Емил Христов

Ренета Николова

„Значителното увеличение на цените на строителните суровини и продукти оказва неблагоприятно влияние върху строителните компании в целия Европейски съюз. Това явление застрашава приноса на строителния сектор върху икономическото възстановяване и заплашва потенциалното въздействие на европейските програми за възстановяването от пандемията“. Констатацията е на Европейската федерация на строителната индустрия (FIEC), изпратена в специално писмо до Европейската комисия. Ситуацията е тревожна, алармират от Федерацията и настояват за пред­при­е­ма­не на стъпки от страната на Комисията на европейско ниво.

През последните девет месеца цената на някои суровини се е повишила с близо 100%, коментираха за в. „Строител“ от Националната асоциация на строителните предприемачи, както и търговци и строители. Това поставя в изключително сложна ситуация все повече строителни компании и инвеститори. Темата бе засегната и на Годишната среща на НСОРБ, която се проведе неотдавна в кк „Албена“. „Без подкрепата на държавата е невъзможно завършването на инфраструктурните проекти на общините. Пандемията доведе до сериозен ръст в цените на строителни материали, а това налага местните власти да дофинансират проектите. Държавата трябва да обърне внимание и да подпомогне общините поне частично“, каза инж. Панов. Вече е факт и първата индексация на стойности на обявени проекти във връзка с повишаването на цените – максималният общ бюджет за проектите по „Красива България“ е увеличен заради нарасналите цени в строителството. За това съобщи в интервю за в. „Строител“ ръководителят на проекта Любка Анастасова.

Повишението на стойностите е в резултат и на нарушенията във веригата на доставки заради ограниченията, налагани в пандемията. Това допълнително утежнява положението за един от малкото работещи сектори, до който не достигат навреме необходимите количества материали и съответно процесът не само се забавя, но и се оскъпява.

Едва ли е имало компания в Европа, която да е била подготвена за повишаването на цените на строителните материали в такъв мащаб,

като бизнесът в България не прави изключение. Екип на в. „Строител“ потърси представители на бранша - предприемачи, инвеститори, строители и търговци на строителни материали, за да ги попита къде е най-фрапиращо увеличението и как това се отразява на бизнеса им. Ръководителите на различни компании, работещи в строително-инвестиционния сектор, са категорични, че през последните близо 12 месеца стойностите на някои суровини са завишени с близо 100% в сравнение с предходни години, като при цените на стоманата и дървения материал се забелязва най-голям скок. Причината е, че за тях има глобален пазар с огромен брой купувачи, но производството им е ограничено в определени държави, а и е по-енергоемко. Бетонът, циментът и тухлите се произвеждат в много повече страни, конкуренцията е голяма и при тези суровини колебанията в цените са по-малки засега, споделят нашите събеседници.

Проблемът с повишените цени е много сериозен, тъй като

по данни на Европейската комисия строителният сектор генерира почти 10% от брутния вътрешен продукт на Европейския съюз,

а значителен дял от възстановителния фонд на Брюксел за след ковидкризата е насочен към големите инфраструктурни проекти.

Обезпокоено за бъдещето на строителните компании, работещи на Стария континент, ръководството на Европейската федерация на строителната индустрия и представители на отдел „Строителство“ на дирекция „Растеж“ в Европейската комисия неотдавна проведоха онлайн среща, на която бе обсъден въпросът относно повишаването на цените на строителните материали, за който FIEC алармира ЕК в официално писмо. В срещата участва инж. Любомир Качамаков, вицепрезидент на FIEC и председател на Областното представителство на КСБ в София, който сподели за в. „Строител“, че се е оказало, че всички държави в Европа имат сходни трудности заради увеличаването на цените.

Според FIEC това застрашава най-важния сектор за икономическото възстановяване ЕС.

Европейската федерация публикува и данни, от които става ясно, че за периода ноември 2020 г. – март 2021 г. е регистрирано повишаване на стойностите за всички стоманени продукти. Например при армировъчната стомана покачването е със 110% в Италия, повече от 70% във Франция и Германия и около 64% в Испания. При битума процентите се покачват с 15, а при цимента е отчетено нарастване с 10%.

От Федерацията обръщат внимание, че освен с повишаването на цените,

компаниите изпитват затруднения и поради забавянето на доставките на продукти.

Това съответно води до ограничено предлагане и постоянно високо търсене. Според FIEC доставчиците често подхождат с неохота при конкретен срок за доставка, тъй като не могат да го изпълнят. В създадената ситуация негативно влияят и влошените търговски отношения между Китай и САЩ, довели до проблем с преноса на стоки по вода. Този фактор води до забавяне на преразпределението на неизползваната стомана, неправилното функциониране на международната верига на доставки и търговската политика за трети страни. Освен това понастоящем Китай свива производството на някои материали, по-конкретно на стоманата.

В писмото си до ЕК от FIEC подчертават, че увеличението на цените на строителите материали се отразява на

участието на компаниите в обществени поръчки, което също е затруднено.

Причината е, че в договорите за възлагане на тръжни процедури липсват клаузи за преразглеждане на цените, или пък се прилагат такива твърде късно в процеса на изпълнение, а про­дъл­жи­тел­ност­та може да бъде години. Това означава, че междувременно строителните оператори поемат тежестта на повишаването на цената и този риск не се компенсира адекватно.

От Федерацията посочват, че има основателни притеснения за задаваща се инфлация, която непреднамерено може да възпрепятства проекти, предвидени в националните планове за възстановяване и устойчивост на страните членки на ЕС.

„Ние считаме, че има национални решения на някои от проблемите, свързани с цените на материалите, и въпреки това вярваме, че Европейската комисия има решаваща роля, по-конкретно по отношение на проектите, финансирани от ЕС. Призоваваме държавите членки да прилагат разумни механизми за преразглеждане на цените за текущите договори и да внимават за поведения, които са в разрез с правилата на конкуренцията и бизнес практиките. Освен това, тъй като този международен проблем не може да бъде адекватно адресиран на национално ниво, призоваваме Комисията да упражни същата бдителност и да гарантира спазването на търговските и промишлените политики на Съюза“, посочват още от FIEC.

Експертите настояват от ЕК да направят анализ на причините за подобни нараствания в цените, препоръка по отношение на корекциите на сроковете на приключване на проектите и да изготвят ясна политическа декларация или документ с насоки, адресиран до страните от ЕС, засягаща всички възникващи проблеми относно промяната на стойностите на материалите в сектора.

Каква е ситуацията в България?

Рекордните ръстове подействаха шоково на строителния отрасъл в страната. В момента редица компании и инвеститори споделят, че не виждат ясен изход от ситуацията. Най-сериозен е проблемът при компаниите, които строят по договори с публични средства и по европейски проекти, където стойностите са фиксирани и не са предвидени никакви опции за корекция на цените. Сериозно затруднени са и компаниите, които реализират проекти с частни инвестиции, тъй като, ако не се стигне до споразумение с инвеститора за индексация на цените, фирмите са изправени пред два негативни за тях избора – да продължат изпълнението на обекта и да понесат загуби или да прекратят договора и да платят неустойки. Вече има и първи случаи на фирми, които предпочитат да се откажат от обекта и да платят съответните суми, което по техните думи излиза по-изгодно, отколкото да изпълнят строителството.

Постоянно растящите цени стават все по-сериозен проблем и определено будят притеснение в сектора. Строители, икономисти, анализатори, търговци не са сигурни докога ще продължи покачването на стойностите, но всички се обединяват около мнението, че проблемът трябва да бъде решен както на национално, така и на европейско ниво.

„Повишаването на цените в строителството е сред приоритетните за КСБ теми и ще бъде разгледана на предстоящото извънредно заседание на Изпълнителното бюро на Камарата на 6 октомври“, заяви за в. „Строител“ председателят на УС на КСБ инж. Илиян Терзиев. „Ще търсим юридически решения и ще инициираме срещи с всички институции и организации, компетентни по темата, в това число МРРБ, НСОРБ, КРИБ и др.“, добави инж. Терзиев.

„Въпросът не търпи отлагане, КСБ ще вложи целия си ресурс за да подкрепи бранша“, категоричен бе председателят на УС на КСБ.

В. „Строител“ предоставя платформа за дискусия, предложения за решения, споделяне на добри практики, юридически становища по темата.

Георги Шопов, председател на УС на Националната асоциация на строителните предприемачи: От началото на годината себестойността на строителството се е повишила с близо 30%

Г-н Шопов, наблюдава се увеличение на цените на строителите материали в цял свят. Какви са Вашите наблюдения за пазара в България?

Да, наистина се забелязва едно значително покачване на цените през последните месеци. Ще дам и някои цифри, които в НАСП сме извадили. Армировката се е вдигнала с 53% до 1,65 лв., като е била 1,08 лв. ПВЦ тръбите, които се използват във ВиК инсталациите, са се качили с над 30%. Стиропорът или топлоизолационният материал е поскъпнал с повече от 40%. Транспортът от Китай много е повишил цената си. Първоначално беше 3 пъти, а след това 6 пъти и основанието е липса на контейнери. Това оскъпява всички продукти от Китай. Цената на почти всички строителни материали се е увеличила значително, като дървеният материал е поскъпнал най-много. Гипсовите мазилки - с 20%. Ако се опитаме да направим някаква средноаритметична цена, може да кажем, че поскъпването е с близо 30% на себестойността на строителството.

Как това увеличение се отразява на крайната цена на строителния продукт?

Крайната цена няма как да не се повиши. Производствената стойност става по-скъпа и крайният продукт естествено се продава по-скъпо. Цените на пазарните недвижимости вървят нагоре. От началото на годината повишението е с 10%. Това не е ненормално и те реално са останали на същите нива. Инфлацията е 10% и това, което е можело да се купи със 100 лв., вече може да се купи със 110 лв. Стойността е останала същата, но изразена в левове, е с 10% повече. Причина за това е и печатането на много пари в Европа и в САЩ за поемане на социални плащания и раздаване на значителни суми заради пандемията и за възможност за по-лесно финансиране на бизнеса.

А какво се случва с предприемача или строителя, който е сключил един договор на цени отпреди година или година и половина, а сега трябва да реализира строителство при новите цени?

При условие че има договор при дадени цени, както и ако има сключени договори с клиенти, той работи и продава на цените, на които са сключени, което, разбира се, се отразява негативно.

Какви според Вас ще бъдат тенденциите по отношение на цените на материали и на строителство. Отново се говори за следваща ковидвълна?

Не толкова ковидкризата, колкото огромната инфлация, която се генерира от политическия модел с необезпечени средства, ще води до повишаване на цените както на материалите, така и на самото строителство.

Инж. Николай Георгиев, член на ОблС на КСБ – Ямбол, и на Комисията за воденето, поддържането и ползването на ЦПРС, управител на „АБС Инженеринг-Н“ ООД“: Дървеният материал поскъпна с над 100%

Инж. Георгиев, Вие имате най-пряко наблюдение над покачването на цените на строителните материали. Разкажете ни къде увеличението е най-голямо?

Ситуацията, с една дума, е сложна. Успях да направя анализ на цените на 14 вида строителни материали. Големият скок започна буквално след 1 януари. През последните две години, когато всички се борят с последствията от ковидкризата, голяма част от предприятията, които даваха суровини, от които се правят строителни материали, бяха или затворени, или със силно ограничено производство. Нещата вече се успокоиха след пускането на ваксините и бизнесът в даден момент започна да работи с увеличени темпове. Това бе глътка свеж въздух за всички, но в същото време строителните компании започнаха да харчат повече материали и това доведе до недостиг на ресурси.

Първо поскъпнаха металите. Цената на профилните тръби скочи със 100%. Ако са били 1200 лв. на тон, в момента са 2400 лв. на тон. Арматурата за стоманобетонови конструкции поскъпна с 50 - 70%. При тухлите и керемидите покачването е между 3 и 6%, но това е суровина, която лесно може да се направи и в България. Доста драстична е промяната на цените при материалите за изолация. Например експандирания пенополистирол (EPS) е с до 60% по-скъп.

Инж. Христо Димитров, зам.-председател на УС на КСБ: Основният ефект е влошаване на инвестиционния климат

Инж. Димитров, как се отразява повишението на цените на строителството и на инвестиционния климат?

Последните 4 - 5 месеца се наблюдава повишение от 20 - 70% на всички строителни материали - дърво, желязо, армировъчна стомана, увеличава се стойността на добива на инертни материали. Цените са много по-високи от една нормална инфлационна разлика. Има проблем и с доставките, мога да дам пример - преди месец цяла България чакаше един кораб с шперплат. Това естествено носи повишаване на цената на крайния продукт. За грубо строителство цените се повишиха с около 25%. Цената на труда също нарасна много. Условията буквално стават непазарни. Основният ефект обаче е влошаването на инвестиционния климат, което настъпва в момента. Много проекти са спрени, инвеститорите не могат да свикнат с цената. Те трябва да анализират новите реалности и как даден проект след изпълнението му на тези цени ще се реализира на пазара, ще може ли да се продаде продуктът. Някои търсят оптимизации, но така или иначе факт е, че доста частни инвестиции спряха. И тук не говорим само за жилища, ние строим и производствени бази, търговски площи и др.

Какво се случва със строител, който е сключил договор на едни цени, а трябва да го изпълни на актуалните?

Опциите са две - оценява каква би била неустойката му, ако прекрати договора, или оценява какви допълнителни разходи ще му струва да го изпълни, ако си плати разликата в цените. Вече има случаи, при които неустойката излиза по-изгодно.

Как КСБ може в тази ситуация да подкрепи бранша?

Труден въпрос. Трябва да се търси диалог с държавата. Трябва да се търси и влияние на пазара, защото по всяка вероятност има и спекулации с цените. За някои цени има обяснение, за други - не. Стомана, инертни материали, цимент - трябва да се види защо така рязко поскъпват.

Инж. Розета Маринова, член на ИБ и УС на КСБ, председател на Комисията по професионална етика: Ситуацията се отразява негативно на целия бранш

Инж. Маринова, как влияе увеличението на цените на строителните материали върху бранша?

През годините сме свикнали да виждаме подобни явления, но не и в постигнатите сега размери. Докато преди причината беше вследствие на договорка между търговците, то в момента е следствие на пандемията и глобални проблеми в световната икономика. Завишението на цените тръгна още в началото на тази година. Ако в предходни периоди се наблюдаваше плавно увеличение успоредно с увеличаване на минималната работа заплата, завишение на цените на горива, ел. енергия и можеше да се прогнозира и отрази на стойностите при новозапочващите обекти, понастоящем това не е възможно. Виждаме как някои материали вече са двойно по-скъпи. Имаше лек застой през летните месеци, но от първи септември на борсата за строителни материали отново се наблюдава увеличение, и то драстично.

Със сигурност мога да кажа, че всичко това се отразява негативно на целия строителен бранш. За новите проекти е възможно с договорите да се вземе разликата в цените с инвеститора, но на стари обекти нещата не стоят добре за строителя. При договори, сключени на твърда договорена цена, е малко вероятно да последват промени.

Покачването на цените се отразява съществено и на инвеститорите.

Вие сте член на ИБ и УС на КСБ. Какви мерки може да предприеме Камарата на строителите в България по темата?

Обсъждали сме проблема на заседания на Изпълнителното бюро на КСБ и предстоят решения за конкретни действия. Ситуацията е много сериозна и трябва да се обсъди внимателно, преди да се предприемат действия от страна на Камарата. Добре е да се проведе широк диалог в Управителния съвет и в Областните представителства, за да се чуят повече предложения и становища. Може да се проведат кръгли маси за обсъждане на реалния размер на завишението на цените с производители и търговци на строителни материали с цел стопиране на спекулативни действия. Ясно е, че този процес е необратим и няма да се получи намаление на цените, но да се опитаме да стопираме и намалим, доколкото е възможно, негативните явления. Това може да направи Камарата, докато отделният строител е в безпомощна ситуация. Необходимо е да се алармират държавните и общински институции за предприемане на действия по актуализация на цените на изпълняваните в момента и новозапочващи обекти, финансирани с публични средства. Все още в някои общини се провеждат обществени поръчки със стойности, получени с цени преди 2 - 3 години, които на практика са неизпълними. Трябва също да алармираме за цената на труда, като не допускаме да се забравя, че увеличаването на стойностите на материалите води и до необходимостта от задължително повишаване на работната заплата на заетите в отрасъла. Нивото на заплащане в сектор „Строителство“ значително изостава, сравнимо със средните работни заплати по  браншове в страната.

В тази ситуация Камарата трябва да помисли за изготвяне на статистически анализи за отразяване на процента на завишение на цените на строителния продукт към настоящия етап. В настоящия момент това не е лесно да се направи, но може да послужи за база при предоговаряне на новостроящите се обекти. В тази насока трябва да се мисли, а в широкия диалог по темата може да се родят и други идеи.

Мила Каменова, управител на „ЗОП ПРО“ ООД: Промяна в ценовата оферта може да се осъществи, ако това е предвидено предварително

Съгласно чл. 116, ал. 1, т. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), договорите за обществени поръчки и рамковите споразумения могат да бъдат изменяни, когато промените са предвидени в документацията за обществената поръчка и в договора чрез ясни, точни и недвусмислени клаузи, включително клаузи за изменение на цената или опции. Т.е. промяна в ценовата оферта, неразделна част от договора за обществена поръчка, може да се осъществи, ако това е предвидено предварително още с обявяването на обществената поръчка в документацията и като клаузи в договора.

Договорът (съответно и стойността му) може да бъде изменен и при хипотезите на чл. 116, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗОП, съгласно които:

т. 2. поради непредвидени обстоятелства е възникнала необходимост от извършване на допълнителни доставки, услуги или строителство, които не са включени в първоначалната обществена поръчка, ако смяната на изпълнителя:

а) е невъзможна поради икономически или технически причини, включително изисквания за взаимозаменяемост или оперативна съвместимост със съществуващо оборудване, услуги или съоръжения, възложени с първоначалната поръчка, и

б) би предизвикала значителни затруднения, свързани с поддръжката, експлоатацията и обслужването или дублиране на разходи на възложителя.

т. 3. поради обстоятелства, които при полагане на дължимата грижа възложителят не е могъл да предвиди, е възникнала необходимост от изменение, което не води до промяна на предмета на договора или рамковото споразумение.

Тази разпоредба обаче винаги следва да е съобразена с това, че случаите по ал. 1, т. 2 и 3 от чл. 116 са приложими при възникване на необходимост от допълнителни доставки, услуги или строителство, и то при строго определени обстоятелства и условия, както и е поставен лимит за увеличението на цената (чл. 116, ал. 2 от ЗОП) – не повече от 50 на сто от стойността на основния договор или рамковото споразумение.

ЗОП не допуска друга хипотеза за увеличение на цената, тъй като подобна промяна се счита за съществено изменение, непозволено от закона, предвид разпоредбата на чл. 116, ал. 5 от ЗОП: Изменение на договор за обществена поръчка или на рамково споразумение се смята за съществено по смисъла на ал. 1, т. 7, когато то променя съществено характера на първоначално сключения договор или рамково споразумение, включително когато са изпълнени едно или повече от следните условия:

1. изменението въвежда условия, които, ако са били част от процедурата за възлагане на обществена поръчка, биха привлекли към участие допълнителни участници или кандидати, биха позволили допускането на други участници или кандидати, различни от първоначално избраните, или биха довели до приемане на оферта, различна от първоначално приетата;
2. изменението променя икономическия баланс на договора за поръчка или рамковото споразумение в полза на изпълнителя по начин, който не е бил предвиден в първоначалния договор за поръчка или рамково споразумение.

Въз основа на горепосоченото увеличението на стойността на договора, без наличието на условията и обстоятелствата, предвидени в чл. 116, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ЗОП, се счита за незаконосъобразно.

Инж. Любомир Качамаков, вицепрезидент на FIEC, председател на ОП на КСБ - София: И в договорите на подизпълнителите, които са основно МСП, трябва да има клауза за индексация

Инж. Качамаков, какво предприема FIEC на европейско ниво във връзка с покачването на цените на строителните материали?

Въпросът с повишаването на цените е изключително важен и актуален. От няколко месеца това е един от основните въпроси, които се дискутират във FIEC. Федерацията изпрати едно писмо до ЕК, в което изрази тревога от значителното увеличение на цените в строителството, свързано със суровини и продукти, и неблагоприятното влияние върху строителните компании в целия Европейски съюз. В писмото категорично бе посочено, че това явление „застрашава приноса на строителния сектор върху икономическото възстановяване и заплашва потенциалното въздействие на европейските програми за възстановяване“. Отчетено бе, че освен с повишаването на цените, компаниите се затрудняват и от забавяне при доставките на продукти. При постоянно променящите се пазарни условия доставчиците също не могат да посочат крайна цена и срок за доставка на основни материали. Като последствие строителните компании не могат да потвърдят крайна цена за завършените работи и услуги. Иначе казно, като се надявам да отчетете иронията: Ние не знаем колко ще струва, нито кога ще бъде доставено, но въпреки това трябва да го поръчате СЕГА.

Беше ли зесегнат въпросът с договорите по обществени поръчки и по-специално по европроекти?

Да, специално бе обърнато внимание на този въпрос. В писмото се посочва, че участието на строителните компании в обществените поръчки също е сериозно затруднено. След като дейностите вече са започнали, повишението на цените рядко се взема под внимание. Подчертано бе, че договорите изключват клаузи за преразглеждане на цените или те се прилагат неадекватно, или твърде късно в процеса по изпълнение на договора, чиято продължителност може да бъде много години. Това означава, че междувременно строителните оператори носят тежестта на повишаването на цената и този риск не се компенсира адекватно. Акцентира се и върху последствията от инфлацията, която непреднамерено може да възпрепятства проекти, предвидени в националните планове за възстановяване. Разбира се, има и изключения, но те са по-скоро специфични условия за индексиране на вече подписаните договори в различните държави.

За какво настоява FIEC?

От FIEC очакваме Европейската комисия да приложи своята роля, по-конкретно по отношение на проектите, финансирани от ЕС, и най-вече тези, които ще бъдат реализирани по Плана за възстановяване и Next Generation EU. Конкретните инициативи, които Комисията би могла да предприеме, могат да включват анализ на причините за подобни нараствания в цените, препоръка по отношение на корекциите на сроковете на приключване, ясна политическа декларация или документ с насоки, адресиран до държавите членки, относно гореспоменатите опасения. Ще настояваме за приемане на принципно дългосрочно решение, което ще позволи до определен процент (например 2%) увеличение на цените – то да бъде за сметка на строителя, но при по-голямо нарастване да има възможност за индексация на вече договорените цени.

Има ли вече стъпки, които отделни държави предприемат? Може ли да използваме опита им?

Това, което имаме като информация, макар и оскъдна към настоящия момент, е, че голяма част от колегите имат проблем с текущите договори, които вече са подписани. В договорените условия няма възможност за корекция. Включително държави като Германия имат този проблем. Решенията са различни и свързани със спецификата на конкретната държава.

Има и държави, които отдавна имат въведена ситема за корекция в такива условия. Например Люксембург от години в договорите си залага клауза, че над определен процент промяна в цените на материалите се индексира общата цена по договора за строителство. В Австрия подходът е различен, но също защитава строителите. Там за договори до 12 месеца цената е твърда, но за договорите с изпълнение над 12 месеца има методика за индексация. Това, което се прави в Румъния - за публичните договори се слага коефициент за корекция на цената, който, реално погледнато, е тип индексация. Размерът й се базира на информация за цените на материалите, предоставена от техния статистически институт.

 Моето мнение е, че на ниво ЕК трябва да се проявява разбиране и да се излезе с препоръка към националните правителства, когато се касае за договори по европрограми. Финансирането със средства от държавния бюджет е локален проблем за всяка държава и това трябва да бъде решено между бранша и държавните или общински възложители. Много е важно да бъде проявено разбиране, защото най-лошото за един възложител е по една или друга причина да не бъде изпълнен обектът. Или още по-лошо – да бъде изпълнен с лошо качество. В България този процес на договаряне предстои и силно се надявам да постигнем резултат, който да удовлетворява и двете страни. Една от възможностите е да припознаем FIDIC като основа на договорите за строителство. При тях има заложени клаузи за индексация и това работи от години в целия свят. Когато има примерно повишаване на цената на горивата, е ясно, че то ще се отрази на транспортните дейности и на изкопните работи с определен процент. Това се контролира от надзора (инженера) на обекта, които би следвало да е еднакво отдалечен от възложителя и строителя.

Така че в тази посока трябва да бъдат насочени погледите. Когато има промяна в цените над определено ниво, да има ясно разписан механизъм и методика, по която честно и коректно да бъде преизчислена стойността на договора.

Това повишение на цените как се отразява на малките и средните предприятия? Не са ли те най-потърпевши?

За всички е ясно, че малките и средни предприятия са тези, които са гръбнакът на строителния бранш, и те са тези, които като подизпълнители изпълняват повечето дейности и на обектите, възложени на големите фирми. В светлината на казаното досега те понякога могат да бъдат най-потърпевши, понеже са последни по  веригата. Затова трябва да се проявява колегиалност и при залагането на инфлационни клаузи в договора между възложителя и главния изпълнител би следвало главният изпълнител да заложи реципрочни такива и в договорите с подизпълнителите, които са основно малки и средни фирми. Това според мен е морален въпрос и всяка голяма фирма трябва да обърне сериозно внимание на него. Големите и малките фирми са свързани в симбиоза, в един процес, в който едните не могат без другите. В момента, в който всички проумеем и разберем това, натрупаните напрежения в бранша ще изчезнат и ще насочим цялата си енергия в една посока.

Инж. Иван Моллов, член на ИБ и УС на КСБ: Необходимо е спешно да се изработи и приложи механизъм за дофинансиране

Инж Моллов, наблюдава се сериозно повишаване на цените на строителните материали. Можете ли да ни дадете конкретни примери, касаещи водния отрасъл?

Сериозното увеличение на цените на строителните материали е очевидно вече във всички сектори и за съжаление предположенията, че това е временно спекулативно явление, изглеждат все по-малко вероятни. Конкретно поскъпването на най-масово използваните полиетиленови водопроводни тръби от началото на годината е  35%, като при спирателните кранове и фасонните части е малко по-малко – 18 - 20%. При канализационните тръби ситуацията е подобна – при полиетиленовите увеличението е 20%, а при полипропиленовите – 38%. Вярно е, че когато стойностите на останалите строителни материали драстично се увеличиха още през 2020 г., при ВиК материалите увеличението бе минимално – в рамките на 3 - 4%, но сега и във ВиК сектора положението с цените на материалите е стряскащо.

Как поскъпването се отразява на изпълнението на проектите в сектора?

Съвсем естествено това има и ще има негативен ефект. В зависимост от спецификата на проекта стойността на материалите се движи в интервала от 30 до 50% от общата стойност, което автоматично означава увеличение на себестойността с 13 - 18%. Не мисля, че има строителна фирма в сектора, която може да си позволи такива допълнителни разходи за сметка на планираната печалба. Не бива да забравяме, че повишение има и при всички останали разходи – за горива, разходи за труд, за инертни материали, административни и доставно-складови… Очакванията са в края на 2021 г. НСИ да отчете инфлация от 10%, а практиката досега показва, че всички общи разходи в строителството обикновено „изпреварват“ този коефициент.

Има ли опасност за успешната реализация на ОП „Околна среда“?

За съжаление мисля, че има сериозна опасност изпълнението на цялата програма да се провали. Независимо от възможностите, които предоставя Законът за обществените поръчки в актуалната си редакция, в нито един от договорите за строителство не е предвиден механизъм за индексация на общата стойност и на единичните цени. Ако към увеличението на разходите за текущата година добавим и факта, че почти всички проекти са остойностявани в началото на програмния период, т.е. минимум преди 4 - 5 години, то се получава едно неимоверно увеличение на себестойността на изпълнението, което няма как да бъде компенсирано. Строителните фирми са в положението да избират „по-малкото зло“ – или да работят на загуба, или да се откажат от договора и да загубят предоставената гаранция. И в двата случая става въпрос за неустойчив модел, който рано или късно води до фалит. Големият губещ ще са българските граждани, които няма да получат така необходимата ВиК инфраструктура, която е важна стъпка за увеличаване качеството на предоставяните услуги.

Същевременно всяка оперативна програма има конкретни цели за съответния програмен период, при непостигането на които предоставеното финансиране следва да бъде възстановено. Ясно е, че с увеличаването на броя на нереализираните проекти вероятността да стигнем до такава развръзка нараства и освен че ще унищожим голяма част от специализираните във ВиК строителството компании, предоставеното финансиране от 1,3 млрд. евро ще бъде за сметка на държавния бюджет и всички нас. 

Какви според Вас са начините за адекватна реакция на ситуацията – политически и на различните институции?

Необходимо е спешно да се изработи и приложи механизъм за дофинансиране на проектите за сметка на републиканския бюджет (тъй като в противен случай вредите за бюджета могат да бъдат многократно повече). В Румъния например с правителствена наредба от 31.08.2021 г. се въвежда задължителна за всички публични възложители индексация на плащанията към изпълнителите по определена формула, като на база статистически данни за различните типове строителство е определен делът на материалите от общата стойност, а конкретното повишение на цените на съответните материали се публикува ежемесечно. В Италия Министерството на инфраструктурата ще публикува индекс на изменение на цените на строителните материали, като при отчетено повишение с повече от 8% от началото на годината възложителите ще трябва да компенсират повишените разходи. Във Франция съществуващите договори ще бъдат индексирани на базата на клаузите за форсмажор, а във всички нови договори задължително ще бъде включена клауза за ревизия на стойността.

Има достатъчно примери от всички европейски държави, като разликите са свързани основно със спецификите на местното законодателство, но общото е едно – мерките не са пожелателни, а задължителни и се приемат на правителствено ниво. Крайно наложително е и нашето правителство освен с антикризисни мерки по отношение на дейностите, които са преустановени или ограничени вследствие на пандемията, да се занимае и предприеме мерки за подпомагане на бизнесите, които могат да продължат да работят, да се развиват и на практика да неутрализират негативите за икономиката, но сериозно страдат от повишението на разходите за дейността си.

Андрей Цеков, член на Контролния съвет на КСБ: Трябва да се намери работеща формула, която да отчита справедливо инфлацията

Г-н Цеков, Вие сте експерт в сферата на строителното право. Какво се случва с договорите за строителство при покачване на цените на строителните материали? Какви са възможностите за реакция? Възможно ли е предоговаряне?

Има разпоредба в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), чл. 266, ал. 2, според която ако по време на изпълнението на договора надлежно определената цена на материалите или на работната ръка се промени, тогава възнаграждението се изменя, макар и да е било уговорено изцяло. Това е общо правило при липса на противна клауза в договора, т.е., че инфлацията е за сметка на възложителя. Но повечето строителни договори и най-вече възложените с обществена поръчка имат антиинфлационна клауза, което прехвърля риска от инфлация върху изпълнителя. Това не противоречи на закона, тъй като общото правило по чл. 266 на ЗЗД е, че страните са свободни да се договорят за нещо различно. Или при реална инфлация рискът е за изпълнителя, освен ако не става въпрос или за форсмажорна обстановка, или за стопанска непоносимост.

Институтът за стопанската непоносимост е регламентиран в Търговския закон (ТЗ). Чл. 307 на ТЗ дава възможност, ако обстоятелствата така са се изменили, че договорът противоречи на справедливостта и добросъвестността, то тогава някоя от страните може да иска да измени част от клаузите или да го прекрати. Само че стопанската непоносимост предполага хиперинфлация. Това е измислено в Германия по времето на Първата световна война, когато има обезценяване на марката. Например има седмично обезценяване с няколкостотин процента. В настоящата ситуация е налице инфлация в страната при строителните материали, но тя е 20 - 30%, не повече. Или тази клауза няма да свърши работа. Другото е форсмажорът.

А COVID-19 може ли да бъде форсмажор?

Пандемията е форсмажор, но форсмажорът сам по себе си не дава право за промяна в цената. Форсмажорът обикновено освобождава някоя от страните от отговорност, например при неизпълнение или забава в сроковете. И може дори да бъде основание за прекратяване. При липса на добре разписана антиинфлационна клауза в договорите нищо не може да се направи. При липса на такава клауза може да се търсят варианти по ЗЗД, но там практиката не е много обнадеждаваща.

Ако става въпрос за проекти, финансирани с пари от ЕС, има ли ограничение от страна на европейските регламенти да се правят корекции в цените?

Абсолютно е невъзможно да се правят корекции, ако е подписан договор за обществена поръчка. В директивата за обществените поръчки много изчерпателно се определят хипотезите. Понякога в договорите се разписват не антиинфлационни, а инфлационни клаузи. Във FIDIC, в общите условия, има такава клаузa, която дава възможност да се отчита инфлацията в цените на основни материали. Но аз поне в България не съм виждал тази клауза да бъде запазвана.

А какъв е съветът Ви при бъдещо подписване на договори, при положение че има такива драстични скокове в цените? Говори се за 50 - 60%, а за някои стоки и за 100% увеличение на стойностите, което драстично променя параметрите в договора?

Може да се разписват някакви инфлационни клаузи. Но трябва да се намери работеща формула, която да отчита справедливо инфлацията, и то на основни видове материали. Трябва да се подбере база, кошница от материали, която е структуроопределяща за цените на строителството, да се направи формула, която да води до общо приложение.

FIDIC има някакви формули, но те не дават свобода да определиш кои са структуроопределящите материали и как да оценяваш.

Трябва да е ясно също, че инфлационната клауза работи в двете посоки. Ако има поевтиняване, ползата отива във възложителя.

Инж. Илиян Терзиев, председател на УС на КСБ: Темата е приоритет за ръководството на КСБ

Темата за повишаването на цената на ресурсите за изпълнение на строителство е приоритет на УС на КСБ. Тук включвам не само повишаването на цената на суровините и материалите, но и значителното поскъпване на цената на труда. Няма тип строителство, който да не е засегнат от увеличението на цените. Проблемът се задълбочава и засяга както фирмите, изпълняващи договори по обществени поръчки, така и работещите по проекти с частно финансиране. Поставили сме си задача като Камара да търсим с помощта на експерти – юристи, икономисти и др. специалисти, всички възможни решения. Предстои и извънредно заседание на ИБ на Камарата, на което това ще бъде основна тема. Ще инициираме и серия от срещи с институции, възложители, МРРБ, НСОРБ, АОП, бизнеса и синдикатите. Ще търсим и становището на Европейската федерация и опита на колегите от другите страни членки, които също се сблъскват с този проблем. Въпросът не търпи отлагане, КСБ ще вложи целия си ресурс, за да подкрепи бранша.