„Реализирането на ключовите проекти на Инициативата „Три морета“ ще бъде решаваща стъпка към устойчивото развитие както на региона, така и на Европа. Нарастващият им брой показва и колко високи са нашите амбиции“. С тези думи държавният глава Румен Радев откри шестата Среща на върха на Инициативата „Три морета“, на която бе домакин. В събитието в НДК участваха президентите на Федерална република Германия Франк-Валтер Щайнмайер, на Естония Керсти Калюлайд, на Унгария Янош Адер, на Латвия Егилс Левитс, на Литва Гитанас Науседа, на Полша Анджей Дуда, на Румъния Клаус Йоханис, на Словения Борут Пахор, на Гърция Катерина Сакеларопулу, министър-председателят на Хърватия Андрей Пленкович, зам. министър-председателят на Чешката република Карел Хавличек, зам.-министърът при Федералното министерство по европейски и международни въпроси на Република Австрия Петер Лаунски-Тийфентал, изпълнителният зам.-председател на Европейската комисия Маргрете Вестагер, управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева, вицепрезидентът на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) Лиляна Павлова. Специално видео обръщение направи президентът на САЩ Джо Байдън. Срещата на върха бе съпътствана и от бизнес форум с представители на над 400 компании. В него освен държавните глави се включиха служебните министри на икономиката Кирил Петков, на транспорта, информационните технологии и съобщенията Георги Петков и на енергетиката Андрей Живков.

[caption id="" align="alignleft" width="800"] Президентът Радев символично предаде домакинството на Инициативата „Три морета“ на латвийския държавен глава Егилс Левитс[/caption]

В изказването си българският държавен глава отбеляза, че

нарастващият брой приоритетни проекти в рамките на „Три морета“ създава необходимост от привличането на много повече инвестиции за тяхната реализация.

Румен Радев открои и приноса на инвестиционния фонд в рамките на Инициативата, създаден преди две години, за прилагането на принципно нов подход за мобилизиране на частния капитал, с което се изпраща ясен сигнал към бизнеса. „Свидетели сме на първите три инвестиции във всяка област на сътрудничество – транспорт, дигитализация и енергетика, реализирани за по-малко от година, и очакваме тази динамика да се ускори“, посочи президентът Радев. „Необходимо е и разработването на ясни и прозрачни критерии при идентификацията и финансирането на проектите от страна на фонда“, добави той.

Поставената от страната ни тема в рамките на „Три морета“ за постигането на по-висока регионална свързаност в научните изследвания и иновациите също бе във фокуса на изказването на Румен Радев. „По-доброто сътрудничество в областите на науката, образованието, технологията и иновациите е предпоставка и гаранция за нашия просперитет, бъдещото ни развитие и за постигане на конкурентоспособност в икономическата и социалната сфера“, каза държавният глава.

Като успешна стъпка на „Три морета“ Румен Радев отличи отправената по инициатива на България покана към президента на Република Гърция да бъде гост на тазгодишната Среща на върха. Според българския президент това е доказателство за ефективността на сътрудничеството с най-близките съседи на Инициативата и на потенциала за постигане на още по-добра регионална свързаност.

[caption id="" align="alignleft" width="800"] Президентът Радев с управляващия директор на МВФ Кристалина Георгиева[/caption]

„Три морета“ продължава да генерира идеи и насоки за ускорено развитие чрез по-добра дигитална, транспортна и енергийна свързаност, както и да окуражава стратегическия дебат за бъдещето на нашия регион“, заяви още българският държавен глава. Той изтъкна, че Срещата на върха в София е убедително доказателство, че Инициативата се развива като уникален инструмент за използване на силата на сътрудничеството. „Три морета“ вече е добре разпознаваема инициатива както в рамките на нашия регион, така и в глобален план“, подчерта Румен Радев и изрази признателността си на партньорите САЩ, Германия и Европейската комисия за тяхното активно участие в рамките на събитията в столицата.

„Има огромен потенциал за увеличаване на сътрудничеството и свързаността между страните от региона, което ще повиши тяхната сигурност и просперитет, а от това ще спечели целият свят”, заяви президентът на САЩ Джоузеф Байдън в своето видео обръщение.

Байдън изрази подкрепата на САЩ за действията на страните участнички в „Три морета“ за засилване на интеграцията и свързаността,

която по думите му укрепва връзките с европейските институции и води до постигането на дълго преследваната цел за създаване на обединена, свободна и мирна Европа. „Като работите заедно, ще укрепите суверенитета си, енергийната сигурност. Така всички в региона ще могат да се конкурират и процъфтяват през XXI век“, посочи той. Джоузеф Байдън призова за изграждането на по-устойчиви и екологосъобразни икономики, както и за инвестиции в качествена инфраструктура, като се елиминира корупцията, която лишава твърде много държави от шансовете им да постигнат успех.

[caption id="" align="alignright" width="799"] Президентът Румен Радев с президента на Федерална република Германия Франк-Валтер Щайнмайер[/caption]

Президентът на Германия Франк-Валтер Щайнмайер заяви, че страната му иска да се ангажира още повече за изпълнението на целите на Инициативата. „Особено когато конкретните проекти съвпадат с нашата визия за „по-зелена“ Европа“, посочи Щайнмайер. По думите му Германия като държава в сърцето на Европа има интерес от засилване на връзките Север - Юг и Изток - Запад и от сближаване между Източна и Западна Европа.

Според президента на Естония Керсти Калюлайд

„Три морета“ вече дава конкретни резултати.

„Има фонд, той инвестира и е отворен за нови вложения и предложения. Имате възможността да вложите пари в него и след това да получите изгода от това“, коментира тя. Калюлайд обърна внимание и върху изграденото доверие към някои технологии, като за пример даде Глобалната система за позициониране (GPS). „Три морета“ е шансът ни да построим нещо наистина голямо в този свят, обвързан с дигиталните технологии, в транспорта и т.н. Разполагаме с най-добрите ресурси и с подкрепата и на ЕС, и на САЩ“, отбеляза президентът Калюлайд.

„Инициативата „Три морета“ е стратегически отговор за нашия регион на настоящите предизвикателства след пандемията, същевременно с нея се укрепва кохезията и се засилва сближаването между държавите и трансатлантическите връзки“. Това сподели президентът на Полша Анджей Дуда, като изтъкна, че проектът „Три морета“ се развива с всяка изминала година, разработват се нови инструменти за разширяване на интеграцията в региона,

[caption id="" align="alignright" width="800"] ...с президента на Гърция Катерина Сакеларопулу[/caption]

продължава обновяването на списъка с приоритетни проекти.

„Нашите икономики ще се развиват по-бързо посредством „Три морета“, каза Анджей Дуда. Той представи и прогнозни данни на Световната банка и МВФ, според които ръстът на БВП през 2022 г. в Централна и Източна Европа ще е между 4,1 и 4,8%. Дуда посочи още, че през идните години може да се очаква да се случат няколко амбициозни проекта в енергетиката, транспорта и дигиталната инфраструктура в целия регион.

„Устойчивото възстановяване със сигурност ще бъде подкрепено от ефективното използване на европейските фондове, включително от този за възстановяване“, добави президентът на Полша. В заключение той посочи, че Инициативата „Три морета“ играе ключова роля за изграждането на бъдеща Европа, и отбеляза засилващия се интерес към нея в международен план. „Превърнахме се в модел на сътрудничество и за другите региони, които също искат да има интеграция, днес Инициативата е пример, който трябва да бъде следван“, подчерта Анджей Дуда.

„Положителните резултати на фонда на „Три морета“ имат потенциал да се превърнат

[caption id="" align="alignright" width="800"] ... с президента на Естония Керсти Калюлайд[/caption]

в двигател за инфраструктурните проекти в региона, което ще допринесе за развитието на цяла Европа“,

заяви президентът на Словения Борут Пахор. „Подкрепям проактивния подход в тази инициатива за организиране на икономическия форум, който е успореден със Срещата на върха“, подчерта Пахор и добави, че на него се изграждат важни бизнес партньорства и се набелязват инвестиционни възможности, чува се гласът на частния сектор.

Борут Пахор отбеляза, че основната задача на Инициативата „Три морета“ е да се намери начин да се попълни недостигът на средства за инвестиционните проекти, но трябва да се обмислят някои правни въпроси.

„Пандемията ни научи колко важни са дигиталните трансформации в нашите икономики и че трябва много спешно да ги развиваме. Нужно е да излезем от пандемията по-силни отпреди“, коментира президентът на Гърция Катерина Сакеларопулу. „Развитието на свързаността ще подпомогне икономическата интеграция в региона“, заяви тя, като обърна внимание, че Инициативата „Три морета“ става все по-важна в региона, защото не само развива сътрудничеството между страните в областта, но и отговаря на общите им нужди.

„Не е тайна, че инфраструктурата в Централна и Източна Европа изостава от Западна Европа“,

коментира президентът на Гърция и припомни, че в този контекст „Три морета“ е била създадена като платформа за гарантиране на силна политическа подкрепа за ускорено икономическо развитие и засилено вътрешнорегионално и трансгранично сътрудничество и свързаност между участващите страни. „Това регионално сътрудничество позволява на членовете да защитават своите общи интереси и общите интереси на ЕС, да развиват важни инфраструктурни проекти“, изтъкна Сакеларопулу и добави, че Гърция става важен енергиен хъб, който дава своя принос към енергийната независимост на ЕС. В своето изказване тя също отбеляза голямото значение на развитието на транспортната инфраструктура в Иницативата „Три морета“, като посочи и важността на проектите, ориентирани към опазване на околната среда.

Зам.-министърът на външните работи на Австрия Петер Лаунски-Тийдентал бе категоричен, че Инициативата има ключова роля за засилване на свързаността, и подчерта, че никоя от страните в нея няма да се попчувства изоставена.

Президентът от Литва Гитанас Науседа се включи в събитието чрез видео обръщение, в което поздрави участниците и им пожела ползотворни дискусии.

„Най-накрая се вижда светлина в тунела и това се дължи на смелостта на пишещите политиките в региона“. Това каза Кристалина Георгиева, която обяви прогнозата на МВФ,

че икономиките на страните от „Три морета“ ще са в по-добра позиция от тези на държавите от Западна Европа

и равнището на БВП в тях ще достигне предкризисните си нива през тази година. Според нея това се дължи на по-доброто управление на свиването на икономиките в резултат на пандемията.

„Надеждната и смарт инфраструктура е ключова за възстановяването, икономическия растеж, за поддържането и създаването на работни места“, заяви вицепрезидентът на ЕИБ Лиляна Павлова. Тя каза, че сегашната ситуация с пандемията, предизвикателствата и възможностите по отношение на възстановяването, устойчивостта, но още повече климатичните и цифрови преходи изискват решителни действия по отношение на инвестициите. Павлова отбеляза, че COVID-19, оказал сериозно влияние върху бизнеса, икономиките, обществата, изисква по-силна политическа реакция за бързо възстановяване. „Установяването на европейска иновационна екосистема трябва да бъде приоритет за всички нас, не трябва да пропускаме възможността да направим всички инвестиции „по-зелени”, да поддържаме силно дигиталния преход, да изграждаме иновационен капацитет“, коментира още тя.

Според икономическия министър Кирил Петков

иновациите дават нова възможност на „Три морета”, защото с тяхна помощ се създават и нови бизнеси.

„Основните теми, които се разглеждат от Партньорството за трансатлантическо енергийно сътрудничество - подобряване на енергийната сигурност, диверсификация, повишаване на енергийната ефективност, насърчаване на възобновяемата енергия, защита на критичната енергийна инфраструктура и повишаване нивото на киберсигурност, са от съществен интерес за България и напълно съответстват на националните приоритети на страната ни в сектор енергетика“, коментира министърът на енергетиката Андрей Живков.

На Срещата на върха в София беше приета и Съвместна декларация, която отрази общата политическа воля за последващото развитие на Инициативата.

 

---

 

Кристалина Георгиева, управляващ директор на МВФ:Международният валутен фонд ще емитира 650 млрд. долара специални права на тираж

Инициативата „Три морета“ създава по-силно внимание към ключовите икономически теми на страните участнички в нея. Тя съвпада с българския интерес да се фокусираме повече към инфраструктурните проблеми и да разчитаме на общи усилия да увеличим конкурентоспособността на региона.

Моята роля е да представя три теми. Първо – какви са икономическите перспективи пред региона, особено в контекста на най-сериозната рецесия, която светът преживява в мирно време. Второ – приоритетите на „Три морета“ от гледна точка на Международния валутен фонд, и трето – дали те се вписват добре в темата за ускорено развитие на този регион и какво прави МВФ.

Много важна новина е, че очакваме регионът, който покрива страните от Инициативата, до края на годината да се върне в икономически план на равнището отпреди рецесията, предизвикана от пандемията. По-конкретно – за петте години на Инициативата растежът в този регион е почти два пъти по-висок, отколкото средния за останалите страни на ЕС, а именно 3,8%. Ние предвиждаме през периода до 2025 г. за новите държави членки, които са участнички в „Три морета“, с 1,2% по-бърз растеж. Това ще помогне да продължи процесът на конвергенция, на който гражданите на нашите страни разчитат да подобри качеството на живот.

От гледна точка на самата Инициатива ние силно подкрепяме вниманието към инфраструктурата и особено факта, че много се залага на дигиталната. Изключително важно е да търсим баланс в това какво се постига и да го впишем в стратегията за нисковъглеводородни инвестиции в транспорта и енергетиката и в стратегията за по-голяма устойчивост към климатичните изменения. Най-важното нещо, на което искам да обърна внимание, е, че пандемията ни отвори очите за това, колко е важна другата инфраструктура – социалната, инвестициите в здравеопазване, образование, социална подкрепа. Искаме хората да са устойчиви.

Може би най-интересната новина е, че очакваме Съветът на директорите на МВФ да придвижи към гласуване от всички страни членки на Фонда предложение за емитиране на 650 млрд. долара специални права на тираж. Това е финансова инжекция в резервите на всички държави членки на МВФ. Дава ново пространство за фискални действия. Моето послание към президентите е: обърнете внимание на този ресурс, който идва, без да се вдига Вашият дълг. Това е продукт на колективната мощ на страните членки на МВФ и е резерв, на който трябва да разчитате. Ние работим по темата за инвестициите, там също може да помагаме, но в момента най-съществената подкрепа е най-голямата в историята на МВФ инжекция на резерви.

 

---

Кирил Петков, служебен министър на икономиката: Предлагаме да отворим специален иновационен фонд

 

Предлагаме да отворим специален иновационен фонд в рамките на Инициативата „Три морета“. Инвестирането в големи инфраструктурни проекти би било безсмислено, ако не подкрепя конкретни бизнес инициативи. В този смисъл би трябвало модерните технологии да бъдат използвани за създаването на иновации в индустрии на бъдещето, като например биотехнологии.

Сътрудничеството между иновационните екосистеми в региона предполага мащабни инициативи в публични и частни структури - технологични паркове, мрежи от иновационни центрове, изследователски организации и университети. Можем да обединим водещи световни компании с иновативни стартиращи такива, които да разработят изкуствен интелект, да подкрепят дигитализацията на индустрии на бъдещето чрез наличната българска и регионална инфраструктура и експерти в областта.

В България действат и успешно се създават множество подобни стартъпи, работещи на световно ниво, които могат със съвместни усилия да създават иновативни решения в различни индустрии. Нашата цел е да насърчим по-добра наука за обществото и за бизнеса и улесняване на иновациите, трансграничното сътрудничество с най-добрите институции и обучение на следващото поколение български ИТ таланти.

---

Георги Тодоров, служебен министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията:

Предприети са действия за възстановяване на жп линията Русе – Варна

 

Отговорната държавна политика и привличането на чуждестранни инвестиции ще помогне за постигане на устойчива свързаност, ускорено икономическо развитие и подобряване на конкурентоспособността в Източна Европа. Убеден съм, че обединяването на усилията на държавите от региона между Адриатическо, Балтийско и Черно море ще допринесе за преодоляване на съществуващите пропуски и недостатъци в инфраструктурата. Модернизацията, цифровизацията и „зеленият” преход във всички видове транспорт имат огромен потенциал за бъдещото реализиране на инвестиции и иновации в областите на транспортната, енергийната и цифровата инфраструктура.

Инициативата „Три морета“ вече дава първите си резултати с реализацията на двата проекта в Естония и Полша. Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията предприе действия за подобряване на свързаността по направлението Север – Юг и съвместно с Република Гърция се стремим да реализираме проекти по това направление. За осигуряването на устойчива свързаност между българските черноморски пристанища с крайбрежието на Адриатика възобновихме диалога за финализиране на дейностите по изграждането на транспортната инфраструктура по протежението на Коридор 8 между България, Република Северна Македония и Република Албания. Като представител на водещата институция на една от приоритетните оси на Инициативата – цифровата мобилност, ще допълня, че тя обединява две от трите водещи линии на сътрудничество в рамките на „Три морета“ – транспорт и цифровизация. Разбирането ни е, че тези дейности ще имат изключително важно значение в бъдеще с оглед на новата мисия пред железопътния транспорт в контекста на Зелената сделка, икономическото възстановяване от пандемията, както и политиките на ЕС за създаване на постоянна тенденция за пренасочване на товарните превози от автомобилен към жп пренос.

Предприети са действия за възстановяване на жп линията Русе – Варна, проект който е сред приоритетните с трансгранично и вертикално значение на Инициативата „Три морета“.

---

Интерконекторът с Гърция успешно пресече коритото на р. Марица

 

Изграждането на газовата връзка с Гърция продължава съгласно одобрените срокове, заложени в договора за строителство, като един от двата най-сложни етапa на техническа реализация вече е успешно изпълнен – полагането на тръбите под коритото на река Марица в района на Димитровград. Това стана ясно по време на кръгла маса, която се проведе в София като част от българското домакинство на Инициативата „Три морета“.

По време на събитието изп. директор на проектната компания ICGB Теодора Георгиева представи актуалния напредък по реализацията на интерконектора (IGB) с Гърция и очерта важната роля, която може да има в енергийния преход на България към екологични и устойчиви решения. „ЕС си поставя високи цели за „зелена” икономика и постигане на нулев въглероден отпечатък и несъмнено ще има преходен период, през който поетапно и икономически разумно ще се въвеждат нови решения в тази посока. Такъв път предстои и на Българя, където природният газ може да изиграе ключова роля като преходен източник на енергия. Едно разумно и ефективно решение би било преминаването на въглищните топлоелектрически централи в страната на природен газ, което ще даде възможност и за синергия с IGB. Подобна трансформация ще намали значително емисиите въглероден диоксид и ще оптимизира разходите на тези компании, което неминуемо ще има и позитивен ефект върху потребителите на енергия в страната. Това ще доближи България към общите цели на Съюза и ще ни помогне да направим първите решителни стъпки по пътя към водорода и пълната декарбонизация“, каза Георгиева, като изтъкна, че е изключително важно страната ни да има ясен и конкретен план за изпълнение на целите и прехода към „зелена” икономика.

По думите й реализацията на интерконектора напредва с добри темпове и се очаква инфраструктурата да бъде готова до края на 2021 г. Над 100 км от газопровода вече са напълно готови и положени в траншеята, остават по-малко от 25 км за заваряване.

Тя разказа и за първото пресичане на газопровода под коритото на р. Марица в близост до Димитровград, което определи като едно от най-големите технически предизвикателства в проекта поради сложната геология под дъното на реката. „Целият процес отне 28 дни, а финалната фаза – самото издърпване на подготвения участък, продължи над 10 часа непрекъснат работен цикъл“, обясни Георгиева. Дължината на участъка е 422 м, а пресичането е извършено посредством хоризонтално насочено сондиране. Контролът по качеството се осъществява на място от представители на ICGB, на компанията изпълнител и инженер-консултанта на проекта. „Нужни са редица тестове и подготовката на значителна по обем документация, свързана с качествения контрол, преди изпълнението да бъде прието за успешно от възложителя. След приключване на този етап екипите ще започнат сондажа под язовир „Студен кладенец“, който е с внушителната дължина от 1420 м.

Проектът за изграждането на газовата връзка е приоритетен в енергийния сектор на националните правителства на Гърция и България и среща силна подкрепа от ЕК, ЕИБ и чуждестранни партньори като САЩ и Азербайджан. IGB ще свърже гръцката газопреносна система на DESFA и TAP при Комотини с българската газопреносна система при Стара Загора. Интерконекторът е част от Вертикалния газов коридор - Гърция - България - Румъния - Унгария, осигуряващ достъп до природен газ от Южния газов коридор и LNG до Югоизточна и Централна Европа, както и Украйна. Проектът ще допринесе за диверсификация на източниците и повишена сигурност на доставките на природен газ както за България, така и за целия регион. Газовата връзка с Гърция дава възможност и за достъп до газопреносна мрежа на български общини и региони, които до момента не са имали опция за свързаност. Интерконекторът ще бъде въведен в търговска експлоатация не по-късно от 1 юли 2022 г.

Реклама