Тема

Казусът с неразплатените 1,3 млрд. лв. на пътния сектор остава за следващото правителство

Среща на 17 септември в Министерския съвет ще предопредели бъдещите действия на ББК „Пътища“ и КСБ

Десислава Бакърджиева

Мирослав Еленков

Казусът с неразплатените от държавата 1,3 млрд. лв. на пътния сектор за изпълнени строителни дейности по договори за текущ ремонт и поддръжка остава за следващото правителство. След като в последните няколко седмици служебният кабинет с премиер Стефан Янев не намери решение на проблема, а народните представители заложиха в актуализацията на държавния бюджет за 2021 г. до 100 млн. лв. за разплащане на текущ ремонт и поддръжка на републиканската пътна мрежа, Българска браншова камара „Пътища“ се обърна за съдействие по темата и към държавния глава Румен Радев. На 14 септември 2021 г. Управителният съвет на ББК „Пътища“ внесе в деловодството на президента декларация и Правно становище за състоянието на пътностроителния бранш. Ръководството на ББК „Пътища“ проведе и среща с Румен Радев, в която участва и председателят на УС на Камарата на строителите в България инж. Илиян Терзиев. На нея от ББК „Пътища“ са подчертали, че натрупаните огромни задължения от страна на държавата към фирмите от пътностроителния бранш създават голямо напрежение в сектора. Те са изразили готовност за ползотворен диалог с правителството за намирането на решение в тази насока. По думите им възлагането на дейности по ремонт и поддържане на участъците от републиканската мрежа практически е спряло и при наличието на дебат по отношение на действащите договори и забавените разплащания, ако скоро не се намери решение, зимното почистване на републиканската мрежа би създало притеснения заедно с всички съпътстващи проблеми за безопасността на придвижването на хора и товари.

„Независимо кой управлява, държавата носи отговорност за положения труд от работниците и трябва да се търсят устойчиви решения за разрешаване на проблемите“, е заявил Румен Радев. Президентът е откроил и необходимостта от прозрачно формиране на бюджета на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), така че да бъдат ясни средствата, които ще бъдат отделяни за пътностроителна дейност през годината, както и за поддържането и почистването на пътищата.

„Най-положителното от тази среща е, че по разпореждане на президента на 17 септември всички заинтересовани страни, включително и ББКП, ще участват в среща в Министерския съвет, на която със съдействието на МП, АОП, АДФИ да се търси законовата рамка, така че първо да се договори механизъм за разплащане на старите задължения. Бих искал да благодаря на президента за разбирането и за неколкократно изразеното от него становище, че тези пари безспорно се дължат на фирмите. Тоест няма колебания в диалога между институциите и ББК „Пътища“ по отношение на това тези пари законни ли са или не“, съобщи председателят на УС на ББК „Пътища“ инж. Стефан Чайков след разговора с Румен Радев. Той информира, че подготвените за 17 септември протестни действия засега се отменят. „Първо ще изчакаме, за да видим резултатите от срещата в МС, и тогава ще продължим и публично ще оповестим следващите си действия“, информира инж. Чайков.

„Получихме уверение, че в средносрочната бюджетна прогноза за следващите три години са предвидени много повече пари, отколкото до този момент е имало в бюджета на АПИ. Говорихме, че при обсъждането на бюджета ще се разпишат средства и механизми за разплащане. На 17 септември основният дебат ще е за начина на разплащане, по-точно за правната страна на въпроса. Тоест как да се обезпечи на МРРБ като първостепенен разпоредител и на АПИ като второстепенен възможността да разплаща по тези договори, тъй като тук мненията на администрацията и камарата се различават. Бих предложил да решаваме задачите една по една, както и следваща стъпка да бъде какви средства биха могли да се разплатят в рамките на тази година и какви ще останат за 2022 г.“, посочи още председателят на УС на ББК „Пътища“.

„Различното тълкуване от страна на администрацията и от страна на камарата на договорите за текущо поддържане доведе до тази ситуация. Тоест дали те имат право да надхвърлят прогнозната си стойност, или нямат такова право. И понеже мнението на администрацията е, че те нямат право да бъдат надхвърляни и че трябва да се търси друг механизъм за разплащане, ние се съгласихме да се отиде на този вариант с анексите, одобрени от НС, но всички знаете какво се случи“, добави инж. Стефан Чайков.

Инж. Илиян Терзиев e поставил въпроса за необходимостта от промени в Закона за обществените поръчки и в Закона за устройство на територията. „Ако тези промени не бъдат направени бързо, ще имаме проблеми не само в пътния сектор, но и при усвояването на средствата по Механизма за възстановяване и устойчивост и по Зелената сделка“, е посочил Терзиев. Необходимо е да се намали бюрокрацията, категоричен е бил председателят на УС.

По-рано през деня УС на ББК „Пътища“ проведе работна среща в Министерството на регионалното развитие и благоустройството във връзка с неразплатените средства към пътностроителните фирми. В нея се включиха и Камарата на строителите в България, и Българска браншова асоциация „Пътна безопасност“. От страна на МРРБ са участвали зам.-министрите на регионалното развитие и благоустройството Валентин Граматиков и арх. Иван Шишков, както и представители на Агенция „Пътна инфраструктура“ и „Автомагистрали“ ЕАД.

„Позицията на Министерството на регионалното развитие и благоустройството е, че парите, които дължи държавата за изпълнените и приети дейности от пътностроителни фирми, трябва да бъдат платени.

За съжаление, все още търсим законовия начин това да се случи“, са били думите на Валентин Граматиков. Той е добавил, че в рамките на тази година ще се намери начин, по който да се разплатят осигурените от служебното правителство в Закона за бюджета допълнителни 100 млн. лв. „Те ще отидат при Вас, които вършите истинската работа на пътя“, е уверил зам.-министър Граматиков.

На дискусията е коментирано, че в момента има затруднения с плащанията по всички задължения, свързани с текущи ремонти, тъй като въпреки изчерпания бюджет на АПИ на пътните фирми са възлагани дейности от предишното ръководство на агенцията. Участниците са се обединили около мнението, че с общи усилия проблемът трябва и може да бъде решен.

В края на срещата от ББКП са изразили мнение, че камарата е в добър диалог с АПИ.

Припомнихме хронологията на събитията, предшестващи срещата при президента. На 10 септември, докато 46-ото Народно събрание разглеждаше актуализацията на държавния бюджет за 2021 г., ББК „Пътища“ даде пресконференция. Тя се състоя малко след проведените същия ден четиричасови протестни действия на пътните строители, организирани от камарата, с искания да бъдат изплатени натрупаните задължения от държавата за свършени СМР.

На пресконференцията ръководството на Българска браншова камара „Пътища“ обяви, че

ще продължат с протестните действия, докато не се постигне справедливо решение за строителния бранш.

ББК „Пътища“ настоя поне 60% от средствата да им бъдат разплатени в рамките на тази година, а останалите да се предвидят в бюджета за 2022 г. Инж. Стефан Чайков представи пред присъстващите медии сумите, за които браншът протестира: около 220 млн. лв., които са за фактурирани дейности, над 600 млн. лв. – признати от изпълнителя, но нефактурирани, и около 500 млн. лв. – за започнати обекти. Или общо над 1 300 000 млн. лв. по договорите за текущ ремонт и поддържане на пътищата.

„За браншовата камара единственият работещ вариант е да бъдат осигурени средства в държавния бюджет, а остатъкът от парите, които се дължат, признати от държавата, да се изплатят до края на следващата година. Реално на нас ни се обещават едни пари, които ние ще платим веднага на държавния бюджет“, подчерта инж. Чайков.

По думите му след продължителна кореспонденция с АПИ и поредица от срещи в МРРБ в Комисията по бюджет и финанси в НС се е стигнало до предложение, което гласи следното: Да се даде разрешение на АПИ да подпише с фирмите анекси към сега действащите договори, с които разплащането да се разсрочи за следващите 2 години - до края на 2023 г. За ББК „Пътища“ обаче това не е приемливо.

Зам.-председателят на УС на ББК „Пътища“ инж. Живко Недев коментира, че има

тотално неразплащане от страна на възложителя по всички направления, има и обекти, които се изпълняват с външно финансиране съвместно с републиканския бюджет, но не се прави разплащане.

„Разговорът е с непрекъснатия коментар – „Хемус“ едни пари, „Хемус“ едни аванси. Да не се вторачваме само в това, което се прави на АМ „Хемус“, призова Недев. Ние след около месец ще влезем в ситуация на зимно поддържане, а на пътните строители не е разплатено зимното поддържане за февруари и март“, изтъкна той.

„Трябва да се направи строго разграничение между строителството на „Хемус“ и всички останали договори, които третират текущия ремонт и поддържането на пътната мрежа”, настоя и изп. директор на ББК „Пътища“ инж. Лазар Лазаров. „Пътният бранш не е само от една шепа фирми, които са взели едни аванси. Редица от фирмите, които работят на „Хемус“, си изпълняват съвестно задълженията, 50 - 60% от участъците, на които се строи, са изпълнени. На „Автомагистрали“ ЕАД е платено, но те не се разплащат с контрагентите надолу“, подчерта инж. Лазаров.

Той увери, че протестът им няма никаква политическа окраска, а просто искат да получат полагащите им се средства. „Ако има критики и виновни, нека те си понесат отговорността, но не бива да наказват хората, които работят на пътя“, категоричен бе инж. Лазар Лазаров.

На въпрос на в. „Строител“ колко хора в пътния бранш биха били потърпевши, ако се забави още разплащането на дължимите средства, инж. Чайков отговори, че вероятно ще са над 100 хил. човека.

Това потвърдиха и строителните фирми, скандиращи на столичния булевард „Цар Освободител“, че са изправени пред фалит,

че не могат да изплащат заплати и да се разплащат с доставчиците.

Протестиращите заявиха: „Тук сме, защото от 6 месеца държавата е абсолютно напълно абдикирала от целия бранш. Няма яснота какво въобще ще се случва - ще се строят ли пътища, няма ли да се строят пътища.“

Мирният протест бе подкрепен с позиция от КСБ. „Камарата на строителите в България категорично застава зад справедливите искания на Българска браншова камара „Пътища“. Подкрепяме колегите от пътния бранш, които са важна част от строителния отрасъл на страната. Забавените разплащания и липсата на ясна перспектива поставят на изпитание фирмите членове на КСБ, както и бъдещето на семействата на хиляди работници“, се казва в документа.

На 9 септември пътният бранш отново бе една от най-обсъжданите теми в публичното и политическото пространство. Поводът бе съвместна пресконференция на служебните министри на регионалното развитие и благоустройството арх. Виолета Комитова и на икономиката Кирил Петков, на която те изнесоха данни за - както бе посочено - „незаконно строителство на АМ „Хемус“ и на язовири в страната, установено от проверка на ДНСК“.

„За участъци 4, 5 и 6 на АМ „Хемус“ от „Автомагистрали“ ЕАД не са представени одобрени проекти, нито издадени и влезли в сила разрешения за строеж. Без одобрена проектна документация и без издадено разрешение за строеж на участък 4, от края на п.в. „Плевен“ (пресичане с път II-35) до път III-301, включително п.в. „Летница“, се извършват СМР на над 16 км. Няма и завършена отчуждителна процедура в участъка“, заяви арх. Комитова. Тя добави, че също без одобрени проекти и без издадено разрешение за строеж на участък 5, от края на п.в. „Летница“ (пресичане с път III-301) до път III-303, включително пътен възел, също се извършват строителни дейности на над 8 км. Завършили отчуждителни процедури, одобрени инвестиционни проекти и разрешения за строеж има само за първите три участъка на аутобана, стигащи до Ловешка област. „На практика на много места на магистралата са се изпълнявали някакви строителни дейности от анонимни изпълнители и без установено качество“, коментира министър Комитова.

„От 416 язовира само 10 са завършени с приключени ремонтно- възстановителни дейности и разплатени от ДКК ЕАД“. Това съобщи по време на брифинга Кирил Петков. Той посочи, че е направена проверка на строителните книжа на тези 10 язовира съвместно с МРРБ и ДНСК. „Надявах се да няма язовирна стена без разрешение, но се оказа, че от тези 10 нито една построена стена няма строително разрешение. Кой може да поеме отговорността, ако тези стени се напукат или се появи авария? Тези язовири са изцяло нови съоръжения, на които нямаме строителни книжа. Виждаме само заповеди, написани на ръка“, каза още Петков.

Последва реакция от депутата Николай Нанков, който е бивш зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството. На брифинг в Народното събрание той заяви: „Не е вярно, че строителят е анонимен и качеството ще е гарантирано ниско. Изпълнител е „Автомагистрали” ЕАД, има и избран строителен надзор.“ Той бе категоричен, че цялата отговорност за липсата на напредък по АМ „Хемус” е на ръководството на МРРБ. „Явно от пресконференции не им остава време да създадат организация и да завършат процедурите по отчуждаване, строителни разрешения и т.н. Оставихме им всичко готово - просто трябваше да го придвижат. И пари им оставихме - те дръпнаха близо половин милиард, който незнайно къде потъна“, изтъкна Нанков.

Той добави, че администрацията в МРРБ е на много високо ниво - просто трябва да бъде ръководена добре.


Проблемът с неразплатените дължими средства към пътностроителните фирми вече е на масата на политиците и то на най-високо ниво. Казусът е сложен, а решението му ще бъде знаково за отговорността на държавата за инвестиционната и социалната стабилност. Знаково към един от структуроопределящите за икономиката браншове и към хилядите заети в него редови служители и работници.

На ход са политиците.


Позиция на Камарата на строителите в България

Камарата на строителите в България категорично застава зад справедливите искания на Българска браншова камара „Пътища“. Подкрепяме колегите от пътния бранш, които са важна част от строителния отрасъл на страната. Забавените разплащания и липсата на ясна перспектива поставят на изпитание фирмите членове на КСБ, както и бъдещето на семействата на хиляди работници

Досега държавата винаги е успявала да осигури средства за разплащане на извършените и приети през годината строително-монтажни работи в нормални срокове в рамките на текущата година. Тази практика вече не съществува и това вече има негативен ефект върху сектора, който осигурява 12 на сто от БВП. Всички строителни фирми се превръщат в рискови кредитополучатели за банките, расте междуфирмената задлъжнялост, възникват проблеми с доставчиците на материали.

Има опасност хиляди работници не само от пътния бранш да останат без работа. Ако фирмите бъдат принудени да ги освобождават, те ще се влеят в социалната система и допълнително ще я натоварят. Това също би довело до дългосрочни проблеми не само в отрасъла, но и в цялата икономика.

Крайно време е държавата да влезе в ролята си и да спазва ангажиментите, поети с подписването на договори. Строители от всички сектори имат договорни отношения с държавата, с общините и няма значение кой е министър или кмет. След като е назначен или избран на този пост, той представлява държавата или общината и носи пълна отговорност за действията или бездействията си.

Ние, строителите, изпълняваме поетите договорни отношения. Доказахме нееднократно в годините, че сме готови на диалог и разумни компромиси. Ние искаме ясни правила и най-вече тяхното спазване.

Категорично стоим встрани от политическите битки, на които сме свидетели всеки ден. Особено във времето, в което живеем – на пандемия, страх и несигурност в утрешния ден на стотици хиляди хора за хляба им, за децата им.

Запазваме си правото да предприемем всички законни действия, за да бъде чут гласът ни далеч извън пределите на страната.