Тема

Община Смолян отчита многостранни ползи от Националната програма за енергийна ефективност

Над 50 блока очакват да бъде възобновено санирането

Емил Христов

Ренета Николова

[caption id="" align="alignleft" width="591"] Жк „Невяста“ е кварталът, в който има най-много обновени сгради[/caption]

Родопският край е сред местата в България, които веднага те пленяват. Регионът е уникален не само заради планинския релеф и природните забележителности, но и с историческото си наследство, красивите родопски къщи, съхранените традиции и гостоприемството на хората. Но цялото това богатство върви със сурови климатични условия, особено през зимните месеци. Ето защо санирането е изключително важно за областта. Екип на вестник „Строител“ посети „сърцето на Родопите“ – Смолян, за да се запознае със свършеното в общината по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради (НПЕЕМЖС), как се е променил районът благодарение на нея и какви ползи отчитат собствениците на имотите в обновените обекти.

Със самото навлизане в града се забелязва, че измежду триетажните къщи – запазена марка на региона, се издигат санирани блокове и кооперации. Впечатление правят и трибагрениците, които красят фасадите на много от тях.

Първо се отправихме към жк „Невяста“ – квартала, в който има най-много обновени обекти. Там пред добре изглеждащия бл. 2 след внедрени мерки за ЕЕ по Националната програма ни очакваше Зоя Каладжиева, която живее в него вече 32 г.

„Впечатлена съм от начина, по който нашият град промени облика си.

[caption id="" align="alignright" width="521"] Зоя Каладжиева от бл. 2 в жк „Невяста“[/caption]

Резултатите от Националната програмата за енергийна ефективност в Смолян са наистина видими. Всичко по нея се изпълни на отлично ниво“, коментира тя в началото на разговора си с нас. Каладжиева посочи, че е била приятно изненадана от качествената работа на строителите. „Материалите, които се вложиха при санирането на нашия блок, и професионализмът, с който бе направено всичко, няма как да не ме радват“, посочи тя. По думите й сега има съществена промяна в температурите на въздуха в помещенията в жилището й, особено през зимния сезон. „Сметката ми за отопление намаля наполовина. Студените месеци не се усещат, защото вкъщи е топло и уютно. Смениха изцяло външната изолация на сградата, фасадата е боядисана, поднови се покритието на покрива. Бл. 2 вече е много приятна гледка“, изтъкна Зоя Каладжиева.

Тя не пропусна да сподели и тревогата си относно плановете в новата програма за енергийна ефективност живущите да осигуряват някакъв процент съфинансиране, тъй като е убедена, че хората са против подобно решение. „Това няма да е честно, защото има граждани като мен, които са получили безвъзмездно енергийно обновяване на домовете си. Не е редно другите желаещи да се включат в следващата програма да не се облагодетелстват по същия начин. Особено по-възрастните ни съграждани, които едва ли биха могли да осигурят нужните средства“, подчерта Каладжиева и добави, че едва ли има много семейства в страната, които могат да отделят няколко хиляди лева.

„Нека санирането да про­дъл­жи, както е било до този момент, защото всички домакинства го ­заслужаваме“,

завърши Зоя Каладжиева.

Излизайки от блока, екипът ни среща още няколко от живущите и веднага отправи въпроси и към тях дали са доволни от внедрените мерки за ЕЕ в блока им. Те не само изброиха редицата ползи от НПЕЕМЖС, но и изказаха благодарности към строителите за добре свършената работа.

Следващата ни спирка бе в кв. „Устово“, където виждаме контраст между несанирания бл. 16 и обновения бл. „Изгрев“. Там ни посреща Венета Узунова, която има по един апартамент и в двата блока. „И двете сгради са сред най-старите в града и за съжаление разликата във визията и състоянието им е огромна“, подчерта тя. Узунова поясни, че в бл. 16 и покривът тече. От думите й стана ясно, че заедно със съседите си са се опитали да направят ремонт, но резултатите са само временни. „Много от живущите нямаха пари да се включат. Други решиха да слагат сами изолация по външните стени на жилищата си, но ефектът от това далеч не е като в съседния бл. „Изгрев“, категорична бе тя. Узунова изрази надежда, че програмата за саниране ще бъде възобновена. „Блок 16 е сред одобрените по НПЕЕМЖС и собствениците са в очакване отново да бъдат осигурени средства. Ако обаче държавата реши, че трябва да съфинансираме дейностите, не съм сигурна дали всички мои съседи ще са съгласни. Дори е възможно да се откажем. Тези, които вече са си обновили жилищата, няма да искат да дадат пари отново. Освен това повечето обитатели на бл. 16 са пенсионери и не разполагат с нужните средства“, поясни тя.

[caption id="" align="alignleft" width="484"] Венета Узунова[/caption]

Венета Узунова сподели впечатленията си от бл. „Изгрев“ след обновяването му. „За радост имам апартамент в този блок. Доволна съм много от облика му. Като огромната разлика не е само във визията му. Сметките се промениха, намалихме разхода на дървата за отопление. Климатикът също почти не го включваме“, посочи тя.

Продължавайки към в кв. „Устово“, екипът ни се спира пред

[caption id="" align="alignright" width="468"] Блок „Китка“[/caption]

бл. „Китка“, който освен красиво име има уникална визия,

[caption id="" align="alignleft" width="495"] Илия Мавродиев[/caption]

изпъкваща на фона на заобикалящите го сгради. Там ни чака Илия Мавродиев, който от много години живее в блока. Разказва ни, че това е едно от 12-те здания в града, които се обновяват по проект „Енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради в град Смолян“, финансиран по ОП „Региони в растеж 2014 - 2020“. „На първо място искам да кажа, че сме много доволни от свършената работа. Строителите изпълниха невероятно своята задача. Това ми направи силно впечатление, защото аз също работя в бранша. С интерес наблюдавах внимателно какво се случва“, сподели с усмивка на лицето Мавродиев. Той многократно подчерта, че няма забележки по реализираните СМР, и отбеляза, че обновяването на блока му се e случило в най-правилния момент, защото е построен в далечната 1968 г. „Сами разбирате в какво състояние беше сградата преди реновирането й. Покривът течеше. Със собствени средства много трудно можехме сами да го оправим, поради което решихме да кандидатстваме за финансиране по оперативната програма и за щастие бяхме одобрени“, поясни Мавродиев. Той сподели с екипа ни, че сметката му за отопление е намаляла драстично. „Преди ползвах над 5 кубика дърва, а сега разходвам наполовина. Не съм очаквал да има такава огромна разлика“, коментира Мавродиев.

Той също заяви, че

НПЕЕМЖС е променила значително визията на Смолян.

„Изключително приятно е, като минаваш край красивите сгради. Така че според мен е важно програмата за енергийна ефективност да продължи“, завърши Мавродиев.

Следващият ни събеседник бе Милена Пенчева, главен експерт в дирекция „Строителство, инфраструктура и околна среда“ в община Смолян. Тя ни разказа за целия процес по обновяване на жилищните сгради в града. „Още през 2007 - 2008 г. се заговори, че ще има възможност гражданите да получат финансиране за обновяването на жилищните сгради, които обитават. Веднага започнахме да работим активно в това направление и след повече от 10 години резултатите са налице“, заяви Пенчева.

Тя ни информира, че в Смолян от 2008 г. до 2010 г. общо санираните сгради по различни програми са 55, а по НПЕЕМЖС са 29 - от 2015 до 2017 г.

„Не само собствениците в обновените блокове, а всички жители на града са изключително доволни от програмата, защото чрез нея той придоби изцяло нов облик. Отделно много наши съграждани се похвалиха за икономията, която правят от сметките си за отопление през дългия зимен период, който при нас продължава между 5 и 6 месеца“, коментира Милена Пенчева и добави, че проведена анкета от общината е установила, че разходите за отопление в санираните имоти са се понижили от 40 до 60%.

[caption id="" align="alignleft" width="549"] Контрастът между несанирания бл. 16 и обновения бл. „Изгрев“ в кв. „Устово“[/caption]

„В Смолян има 50 блока, които очакват рестартиране на програмата за енергийна ефективност.

Те са записани в списъците на Българската банка за развитие (ББР) и очакват подписването на тристранните договори за целево финансиране и отпускане на средства от страна на държавата. Наистина е неприятно, че сдруженията им нямат какво друго да направят, освен да се надяват на възобновяването на ­НПЕЕМЖС“, подчерта Пенчева.

Тя информира и как са протекли обществените поръчки за избор на изпълнители на енергийното обновяване на блоковете в града. „При нас кандидатстването беше на етапи. След като бе одобрена финансова помощ за първите подадени заявления в ББР, оформихме група от сгради, за които пуснахме обществени поръчки, като всяка от тях беше в отделна обособена позиция. Условието, което поставихме, бе, че всяка строителна компания може да кандидатства само за един блок. Важно е да поясня, че санирането се извърши на инженеринг“, каза Милена Пенчева. „Радвам се и се чувствам удовлетворена, защото много местни фирми участваха в изпълнението на мерките за енергийна ефективност“, отбеляза тя.

Главният експерт в дирекция „Строителство, инфраструктура и околна среда“ в община Смолян сподели още пред екипа ни, че жк „Невяста“ е отличникът по брой санирани блокове. „Повечето сгради в квартала са панелни и се нуждаеха от спешни мерки. Този тип здания са с най-голямо топлоотдаване, поради което и резултатите от обновяването са най-значими в жк „Невяста“, подчерта Пенчева. Тя добави, че много от нейните съграждани са й споделили, че са впечатлени от многостранните ползи от НПЕЕМЖС.

[caption id="" align="alignleft" width="521"] Милена Пенчева, главен експерт в дирекция „Строителство, инфраструктура и околна среда“ в община Смолян[/caption]

Милена Пенчева коментира и очакваната нова програма, за която се планира 80% от финансирането да са от държавата или фондове, а останалите 20% да са съфинансиране от собствениците. Според нея, ако това се случи, има вероятност някои от сдруженията на блокове, чакащи осигуряване на средства за саниране, да се откажат. „Възрастта на населението, обитаващо сградите, които се нуждаят от енергийно обновяване, е висока – голяма част са пенсионери, а 20% ще е наистина сериозна сума. От друга страна все пак трябва да кажем, че тези 20% ще освободят финансов ресурс, с който ще могат да се обхванат повече обекти“, допълни тя.

Милена Пенчева представи и данни за напредъка по проекта „Енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради в град Смолян“ по ОП „Региони в растеж 2014 - 2020“. „Класирахме 12 блока, защото за толкова РЗП беше определен ресурс. При избора отчитахме активността на гражданите, например кой по-рано си е създал сдружението. Годината на построяване също имаше значение“, поясни тя и добави, че по-старите здания се нуждаят от по-спешни мерки за ЕЕ. „До момента има няколко блока, които са въведени в експлоатация. Понастоящем се работи по част от тях, други тепърва ще започнат. Смятаме, че там нещата също се случват много добре“, каза тя.

В края на разговора ни Пенчева засегна референтните цени по методическите указания на НПЕЕМЖС. „През годините стойностите намаляваха на всеки един етап от изпълнение. В същото време от миналата година се наблюдава покачване на цените на материалите – на дограми, на топлоизолация и съпътстващи материали. Сегашните стойности на кв. м РЗП по мнение на строителите, с които говорим постоянно, са недостатъчни“, заяви тя.


Владимир Кехайов, председател на ОП на КСБ – Смолян: С програмата за енергийна ефективност се даде реален шанс на малките фирми

 

Г-н Кехайов, много се радваме, че отново сме в Смолян, това скъпо за в. „Строител“ място, след един период, свързан с пандемия и ограничения. Какво се случва със строителния сектор в Смолян? Какво е състоянието му в момента?

Секторът в Смолян не е в цветущо положение, въпреки че работим в момента. Опитваме се да помагаме на малките фирми с каквото можем. Те са по-гъвкави и по-лесно се преориентират, докато по-големите компании са с по-голяма заетост и част от тях се насочиха извън региона. Тенденцията е такава – повечето от фирмите излизат да работят извън областта. Инвестициите са малко. Почти няма частни такива не само в нашия град, но и в региона.

Големите поръчки се изпълняват от крупни компании, които не са местни. Аз няколко пъти предлагам на УС, когато дадена голяма фирма отиде в някоя област, да прави сдружение с местните дружества и да работят съвместно. Моето лично мнение е, че трябва да се дава хляб и на местните строители.

 

Кои са големите инфраструктурни обекти, които се реализират на територията на общината?

Най-големият обект в момента е водният цикъл. Есента се стартира една част от него, той е разделен на три – Червен FIDIC, Жълт FIDIC, отделно имаме реконструкция на канализационна мрежа безизкопно. Червеният FIDIC е на привършване. Там може би дейностите са изпълнени на 70%.

По проекта работят над 20 местни фирми, не можем да кажем нещо лошо. Но е единственият по-голям обект в региона, на който се включиха смолянски компании.

При пътя Рудозем – Средногорци участваха местни фирми, работиха един-два месеца, но не им се плати и се отказаха. Случващото се е притеснително. Ние нямаме капацитета да издържим с месеци, без да получаваме пари за свършеното.

 

Как протече Националната програма за енергийна ефективност и как ще коментирате следващата?

Нямаме забележки. Протече много добре. Кметът с неговия екип решиха да дадат реален шанс на малките фирми от района. Определиха една компания да може да изпълнява един обект. В други области се случваше една-две фирми да вземат всички поръчки и да ги разпределят на другите. В Смолян не стана така. Хората са доволни. Аз лично съм говорил с много живеещи в тези блокове. Всички казват, че между 45 и 50% има ефективност. Сметките за енергия, за дърва са по-ниски. Консумацията е намаляла наполовина. Съгражданите ни се надяват програмата да продължи. Дай Боже, всичко да е наред.

Относно финансирането – по-добре е да се финансира на 100%, а да няма съфинансиране от страна на гражданите, каквито идеи се чуват. Хората нямат възможност и ще възникне проблем. Добре би било да могат да се санират и фамилните къщи, защото и те заслужават.

 

Какво беше отражението на програмата върху строителния бранш?

Мога да кажа, че беше много положително. Покри се един период, в който нямаше работа. Постигна се заетост на повечето местни компании. Доволни са и самите фирми, че работиха. През новия програмен период те очакват да участват отново.

Също така и търговията на местно ниво се възползва от НПЕЕМЖС. Смолянските фирми купуваха строителни материали от доставчиците в региона.

 

Вашето мнение за продължаването на програмата?

Твърдо тя трябва да продължи.

 

Вие сте председател на ОП на КСБ - Смолян. Какви приоритети сте си поставили през 2021 г.?

Работим основно да помагаме на всички фирми, независимо от техния мащаб и във всеки аспект от строителната професия. Често организираме обучителни курсове и семинари в сътрудничество със „Строителна квалификация“ ЕАД. Компаниите разчитат все повече на нас за актуална информация по важни въпроси и вече сами ни търсят. За нас е важен този диалог и доверието, което ни имат.

Работим добре в сътрудничество със Смолянската гимназия по туризъм и строителство, където от няколко години бе възобновена традицията на средното строително образование. Като последна инициатива ще посоча организирането на летни стажове за учениците в местни строителни фирми. Опитваме се да дадем шанс на младите в строителната професия.

Каним производители, правим представяния на технически новости. Държим на коректността и прозрачност­та като основни принципи в работата на нашия бранш.

Областното представителство на КСБ в Смолян стана известно с „модела Смолян”, с това, че всички фирми, вписани в ЦПРС, са и членове на Камарата. Продължава да е така. Познаваме се. Като едно семейство сме. Аз се считам за обединител. По характер съм такъв. Обичам да имам контакти, хората ме познават, знаят какво мога. Картината зад мен ми е подарък от колегите – Кубрат и синовете му около снопа с пръчки. Сами може да прецените какво значи това. Старая се да давам всичко от себе си. Мисля, че се получава. В ОП на КСБ по всяко време сме на разположение.Служителките изцяло са отдадени на работата. Приемат фирмите и ги насочват. Като ОП на КСБ се опитваме да бъдем максимално полезни.


Николай Мелемов, кмет на община Смолян: Хубавата среда ни учи на естетика

Строителството е бизнесът, който дава най-много работни места в нашия регион

 

 

Г-н Мелемов, какви са резултатите от изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради на територията на община Смолян? Каква е нагласата на Вашите съграждани и с какви очаквания сте за това, което предстои?

За разлика от началото на НПЕЕМЖС, когато у хората имаше известни притеснения и съмнения, сега вече всички безспорно искат да има саниране. Ние сме сред първите общини, които започнаха да обновяват сгради. До момента в Смолян по различни програми са изпълнени 55 блока, а по НПЕЕМЖС са 29, като имаме подготвена документация за още 50. Хората наистина нямат търпение и тяхното жилище да бъде обновено. По последна информация, която имаме за националния План за възстановяване и устойчивост, в него са заложени доста средства за енергийна ефективност. Надявам се това наистина да е така, защото ефектът от НПЕЕМЖС е многостранен. Гражданите са изключително доволни.

Първо мога да кажа, че визията на Смолян е коренно различна. От екологична гледна точка също има сериозни ползи. При нас през зимата въздухът е доста замърсен, защото хората се отопляват най-вече с дърва. Сега нещата започват да се променят значително, а и жителите спестяват средства в студените месеци, защото домовете им са по-топли. Тук искам да вметна, че нашата община стартира проект „Мерки за подобряване качеството на атмосферния въздух в община Смолян“, финансиран по ОП „Околна среда 2014 - 2020“. Идеята ни е чрез него да намалим до минимум нивата на фини прахови частици от битовото отопление чрез подмяна на печките на дърва. Ако заедно с това се продължи и санирането, ефектът ще бъде наистина невероятен за целия град. Едно от предимствата на нашия регион през лятото е чистият въздух и приятният климат и ние искаме да ги запазим такива.

Отделно общината поема ангажимент, когато санира блока, да направи и вертикалната планировка. Сами виждате колко по-приветливо става вече и около самите сгради. Но няма как да не прави впечатление, че до хубавите обновени сгради има такива, които се нуждаят от саниране. Контрастът е огромен.

Красивото има възпитателен характер, и то най-вече за децата. Хубавата среда ни учи на естетика. Дори мога да кажа, че на много места след края на санирането жителите започнаха да се грижат активно да им е хубаво около зданието, пазят чисто.

Искам да почертая специално, че в изпълнението на НПЕЕМЖС участваха много малки местни фирми, което помогна допълнително за развитието на областта. Това беше и един от приоритетите, които си бяхме поставили.

 

Как постигнахте този резултат?

Когато обявихме обществените поръчки за изпълнители, поставихме условието дадена фирма да има право да работи само на един блок. Струваше ни се, че така ще е справедливо и ще можем да обхванем повече компании. Сега планираме при рестартиране на програмата да поставим условие една компания да прави два обекта, защото все пак говорим за 50 сгради, които имат готовност да бъдат санирани при осигуряване на финансиране.

 

А какви са очакванията Ви за изпълнението на последващ етап от програмата и според Вас въвеждането на изискването за съфинансиране от страна на собствениците ще бъде ли пречка?

Всичко опира до пари. На мнение съм, че съфинансирането ще е много сложно. Това е и психология. До този момент е било без подобно условие, а сега изведнъж ще искат пари от хората. В България много трудно може да се реализира мащабно енергийно обновяване по този начин - ако беше възможно, хората много отдавна сами щяха да оправят блоковете си.

В една жилищна сграда дори един човек да не иска да дава пари, тогава пропада възможността за саниране. Така че съм на мнение, че програмата за ЕЕ трябва да продължи, както беше до този момент. Ако повече сгради в общината бъдат обновени, съм сигурен, че дори няма да имаме нужда от АЕЦ „Белене“, защото ще се спестява много ток.

 

Кои са големите инфраструктурни проекти, които се реализират на територията на община Смолян?

Най-важният и голям обект, който се изпълнява на територията на общината, е „Интегриран воден проект на агломерация град Смолян“. Той се финансира по Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.“ и е на стойност над 91 млн. лв. С реализацията му ще бъде увеличен събраният и третиран товар на замърсяване преди заустването на отпадните води във водни обекти, ще се намалят загубите в мрежата и ще се подобри водоснабдяването на населението на Смолян. Знам, че осъществяването на водния цикъл е изпитание за съгражданите ни, но съм сигурен, че когато приключи успешно, ще забравят за трудностите. Това наистина е най-важният обект в момента, защото е доста тежък, а и с голяма стойност. Крайният срок за неговото финализиране е 2023 г. Естествено покрай водния цикъл общината има ангажименти по възстановяване на улици.

Сред другите по-значими проекти е този за създаване на дневен център за подкрепа на лица с различни форми на деменция и техните семейства. Той вече приключи, реализирахме го по ОП „Региони в растеж 2014 - 2020“. Стойността му е 553 059,61 лв.

През настоящата година започнахме и обновяването на сградата на Планетариум Смолян, също с финансиране от „ОПРР 2014 - 2020“, по процедура за директно предоставяне „Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014 - 2020 – Смолян“. Проектът е за 4 156 302,16 лв., от които 2 656 423,36 лв. са безвъзмездни средства, а 1 499 878,80 лв. са осигурени чрез финансов инструмент към Фонда за устойчиви градове. По него се предвижда въвеждане на енергоспестяващи мерки – подмяна на дограма, поставяне на топлоизолация на стени и покрив, ще се заменят отоплителната, вентилационната, електрическата и ВиК инсталация, ще се поставят настилки, облицовки и покрития съобразно спецификата на отделните помещения. В рамките на проекта ще се осигури достъпна среда за хора с увреждания и пожарна безопасност. Планетариумът е ремонтиран преди повече от 40 г. Сега освен строителна дейност ще се направи и подмяна на апаратурата. Обектът е сред атракциите на града и след като приключим работата по него, той ще стане европейски и модерен.

Виждате, че не са малко нещата, по които работим. Ние сме доста сложна община – отговаряме за 86 населени места в планински регион, но за съжаление не можем да участваме по „Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020“. Правим каквото можем с бюджета, с който разполагаме. Не за всичко ни стигат средства, но се стараем да изпълняваме приоритетите си.

 

Как се справяте с пътната инфраструктура?

Трудно, отговаряме за 486 км общинска пътна мрежа. Опитваме се главно да работим по най-тежките и належащи участъци. Смятам, че се справяме добре, но имаме села като Мугла, където ситуацията е много тежка, до подобни населени места се стига само с високопроходим автомобил. Разчитаме на помощ от страна на държавата за решаване на подобни проблеми и се надяваме, че тя ще реагира.

 

Родопският край е един от най-красивите в страната. Какви инициативи предвиждате, за да популяризирате туризма в региона?

Разполагаме с много хотели. Стараем се да създаваме повече атракции. Опитваме се с европейски проекти и чрез собствени средства да развиваме града, за да бъде по-привлекателна дестинация. Основно популяризираме културния и спортен туризъм, защото това е бъдещето на общината. Скоро очакваме да бъде открита и връзката между България и Гърция – Гранично контролно-пропускателен пункт „Рудозем – Ксанти“. Пускането му ще доведе голям пътникопоток, с което ще се подпомогне икономиката в областта.

 

Какво прави общината по отношение на проблема с обезлюдяването?

В България има само 5 - 6 града, които не са засегнати от това негативно явление, а при всички други ситуацията е еднаква. Това е световна тенденция. Стараем се като община да предоставим условията на големия град. Като станах кмет, нямаше кино, сега вече има. Всички детски градини и училища са санирани и са в много добро състояние. Направихме нови спортни обекти, вече имаме и басейн, два стадиона, като единият е с изкуствена трева, а другият - с естествена. Предлагаме добро качество на живот.

 

Има ли инвеститорски интерес към града?

В момента той е насочен главно към закупуването на къщи и имоти. Издаваме много строителни разрешения, но нямаме кой знае какъв интерес от страна на големи промишлени предприятия. Надяваме се да се появи скоро и голям инвеститор.

Стараем се да осигуряваме условия и за бизнеса. За съжаление продължаващата пандемия от COVID-19 създава голяма несигурност и няма яснота как ще тръгнат нещата. Надяваме се да привлечем инвестиции. Младите хора искат добре устроено място, в което да отгледат децата си, а нашия град дава такава възможност.

 

Как протича работата Ви с ОП на КСБ - Смолян?

Най-точният начин, по който мога да отговоря, е – работим оперативно. Провеждаме срещи редовно. Има ли нужда, винаги откликваме, както и те, ако ние ги потърсим. Налице е повече от отличен диалог. Никакви проблеми. Важно е да кажа, че строителството е бизнесът, който дава най-много работни места в нашия регион.

 

Видео клип, изработен от в. „Строител“, може да се види в YouTube канала на вестника - https://www.youtube.com/watch?v=9-nj9AboK3s

Реклама