Тема

Оптимистичен репортаж за Южния парк

„Наистина, никой българин досега не е дръзнал открито да пораженствува с песимистични теории за нашия народ. От никоя българска трибуна върху лицето на този народ не е хвърлена публично кал, която да е нужно да бъде мита с доводите на една оптимистична теория. Но това още не значи, че неразбирането на печалните материали, които дава нашият личен и обществен живот, не кара отделни лица и групи да правят повече или по-малко прикрито песимистични обобщения.”
Иван Хаджийски, „Оптимистична теория за нашия народ“



E, слава богу, за Южния парк и ние няма да правим „повече или по-малко прикрито песимистични обобщения”, защото тази година пространствено-архитектурните паркови внушения издигат този млад столичен кът за отдих до равнището на европейските образци за подобни паркови терени. В лятната жега ние основно пребродихме сенчестите места и това е разбираемо. 30-те градуса на сянка изискваха внимателен подход и към слънцето.
Но наистина внимателен, грижовен, граждански подход се забелязва у столичани тогава, когато и от другата страна на барикадата, разбирай Общината, отношението е адекватно. 100-процентово адекватно отношение към проблемите за отдиха и отмората на софиянци демонстрират с Южния парк от Столичната община.
Верни на професионалното си недоверие, ние не си затворихме очите за непрекъснатото тиражиране на проблемите с реката през парка. Слизаме в коритото. Водата е чиста, няма боклуци. Най-вероятно това се дължи на отношението на хората, но и на корекцията на самата река и канализационните решения в новия квартал „Кръстова вада” над парка.
Излизайки от коритото на Перловската река, ние попадаме в цветната феерия край езерото до голямата сцена. Тук, дори и да не искаме, сме длъжни да припомним трагичните събития от март 2001 г., когато в блатясалата вода бе намерен удавен малкият Петър Терзийски. Последва вълна от недоволство на гражданите, както и грандиозен митинг пред Народното събрание на таксимет­ровите шофьори, които протестираха срещу развихрилата се престъпност, при която загиват и деца. Бащата на Пепи също беше таксиметров шофьор.
До тази година езерото се използваше само от скейтъри, а майки се опитваха там да показват на малчуганите си как се карат велосипедчета с три колела…
Тоталният ремонт и поддръжка в тази част на парка са си казали думата… В очакване на залеза ние снимаме ли, снимаме. Цветни лехи? Моля. Филиг­ранно изработени столове за отмора. Пак там. Сянка под 50-годишните дървета? Заповядайте.
Най-големите фенове на този „рай под небето”, разбира се, са майките с детските колички. Особено се зарадвахме на тази фронтална „атака” на четирите майки с младенците си, която виждате на снимката. В атака, на парад, или както искате – в София се раждат бебета и Столичната община мисли за тях.
Мисли за чистота на природата и тази собственичка на кучето  вълчак, която срещаме под сенките на кленовите дървета. И, о, небеса, виждам нещо невероятно за нашите географски ширини. Тази кучкарка носеше със себе си лопатка и торбичка и вървеше гордо след големия си домашен любимец. Явно и вълчакът, и стопанката му разбираха, че паркът е на всички – и на децата, които лазят по тревата, и на девойката, която събираше тен по монокини, и на пенсионерите под сенките.
Паркът наистина е на всички. Но точно това младите девойки, които търсеха прохлада в работещия фонтан в началото на парка, едва ли разбираха. Или го разбираха посвоему… Е, водата е рай в жегата. Гледката на младите мокри фланелки гали окото и на батковците, а и на далеч попрехвърлилите Христовата възраст. Но именно те си припомнят за трагедията на столичния площад „Славейков” на 3 май 2005 г. , където един млад живот си отиде от този свят само защото е имал неблагоразумието да потопи ръката си във водата на красивия иначе фонтан. Не искаме да бъдем пророци, но бихме искали точно около фонтана да има поне един от служителите на полицията или на общинските охранители. Хем за респект, хем и да няма неприятни или не дай си боже – трагични изненади.
А иначе, „Живей активно”, софиянецо!