На Годишната среща на местните власти НСОРБ начерта приоритетите си за 2022 г.

Росица Георгиева

Ренета Николова

Икономическият форум „Партньорства за развитие и инвестиции“ постави началото на Годишната среща на местните власти, която се проведе на 19 и 20 септември в кк „Албена“. При откриването на форума председателят на УС на НСОРБ и кмет на Велико Търново инж. Даниел Панов коментира, че

икономическото възстановяване, регионалната самостоятелност и устойчивото развитие

са трите ключови теми, върху които ще бъдат фокусирани усилията на общините и на НСОРБ през следващите години. „Без подкрепата на държавата е невъзможно завършването на инфраструктурните проекти на общините. Пандемията доведе до сериозен ръст в цените на строителни материали, а това налага местните власти да дофинансират проектите. Държавата трябва да обърне внимание и да подпомогне общините поне частично“, каза инж. Панов, като добави, че тази и други важни за местните власти теми ще се обсъждат на Годишната среща. „Планът за възстановяване и устойчивост трябва да влезе по-бързо в сила. Забавянето му ­влияе негативно на цялата икономика. Становището на НСОРБ е Националната програма за енергийна ефективност да продължи от етапа, в който бе спряна, а не да се налага 20% самоучастие на гражданите. По предложение на НСОРБ в първия вариант бе предвиден механизъм, в който собствениците на еднофамилни къщи и сгради – паметници на културата частна собственост, също да имат достъп до мерките за енергийна ефективност. Финансова подкрепа за общините за ВиК и енергоспестяващо осветление също са част от първия вариант на Плана“, подчерта инж. Панов. След него думата взе изп. директор на НСОРБ Силвия Георгиева. Акцент в нейното изказване беше поставен върху факта, че колкото по-бързо местните власти се адаптират към промените в средата, толкова по-успешно ще продължат да развиват потенциала на българските общини. Тя припомни, че важна роля за организационното изграждане на НСОРБ преди 25 години е изиграла Американската агенция за международно развитие (USAID). „Тя активно подкрепя общността на местните власти в усилията й темата за децентрализацията да влезе в дневния ред на управлението на държавата“, изтъкна Георгиева и добави, че с нейна подкрепа е разработена Стратегията за децентрализация, приета е конституционната поправка, позволяваща на администрациите да определят размера на местните данъци и такси, както и съвременният закон за местната власт и местното самоуправление. Официален гост на икономическия форум беше зам.-посланикът на САЩ в България Андриа Брулет-Родригез. По думите й, за да функционират по най-добрия начин местните власти, те трябва да работят за бизнес растеж и инвестиции, но и да не забравят борбата с корупцията и утвърждаването върховенството на закона. „Подпомагаме американски компании, които имат желание да инвестират в България, и с това да допринасяме за дългосрочни и устойчиви взаимоотношения“, каза тя. Зам.-посланикът даде примери за инвеститори, разкрили стотици работни места и подпомогнали развитието на местните общности. „Те влагат средства в образование, спорт, в човешкия капитал, работят по програми за корпоративна социална отговорност“, каза още дипломатът. Андриа Брулет-Родригез информира, че през последната година Посолството на САЩ е дарило близо 2 млн. долара под формата на оборудване за лаборатории, за тестове за болници и подкрепа на общности в неблагоприятно положение. Тя призова кметовете да търсят помощ, ако имат нужда. Реалностите на местно ниво в процеса на привличане и задържане на инвеститори и очакванията за подкрепа в националния План за възстановяване и устойчивост очерта кметът на Димитровград Иво Димов, който е и зам.-председател на УС на НСОРБ. След него думата взе Ирена Младенова, зам.-министър на икономиката в служебното правителство на премиера Стефан Янев. Тя представи логиката на последните поправки

в икономическата част на Плана и специално включената Програма за публична подкрепа за развитие на индустриални зони,

паркове и сходни територии. Общият планиран ресурс за тези дейности е 836,5 млн. лв., от които 416,5 млн. лв. са за сметка на Механизма за възстановяване и устойчивост и 420 млн. лв. - частно съфинансиране. Зам.-министърът подчерта, че процесът за привличане на инвеститори трябва да бъде насочен към цялостно реализиране на проектите и създаване на трайни условия за възвръщаемост. Присъстващите кметове и председатели на общински съвети споделиха за големите надежди, които възлагат на Плана за възстановяване и устойчивост, и го определиха като уникална възможност за България. Те припомниха, че държавата трябва да има ясен план за решаване на регионалните неравенства, да определи секторите, които имат потенциал да привличат инвеститорски интерес, съобразно спецификата и даденостите на регионите. Изп. директор на „Тракия икономическа зона“ (ТИЗ) Пламен Панчев представи „новото поколение“ инвестиционни зони, към които неговият екип вече отправя поглед – въглероднонеутрални зони. Той обърна специално внимание на дългогодишните усилия на ТИЗ в подкрепа на професионалното образование, което да отговаря на нуждата на инвеститорите от квалифицирана работна ръка. „Тракия икономическа зона“ вече има опит със специално създадения обучителен център в община Раковски, който привлича множество млади хора от региона. Голяма част от тях се подготвят за производствата, базирани в ТИЗ, а други – да започнат и свой бизнес“, заяви Панчев. Според него,

амбициите на бизнеса са насочени към енергийна независимост

чрез изграждане на собствени източници и все по-висока енергийна ефективност на производствените процеси на принципа „най-зелената енергия е неизползваната“. В амбициозната си цел за производство на зелен водород „Тракия икономическа зона“ вече приобщава Димитровград и Хасково. Наскоро е сключен меморандум с община Русе. Принос за това ново партньорство безусловно имат усилията на общинското ръководство в лицето на кмета Пенчо Милков. В последвалата дискусия се включи Нанси Шилър, изп. директор на Фондация „Америка за България“. Тя представи част от проектите, насочени към подпомагане усилията на местните власти да откроят икономическата си идентичност и да развият потенциала на регионите. „Вярваме, че България има ресурси да се развива като привлекателна дестинация за бизнес, живот, образование и отглеждане на деца“, обърна се тя към кметовете. По думите й Фондацията всяка година влага около 20 млн. долара в перспективни партньорства в 4 области - „Бизнес предприемачество и технологии“, „Културно-исторически и природен туризъм“, „Благоприятна бизнес среда“ и „Добро образование и работни умения“. Част от успешните проекти, получили подкрепата на Фондацията, са центърът за професионално обучение на ТИЗ и разширяването на инициативата с други общини и училища, „Открий Враца“ – партньорство с общината за насърчаване на туризма, „Туризъм по Дунав, академия Перелик“, програмата „Заедно в час“. Кметът на община Пловдив Здравко Димитров представи съвместния проект на община Пловдив с Фондация „Америка за България“ и Министерството на културата – реставрацията и социализацията на най-голямата епископска базилика на Балканите. Продължилата шест години работа, обединила професионалисти, местна власт, донори и много доброволци, е приключила с модерното експониране на обект, който подкрепя не само туристическото, но и икономическото развитие на Пловдив. Димитров обясни, че до септември 2021 г.  градът е бил посетен от повече туристи, отколкото през цялата 2019 г., когато беше Европейска столица на културата. Бяха презентирани и други успешни проекти, реализирани със средства на Фондация „Америка за България“ – най-големият детски научен център в Източна Европа – „Музейко“ в София. Вече са факт и научен център за деца и възрастни в Бургас – „Планет-Ум-Бургас“, и „Библиотечко“ в Русе – детски център в регионалната библиотека. Работи се по проект за детски интерактивни центрове в Добрич и Ловеч. На дискусията стана ясно, че добрите примери за регионално сътрудничество стават все повече. Един от тях е

проектът за инвестиционна дестинация „Сливен – Ямбол”.

„Водеща бе идеята двата най-близки областни града да работят като един. Имахме дълги години на съперничество, идеята сега е да го заменим с дух на споделяне и работа в една посока. Получихме подкрепа от държавата пътят между двата града да стане четирилентов. Направихме общ икономически профил Ямбол – Сливен – Тунджа и това е нашето послание всички ресурси да могат да се ползват от хората, независимо в кой град живеят. Надяваме се държавата да продължи да стои зад този проект“, разказа кметът на Сливен Стефан Радев. За успеха на една малка община, привлякла индустриален бизнес с глобален мащаб, говори кметът на Летница д-р Красимир Джонев. „От населено място само с третокласни пътища и без туризъм се превърнахме в община със сто хиляди посетители годишно благодарение на нашата „перла“ – Крушунските водопади“, сподели той и разказа за опита на своя екип в привличане и задържане на стратегически инвеститор. „Големият бизнес не идва случайно, той проучва, гледа и срещне ли далновидна местна политика, отзивчива администрация и амбициозно ръководство – избира“, така Красимир Джонев формулира парадигмата на успеха. Той разказа, че Летница е предложила подходящ терен на атрактивна цена, ангажирала се е с довеждащата инфраструктура и съдействие за проектната документация, поддържа пътищата в добро състояние, стимулира училищата от региона да разкриват подходящи за производството специалности. Така „Уолтопия“ – световният №1 в производството на изкуствени катерачни стени, избира за локация на своя производствена база Летница. „Те доведоха нови инвеститори и така в общината има икономика, каквато местните хора не са и сънували. През 2017 г. Институтът за пазарна икономика ни класира като община с най-висока средна заплата“, подчерта кметът Красимир Джонев.

Във втория ден на Годишната среща на местните власти се проведе

XXXIV Общо събрание на НСОРБ.

Делегатите в него приеха отчета за работата на Управителния и Контролния съвет на организацията за 2020 г. Те одобриха и отчетите за провежданата политика през годината. Беше предложена и приета програмата за дейността на Сдружението за 2021 – 2022 г. Общото събрание възложи на изпълнителния директор да предприеме необходимите действия и да кандидатства с проекти от името на организацията за привличане на допълнителни финансови ресурси. С решение на висшия орган на НСОРБ беше закрит Фонд „Общинска солидарност”, а натрупаните средства по партидите на местните власти ще бъдат върнати в бюджетите им.

След това се състоя

форум на тема „Финансовата децентрализация – състояние и перспективи“.

Разговорът по темата започна още по време на заседанието на Общото събрание, кметът на Монтана Златко Живков - член на УС на НСОРБ, направи обзор на усилията на Сдружението да осигури по-добри финансови условия за общините. След това кметът на Столичната община Йорданка Фандъкова призова колегите си да подкрепят искането за запазване мястото на приоритетните за столицата проекти в Плана за възстановяване и устойчивост. СО създава съвременни условия за живот на  1,5 млн. граждани, които внасят в хазната 40% от данъчните приходи на държавата. Или общият принос на софиянци към бюджета е над 9 млрд. лв. годишно. „Нормално е тези средства да се връщат при хората под формата на услуги и реализирани проекти“, изтъкна Фандъкова. Тя посочи, че от няколко години Столичната община не е получавала изравнителна субсидия от държавата. „От актуализирания бюджет сега София ще получи под 4% от предвидените средства от изравнителната субсидия“, каза Фандъкова. „По мое настояване и с подкрепата на КНСБ в предложенията за актуализация на държавния бюджет бяха заложени средства за автобусния транспорт, който е сред най-сериозно пострадалите от ковид ограниченията. Общественият транспорт във всички големи градове претърпя сериозни загуби, които трябва да бъдат компенсирани. Затова е много важен начинът, по който ще бъдат разпределени заложените в актуализацията 40 млн. лв. за подкрепа на автобусния транспорт. Нашето настояване е по-голяма част от тях да бъдат насочени към градския транспорт на общините“, бе категорична тя. Фандъкова посочи, че на фона на разговорите за Зелената сделка и постигане на високи цели за намаляване на емисиите е необяснимо защо няма предвидени компенсации за електрическия транспорт (метро, трамваен и тролейбусен), който сега повторно понася щети от покачващите се цени на ел. енергията. Кметът на София напомни, че

правителството все още не е внесло в Европейската комисия Плана за възстановяване и устойчивост,

по който се предвиждат инвестиции в страната от над 12 млрд. лв.

Тя обърна внимание, че служебният вицепремиер по европейските средства е намалил парите за София – от предвидени 5% в предходната версия сега те са под 3% от всички средства за държавата. „Апелирам за солидарност и подкрепа на всички общини, за да има равнопоставеност, а не да се прави политика, като се настройват едни общини срещу други. В момента големите градове са донор на държавния бюджет и този въпрос може да се разреши само с прилагане на принципите на децентрализацията“, завърши Йорданка Фандъкова. В подкрепа на исканията на общините за по-голяма финансова независимост от държавата са и препоръките от третата за страната Мониторингова мисия на Конгреса на местните и регионални власти на Съвета на Европа (СЕ). Ранди Мондорф, основен докладчик на Мониторинговата мисия, представи констатациите от проверката и препоръките към България. Основният отчитан досега напредък в прилагането на Стратегията за децентрализация се състои в прехвърляне на правомощия и отговорности към местните власти, особено в областта на образованието, общественото здравеопазване и социалните услуги. Положителна оценка от СЕ получава активността на НСОРБ по прилагане на всички разпоредби на Хартата за местно самоуправление и Допълнителния протокол, ратифицирани от България. Мондорф отбеляза, че през изминалото десетилетие общинските ресурси в страната значително са се увеличили благодарение на подобряването на общата икономическа ситуация, но местните власти продължават да носят тежкото бреме на задачите, възложени им без достатъчно средства. „Силните администрации са наша обща цел, а прилагането на Хартата е пътят за постигането й”, отбеляза Ранди Мондорф. Кметът на Плевен Георг Спартански очерта дългия път към силни и независими власти. Той припомни, че при самото ратифициране на Хартата България е отказала да подпише текста за финансова автономия. „Защото всяка власт се стреми да концентрира финансовите ресурси в своите ръце”, беше категоричен той. „Две трети от парите на общините идват по линия на делегираните дейности – например за образование. Училищните директори имат повече правомощия от кмета да определят за какви дейности да се харчат тези десетки милиони”, подчерта Георг Спартански. Той припомни и даваните от централното ниво съвети към общините – да повишат данъците. Според участниците в дискусията въпросът за по-голямата финансова самостоятелност на общините следва да намери своето логично дългосрочно решение, а не година след година да се води борба за всяко увеличение на средствата за местните власти.

Централната власт трябва да гледа на местната като партньор,

смятат представителите на общините. Старшият икономист в Института за пазарна икономика Петър Ганев запозна присъстващите с хипотетични разчети, които демонстрират потенциалните ефекти от евентуално преотстъпване на една пета от приходите от подоходното облагане в полза на общините на принципа „парите следват личната карта”. Общият извод е, че всички общини биха спечелили от реформата. Както и гражданите, защото повече от техните пари ще остават в населените им места. „Докато за Вас е важно да имате средства, за да отговаряте на нуждите на обществото, за нас, икономистите, е по-важен стимулът. Аз искам да знам, че всяко повишаване на заплатите и привличане на инвестиции ще донесе повече пари за общината и тя ще свърши повече работа с тях”, заяви Ганев. При прилагане на подобна идея изчисленията на ИПИ показват, че към общините ще се насочат допълнителни 800 - 850 млн. лв. По време на дискусията беше изтъкнато, че обичайният аргумент на централната администрация против прилагането на реформа по отношение на финансирането на местните власти е, че така не се решава въпросът с неравенствата в отделните региони. Участниците коментираха, че целта на реформата не е изравняване, а подкрепа за общините, в които има икономическа активност. Според тях допълнителното изравняване, ако се налага, може да бъде постигнато и с нови мерки. Вариантите са два. Единият - да се отделят до 10% от  евентуалните бъдещи приходи към общините в своеобразен фонд за подкрепа на местните власти, които няма да се възползват в пълна степен от промяната. Другата възможност е изравнителната субсидия да се фокусира в общините, които имат най-голяма нужда. Кметът на Благоевград Илко Стоянов призова за по-радикални действия, защото в момента местната власт е единствената стабилна в страната. „Естественият имунитет срещу корупцията ще се прояви, когато средствата остават в общините и има по-голяма възможност да се следи разходването им от самите граждани – тези, които плащат данъците”, категоричен е той. Коментар направи и Георги Георгиев, кмет на община Тунджа и член на УС на НСОРБ. Той припомни, че най-много от предлаганата подоходна реформа ще спечелят големите и икономически силни общини, а решението за малките трябва да се търси в други инструменти. „Българските местни власти не могат да влияят нито върху базата, нито върху ставката на местните данъци. По отношение на общинските финансови рамки, които са самостоятелни по Конституция, се намираме в ситуация „всичко, което не е забранено, е разрешено”, но в повечето случаи се прилага принципът: „всичко, което не е разрешено, е забранено”, обърна внимание Георгиев. Елена Балтаджиева, кмет на община Каварна, от своя страна акцентира, че предизвикателствата във всяка реформа ще бъдат запазване на високата събираемост и социалната поносимост. Нейното мнение е, че при преотстъпване на част от подоходните данъци на общините освен инвестиции в публична инфраструктура ще се създадат условия за задържане на кадрите и увеличаване на възнагражденията на работещите в публичните сектори. Тя напомни, че не бива да бъдат изоставяни исканията за запазване правото на общините да използват по своя преценка и преходния остатък. Кметът на Троян Донка Михайлова, зам.-председател на УС на НСОРБ, говори за децентрализацията вътре в самите общини. „Струва си да овластяваме кметските съвети, защото те познават по-добре проблемите на селата. В Троян за всяка разпоредителна сделка в населените места задължително се изисква становище на кметските съвети”, сподели Михайлова и подчерта, че община Троян се стреми не да разпределя „пари на парче” на кметствата, а да стимулира активността на управляващите ги. „Те могат да кандидатстват с малки проекти, които да подобрят условията за живот в населеното място и гражданите да решат коя идея да бъде финансирана“, поясни Донка Михайлова. Форумът за бъдещето на финансовата децентрализация провокира активна дискусия и демонстрира подкрепата на местните власти за дългогодишните усилия на ръководството на НСОРБ за отстояване самостоятелността на общините. В рамките на Годишната среща на местните власти НСОРБ организира и специализиран форум на тема

 „Зелени решения и иновации за обновяване на средата“.

Събитието беше част от Конференцията за бъдещето на Европа – цялостния процес по преосмисляне на бъдещето на Европейския съюз като общност на независими държави. Началото на Конференцията бе дадено от ЕК през юни тази година. То е първият опит в рамките на общността ръководството на Съюза, националните и местните власти да потърсят своеобразен вот на доверие от гражданите. Дебатът за бъдещето на ЕС започна с поредица от дискусии в основните сфери на обществения живот, инициирани от граждани, сдружения, творчески и експертни екипи. С форума „Зелени решения и иновации за обновяване на средата“ НСОРБ и всички български общини се включиха в общата европейска дискусия. В събитието взе участие евродепутатът Ева Майдел, която е един от тримата български парламентаристи, избрани за представители в Конференцията за бъдещето. Европейските „зелени” политики и необходимата трансформация разгледаха кметовете на Габрово Таня Христова, на Кърджали Хасан Азис, който е и зам.-председател на УС на НСОРБ, на Белене Милен Дулев, на Враца Калин Каменов, член на УС на НСОРБ,  и председателят на Общинския съвет на Бургас проф. Севдалина Турманова. Във форума взеха участие и представители на граждански сдружения  партньори от европейски градове. Таня Христова представи подхода на Габрово към цялостното екологично обновяване. Тя изтъкна, че общината е сред лидерите по комплексно прилагане на политиките за устойчиво развитие на местно ниво. „За постиженията на местната власт в сферата на енергийната ефективност, благоустрояването на градската среда, придобивките в обществения транспорт, разделното събиране на отпадъците и кампаниите с гражданите Габрово бе отличен с екологичната награда на Европейската комисия „Европейски зелен лист“ за 2021 г.“, заяви Христова. Друга община, която има опит в реализирането на „зелени” политики, е Бургас. Проф. Севдалина Турманова разказа, че през последните години там е инвестиран значителен ресурс за трайно въвеждане на „зелени” политики и умело се използват съвременни технологични решения не само за популяризиране на направеното, но и за ангажиране на гражданите. С европейски средства общината е изградила Център за ремонт и подготовка за повторна употреба на мебели, в който след реновиране те стават отново годни за използване. Проектът бе определен като пример за прилагане на принципите на кръговата икономика в управлението на отпадъците на общинско ниво. Хасан Азис информира, че администрацията в Кърджали вече работи с нов подход по отношение на градското обновяване. Чрез него идеите за това, как ще изглеждат и какви функции ще имат зоните на града, ще дойдат от самите жители. „Този подход е широко подкрепян от ЕК и Европарламента и е същностният елемент в концепцията „Нов европейски Баухаус“, обясни той.

В рамките на срещата на местните

власти бяха връчени и годишните награди на НСОРБ,

Три общини бяха отличени за приноса си в развитието на местното самоуправление – Златица в категорията за малки, призът при средните бе за Поморие, а за големи взе Пловдив. Награди за „Принос за развитието на местното самоуправление“ получиха и кметовете на Правец Румен Гунински, на Тетевен Мадлена Бояджиева и зам.-кметът на Бургас Йорданка Ананиева. Почетни грамоти бяха връчени и на инвеститори и партньори на общините през последната година. Националното сдружение на общините в Република България изрази благодарности към медийните партньори на Годишната среща на местните власти, сред които бе и вестник „Строител“, за професионализма и компетентността на екипите, които работиха активно през двата дни на събитието.

В импровизирано студио вестник „Строител“ направи интервюта с някои от най-активните в дискусиите кметове и с други участници в срещата. Екипът изработи и видео репортаж, който може да се види на сайта на изданието https://vestnikstroitel.bg и на YouTube канала на вестника.

Инж. Хасан Азис, кмет на община Кърджали и зам.-председател на УС на НСОРБ:

Реализираме мащабна програма за обновяване на жизнената среда

Вестник „Строител“ дава поглед върху най-важните неща, които се случват в бранша

Инж. Азис, какви са основните теми, които стоят на дневен ред пред местните власти и които бяха във фокуса на Годишната среща на общините, която се проведе в кк „Албена“?

При откриването на събитието стана ясно, че то е първото събиране след местните избори на всички кметове и председатели на общинските съвети, избрани за мандат 2019 - 2023 г. Форумът се фокусира върху това как общините се справят с пандемията и как намират начини да реализират своите проекти в условията на продължаваща политическа криза. Търсихме отговор и на въпроса как Планът за възстановяване и устойчивост ще даде онзи тласък на местната власт, от който имаме най-голяма нужда. Финансовите въпроси също са важни и затова коментирахме и приетия закон за актуализацията на държавния бюджет за 2021 г. Разгледахме и проектите, които се подготвят от общините и за които се търси европейско финансиране. Много важна роля за нас има темата за децентрализацията – не само отношенията между местните власти и икономики, които играят важна роля в регионалното развитие, но и финансовата й страна. Не на последно място се засегна въпросът за измененията в Закона за регионалното развитие – как и по какъв начин регионалните съвети определят и приоритизират своите функции и какъв е ефектът от дейността им за нашата работа.

Планът за възстановяване и устойчивост на България беше многократно променян, доработван и все още не е представен за одобрение от ЕК. Какво е Вашето мнение – отговаря ли той на очак­ванията на общините?

Общото очакване – не само от гледната точка на местната власт – е, че Планът е ключов стратегически документ. Ако той не бъде приет и внесен за одобрение в Европейската комисия, е възможно всяко ново правителство да му намира слаби места, които ще възпират този процес. В рамките на подготовката му всеки можеше да даде своите предложения и те да намерят място в Плана. Сега в името на националния интерес имаме нужда от този документ. Нямаме време, ако изчакаме още известен период, то проектите няма да се случат в момента, в който хората имат нужда от тях. Всяко забавяне, независимо от политическата конюнктура, е, меко казано, безотговорно отношение към развитието на страната – и в регионален, и в национален план. Документът е в много пряка връзка с очакванията на хората за растежа на икономиката, за реализирането на успешна социална политика, за подобряването на жизнената среда, за постигането на целите на Зеления пакт. Затова и нашият призив винаги е бил – и на НСОРБ в лицето на неговия УС, и на всички общини – документът трябва да бъде предоставен в ЕК, за да може ние да започнем да работим. Показателно е, че от всички членове на Съюза само две държави не са внесли своите планове за възстановяване и устойчивост, това говори само за себе си и е един вид оценка за управлението на страната.

Като издание на Камарата на строителите в България (КСБ) в. „Строител“ отблизо следи напредъка на оперативните програми, а също така и новите инициативи на ЕС. Една от тях е „Нов европейски Баухаус“. Кърджали ще бъде пионер при реализирането й. Бихте ли ни разказали повече?

През последните години ние работим по темата. Имах възможност да обявя, че община Кърджали вече започна да реализира мащабна програма за обновяване на жизнената среда, и то в пряка връзка и в диалог с местните общности, която е изцяло в духа „Нов европейски Баухаус“. Това беше и темата на моето изказване по време на Годишната среща на местните власти. Ще се опитаме през 2021 - 2022 г. да представим модел за решаване на проблемите на хората, който да се покрива с очакванията на жителите на общината. В рамките на тази програма Кърджали е разделен на 40 малки зони. За всяка от тях има разработен първи етап от поредица проекти за обновяване на инфраструктурата, озеленяването, осветлението, зоните за отдих, кътовете за деца. Искам да подчертая, че за нас комуникацията с гражданите на Кърджали е изключително важна. Затова всеки етап от разработването на тези проекти се обсъжда с хората. Те ще бъдат представени пред местните общности съвместно с проектантския екип и заедно с гражданите ще можем да направим и корекции в плановете. Кърджали има една особеност – общината е съставена от 117 населени места – малки села, които също очакват подкрепа от местната власт. Ние не сме ги забравили. Също така вече съм провел разговори с представители на Университета по архитектура, строителство и геодезия и съм предложил студентите да вземат отношение при разработването на идеите за обновяване на различни части от града. Надяваме се те да предложат нови неща, пречупени през тяхната призма. Очакваме да се получи нещо много интересно. За проектите ще бъдат направени 3D визуализации, за да могат хората да си представят какъв ще бъде крайният резултат.

А с какво финансиране ще се изпълнява тази програма за обновяване на Кърджали?

Източниците на средства ще бъдат от няколко направления. На първо място разчитаме на европейски средства. От друга страна, ако е необходимо, ще комбинираме кредитни инструменти. Проектът ни е много важен и залагаме на нов метод за остойностяване. За всеки един от тези 40 миниплана за ремонт сме определили 15 индикатора, по които те да бъдат разработени – еднакви за всички райони на града. Целта е след съгласуване на 40-те проекта с гражданите на Кърджали да можем да приоритизираме един или друг индикатор спрямо изискванията на хората. През 2019 г. в. „Строител“ съвместно с ОП на КСБ - Кърджали, проведе открита изнесена приемна, на която срещна строителния бранш с местната власт. Как гледате на възможността за организирането на подобна среща за представяне на инвестиционните намерения на общината за следващата година? С най-голямо удоволствие. Искам да потвърдя, че ръководството на администрацията има традиция всяка година да представя визията си за инвестиции и пред КСБ, и пред други браншови и неправителствени организации. Искаме общината да има свой собствен икономически профил, който да е точно дефиниран и да е насочен към високите технологии. Всяка година с все по-голямо основание може да говорим, че Кърджали е център на автомобилостроенето. При нас работят 7 – 8 фирми в областта на high tech в автомобилостроенето. Произвеждат се части за леки коли за всички марки в Европа, включително и за „Тесла”.

Кои са най-големите обекти, които се реализират в общината?

Сред тях е проект, към който подходихме емоционално в последните години и вече предстои неговото откриване. Става въпрос за художествен мост, който свързва двете нива на парка в града. Той се реализира с европейско и местно финансиране. Надявам се съоръжението да се превърне в емблема на Кърджали. Стартира изграждането и на довеждащия водопровод на града с финансиране от държавата. Друг голям проект, който предстои, е свързан с Перперикон и за него ще се използват финансови инструменти от Фонд на фондовете. Още една инициатива, реализирана между България и Гърция и свързана с Перперикон, е обособяването на посетителски център.Опитваме се също така да съживим индустриалната зона на града чрез привличането на нови инвеститори.

Четете ли в. „Строител“,  полезно ли Ви е изданието във Вашата дейност?

Аз по образование съм строителен инженер. Обичам си професията и в. „Строител“ ми помага в моята работа. Още от предишното ми поприще на зам. областен управител, който отговаря за регионалното развитие, съм абониран за изданието на КСБ. Благодаря за Вашата професионална работа. Чрез в. „Строител“ човек има поглед върху най-важните неща, които се случват в бранша.

Златко Живков, кмет на община Монтана и член на УС на НСОРБ:

За нашия регион най-важна е транспортната свързаност

Изграждането на АМ „Хемус“ и скоростния път Видин – Ботевград е ключово

Г-н Живков, участвахте в Годишната среща на местните власти. Кои според Вас са най-важните теми за българските общини?

Събитието на НСОРБ тази година бе много интересно. То се случва по средата на мандат 2019 - 2023 г., в момент, който се различава коренно от познатите до сега. Това е първата година, в която в продължение на близо 9 месеца България няма редовно правителство. Мога да кажа, че аз като човек със сериозен опит и работил с 10 парламента и 11 правителства не знам да е имало подобна ситуация в страната. В 45-ото и 46-ото Народно събрание, колкото и кратко да съществуваха те, се случиха важни неща за общините и се проведоха поредица от преговори. На тях ние поставихме и въпроса за подготовката на бюджетите на местните власти за 2022 г. Възможно е определянето на новите финансови рамки на общините да протече в нетрадиционна обстановка. Ако няма редовен кабинет, тогава отиваме на възможността през януари 2022 г. да разполагаме с 1/12 част от размера на бюджета за предходната година, като това ще важи за всички в страната. В следващите три месеца трябва да се подготвим, защото предстои провеждане на два вида избори – за президент и Народно събрание. Трябва и да се завърши преброяването на населението. Тази инициатива е изключително важна. Необходимо е и да се приеме Планът за възстановяване и устойчивост на България. Само ние и Нидерландия останахме без внесен в Европейската комисия стратегически документ. Планът трябва да бъде одобрен, защото хората очакват нещата да се случват сега и веднага, без да се интересуват от каквито и да е кризи. Нека да припомня, че заради пандемията Общото събрание на Националното сдружение на общините в Република България беше отлагано четири пъти. На Годишната среща приехме отчета за дейността на организацията през 2020 г., която беше изключително сложна година. Разгледахме и плановете за периода 2021 - 2023 г. Форумът и съпътстващите събития преминаха при подчертано висок интерес. За първи път Общото събрание се проведе без участието на министри и депутати, но това не ни попречи да свършим по-най добрия начин нашата работа.

Кои са големите проекти с европейско финансиране, които се изпълняват в Монтана през програмен период 2014 – 2020 г.?

Нека да припомня, че общината е сред петте в България с най-голям обем на привлечените средства на глава от населението – 3636 лв. Това са данни на Института за пазарна икономика. Имаме 19 проекта в етап на изпълнение и ще работим до успешното завършване на всеки един от тях. Но според мен ключово за Северозападна България е изграждането на АМ „Хемус“ и скоростния път Видин – Ботевград. Защото за нашия регион  най-важна е транспортната свързаност. Надявам се, че няма да спре работата по изключително важни трасета, каквито са София – Кулата и Видин – Монтана – Враца до София. С реализирането на отсечката между Мездра и Ботевград в дефилето, която е най-сложна за изпълнение, Монтана ще се превърне в петия общински център, който е ситуиран най-близо до столицата. От друга страна имаме и екологични проекти, които реализираме. Например работим за подмяна на отоплението на твърдо гориво с газови инсталации, пелети или климатици.

Какви са резултатите на Монтана по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради (­НПЕЕМЖС). Как се промени Вашата община?

НПЕЕМЖС беше много полезна, хубаво е, че я имаше, и се надявам скоро да продължи. Критикуваха я тези, които нямаха достъп до средствата по програмата като в приказката за лисицата, която не могла да стигне гроздето и казала - кисело е. В Монтана сме изпълнили 12 сгради по Националната програма и имаме още 45 обекта с подготвени документи, които са в процес на изчакване. Няма нищо лошо в това изпълнителите да бъдат проверявани, контролирани и ако се налага, санкционирани при установено нарушение. Но не може заради една фирма да заклеймиш целия бранш. Трябва да е ясно, че хората, които се включиха в НПЕЕМЖС, получиха бонус – цените на техните имоти са повишени, зданията, в които живеят, са в добро състояние, разходите за енергия са по-ниски. Условията за тези, които са подготвили документи и са в процес на изчакване, трябва да са същите, в противен случай ще са в неравноправно положение. Не може в следващата програма да се изисква съфинансиране от собствениците. По Плана за възстановяване и устойчивост на България са заложени солидни средства за енергийно обновяване, но финалните решения трябва да се вземат от отговорните институции и те да са в интерес на българските граждани. А това означава новата програма почти да дублира условията на старата.

Следите ли вестник „Строител“, полезен ли Ви е?

Да, получавам изданието и го чета редовно. Техническата ми сътрудничка и зам.-кметовете също. В. „Строител“ представя интересна и полезна информация. Следите темата за неразплатените средства за извършени СМР на пътностроителните фирми. През актуализацията на бюджета бяха осигурени много малко средства за решаване на проблема, а на редица места в страната строителството е спряло. Това не бива да се случва. Строителството трябва да продължи, за да не изпадаме в крайности. Хората, които са изпълнили СМР, е резонно да получат възнагражденията си. Не виждам защо отваряш за движение АМ „Тракия“ между Чирпан и Стара Загора, а след това не разплащаш 37 млн. лв. на строителите, изградили участъка. Не може да се изхожда от позицията, че светът започва с нас и преди това нищо не се е случвало. Хората, които са работили, си очакват парите. На страниците в. „Строител“ безспорно присъстват различни гледни точки – представяте мнението на всички страни и на институциите. Изданието на КСБ е полезно на българските общини.

Калин Каменов, кмет на община Враца и член на УС на НСОРБ:

Обсъдихме предизвикателствата, свързани с програмен период 2021 – 2027 г.

Получаваме креативни предложения от ОП на КСБ – Враца, които след това реализираме съвместно

Г-н Каменов, проведе се Годишната среща на местните власти. Кои според Вас са темите, които са във фокуса на вниманието на кметовете?

На събитието бяха обсъдени предизвикателствата пред нас, свързани с програмен период 2021 - 2027 г. Притеснени сме от факта, че той все още не е стартирал. Важно е как общините ще си партнираме при изпълнението на новите оперативни програми, на проектите по Плана за възстановяване и устойчивост, ако разбира се, такъв въобще има. Като се има предвид странната и объркана политическа ситуация у нас, си мисля, че скоро такъв документ няма да има. Това определено ще бъде проблем за България. Дано да бъда лош пророк и да бъде опроверган. Но както аз, така и много мои колеги имаме основание да се притесняваме.

Доколко липсата на този стратегически документ ще се отрази на работата на местните власти?

Аз се опасявам, че ако Планът не бъде внесен за одобрение, има опасност мандат 2019 - 2023 на местните власти да бъде празен. Трябва да е ясно, че ако този документ бъде представен до края на настоящата година и бъде одобрен в началото на 2022 г., то провеждане на процедури и сключване на договори за изпълнение на проектите ще има едва през следващата година, ако не бъдат обжалвани. От друга страна има и период на проектиране и самото строителство отнема още време. Вероятността в края на мандата на местната власт да има нещо видимо за гражданите вече става все по-имагинерна. Такива са нашите опасения. Начинът, по който в момента комуникират политическите сили, не води до нищо позитивно. На срещата в кк „Албена“ присъстваха представители на различни политически партии и коалиции. Заедно показахме как може да се постига политически диалог, да се сдружаваме и да работим в интерес на нашите съграждани. Това е начинът на работа, който народните представители трябва да разберат и да приемат - да правиш компромиси в името на обществения интерес, а не да проявяваш упорство в полза на своята политическа организация.

НСОРБ представи анализ за финансовото състояние на общините. Какво е то във Враца и може ли да направите сравнение с годините преди COVID-19?

Във времето, преди да настъпи пандемията, икономическият ръст на община Враца беше повече от осезаем. Тогава навлязоха много инвеститори, имаше висок интерес от доста международни компании, с които бяхме във фаза на финални преговори за реализиране на техните намерения. Впоследствие с настъпването на ковидкризата, а след това и на икономическата и на политическата нестабилност, инвестиционният интерес към Враца и към региона драстично намаля. Невъзможността да планираш бизнеса си за години напред логично доведе до спад и отлив на инвестиции. Големите компании, които избираха Враца, създаваха и много работни места. Тези фирми внасяха и доста данъци в местния бюджет. Спадът на инвестициониия интерес се отрази негативно на финансовото състояние на общината. Ситуацията и в други общини не е много по-различна. Липсва свеж ресурс. Липсва подкрепа на държавата и това е причина да спрем немалка част от планираните ремонти в общините.

Доколко успяхте да изпълните капиталовата си програма през тази година? Започнахте ли работа по новата финансова рамка на община Враца, по инвестиционната програма за 2022 г.?

Немалка част от обектите, които бяхме планирали, вече са завършени. Има такива, чието изпълнение не е стартирало заради забавени тръжни процедури вследствие на обжалвания. За съжаление през 2022 г. инвестиционната програма няма да е много по-различна. Не може да си позволим генерални ремонти и подобрения. Излизането от кризата е ключово за икономическото съживяване на общината. Има много голяма вероятност да се наложи съкращение на част от персонала в администрацията, което се отнася не само за Враца, но и за останалите общини. Това ще е начин да се съхрани финансов ресурс, който впоследствие да се използва за подобрения в общината. Мисля, че до края на годината около 10% от администрацията ще бъдат съкратени, защото се налага оптимизиране на разходите за трудови възнаграждения.

Как работите с Областното представителство на Камарата на строителите във Враца?

Имаме добра чуваемост, получаваме креативни предложения от ОП на КСБ – Враца, които след това реализираме съвместно. Този диалог е много важен и помага за взимането на правилните решения за реализирането на ключови проекти и развитието на различните зони на общината. Взаимодействието ни е важно, защото членовете на Камарата са изпълнители на най-значимите ни обекти. От подкрепата на КСБ зависи успеха на бъдещите проекти.

Четете ли в. „Строител“ и полезно ли е изданието за Вас?

Разбира се. Във вестника се представят доста интересни и иновативни проекти. Това дава възможност на органите на местната власт да заимстват идеи. Има поговорка: когато двама души разменят помежду си два лева, те продължават да имат два лева. Когато те разменят по една идея, те имат по една повече. Така и в. „Строител“ ни помага да намираме добри идеи, които да реализираме в нашите общини.

Пенчо Милков, кмет на община Русе:

За първи път говорихме за трансформация на икономическата реалност

В Плана за възстановяване и устойчивост трябва да се фокусираме върху иновативните решения

Г-н Милков, кои са важните въпроси, които излизат на преден план след срещата в кк „Албена”?

Основната тема по време на икономическия форум, проведен в първия ден, беше за възможностите, които дава Планът за възстановяване и устойчивост. За първи път говорихме за трансформация на икономическата реалност. Досега обсъждахме само растеж и стабилност, защото след всяка криза, през която преминавахме, имахме нужда от тях. Това беше логиката на икономическия цикъл. Но вече на дневен ред е трансформацията. България трябва да се възползва от възможностите, които се предоставят от Европейския съюз в това направление, защото сме доста изостанали в модернизацията на производството. Допуснахме много от предприятията в страната да бъдат заменени от къщи за гости или от заведения. Трябва да настъпи промяна и е време това да се случи. В Плана за възстановяване и устойчивост е важно да се фокусираме върху иновативните решения и модернизацията, които да бъдат като искра в следващите няколко години и България да постигне реален растеж. Нека да е ясно, че в момента, в който Европа загуби своето технологично лидерство, ще се раздели и с водещата си роля в света. Общините имат своето място в процеса на модернизация, те трябва да подпомогнат държавата, да предлагат идеи, които ще постигнат общоевропейските цели. Най-лесно е да работиш с мисъл как да спечелиш следващите избори и това е нормално. Но трябва да има нов тип мислене: какво да направя, че Русе, България и Европа да бъдат силни на световната сцена? Например в Русе децата от четвърти клас имат възможност да учат предмет, свързан с роботизация и дигитализация. Ясно е, че не всички ще останат в Русе, но те ще дадат сила и на страната. Често казвам на своите съграждани - ние сме силни толкова, колкото сме силни заедно. Това трябва да си кажат всички българи - България е толкова силна, колкото сме силни всички заедно.

Планът за възстановяване и устойчивост беше преработван и допълван. Достатъчно ли са залегнали в него интересите на общините и идеите за регионално развитие?

Документът още преди поправките на служебното правителство даваше достатъчно възможности на общините, но не и в частта за развитието на индустриалните паркове.Възложих на дирекция „Международни политики, стопански дейности и анализи“ в община Русе да изготви анализ на документа. Те направиха презентация пред специализираната администрация за насоките в Плана, според които може да се генерират идеи. След това поставих задачи да се подготвят предложения, които да можем да представим пред държавата, когато дойде моментът, и те да получат своето финансиране.

Как забавянето на Плана се отразява на дейността на местните власти? Не беше ли редно вече част от средствата да бъдат получени и да започне изпълнението на проектите?

Не мисля, че има забавяне. В странна политическа обстановка сме с поредица от служебни правителства. Нямаше да е добре първото служебно правителство да представи документа в Брюксел. Според мен това беше правилна стъпка. Редно е планът да се внесе в ЕК от редовно правителство.

В. „Строител“ провежда открити приемни в страната, по време на които среща местния строителен бранш с представителите на администрацията. Общините представят своите инвестиционни и капиталови програми, строителите поставят своите въпроси. Как гледате на възможността подобна инициатива да се проведе и в Русе?

Добре дошли сте в Русе да проведете събитието. Когато станах кмет на общината, събрах ръководството на администрацията с председателя на Областното представителство на Камарата на строителите и представителите на бранша. Тогава им казах, че обществените поръчки няма да се правят за конкретни фирми, както и че процедурите ще се реализират електронно. Ние сме сред първите общини, в които от януари 2020 г. всички търгове започнаха да се правят по този начин.

Четете ли в. „Строител“? Какво е значението на медията за местната администрация в Русе и за Вас?

Чета изданието на КСБ много отдавна – още от годините, когато практикувах като адвокат. По време на своето развитие пишех дисертация и издадох монография на тема „Договорните отношения в строителството“. Освен научната литература, която използвах, аз открих във в. „Строител“ приложна информация, която дори българската наука не беше описала в своите трудове. Намерих много интересни материали, запознах се с фирми, с личности, с проблеми, до които нямаше как да достигна, ако го нямаше изданието на КСБ. Без да знаете, Вие сте ме формирали. За мен строителната дейност е тази, която осигурява средата за живот на хората, условията за работа и развлечения. Какво още да кажа - Вие се превърнахте в институция в информацията за строителния бранш.

10-ата открита приемна на вестник „Строител” ще се проведе в ОП на КСБ – Русе

На 28 септември в Русе в. „Строител“ ще проведе 10-а открита приемна. Домакин на събитието ще бъде председателят на Областното представителство на Камарата на строителите в града инж. Красимир Атанасов. В срещата ще участват кметът на Русе Пенчо Милков и членове на неговия екип. Очаква се да  бъде представена инвестиционната програма на общината. Ще бъдат обсъдени актуални въпроси, свързани с развитието на строителния бранш в областта, резултатите от НПЕЕМЖС и продължаването й, както и  възможностите за разширяването на сътрудничеството между КСБ в лицето на местното представителство и местната власт. Специални гости на приемната ще бъдат председателят на УС на КСБ инж. Илиян Терзиев и инж. Благой Козарев, председател на Контролния съвет на КСБ и член на Съвета на директорите на в. „Строител“.

Дора Янкова, бивш председател на УС на НСОРБ:

Нека кметовете да не забравят, че от тях зависи модернизирането на България

Строителството е градеж и развитие. Така мога да определя и в. „Строител“

Г-жо Янкова, какъв е дневният ред на местните власти с оглед на усложнената здравна и политическа обстановка в страната?

Най-напред бих искала да честитя на колегите си 25-ата годишнина на Националното сдружение на общините в Република България. Щастлива съм, че споделих с тях празничната и делова обстановка, която беше създадена по време на Годишната среща на местните власти. На нея обсъдихме много проблеми. Първото предизвикателство, на което се спряхме, е, че кметовете осъзнават, че те са на предната линия и са най-близо до хората. Ангажирани са с логистика, подкрепа и управление. Второто нещо, което много ги вълнува, е, че страната е в политическа криза – имаше два парламента с кратък мандат и вече второ служебно правителство. А на градоначалниците им трябва стабилен партньор в лицето на държавата, за да може да развиват България. На форумите забелязах млади модерни и сериозни кметове, които са ангажирани с местните общности и са постигнали сериозни успехи в общините, които управляват. Те търсят това, което им се полага, например средствата от националния План за възстановяване и устойчивост. Не е оправдано, че страната ни ще бъде последна при сключването на договорите и усвояването на този финансов ресурс. Вече сме в програмен период 2021 - 2027 и усещането е, че средствата ще се изсипят в общините през следващата година, но в момента ръководителите на местните администрации се борят за допълнителни пари от бюджета.  На срещата бях силно впечатлена от икономическата активност на кметовете, от усилието им да намерят партньори. От политиките, които се водят в общините. Например в Русе се изучава предмет, свързан с роботизация и дигитализация. Въпреки усилията на местните власти проблем остава изпълнението на публичните инфраструктурни проекти. За мен като гражданин, бивш кмет и бивш депутат болка си остава състоянието на общинската инфраструктура - пътища, ВиК и сграден фонд. Средствата за модернизация трябва да идват от бюджета на държавата, от местните данъци, както и да се търсят гъвкави финансови инструменти.

Вие сте сред създателите на НСОРБ, един от първите председатели на организацията. Как през годините се промениха приоритетите на общините?

Бях съпричастна за създаването на Сдружението още като кмет на по-малко населено място. През годините съм била в Управителния съвет на НСОРБ и 4 години бях председател на организацията. Ръководих делегацията ни в Комитета на регионите в Брюксел, както и делегацията на местните и регионални власти в Страсбург. Искам категорично да заявя, че българските местни власти стоят изключително стабилно и отговорно в европейското семейство. Моята гордост е, че съм принадлежала към тази общност. Това чувство остава за цял живот. Хубаво е, че се надгражда направеното, че градоначалниците са адекватни на изискванията на времето. Искам да пожелая на всички кметове, общински съветници и председатели на общинските съвети да бъдат здрави, да чувстват предизвикателствата на времето, да бъдат по-близо до хората. Нека не забравят, че от тях зависи модернизирането и развитието на България.

Споменахте Плана за възстановяване и развитие, който все още не е внесен за одобрение. Доколко липсата на такъв стратегически документ ще се отрази на държавата и в частност на общините?

Служебният кабинет заяви, че Планът трябва да бъде внесен в ЕК от редовно правителство. За мен е необяснимо защо 45-ото и 46-ото Народно събрание не се фокусираха върху Плана за възстановяване и устойчивост. Можеше да отделят една седмица, да се запознаят с предлаганите политики. Томислав Дончев остави вариант на документа, служебното правителство го преработи. Парламентът трябваше да гласува Плана и той вече да е в Брюксел, за да може да започне да постъпва финансов ресурс, който е необходим на страната ни.

Г-жо Янкова, четете ли в. „Строител“, полезно ли е изданието за Вас?

Моята първа специалност е „строителен техник“. Това е професията, която ме кара, като минавам край строителен обект, да ми се вдига адреналинът. Строителството е градеж и развитие. Така мога да определя и в. „Строител“, който за мен е изключително солидно издание, което следя още времето, когато бях кмет, после като депутат и сега. Вестникът представя добрите примери в строителството, показва хората, които градят, и тенденциите, които са свързани с развитието на България. Пожелавам успех на медията и на екипа. Все така да напипвате пулса и проблемите, свързани с модернизирането на страната, и и все така да показвате строителите на България.