Последната година бе изпълнена с предизвикателства, за които нито една икономика по света не бе подготвена. Пандемията от COVID-19 пренареди представите на хората за приоритетите им и накара човечеството да се замисли за бъдещето. За да окажат подкрепа на държавите, предприятията и гражданите от ЕС за възстановяване от икономическия спад, Европейската комисия, Европейският парламент и лидерите на ЕС постигнаха съгласие за създаването на План за възстановяване и устойчивост, който да проправи пътя за излизане от кризата и да помогне за полагане на основите на по-модерна и устойчива Европа. През лятото на 2020 г. страните членки на ЕС договориха финансирането по програмата да бъде с общ размер от 750 млрд. евро. Средствата са предвидени за преодоляване на последствията от пандемията и са концентрирани за бъдещи инвестиции и за реализирането на важни проекти.

За целите на програмиране на средствата държавите трябваше да изготвят национални планове за възстановяване и устойчивост като приложение към своите национални програми за реформи. Срокът за подаването им в ЕК бе до 30 април т.г., като Комисията заложи двумесечен срок за разглеждане на плановете, така че разпределението на парите да започне възможно най-скоро. До момента 25 държави са предали националните си планове за възстановяване и устойчивост, като Комисията е разгледала и оценила някои по единадесет критерия, сред които са целесъобразност, ефективност, цифров преход, социална и институционална устойчивост. Вече стартираха и първите плащания, а финалните могат да се осъществят до края на 2026 г.

Единствено България и Холандия все още не са изпратили своите стратегически документи. Проектът на българския План за възстановяване и устойчивост бе ревизиран от служебния кабинет и бе публикуван на сайта https://www.nextgeneration.bg за обществено обсъждане преди предстоящото финализиране. Направените промени в документа бяха представени от служебния вицепремиер по управление на европейските средства Атанас Пеканов.

Ревизираният План за възстановяване и устойчивост на България включва нови 11 проекта и 7 реформи. Общо проектите стават 57, а реформите – 43. Очаква се в следващите седем години от Механизма за възстановяване и устойчивост да получим 12,6 млрд. лв. и допълнително да бъдат активирани още около 8 млрд. лв. национално съфинансиране през държавния бюджет и частни инвестиции.

В поредица от материали екипът на в. „Строител“ представи акцентите от националните планове за възстановяване и устойчивост на 27-те страни членки. В предишни броеве се фокусирахме на приоритетите в стратегическите документи на Португалия, Гърция, Германия, Франция, Италия, Литва, Латвия, Австрия, Дания, Унгария, Румъния, Ирландия, Чехия, Швеция, Финландия и Кипър. В настоящия ще се спрем на одобрени планове и стартирали плащания.

Европейската комисия започна да дава своята положителна оценка на някои от получените национални планове за възстановяване и устойчивост на страните членки. Или направена е важна стъпка към изплащането на обещаните 750 млрд. евро, които ще помогнат на държавите от ЕС да възстановят икономиките си.

Испания е сред първите държави, получили одобрение на своя стратегически документ.

Страната ще разчита на 69,5 млрд. евро безвъзмездни средства по Механизма за възстановяване и устойчивост за периода 2021 – 2026 г. Това финансиране ще подпомогне изпълнението на ключовите инвестиционни и реформаторски мерки, с които Испания да излезе по-силна от пандемията.

Планът отделя 40% от бюджета си за постигане на климатичните цели на ЕС. Със заложените средства в това направление ще се насърчават устойчивата мобилност в градовете, повишаването на енергийната ефективност на сградите, декарбонизиране на промишлеността и намаляване на енергийната зависимост, както и внедряването на нови технологии за екологичен водород и възобновяеми източници. Например 6,1 млрд. евро ще се инвестират в чисти технологии и в ускоряване на развитието и използването на възобновяеми източници. Планът предвижда 7,8 млрд. евро за енергийно обновяване на обществени и частни сгради.

В рамките на стратегическия документ Испания ще работи и за смекчаване на неблагоприятните последици от изменението на климата чрез запазване на крайбрежните пространства, екосистемите и биоразнообразието, ще насърчава кръговата икономика и ще подобри управлението на водите и отпадъците.

Испания отделя 28% от общите средства за цифровия преход, като е включила мерки за цифровизация на публичната администрация, промишлеността и бизнеса, както и изпълнението на специална програма за дигитализация на малките и средните предприятия. Предвидени са и инвестиции в цифрово оборудване за образование и подобряване на дигиталните умения.

Властите са разработили и набор от политики за подсилване на реформите и инвестициите, които допринасят за ефективно справяне с икономическите и социалните предизвикателства, препоръки отправени до Испания от Съвета през европейския семестър през 2019 г. и през 2020 г. Част от тях са в областта на заетостта и целят намаляване на сегментацията на пазара на труда, както и засилване на активните политики. Заложени са и редица дейности в сферата на образованието, подкрепа за устойчивостта и капацитета на здравната система, както и социални политики.

Планът предвижда концентрирането на инвестиции и в научни изследвания, развитие на иновации, чисто и ефективно производство, енергийна инфраструктура. Набелязани са и мерки за подобряване на бизнес климата, като планираните по-важни действия са намаляване на забавените плащания от държавата по възложени обществени поръчки, реформа на рамката за несъстоятелност и др.

Испанските власти са убедени, че със средствата, с които ще разполагат, ще могат да променят цялостно икономиката на страната и ще я направят по-зелена, дигитална и устойчива.

Сред държавите с положителна оценка от ЕК за своя национален план е и Белгия.

Страната ще разчита на 5,9 млрд. евро, с които ще подпомогне изпълнението на ключови инвестиции и реформи. За постигане на климатичните цели на ЕС Белгия отделя 50% от общия бюджет. За целта над 1 млрд. евро се насочват в обновяването на обществени и частни сгради и повишаване на тяхната енергийна ефективност, внедряване на алтернативни енергийни технологии за постигане на нисковъглеродно производство и дейности за ускоряване на прехода към зелена мобилност. Планът също така предвижда сериозни вложения за възстановяване на биологичното разнообразие, справяне с нарастващия проблем на сушите и насърчаване на ефективното използване на ресурсите – рециклиране и кръгова икономика.  

В подкрепа на цифровия преход Белгия ще работи за дигитализация на публичната администрация и съдебната система, за осигуряване на обучение по дигитални умения, укрепване на капацитета на държавата за киберсигурност и разработване на правната рамка за внедряване на 5G.

Създаден е и обширен набор от взаимно подсилващи се реформи и инвестиции за подобряване на ефективността на публичните разходи и фискалната и социалната устойчивост на пенсиите, насърчаване на обучението и развитието на умения, устойчив транспорт, енергиен преход, научни изследвания и иновации и цифрова инфраструктура. Заложено е още изпълнението на мерки за намаляване на регулаторните и административните тежести и подобряване на бизнес средата.

„Хърватия очаква първия европейски грант за из­пъл­нение на националния План за възстановяване и устойчивост в края на лятото и през есента“,

съобщи в официално прессъобщение вицепремиерът и министър на финансите Здравко Марич. Страната ще разполага с 6,3 млрд. евро безвъзмездна финансова помощ.

„През следващите месеци планираме да изтеглим 13% като аванс, което е малко над 800 млн. евро. Тези пари трябва да бъдат в сметката на държавната хазна съответно през септември и октомври “, каза още Марич. Според него динамиката, която следва, е много важна. Той сподели, че планът включва 76 реформи и 146 проекта.

Министър-председателят на Хърватия Андрей Пленкович коментира, че средствата ще спомогнат на растежа на икономиката във всички отрасли, както и за развитие на здравеопазването, образованието, съдебната система, администрацията, пазара на труда.

В подкрепа на климатичните цели на ЕС Хърватия отделя 40% от парите си с фокус върху възобновяемата енергия, енергийната ефективност на сгради и устойчива мобилност. Близо 789 млн. евро ще се насочат за цялостно обновяване на частни и обществени сгради, повишаване на квалификацията и обучение на работници и експерти в областта на енергетиката, намаляване на административната тежест. За адаптиране към изменението на климата са включени мерки за подобряване на управлението на водните ресурси и за защита от наводнения, както и за възстановяване на реки, заливни равнини и езера.

В документа са заложени схеми за подкрепа на предприятията, включително малки и средни, в техния зелен преход.

Хърватия отделя 20% от общите средства по плана за цифровизация. В това направление ще се правят инвестиции в гигабитна свързаност, дигитализиране на публичната администрация, транспорта, съдебната система и висшето образование. Предвижда се увеличаване на националното широколентово покритие, за да се намали цифровото разделение град-село.

Словакия набляга на „зеления“ и цифровия преход.

Държавата също е получила одобрение на националния си документ, като тя ще получи 6,3 млрд. евро. И тук сериозна част от общите средства, 43%, са за постигне на климатичните цели на Съюза. Включени са инвестиции в изграждането на нови мощности за възобновяема енергия, озеленяване на частни и обществени сгради (включително болници и училища), разработване на инфраструктура за зареждане на електрически превозни средства, обществен транспорт, декарбонизация на промишлеността и адаптиране към изменението на климата.

Очаква се най-малко 30 000 семейни къщи да бъдат обновени и с подобрени енергийни и екологични характеристики. За това са предвидени 528 млн. евро, като с тази инвестиция се цели и намаляване на разходите за енергия на гражданите и редуциране на емисиите на парникови газове.

Цифровият преход ще бъде подкрепен с 21% от общите средства. Планирани са дейности за електронно управление, дигитална трансформация на образованието и здравеопазването, развитие на цифровите технологии, които да са достъпни за бизнеса, особено за малките и средните предприятия.

Европейската комисия даде положителна оценка и на Плана за възстановяване и устойчивост на Словения.

ЕС ще отпусне 1,8 млрд. евро безвъзмездни средства и 705 млн. евро заеми по Механизма за възстановяване и устойчивост. Словения отделя 42% от общия си бюджет за зеления преход, като ще се правят инвестиции за възобновяеми източници, повишаване на енергийната ефективност и сеизмичната устойчивост на сградите, в адаптацията към изменението на климата и в надграждане на железопътната инфраструктура.

Словения ще вложи 114 млн. евро за укрепване на цифровите умения и компетентности на ученици, учители и държавни служители като част от модернизирането на образователната система.

Полският национален план за възстановяване и устойчивост е официално изпратен до Европейската комисия през май.

Държавата е в очакване да получи 23,9 млрд. евро безвъзмездни средства и 12,1 млрд. евро заеми. Той е структуриран около пет стълба – зелена енергия, дигитална трансформация, устойчив транспорт, иновации и здравна система. Планът включва мерки за подобряване на качеството на въздуха, повишаване на енергийната ефективност в сградите, развитие на възобновяеми енергийни източници, транспорт с нулеви емисии и достъп до широколентов интернет.

Според властите в Полша енергийното обновяване ще допринесе не само за опазването на околната среда, но и за развитието на икономиката, защото ще се създадат нови работни места, ще се подобри стандартът на живот, а чрез намаляване на вредните емисии ще се повлияе положително на здравето на населението.

Белгия, Португалия, Люксембург, Гърция и Италия получиха първи траншове

От началото на август Европейската комисия изплати 13% от финансовите средства на Белгия – 770 млн. евро, Португалия – 2,2 млрд. евро, Люксембург – 12,1 млн. евро, и Гърция – 4 млрд. евро, с което им даде възможност да стартират изпълнението на основните им инвестиционни проекти и реформи, заложени в плановете им за възстановяване и устойчивост.

Най-сериозен транш ЕК е изплатила на Италия – 24,9 млрд. евро, от общо договорените 191,5 млрд. евро по Механизма за възстановяване и устойчивост. Останалите 87% Италия ще получи въз основа на изпълнението на поставените цели. От цялата сума около 68,9 млрд. евро са безвъзмездни средства, а 122,6 млрд. евро са заеми. Стратегическият документ на Италия включва зеления преход с модернизирането на железопътния, автомобилния и обществения транспорт, дигитализацията, укрепването на икономическата и социалната структура.

Еврокомисарят по бюджета Йоханес Хан е заявил, че сътрудничеството с Италия и солидната подготовка в рамките на ЕК е позволило средствата да бъдат разпределени в рекордно кратко време.

Реклама