Община Русе и ОП на КСБ – Русе, ще работят заедно по актуалните проблеми в строителството
Областното представителство на Камарата бе домакин на 10-ата открита приемна на в. „Строител“
ОП на КСБ – Русе
Инж. Красимир Атанасов, председател на ОП на КСБ – Русе („Декра-Строй“ ЕООД)
Членове на Областния съвет:
Инж. Тихомир Христов („БИЛД“ ЕООД)
Ирена Петрова („Атанасов и Ко“ ООД)
Милка Трифонова („Проммонт“ ООД)
Петя Русанова („Астра-8“ ООД)
Членове на Контролния съвет:
Бисерка Костадинова („АБ-Груп“ ООД)
Инж. Пламен Тодоров („Трансстрой- Русе“ АД)
Инж. Севдалин Петров
Област Русе
Област Русе е разположена в Северна България и заедно с областите Велико Търново, Габрово, Разград и Силистра попада в териториалния обхват на Северен Централен район. Общата й територия е 2 803,41 кв. км, която е населена с 249 144 жители. Състои се от 8 общини – Борово, Бяла, Ветово, Две могили, Иваново, Русе, Сливо поле и Ценово, в които функционират 67 кметства. Населените места в областта са 83, от които 9 са градове и 74 - села. Най-голямата община е Русе със 166 881 жители. Сред основните конкурентни предимства на областта е нейното стратегическо транспортно-географско разположение. На територията й се пресичат два от деветте европейски транспортни коридора - №7 (Дунавската водна магистрала) и №9 (Сухоземен транспортен коридор, свързващ Балтийско с Егейско море). През областта преминават жп линиите Русе – Подкова и Русе – Каспичан, осъществяващи връзката на българска територия между р. Дунав и Черно море, както и път I-5 (E-85) Русе – Велико Търново, 1-2 Русе – Варна (Е-70) и I-21 Русе – Силистра. По данни на НСИ стойността на естествения прираст за област Русе е –6‰. Раждаемостта е 9,2%, като в сравнение с данните от други градове се наблюдава леко увеличение. Динамиката в броя на населението на региона е свързана с неговата възрастова структура. Характерен е високият дял на групата от 15 до 64 г., от която се формират основните трудови ресурси. Коефициентът на икономическа активност на населението в областта е 53,4% при средно за страната 53%.
Инфраструктура
Инфраструктурното развитие на област Русе се категоризира като добро. Гъстотата на пътната и железопътната мрежа в областта е по-висока от средната за България. Същото се отнася и за дела на автомагистралите и първокласните пътища – 21,6% при 18,6% в страната. Проблем остава качеството на пътищата – едва 11,5% от настилката са в добро състояние. Дължината на общинските пътища на територията на областта е 569,05 км, от които 450,7 км са бивши четвъртокласни и 118,35 км - местни. По данни на Русенския университет „Ангел Кънчев“ основната част от отсечките са с трайна асфалтова настилка, но в повечето случаи по нея са извършвани само текущи ремонти. Асфалтовите покрития са износени поради доста честото използване на пътищата от тежки селскостопански машини. Показателен е фактът, че субсидиите от държавния бюджет за изграждане и основен ремонт на общинската пътна мрежа ежегодно нарастват, но не значително и стигат само за частично изкърпване и преасфалтиране на малки участъци. Железопътната инфраструктура на територията на област Русе по данни на НКЖИ е с дължина 162 100 км. Най-важно стопанско значение имат жп линиите Русе – Горна Оряховица и Русе – Варна. Русенската жп гара има стратегическо значение за осъществяване на комбинирани превози по европейските транспортни коридори №7 и №9.
Икономика
Структурата на икономиката в областта може да бъде определена като разнообразна и обхващаща широк спектър от стопански сектори, които притежават потенциал за устойчив растеж. Националната статистика показва, че през последните години на територията на областта най-голям е броят на работещите предприятия – представители на икономическа дейност „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети”. По отношение на показател „произведена продукция“ в нефинансовите предприятия в региона най-голям дял заема преработвателната промишленост. В нея са заети 40,3% от всички трудещи се. Данните на НСИ сочат още, че сравнително назад в класацията остават секторите хотелиерство и ресторантьорство, както и култура, спорт и развлечения. Значително участие в структурата на икономиката в областта имат компаниите в сферите на професионални дейности и научни изследвания, транспорт, складиране и пощи, строителство и недвижими имоти. Най-малък е броят на предприятията в добивната промишленост и предоставянето на комунални услуги, в т.ч. разпределение на електрическа и топлинна енергия, на газообразни горива и възстановяване на води и др. Със значителен потенциал за растеж се характеризира селското стопанство, което отчита най-голям относителен процент на повишение на произведената продукция.
Туризъм
Туризмът е мощен стимулатор за развитието на голяма част от отраслите на икономиката в област Русе. Областта заема особено място в българската национална история и притежава богато културно-историческо наследство, включително паметници от световно значение като Ивановските скални църкви. Районът разполага с уникални природни дадености, като Дунавското крайбрежие, Природния парк „Русенски Лом” и други. „Русенски Лом” е едно от атрактивните места в областта и е обявен за защитена територия през 1970 г., като обхваща поречията на река Русенски Лом – последен десен приток на р. Дунав, и притоците й между селата Сваленик, Писанец, Кошов и Иваново. Площта му е 32 000 дка. Богатото биологично разнообразие и ландшафт, уникалното културно-историческо наследство превръщат парка в притегателен център за развитието на вътрешен и международен туризъм, рекреационно ползване и научноизследователска дейност. Поломието е друго богато на културно-исторически паметници със световно, национално и местно значение място, което благоприятства за развитието на туризма в различни профили - познавателен, екотуризъм, риболов, разходки на велосипеди или на коне. В областта се намира и резерват „Бели Лом”, който е разположен по поречието на р. Бели Лом югоизточно от Ветово в местността Голямата кория. Неговата основна функция е да се запазят характерни за Лудогорието горски екосистеми с присъщия им растителен и животински генетичен фонд и редки видове. Екопътека с дължина 14 км с места за отдих и заслони свързва село Писанец и град Ветово. Тя е изградена по проект „Екотуризмът – перспектива за развитието на две малки общини“ по Програмата за трансгранично сътрудничество „Румъния-България 2007 - 2013“. В с. Писанец е ремонтирано старото каменно училище от XIX век и същото е оборудвано като информационен център за посетителите на Природен парк „Русенски Лом“ и Защитена зона „Ломовете“ от мрежата „Натура 2000“ . Рибарниците при с. Мечка са друго важно място, гнездилище на водоплаващи и други птици. Намира се в местността Стълпище край с. Мечка на брега на р. Дунав. Рибарниците при гр. Ветово - природна забележителност, са разположени по поречието на р. Бели Лом в землищата на гр. Ветово и гр. Цар Калоян. Предназначени са за запазване местообитанията на червения ангъч. Пещера Орлова чука е друга интересна природна забележителност в областта. Намира се на 35 км южно от Русе и на 3 км североизточно от с. Пепелина в долината на р. Черни Лом. Пещерата с площ от 800 дка е втора по дължина в България - над 12 км с галериите. Проходимата част на пещерата е около 1300 м. Обитава се от 15 вида пещерни животни, от които 8 вида прилепи.
В конферентната зала на Областното представителство (ОП) на Камарата на строителите в Русе се проведе десетата изнесена открита приемна на в. „Строител“. В началото на срещата инж. Красимир Атанасов, председател на ОП на КСБ – Русе, откри заедно с прокуриста и главен редактор на в. „Строител“ Ренета Николова събитието и приветства екипа на изданието с добре дошли. „Откритата приемна е чудесна възможност да поставим заедно актуалните строителни проблеми и да потърсим тяхното решение“, посочи още той. Специални гости на събитието бяха кметът на Русе Пенчо Милков, председателят на УС на Камарата на строителите в България инж. Илиян Терзиев и инж. Благой Козарев, председател на Контролния съвет на КСБ. В срещата се включиха и зам.-кметът на община Русе с ресор „Устройство на територията“ инж. Магдалина Илиева, членовете на Областния съвет на ОП Русе Тихомир Христов („БИЛД“ ЕООД), Милка Трифонова („Проммонт“ ООД) и Петя Русанова („Астра – 8“ ООД), членовете на Контролния съвет на местната структура инж. Пламен Тодоров („Трансстрой – Русе“ АД) и Бисерка Костадинова („АБ-Груп“ ООД) и представители на фирми от региона. Инициативата на в. „Строител“ за открити изнесени приемни стартира от Смолян, като до момента са проведени приемни в Кърджали, Пазарджик, Пловдив, Варна, Бургас, Габрово, Видин и Ямбол. „Искам да изкажа благодарността си към нашия домакин инж. Атанасов за бързата реакция и организацията. Радостна съм, че сред нас присъства и кметът на Русе г-н Пенчо Милков, с когото коментирахме идеята за организирането на приемната по време на Годишната среща на местните власти в Албена и той прие поканата да участва в нея“, сподели главният редактор на в. „Строител“ Ренета Николова. Тя допълни, че една от целите на приемните е
да се види състоянието на сектор „Строителство“ по места
и комуникацията, която имат браншът с местната власт и общините, защото тя е в основата на доброто развитие на регионите. „Там, където я има, се виждат наистина добри резултати, а където липсва, се отразява и на целия инвестиционен процес“, каза Николова. Тя се обърна и към членовете на Областното представителство, като им благодари за включването в срещата, и подчерта, че страниците на изданието са отворени за техните проекти, успехи и инициативи. „Екипът на вестника е на Ваше разположение и от наша страна ще срещнете винаги подкрепа и разбиране“, завърши Николова. „Вестник „Строител“ е част от развитието ми като млад специалист, защото освен научната литература, която използвах, изданието даваше информация какво се случва на практика в страната в сферата на строителството. Аз съм го чел и го чета редовно. Преди да стана кмет, защитих дисертация по право на тема „Договорни отношения в строителството“ и тогава изданието ми бе изключително полезно“, каза от своя страна кметът на Русе Пенчо Милков. Той допълни, че в негово лице браншът в града може да разчита на бърза връзка и честна комуникация. „Няма нещо извън интересите на хората, което да е сред приоритетите ми. На разположение съм по всички въпроси, които стоят пред Вас. Можете да разчитате на моето съдействие“, посочи още той. Събитието продължи с представяне от инж. Красимир Атанасов на състоянието на сектор „Строителство“ в община Русе. „Като част от националната икономика строителството осигурява материалната база за функциониране на всички останали сектори в националното стопанство. Демографските тенденции, икономическото развитие и инвестициите са факторите, които оказват най-голямо влияние на строителния пазар. От голямо значение е и качеството на изпълнението, тъй като то влияе пряко върху качеството на живот и работа на хората“, каза инж. Атанасов. Той допълни, че през последната година браншът е бил засегнат и от пандемията от COVID-19, като по думите му всяка от работещите компании е преминала по различен начин през тази ситуация.
„Въпреки кризата може да се каже, че секторът ни стои стабилно
на икономическата сцена и резултатът от 1,7% ръст на строителната продукция за второто тримесечие на тази година в сравнение с предходното е обнадеждаващ“, допълни той. Председателят на ОП на КСБ – Русе, запозна присъстващите и с резултатите, отчетени в Централния професионален регистър на строителя за областта към 27 септември 2021 г., които показват едно ядро от 137 строителни компании, като 14 са новорегистрираните. „Нашата основна функция като професионално сдружение на строителите е да защитаваме правата и интересите на своите членове“, подчерта той. Според инж. Атанасов много важна част от работа на ОП – Русе, е взаимодействието с общината и регионалните структури на останалите браншови организации. „Участието на нашите браншови специалисти в определени органи на местната и регионална власт, касаеща строителната и благоустройствена дейност на региона, би дало положителна насока на развитие на отношенията ни“, допълни той. В изказването си инж. Атанасов акцентира и върху факта, че в Русе се реализират много проекти, свързани с развитието и модернизирането на града. „По Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради в община Русе беше осигурено финансиране на 31 блока, като 4 от тях бяха с конструктивни обследвания. Към момента 27 са завършени, а по останалите 4 има довършителни работи“, посочи той. „От началото на годината до края на август 2021 г. в Русенска област са издадени разрешителни за строеж за 67 жилищни сгради с РЗП 19 200 кв. м и на 87 сгради с друго предназначение с РЗП 34 000 кв. м. Започнал е строежът на 40 жилищни сгради с РЗП 13 000 кв. м и на 37 сгради с друго предназначение с РЗП 20 000 кв. м“, информира още председателят на Областното представителство в дунавския град. Той обърна специално внимание и на растящите цени на строителни материали, затруднените доставки заради ковидкризата и липсата на квалифицирана работна ръка, като по думите му това е една от големите трудности, с които се борят местните фирми и пряко рефлектира върху качеството на строителния продукт в региона. „Сериозен проблем при нас е и сивият сектор. Докато отговорността се прехвърля между отделните институции, бригади продължават да изпълняват обекти, от което страдат изрядните строителни фирми, вписани в Централния професионален регистър на строителя. През годините КСБ допринесе за свиване на сивия сектор с над 80%, но въпреки всичко казусът остава“, подчерта инж. Красимир Атанасов. Като друго предизвикателство пред бранша в Русе той посочи натиска на работниците за по-високо заплащане, без да се повишава производителността на труда, въпреки че средната работна заплата в сектора се е увеличила с 13,6% от началото на годината. „Съгласно приетите от Общото събрание на КСБ насоки с акцент образование и всички инициативи, произтичащи от решението, на местно ниво бе потърсена информация за потребностите на фирмите от строителни кадри и видове специалности. Изготвено бе становище за утвърждаване на „Списък на защитените професии“, който да бъде включен в план-програма 2021 - 2022 година на професионалните училища. В ПГСАГ „Пеньо Пенев“ – Русе, към момента учат 160 ученици“, добави той. Инж. Атанасов каза, че Областното представителство поддържа добра комуникация и с Русенския университет „Ангел Кънчев“. „Камарата оказва съдействие и за популяризиране на специалността „Строително инженерство“ и осигуряване на възможности за стаж на студенти в строителни фирми“, информира инж. Атанасов. В заключение председателят на ОП на КСБ – Русе, подчерта, че впечатленията му са, че
КСБ играе важна роля при решаване на проблемите на строителния бранш
на национално и областно ниво. „Хубаво е, че браншовата организация инициира и промени в Закона за обществените поръчки и Закона за устройство на територията, като по този начин защитава интересите на строителите. Според мен само това е начинът различните участници в строителния процес да повишат ефективната си работа“, допълни инж. Атанасов. След него думата взе председателят на УС на КСБ инж. Илиян Терзиев, който сподели пред присъстващите, че браншовата организация винаги е имала
ползотворен диалог с Националното сдружение на общините в Република България
и това се вижда от желанието на ОП Русе и общината съвместно да работят за развитието на региона. Той допълни, че сред основните цели на Камарата е да направи сектора по-желан за хората и така да спомогне за привличането на работна ръка. „Вярвам, че с общи усилия можем да го постигнем“, допълни инж. Терзиев. Председателят на УС на КСБ коментира и актуалната тема с цените на строителните материали, като посочи, че в миналото компаниите са работили с разходни норми. „Тогава нещата стояха много просто, защото беше необходимо само да се попълни каква и колко работа си свършил, както и какви материали си използвал. Сега ситуацията е различна.
Да има ясни правила при ценообразуването
е едно от нещата, за които искаме да се преборим през следващия мандатен период на Управителния съвет на КСБ“, допълни той. Инж. Терзиев сподели пред гостите на приемната, че Камарата работи активно и да подпомогне по-бързото дигитализиране на строителния бранш. „Надявам се да успеем да постигнем заложените си цели относно цифровизацията, като мога да заявя, че имаме подкрепа от страна на държавната власт това да се случи по-скоро“, каза той. Зам.-кметът на Русе Магдалина Илиева коментира, че общината се опитва да се справи с покачването на цените на материалите, като преди реализирането на даден обект първо възлага проектиране и специалисти от проектантския екип изработват количествено-стойностната сметка (КСС), която помага да бъде предвидена бюджетна рамка на бъдещата обществена поръчка. На свой ред председателят на Контролния съвет на Камарата инж. Благой Козарев заяви, че наистина проблемът с ценообразуването е голям и той е не само в България. „В момента при изготвяне на КСС по проектите се залагат цени, които обаче след 1 или две години при стартиране на дейностите вече не са актуални“, каза той. Инж. Козарев засегна и темата с инженеринга. „Мечтата на всеки строител е да има един чудесен проект и в момента, в който нещо не отговаря на първоначалния план, да бъде коригирано и заплатено, като това да се позволява в договорите по ЗОП. На практика това не се случва. В преобладаващите случаи проблемите идват от недобрия проект и вината не е на изпълнителите, а на проектантите. Особено при ВиК инфраструктурата се откриват често несъответствия с кадастъра. Ние като строители искаме да има добре направени проекти, които да изпълняваме и съответно да ни се плаща това, което сме изработили“, коментира той.
Приемната продължи с представяне на инвестиционната програма за 2022 г. на община Русе от страна на зам.-кмета Магдалина Илиева. „Ние имаме
готови проекти за следващата година на стойност над 15 млн. лв.
За съжаление към момента по информация от финансовия директор на общината най-вероятно ще можем да разчитаме на 1,7 млн. лв. за капиталовата ни програма. Напълно сме наясно, че тези средства няма да оправят проблемите на Русе“, посочи тя. Илиева акцентира, че на първо място местната власт ще концентрира вниманието си върху сигнали на граждани, свързани с нуждата от обновяване на междублоковите пространства. „Другият ни приоритет е доизграждане на велосипедната мрежа, която е част от цялостния проект на общината за реновиране на градския транспорт. Той вече е стартиран. Към момента се занимаваме с текущ ремонт и опресняване на най-горния слой на улиците. През следващата година ще трябва да вложим и средства за доизграждане“, коментира Илиева. От думите й стана ясно, че през 2022 г. ще продължи работата по рехабилитация и модернизация на уличното осветление, финансирана по линия на Норвежкия финансов механизъм. „Изцяло обновени ще бъдат светлинните тела по булевардите „Гоце Делчев“, „Васил Левски“ и „Христо Ботев“, както и в останалите части на града“, каза тя. Зам.-кметът информира, че общината ще продължи реализирането на проекти в образователната и културна инфраструктура, както и се очаква през 2022 г. да бъде стартирана работата по новата детска градина в централната градска част.
„Фокус за нас ще бъде и изграждането на паркоместа,
както и ремонт на съществуващите“, обобщи тя. „Всичко останало като големи обекти през следващите години ще бъде свързано с Плана за възстановяване и устойчивост и проектите, за които ние сме започнали подготовка и ще кандидатстваме“, добави Илиева. Тя сподели, че през предстоящите месеци най-големият инфраструктурен обект на територията на общината ще бъде проектът за подмяна на остарялата водопроводна мрежа в Русе, който е разделен на 4 лота. „Първият лот обхваща подмяна на канализацията и частична подмяна на водопроводи, както и изграждането на отвеждащ колектор в кварталите „Средна кула” и „Долапите”. Вторият лот ще обхване централната градска част, с третия ще се подменят водопроводи с диаметър над 150 мм, а с последния ще бъдат подменени магистралните водопроводи от помпената станция край с. Николово до тази в района на стария разградски път“, добави Илиева. „Въпреки масовото разкопаване на улици, което предстои, от ВиК се надяват дискомфортът на гражданите да бъде сведен до минимум. Проектът е финансиран по Оперативна програма „Околна среда 2014 - 2020“ и е на стойност от 139 млн. лв. и с него могат да бъдат решени проблемите с водопроводната мрежа на Русе за следващите 50 г.“, информира кметът на града Пенчо Милков. Той каза още, че в момента общината очаква възможността да кандидатства с проекти за европейско финансиране по новия програмен период. „Ние имаме готовност да поискаме повече средства от Европа, за да реализираме нашите приоритети“, подчерта кметът. Той допълни, че през 2022 г. Русе ще разчита и на финансовия остатък от предходни години. „През 2020 г., макар и по време на ковидкриза, ние реализирахме 51% от капиталовата си програма. Поради тази причина с останалите ни средства сме планирали да създадем програма към общината, която да е насочена към ремонт на междублоковите пространства“, посочи Милков. От думите му стана ясно също така, че
общината е в процес на създаване на ГИС система.
„Предвидили сме информационни слоеве с общински имоти, както и такива с геодезично заснети точки, отворени за достъп от гражданите и в полза на строителите“, обобщи той. Според него в системата лесно ще може да се види какви са намеренията на общината за съответен имот.
„Вероятно ще отнеме няколко години да се качи цялата информация но през този месец октомври ще сме изградили първите 3 слоя“, сподели Милков и допълни, че за създаването на системата е бил взет добрият пример на община Габрово. „Ще работим с екипа, който я е направил там. Така че гарантирам пред Вас, че строителите ще могат да намерят необходимата пълна информация в системата. Специално ще бъдат заснемани и качвани геодезични точки от целия град. Сигурен съм, че информацията ще Ви е от голяма помощ и Вие ще я получите първи“, каза още кметът.
„Това, което правите, може да бъде пример за много други общини“, коментира от своя страна инж. Илиян Терзиев.
В края на срещата кметът Пенчо Милков сподели и за идеята си да бъде създаден голям паркинг в близост до моста Русе – Гюргево, като той може да бъде от българска страна и да разполага с всички необходими удобства. „Надявам се да получим подкрепа от страна на държавата да бъде реализиран един подобен проект. Той ще помогне изключително много да се намали натовареният трафик в града, а също така ще донесе приходи на местните фирми“, коментира той.
Пенчо Милков, кмет на община Русе: Планираме да започне обновяване на междублоковите пространства в града
В последните две години променихме стила на работа с фирмите
Г-н Милков, вече минаха две години от старта на мандат 2019 - 2023. Какво успяхте да реализирате, за какво не Ви стига времето?
Първо, нещото, което беше изключително важно, беше да завършим започнатите обекти. Това беше и краят на един програмен период. Установихме много забавяния в изпълнението на проектите. Имаше и трудности с фирмите. Общината продължи да получава финансови корекции, които достигнаха размер от 10 млн. лв. заради начина, по който са избирани изпълнителите преди. Заради нарушаване на принципите на конкуренцията, използване на различни незаконни методики при избора на изпълнителите и др. Става въпрос за най-големите проекти на Русе.В основна наша задача се превърна това да продължим и приключим в срок проектите. И успяхме. Завършихме кейовата стена, направихме Пантеона на Възрожденците. Работим по бул. „Трети март“, където изграждаме много трудно мостово съоръжение. Променихме стила на работа на администрацията със строителите. Извършваме постоянни проверки. Няколко пъти взимахме асфалтови ядки от улиците, които се правят. Това доказва, че се изпълняват всички критерии за качество. Друго, което ние направихме, е, че приемаме обектите по много нестандартен начин. Например при приемането на част от дейностите по бул. „Трети март“ закарахме водоноски и изсипахме водата. Тя не се оттече правилно и изпълнителят извърши коригиращи дейности в продължение на още 15 дни.
Какви обекти изпълнявате в общината?
Много неща започнахме и предстои тяхното завършване. Такъв е проектът за осветлението, за който спечелихме втори път финансиране по Норвежкия финансов механизъм в размер на 800 хил. лв. Много ми се иска вторият обем от средства да е стъпка към цялостната промяна на осветлението в града. Държа в годините, когато нямаме европейско финансиране, защото сме в началото на програмния период, ние да успяваме да подобрим качеството на живот на всеки един съгражданин. Това може да се случи и чрез повишаване на сигурността. Поради тази причина увеличихме броя на камерите в града и обособихме един пункт - видео център, откъдето те да може да се наблюдават. За следващата година планирам да започне обновяване на кварталите на Русе и т.нар. междублокови пространства. Те не са ремонтирани от построяването на комплексите. Мисля, че това е проблем във всички градове. Когато се погледне картата на един квартал, междублоковите пространства не съществуват като имоти и никой не може да каже каква ще е стойността на ремонта на едно такова място. Това, което правят служителите, е да обикалят районите, да изготвят снимков материал на всяко място и замервания за големината на терените. След това на базата на тази информация ще направим остойностяване на проектите за ремонт, за да може да се планира обновяване на всички райони. В момента Русе е като след бомбардировка. Мисля, че една цялостна програма, която да казва на хората каква е обстановката и че ние имаме възможност да направим определен обем за даден период, би била добра идея. Не ме притеснява фактът, че друг ще завърши започнатото.
Всичко това е свързано със средства. Държавата е в условия на пандемия вече втора година. Какво е финансовото състояние на община Русе?
Нас пандемията ни удари много силно още през април 2020 г., когато бяхме събрали едва 27% от очакваните приходи. Общините имаха изключително висок брой дейности, които трябваше да свършат, а нямаха ресурс, защото ние например освободихме бизнеса от наеми, отменихме таксите за паркингите. Но въпреки това в края на 2020 г. процентът на събраните приходи е по-висок от процента на събраните средства през 2019 г., когато нямаше пандемия.
Магдалина Илиева, зам.-кмет по „Устройство на територията“ в община Русе: Необходимо е да има добра комуникация между нас
Как оценявате инициативата да се проведе среща между представителите на ОП на КСБ - Русе и общината?
Кметът на Русе е много инициативен човек, който с действията си раздвижи сковаността, обхванала администрацията. Подобни срещи не трябва да се провеждат само един път в годината. Те могат да се организират при всяка трудност, с която се сблъскват в работата си строителните фирми. И те, и ние постоянно изпадаме в различни проблемни ситуация и е необходимо да има добра комуникация между нас. Друго е, когато знаеш, че зад гърба ти стои структура като Камарата на строителите, като вестник „Строител“. Много се радвам, че председателят на УС на КСБ инж. Илиян Терзиев беше тук, на място. Той знае къде точно да адресира поставените проблеми и кой може да ги разреши.
Инж. Красимир Атанасов, председател на ОП на КСБ – Русе: Срещите ни с общината само може да помогнат на бранша
Според мен проведената среща между представители на строителния бранш в Русе и администрацията има изцяло положителен ефект. Дори бих искал да ги провеждаме по-често, защото това ще даде възможност на строителите да имат информация какво предстои. По този начин ще се внесе известно спокойствие в бранша, защото ще има предвидимост. Смятам, че по време на приемната поставихме най-наболелите проблеми, въпреки че има още много неща, за които можем да говорим. Не останахме удовлетворени от информацията, че капиталовата програма на общината за 2022 г. е в размер на само 1,7 млн. лв. Със сигурност щях да съм по доволен, ако ни бяха казали, че ще инвестират 20 млн. лв., но такава е реалността. Важно е да се отбележи, че кметът на Русе заяви желание за по-тясно сътрудничество и подобряване на контактите с Областното представителство. Това само може да помогне на бранша в региона и наистина ме радва. На срещата видяхме как администрацията застава на масата, кметът и зам.-кметът отговарят на въпроси за различни проекти в Русе, които обхващат райони от единия до другия край на града. Това показва, че те не са ги пропуснали, а са много навътре в проблемите и се опитват да ги разрешават.
Румен Йоргов, управител на фирма „Румен Йоргов ИН“АД:
Приемната в Русе бе ползотворна
Проведената от в. „Строител“ открита приемна в Русе бе много ползотворна. По време на дискусията се коментираха проблеми, които са наболели в бранша, и очаквам резултатите от нея. Надяваме се, че нещата ще се променят. Не успяхме да поставим всички въпроси, защото тогава нямаше да ни стигне цял ден, но темите, които дискутирахме, са сред най-важните за развитието на строителния сектор в град Русе.