Тема

Енергийното обновяване на сградите заема ключово място в плановете за възстановяване и устойчивост на страните членки на ЕС – Част III

Румъния създава фонд за саниране на обществени, жилищни и исторически здания за 2,2 млрд. евро, строи 450 км магистрали

Емил Христов

Ренета Николова

Последната една година бе изпълнена с предизвикателства, за които нито една икономика по света не бе подготвена. Пандемията от COVID-19 пренареди представите на хората за приоритетите им и накара човечеството да се замисли за бъдещето. За да окажат подкрепа на държавите, предприятията и гражданите от ЕС за възстановяване от икономическия спад, Европейската комисия, Европейският парламент и лидерите на ЕС постигнаха съгласие за създаването на План за възстановяване и устойчивост, който да проправи пътя за излизане от кризата и да помогне за полагане на основите на по-модерна и устойчива Европа. През лятото на 2020 г. страните членки на ЕС договориха финансирането по програмата да бъде с общ размер от 750 млрд. евро. Средствата са предвидени за преодоляване на последствията от пандемията и са концентрирани за бъдещи инвестиции и за реализирането на важни проекти.

За целите на програмиране на средствата държавите трябва да изготвят национални планове за възстановяване и устойчивост като приложение към своите национални програми за реформи. Европейската комисия прие, че срокът за подаването им е 30 април, след което в рамките на два месеца плановете ще бъдат разглеждани от Комисията и при необходимост адаптирани, така че разпределението на средствата да започне възможно най-скоро.

С оглед на бързото възстановяване от изключително значение е по-голямата част от средствата да бъде усвоена през първите две години след приемането на плановете. Очаква се още в края на тази година да стартират първите плащания, а финалните могат да се осъществят до края на 2026 г.

До момента 23 държави са предали националните си планове за възстановяване и устойчивост. Предстои Комисията да ги разгледа и оцени въз основа на единадесет критерия, сред които: целесъобразност, ефективност, цифров преход, социална и институционална устойчивост.

Проектът на българския План за възстановяване и устойчивост бе приет от МС в края на април т.г. и изпратен за консултации в Брюксел. Той включва 48 инвестиции и реформи, структурирани в четири стълба – „Иновативна България“, целящ повишаване на конкурентоспособността на икономиката и трансформирането й в икономика, базирана на знанието и интелигентния растеж; „Зелена България“ - с фокус върху устойчивото управление на природните ресурси, позволяващо задоволяване на текущите нужди на икономиката и обществото при запазване на екологичната устойчивост; „Свързана България“, който ще осигурява предпоставки за повишаването на конкурентоспособността и устойчивото развитие на районите на страната; и „Справедлива България“ с акцент върху изграждането на ефективни и отговорни публични институции, чувствителни към нуждите на бизнеса и потребностите на гражданите.

Какви са приоритетите, които залагат останалите европейски държави в своите стратегически документи? В поредица от материали екипът на в. „Строител“ представя акцентите от националните планове за възстановяване и устойчивост на 27-те страни членки. В предишни броеве се фокусирахме на стратегическите документи на Португалия, Гърция, Германия, Италия, Литва, Дания, Латвия, Австрия, Дания и Унгария. В настоящия продължаваме с Румъния, Чехия, Ирландия, Швеция и Финландия.


[caption id="" align="alignleft" width="666"] Mинистърът на европейските инвестиции и проекти на Румъния Кристиан Гиня[/caption]

Румъния е сред държавите в Европейския съюз, която внесе своя национален План за възстановяване и устойчивост в ЕК.

Документът бе представен по-рано през юни в двореца „Виктория” в столицата Букурещ от министър-председателя Флорин Къцу, вицепремиерите Дан Барна и Келемен Хунор заедно с министъра на европейските инвестиции и проекти Кристиан Гиня. По време на пресконференцията стана ясно, че Румъния разчита да получи 14,3 млрд. евро безвъзмездни средства и 15 млрд. евро заеми. Техният план е структуриран около шест основни стълба – екологичен преход, цифрова трансформация, интелигентен растеж, социално и териториално сближаване, здравеопазване и устойчивост и политики за следващото поколение. Съответно проектите в него са насочени към подобряване на транспорта, образование, здравеопазване, обновяване на сгради и цифровизация на публичната администрация.

„Очакваме страната ни да премине през модерна реформа най-късно до 2026 г. Всички проекти, които сме заложили, целят да превърнат Румъния в лидер по икономическо развитие в Югоизточна Европа. Нашият национален план постига максимална сложност и вярвам, че след като получим официалната оценка и одобрение от Комисията, ще започнем да го реализираме в най-кратки срокове“, заяви министър Кристиан Гиня.

Премиерът Къцу подчерта, че голяма част от тези над 29,2 млрд. евро ще бъдат използвани за изграждане на около 450 км магистрали, стотици училища, детски градини и болници. „Румъния се нуждае от много реформи, като започнем от пенсионната система и стигнем до такава в правосъдието, но наш основен приоритет трябва да бъде развитието на инфраструктурата, която ще подпомогне икономическия растеж“, допълни той.

Вицепремиерът Дан Барна посочи на свой ред, че с националния си план Румъния ще получи необходим ресурс за развитие, който значително ще промени важните компоненти на държавата и нейното развитие.

В стратегическия документ на Румъния специално място заемат и инвестициите за частния сектор, за научни изследвания и иновации, като за целта са заложени 2,35 млрд. евро.

От гледна точка на подкомпонентите по програмата на първо място Румъния е поставила реализацията на проекти в железопътния сектор, за които са заложени почти 4 млрд. евро. За изграждането на магистрали са планирани 3,2 млрд. евро, а болничната инфраструктура се очаква да разполага с 2 млрд. евро.

Планът за възстановяване и устойчивост на Румъния включва и създаването на Фонд за обновяване на обществени, жилищни и исторически сгради, който ще разчита на 2,2 млрд. евро. Сред очакваните резултати от реализирането на тази инициатива са: създаване на Национален регистър на сградите; професионално обучение; разработване на пилотни центрове за оползотворяване на исторически строителни материали и повторното им използване. Съгласно заложените цели

в края на изпълнението на плана трябва да има между 1000 и 1500 санирани жилищни блока и около 2000 обществени постройки.

В дългосрочната националната стратегия на Румъния за обновяване на сградния фонд е записано, че до 2050 г. трябва да бъдат обхванати приблизително 77% от него. В тази връзка според властите в Румъния е важно да се засилят темповете на саниране на зданията, както и че е необходимо опростяване на съответното законодателство, за да се ускорят инвестициите.

Три са приоритетните области, по които ще работи Ирландия в своя План за възстановяване и устойчивост.

Държавата иска само 1 млрд. евро, които да инвестира в „зелен” преход, ускоряване на цифровите реформи и разширяване на трансформацията, както и социално и икономическо възстановяване.

Министърът на публичните разходи и реформи Майкъл Макграт и министърът на финансите Пасхал Донохое споделиха на брифинг, че ще разчитат със средствата да бъдат възстановени ключови сектори в страната, които са били силно засегнати заради пандемията от COVID-19. „За една година, в която сме се справили с двойните предизвикателства на COVID-19 и Brexit, подкрепата от Европа е доказателство за солидарността, която бе отличителната черта на нашето членство в ЕС през последните пет десетилетия. Много работа беше свършена, за да стигнем до този момент. Искам да използвам възможността, за да похваля всички, които са работили по плана”, сподели Донохое.

От думите му стана ясно, че приоритет номер едно пред Ирландия ще бъде „зеленият” преход, като за целта ще бъдат направени инвестиции на обща стойност от над 503 млн. евро. Те ще включват и реновиране на жилищни обекти, офисни сгради, училища, като основната цел ще е повишаване на енергийната ефективност.

За постигане на цифровите реформи и трансформацията се посочват шест направления – разработване на споделен държавен център за данни, програма за стартиране на дигиталния преход на предприятията, както и създаването на 5G технологии за превръщането на Ирландия в по-„зелена” и по-иновативна.

За третото ключово направление в плана – социално и икономическо възстановяване и създаване на работни места, ще бъдат похарчени 181 млн. евро.

Чехия се надява да разполага с общо 7,1 млрд. евро безвъзмездна финансова помощ.

Държавата е концентрирала своите проекти около темите цифрова трансформация, „зелена” инфраструктура, образование, научноизследователска и развойна дейност и иновации, публична администрация и здравеопазване.

Близо половината от общата сума, или 3,1 млрд. евро, Чехия планира да отдели за „зелен” преход, като 230 млн. евро ще бъдат инвестирани в енергийна ефективност и близо 200 млн. евро за фотоволтаици. Още 169 млн. евро ще бъдат използвани за развитие на инфраструктура за рециклиране.

На пресконференция, на която вицепремиерът и министър на промишлеността и търговията Карел Хавличек представи националния План за възстановяване и устойчивост, стана ясно, че властите в Чехия ще си сътрудничат с редица организации, включително и от неправителствения сектор, за да успеят да реализират всички заложени цели. „Поради пандемията COVID-19 чешката икономика преминава през период на рецесия. Надяваме се да я съживим с парите, които ЕК ще ни отпусне“, сподели Хавличек.

Той допълни също така, че Чехия ще разчита изключително много с отделените средства да се повиши енергийната ефективност не само на сградите, но и на общественото осветление. От думите му стана ясно, че властите ще работят и за трансформацията на енергийния сектор, като според тях това ще има пряко положително въздействие върху качеството на околната среда, развитието на строителството, транспорта, нивото на оперативните разходи във всички сектори на публичния живот. Основната амбиция на Чехия е чрез саниране на жилищните и обществени сгради да се достигне до намаляване с над 32% на потреблението на енергия до 2030 г. и пълно декарбонизиране до 2050 г.

Швеция поиска общо 3,2 млрд. евро безвъзмездни средства за своя План за възстановяване и устойчивост.

Документът се фокусира в няколко направления, сред които са трудовата заетост, сближаването и „зеленият” преход. С изпълнението на плана правителството на Швеция цели да постигне „зелено” възстановяване; инвестиции в образование; разширяване на широколентовия достъп, дигитализация на публичната администрация; по-добри условия за справяне с демографското предизвикателство, жилищно строителство.

Въпреки че степента на цифровизация на Швеция е висока в сравнение с постигната на международно ниво, властите считат, че разпространението на COVID-19 e показало повишена нужда от цифрови помощни средства и създаване на нови работни методи. Поради тази причина е изготвен план за бърза цифрова трансформация в публичната администрация и обществото като цяло. За Швеция дигитализацията е важен компонент в изменението на климата и поради тази причина техните мерки за възстановяване са с фокус разширяване на широколентовия достъп и увеличаване на научните изследвания, които да допринесат за ускоряване на цифровия преход в обществото.

В документа като приоритет се посочва и стимулиране на икономиката през следващите години за по-бързо възстановяване от рецесията и смекчаване на икономическите и социални последици от пандемията.

В плана си Швеция е заложила задачата за намаляване на регионалните различия. За целта ще се инвестира в транспорт и създаване на повече образователни институции. Определени са ресурси и за т.нар. селски пакет, който включва инициативи за жизнеспособни селски райони с конкурентни „зелени” индустрии, повече работни места и развиващи се компании, като същевременно се защитава околната среда. За някои общини и региони, които се нуждаят от допълнителна подкрепа, ще има осигурени средства за помощ да постигнат балансирана икономика. Правителството в Швеция възнамерява да създаде общинска делегация, която да разпределя средствата по това направление.

Една от последните държави, която успя да подаде своя План за възстановяване и устойчивост, е Финландия.

Страната ще разчита на безвъзмездна финансова помощ в размер на 2,1 млрд. евро. Техният план е структуриран около четири основни стълба, които са „зелен” преход, цифровизация, трудова заетост и социални и здравни услуги. Властите във Финландия са включили реформи и инвестиции за ускоряване на дигиталната трансформация и „зеления” преход. С част от средствата ще се насърчава екологичният преход на обществото, по-специално този към нисковъглеродна икономика и енергетика и устойчивия транспорт. Целта е да се постигне значително намаляване на емисиите на парникови газове, както и развитие на бизнеса, повече научни изследвания и ноу-хау, повишаване на износа.

Ще се реализират и проекти за устойчив транспорт. В допълнение на „зеления” преход ще се подкрепят инвестиции, чрез които ще се понижи вредното въздействие на сградния фонд върху околната среда. Това ще се реализира чрез създаването на схема за повишаване на енергийната ефективност на жилищните здания чрез ВЕИ.

Финландия планира цифровата революция в държавата да бъде ускорена чрез подкрепа на обмена на информация в реално време между бизнеса и публичната администрация, тестови и пробни среди за авангардни технологии, като 6G, изкуствен интелект и квантови изчисления. Според властите проектите за дигитализация на публичната администрация ще подобрят услугите, качеството, производителността и ефективността на разходите.


Одобрени са първите седем документа

Европейската комисия одобри националните плановете за възстановяване и устойчивост на 7 държави – Португалия, Испания, Гърция, Дания, Словакия, Австрия и Люксембург.

Португалия ще получи 13,9 млрд. евро безвъзмездни средства и 2,7 млрд. евро заеми до 2026 г. Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен е посочила, че с този ресурс страната ще излезе по-силна, устойчива и добре подготвена за бъдещето след пандемията. Планът на Португалия включва десетки инвестиционни проекти в сферите здравеопазване, социални жилища и инфраструктура.

В рамките на своя стратегически документ за възстановяване и устойчивост Испания ще инвестира 69,5 млрд. евро. Държавата отделя 40% от общото си разпределение за дейности, които подкрепят климатичните цели на ЕС. Сред тях са мерките за насърчаване на устойчива мобилност в градовете и на дълги разстояния, повишаване на енергийната ефективност на сградите, декарбонизация на индустрията и намаляване на енергийната зависимост, както и внедряване на нови технологии за зелен водород и възобновяеми източници.

Съгласно гръцкия план Атина ще получи 17,8 млрд. евро директни безвъзмездни средства и 12,7 млрд. евро заеми – или общо 30,5 млрд. евро. Очаква се първите пари да бъдат изплатени през юли. Гърция ще вложи одобреното финансиране в изграждането на нови детски градини, енергийна ефективност и дигитализация.

На Дания се отпускат 1,5 млрд. евро за данъчни реформи, енергийна ефективност, устойчив транспорт и инициативи в селскостопанския сектор.

По Плана си за възстановяване и устойчивост Люксембург ще вземе 93 млн. евро. Държавата разпределя 61% от общите разходи за мерки, които подкрепят климатичните цели на Съюза, в това число снабдяване с възобновяема енергия на бъдещ жилищен квартал.

За Австрия са осигурени 3,5 млрд. лв., като тук климатичните цели на ЕС се подкрепят с 59% от общия ресурс.

Словакия ще разчита на 6,3 млрд. евро. Планът й включва инвестиции в нови капацитети за възобновяема енергия, енергийна ефективност, озеленяване на частни и обществени сгради.

Реклама