма работеше по 5 - 6 блока наведнъж. Мисля, че на година можем да направим 15 - 20 обекта. При регистрирани само досега 350 сдружения направете Вие сметката колко време ще има работа, за колко фирми и колко хора ще взимат заплати и ще ги харчат в града, ще ходят на почивки по курортите.

 

Кое е най-важното, за да стане една сграда такава, каквато трябва да бъде?

Процедурата си е сложна и тромава, защото е инженеринг, но качеството на материалите за нас е от ключово значение. При бъдещ транш или нова програма е много важно да се има предвид, че сега цените започнаха да скачат – някои вече с до 40%.

Ние даваме 5-години гаранция и за момента не сме имали проблеми. Е, викали са ни възрастни хора, които казват, че им паднали прозорците, а то се оказва, че те не могат да го отворят двустранно. Защото поставихме качествена дограма.

 

---

Инж. Росица Плачкова, зам.-кмет на Кюстендил по „Инвестиционна политика“: Строителните фирми, които работиха в Кюстендил, дадоха много повече от разписаното в договорите

Ползата се усети от всеки, получил помощта – красиви и по-топли домове и значително намаление в сметките

 

Инж. Плачкова, Кюстендил е сред най-добре представилите се градове с реализирани обекти по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради (­НПЕЕМЖС). Как ще ни обясните този факт?

Общината се справи наистина отлично с програмите за енергийна ефективност - постигнахме водещо място по НПЕЕМЖС и участвахме и по Оперативна програма „Региони в растеж 2014 - 2020“ („ОПРР 2014 - 2020“). Успехът ни дойде благодарение на това, че като администрация реагирахме много бързо и адекватно. Направихме вътрешна организация, с която подпомагахме хората по всички възможни начини, въпреки че за това нямаше планирана финансова подкрепа нито от държавата, нито по „ОПРР 2014 - 2020“. Сформирахме сериозен екип, в който включихме много от нашите служители, и те съдействаха директно за подготовката на документите, за тяхното правилно попълване, даваха насоки как да се направят общите събрания на етажните собствености, разясняваха ползите от прилагането на мерки за енергийна ефективност. Така в срока за подаване на документи съгласно правилата за кандидатстване в община Кюстендил се внесоха около 200 заявления от сдружения на собственици.

 

Щом има толкова много заявления и 65 санирани сгради по ­НПЕЕМЖС за областта, това означава, че доста граждани са в очакване. Това са хора, които са положили немалко усилия, за да подготвят документите.

По условията на досегашната програма имаме двустранно подписани договори, одобрени от Областната управа и изпратени в Българската банка за развитие (ББР) за сключване на тристранен договор за още 98 сдружения. Има чакащи за това от януари 2015 г. Интересът на тези сдружения, както и на други, които искат да се включат и очакват продължаване на програмата, е голям. Темата е актуална и получаваме запитвания ежедневно.

Но искам да подчертая – кюстендилци, а вероятно не само те, се надяват на условията, които бяха досега – без съфинансиране.

Ние проведохме проучване за нагласите сред сдруженията на собствениците – всички, които вече получиха помощта, са доволни. Очакванията са програмата да продължи, като се включат и други допустими дейности – подмяна на вертикални щрангове, на електроинсталации и т.н. Никой обаче не желае да съфинансира необходимите за блоковете ремонти.

 

А доволни ли са обитателите на санираните сгради от фирмите, които работиха тук?

Не сме имали проблеми с фирмите изпълнители. Имаме добър пример с етажни собствености, които с лични средства допълниха мерките за енергийна ефективност и изцяло ремонтираха общите части на блоковете си. Била съм свидетел и на трогателни изрази на благодарност към строителите – официални откривания, организирани от доволните съседи, погачи и други. И как да не е така, като ползата се усети от всеки, получил помощта – красиви и по-топли домове и значително намаление в сметките за електроенергия и газ.

 

[caption id="" align="alignright" width="468"] Там, където сградите са обновени, хората с удоволствие поддържат и градинки пред входовете[/caption]

Има ли неща в програмата, които бихте препоръчали да се променят, за да се улесни прилагането й на следващ етап?

Винаги може да е по-добре. Хубаво е новата програма да се съобрази и с другите потребности на сградите в режим на етажна собственост. Това е подмяната на вертикалните щрангове, силовите кабели, главните разпределителни табла и сградните ВиК и ел. отклонения, изграждане на соларни или фотоволтаични покриви и фасади за енергийна независимост на етажните общности и други строителни дейности, които общо вече с право могат да се нарекат саниране. Също в зависимост от необходимите СМР да се преценява трябва или не трябва издаване на разрешение за строеж, тъй като само за топлоизолация такова не се изисква.

 

Вие одобрявате ли идеята за съфинансиране на бъдещи проекти? А дали обаче хората ще имат възможности да го осигурят? В панелните блокове живеят много пенсионери и социално слаби.

Одобрявам идеята за съфинансиране, защото поддръжката на собствеността е ангажимент на собственика. Това да притежаваш имот носи не само полза, но и задължение. Безвъзмездното получаване на средства доказано не работи в посока осъзнаване и възпитание на поведение и грижа на добър стопанин, а стимулира консуматорските нагласи и погрешните схващания на недобросъвестните собственици, че държавата или общината трябва да поема и тези техни задължения.

 

Успяхте ли да се възползвате и от ОПРР за жилищно саниране, или насочихте средствата от ЕС към обществени здания?

Съгласно методиката за разпределяне на средствата от бюджета по оперативната програма отделените пари за енергийно обновяване трябваше да бъдат определен процент, като не по-малко от 50% от тях за жилищни обекти. Община Кюстендил изпълни това изискване и пет многофамилни сгради бяха енергийно обновени по ОПРР.

Обществените здания, в които се изпълниха мерки за енергийна ефективност, са на община Кюстендил и на ОД МВР Кюстендил. И в двете се осигури и дофинансиране от собствени средства за СМР, които не се финансираха по програмата и бяха счетени като недопустими, макар и необходими, разходи по нея.

 

Направи ми впечатление, че във Вашия град са работили само две от местните фирми, на какво се дължи това, че сте избрали външни?

Вероятно външните са предложили по-добри условия. Но това не значи, че тукашните компании нямат капацитет или са по-лоши. Те са такива, от каквито има нужда пограничният район, какъвто е нашият. Мога категорично да кажа, че не сме имали проблеми с нито една фирма, всяка от тях е дала много повече, отколкото е било по подписания договор. И ето тук се сещам за още един проблем, с който се сблъскахме – някои от изпълнителите бяха подложени на искания за извършване на безвъзмездни ремонти, които не са част от договора по енергийно обновяване. Имаше случаи на заплахи и опити за изнудване с особена дързост. От тези изключително неприятни положения сме излезли с общи решения, надявам се по най-добрия начин, така че фирмите и до днес да откликват на всяко повикване.

 

НПЕЕМЖС промени ли града?

Външното обновяване на сградите дава по-добър и съвременен облик на всяко населено място. От друга страна безвъзмездната помощ, намаляването на комуналните сметки и новите работни места допринасят за по-голяма покупателна способност и оттам за по-добри условия на живот.

Надявам се започнатото да продължи!

 

И малко страничен въпрос. Кои са инфраструктурните обекти, по които се работи в момента тук?

В момента се изпълняват няколко проекта от голямо значение за града и региона. Това са реконструкцията на водовземните съоръжения и водопреносната мрежа за минерална вода на стойност близо 900 000 лв., финансирана от бюджета на общината. Благоустрояват се покритото Колушко дере и част от центъра, сградата на театъра и на парка до него по ОПРР, съфинансирани с финансов инструмент от общината.

Основният ремонт на църквата „Успение Богородично“ се осъществява със средства от Фонд „Бедствия и аварии“, а с подкрепа на МРРБ се реализират и няколко малки проекта по частична подмяна на водопроводи. Най-значимият за региона инфраструктурен обект – изграждането на инсталация за предварително третиране на отпадъци и за компостиране, също ще стартира в най-скоро време. Проектът е на стойност над 9 млн. лв., като съфинансирането от община Кюстендил е над 1 млн. лв.

 

А какво става с проекта за една от знаковите Ви сгради - Галерията на Владимир Димитров – Майстора?

Тя е наша голяма болка и желание. Стойността на реконструкцията е 14 млн. лв. по цени от 2014 - 2015 г., което предвид поскъпването на материалите, което знаете, че е драстично, осигуровките и труда в сектор „Строителство“, ще стигне 17 - 20 млн. лв. Без целенасочена подкрепа от държавата не може да се справим и се надявам тя да направи така, че този изключително важен за цялата страна обект да бъде финансиран и зданието, в което са изложени и се съхраняват безценните творби на Майстора, да придобие онзи облик, който заслужава.