Тема

XIV Национална конференция по транспортна инфраструктура с международно участие определи приоритетите за развитие на сектора

Ключовите направления са устойчивост, свързаност, интермодалност, Зелена сделка и икономика

На 7 и 8 октомври в Несебър се проведе XIV Национална конференция по транспортна инфраструктура с международно участие. Тя се организира от катедра „Пътища и транспортни съоръжения“ в Университета по архитектура, строителство и геодезия, Института по транспортно строителство и инфраструктура (ИТСИ) и Сдружение „Български форум по транспортна инфраструктура“ (БФТИ). Събитието бе открито от д-р инж. Христо Грозданов, управител на ИТСИ, главния икономист на Българската банка за развитие Илия Лингорски и областния управител на Русе Борислав Българинов. Сред официалните гости на форума бяха д-р ик.н. Николай Иванов, председател на УС на Българска браншова асоциация „Пътна безопасност“ и член на УС на Камарата на строителите в България, Георги Чалъков, областен управител на Ямбол, Теодор Радонов, ръководител на Европейската инвестиционна банка в България, Генчо Керезов, зам.-кмет на Столичната община по дигитализация, и други. Вестник „Строител“ бе медиен партньор на конференцията.

Основните акценти на форума бяха нормативната уредба и пътната безопасност, Инициативата „Три морета“, Зелената сделка на ЕК, иновативните градове и екологията.

„Искам да благодаря на всички присъстващи, че за втора поредна година в тежки епидемични условия успяваме да се съберем. Това за нас означава много и ни дава сили да продължаваме напред“, сподели в началото на събитието инж. Христо Грозданов. Той прочете и поздравителен адрес от името на проф. д.ик.н. инж. Николай Михайлов, председател на УС на Сдружение „БФТИ“ и член на УС на КСБ.

„Устойчивост, свързаност, интермодалност, Зелена сделка и икономика – това са ключови думи и послания, които определят приоритетите в развитието на транспортната инфраструктура през следващото десетилетие. Когато аудиторията е експертна, е необходимо професионално и визионерски да открием най-добрите и целесъобразни становища и препоръки, които да могат свободно да се използват от всички страни в процеса на изграждане на безопасна и икономически обоснована инфраструктура“, се казва в поздравлението на проф. Михайлов. Той споделя още, че България е в процес на нов цикъл, в който водещи ще бъдат

иновациите, науката, устойчивите решения и планирането.

„В следващия програмен период приоритет ще имат проекти, които са икономически обосновани и допринасят за развитието на регионите и свързаността. Основна задача на България и държавите от Източния блок на Европейския съюз е да приведат инфраструктурата си в съответствие с тази на държавите от западната част на ЕС. Това може да се случи единствено чрез синхронизация на нормативната уредба, поставяйки общи правила за изграждане, експлоатация и управление на транспортната инфраструктура“, посочва проф. Николай Михайлов. Според него свързаността не е само изграждане на връзка между две точки, а поставяне на обща рамка за безопасно, комфортно и ефективно придвижване на товари и пътници в рамките на единно пространство.

„Националната конференция по транспортна инфраструктура и Институтът по транспортно строителство и инфраструктура още от 2014 г. изтъкваме значението на инфраструктурата в България в посока север – юг, която в днешни дни се очертава като ключова за целия регион. Учени и експерти неведнъж сме обсъждали варианти за изграждане на мостове над р. Дунав с пътни трасета и жп линии. Желанието ни е за поне 4 такива. Поставяли сме въпроса за необходимостта за ускоряване на процеса за изграждане на АМ „Черно море“, скоростната връзка по направление Бургас – Варна – Русе, както и тунела при прохода Петрохан“, споделя проф. Михайлов.

„Основна задача пред правителствата на европейските държави, учените и специалистите трябва да е преодоляване на инвестиционните несъответствия между източната и западната част на ЕС. Срокът е 2030 г. На мнение съм, че инвестиционният фонд „Три морета“ е един реален инструмент за изграждане на важните за региона транспортни коридори. Пътят за сближаване на качеството на транспортната инфраструктура преминава през постоянен процес на нормотворчество“, казва още председателят на УС на Сдружение „БФТИ“. В заключение той посочва, че развитието на знанието и свободното движение на стоки и хора изисква актуализиране на нормативната база ежегодно, следвайки нуждите на обществото. Той е на мнение, че транспортната инфраструктура е катализатор на процеси за бързото икономическо развитие и просперитет.

Конференцията продължи с видео обръщение на д-р Лиляна Павлова, вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). „Светът в момента е изправен пред двойно предизвикателство, с което трябва да се справи едновременно – пандемията от COVID-19 и изменението на климата”, заяви тя. Тя счита, че на фона на сериозната технологична и социална промяна всички икономически сектори трябва да дадат своя принос за спиране на негативните климатични промени и преход към по-устойчив модел. „Транспортният сектор е в критичен момент на своето развитие. На първо място е сред най-силно засегнатите от пандемията, а също така продължава да допринася за увеличаване на емисиите на въглероден диоксид. Следователно секторът ще трябва да претърпи драстична трансформация, за да стане по-екологичен, по безопасен, по ефективен и достъпен за всички социални групи“, заяви д-р Павлова и допълни, че е необходима устойчива транспортна система, която може да се постигне чрез безпрецедентни инвестиции и подкрепа от всички участващи страни. Тя сподели още, че XIV Национална конференция по транспортна инфраструктура с международно участие е символ на доброто сътрудничество между всички партньори в бранша и в региона.

„В бъдеще предизвикателствата, пред които ще е изправен транспортът, са огромни.

Нужна е модернизация както на инфраструктурата, така и на подвижния състав,

но също така и на регулаторните и институционални аспекти“, акцентира Павлова. За нея друга важна тема е декарбонизацията в транспортния сектор. „Бих искала да обърна специално внимание на железопътния сектор, който предлага интелигентно устойчиво решение за преминаване към по-ефективен транспорт. Това също е подчертано в европейската Зелена сделка като начин за постигане на целите на ЕС, на Европейската инвестиционна банка в областта на климата. Желанието е Европа да се превърне в първия неутрален по отношение на климата континент до 2050 г.“, подчерта вицепрезидентът на ЕИБ.

Друг важен аспект според нея е пътната безопасност и всички действия за повишаването й не са разход, а икономия във финансов и икономически аспект.

Тя обърна внимание, че ЕИБ подкрепя ключови проекти в транспортния сектор с финансова и техническа помощ. С подкрепа на банката се изпълняват железопътни проекти както в страните от Централна и Източна Европа, така и на Балканите. „Банката финансира и проекти, свързани с устойчива свързаност за страната и в региона, като например вътрешни водни пътища по реките Сава и Дунав, проекти за устойчив и екологичен градски транспорт, включително и Софийското метро. Преди месец подписахме нов рамков заем в размер на 60 млн. евро със Столичната община. Наред с това може да бъде осигурена и подкрепата за проекти за обществен транспорт като закупуване на подвижен състав и монтаж на зарядни станции за електрически автомобили“, посочи още Павлова.

Вицепрезидентът на ЕИБ информира, че банката е започнала обществено обсъждане и за новата транспортна политика на организацията за кредитиране на проекти в транспортния сектор, която ще влезе в сила в началото на 2022 г. „Тя трябва да бъде приведена в съответствие с пътната карта на Европейското секторно законодателство и Парижкото споразумение, за да отговори на съществуващите предизвикателства. Искам да Ви уверя, че екипът на ЕИБ е на разположение да предостави подкрепа за реализирането на проекти в транспортния сектор в България и в региона, за да стане транспортната система по-ефективна, безопасна и устойчива“, завърши Лиляна Павлова.

[caption id="" align="alignright" width="743"] Теодор Радонов, ръководител на ЕИБ в България[/caption]

След нея думата взе Илия Лингорски, който изтъкна, че конференцията задава началото на сериозната дискусия за важните политики, стратегическите направления и проекти, свързани с пътната инфраструктура. „Тя позволява и да се начертае визията за развитие не само на България, но и на целия регион“, каза той. Лингорски подчерта, че единствената възможност за успешно излизане от икономическата и социална криза е чрез мащабно таргетирано инвестиране в инфраструктура, започвайки от транспортната.

Областният управител на Русе Борислав Българинов също обърна внимание на нарастващата роля на свързаността в посока север – юг. „Точно затова в най-кратки срокове е необходимо да се вземе решение за изграждане на втори мост над река Дунав при Русе“, коментира той. Българинов смята, че на други места по границата между Румъния и България също трябва да се изградят мостови съоръжения. „Причината е, че от там преминава основният трафик между Европа и Азия“, каза областният управител.

„България може да е лидер при разработването на предложения, свързани с подобряването на шосейната и жп връзка между север и юг“, коментира още той. Българинов счита, че трябва да се работи в синхрон с всички институции, като е необходимо да се помисли и за използването на финансовия ресурс, който предоставя инвестиционният фонд „Три морета“. „Надграждайте постигнатото през годините и превръщайте иновативните идеи в реалност. Вие успешно обединявате правителствения и неправителствен сектор, бизнеса и научните среди, което води до отлични резултати“, заяви още областният управител. По време на конференцията Борислав Българинов представи в детайли вижданията си за изграждането на новия мост над река Дунав при Русе, както и напредъка по възобновяването на фериботната връзка между Русе и Гюргево. Фокус бе поставен и върху други значими за развитието на региона инфраструктурни проекти.

Инж. Христо Грозданов каза, че от чутото може да се направи изводът, че България има всички предпоставки да се превърне в лидер при формирането на транспортната инфраструктура по направление север - юг.

Организаторите на форума прочетоха поздравителен адрес от служебния министър на регионалното развитие и благоустройството арх. Виолета Комитова. „Използвам случая да поздравя факултета „Транспортно строителство“ в УАСГ, Сдружение „Български форум по транспортна инфраструктура“, участниците и гостите на събитието за идеята и енергията да организирате това събитие. Провеждането на инициативата е възможност за споделяне на визия, предложения, опит и добри практики в контекста на транспортното строителство в България. Въпреки немалкото предизвикателства, които стоят пред Вас, съм уверена, че тя ще бъде мотивация, за да продължите да работите със същия професионализъм, както и досега“, се посочва в адреса на министър Комитова.

Поздравителен адрес бе изпратен и от председателя на УС на Камарата на строителите в България инж. Илиян Терзиев. „От свое име и от името на УС на браншовата организация имам удоволствието да Ви поздравя за провеждането на националната конференция. Форумът успя през годините да затвърди позиция и вече е едно от важните и очаквани годишни събития и за държавните институции, и за строителния отрасъл, и за научната общност. На него не просто се предлагат идеи за развитието на транспортната инфраструктура, а се раждат и решения. Безценен е и в споделянето на международен опит, който ни помага в търсенето и прилагането на иновативни технологии. Убеден съм, че форумът ще начертае пътищата на растеж и успехи, които ще ни водят към развита модерна и безопасна транспортна инфраструктура“, пише в него.

Конференцията продължи с

панел „Нормативни документи и пътна безопасност“.

Модератор бе инж. Иван Табаков от Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“, който представи нормативни документи от миналия век и изтъкна, че винаги трябва да има поглед назад, за да се види какво е било и да извлекат поуки, за да се подобри работата в тази област. От презентацията стана ясно, че основните закони, касаещи безопасността на движението – Законът за пътищата и Законът за движение по пътищата, са изменяни десетки пъти. Първият – от 2000 г. до момента – цели 55 пъти. Вторият е рекордьор. От 1999 г. – цели 94 пъти.

Вторият панел бе „Зелена сделка и екология“ с модератор Теодор Радонов, ръководител на ЕИБ в България. „Радвам се, че за поредна година успешно си партнираме с УАСГ и Института по транспортно строителство и инфраструктура, и се надявам това партньорство да се задълбочи в следващите издания на конференцията“, сподели той и добави, че безспорно „зелените” политики са ключови и значими в последните години. „Предизвикателствата в областта на климата са и възможности икономиките на ЕС да преминат през справедлив и приобщаващ преход. Зелената сделка има за цел да постигне климатична неутралност и Европа да стане първият климатично неутрален континент до 2050 г., което е една доста амбициозна задача. Всичко това е свързано и с преобразяване на бизнеса и дейностите на институции като нашата банка“, коментира още той. „В най-общи линии дейностите на ЕИБ в това направление са свързани с подпомагане на малките и средните предприятия и балансиране при разпределението на средствата. Можем да кажем, че успешно вървим по пътя на „зеления” преход.

Поставихме си доста амбициозни цели да генерираме инвестиции от порядъка на един трилион евро до 2030 г.

и всички операции на ЕИБ в дейности по опазване на околната среда и на климата трябва да представляват минимум 50% от кредитирането до 2025 г.“, подчерта той.

Теодор Радонов сподели пред гостите на форума, че от края на тази година банката прекратява финансирането на проекти, свързани с изкопаеми горива. „През последните пет години си поставихме за цел да инвестираме 100 млрд. евро в област­та на климата. За наша голяма радост успяхме да постигнем финансиране и над тази цифра с около 20%. Като пример за 2020 г. мога да кажа, че отпуснатите средства в това направление са 24 млрд. евро, което представлява около 38% от общото финансиране на групата, като съответно това става по отрасли – за транспортната инфраструктура например то е 8 млрд. евро“, каза Радонов. Той отбеляза също така, че ЕИБ като най-голямата мултинационална банка в света е кредитор и на дейностите, които целят ограничаването на глобалното затопляне.

Експертът подчерта, че ЕИБ инвестира в транспортния сектор, защото той засяга абсолютно всички аспекти на икономиката. „Транспортът е средство за търговия и без ефективни мрежи икономическият растеж би бил много по-бавен, а цените на стоките и услугите съответно по-високи. Свободното движение на стоки и хора в ЕС е основополагащ принцип на общността и затова е основен приоритет на ЕИБ. Единният пазар в Съюза зависи от безпроблемната търговия. Именно тук банката ще играе основна роля, като подкрепя транспортния сектор“, акцентира той.

Радонов бе категоричен, че живеем в четвърта индустриална революция, като през следващите две десетилетия технологиите в транспортния сектор ще се променят много бързо. Всички социални, политически, икономически, технически тенденции ще спомогнат за постигането на по-иновативни транспортни услуги.

„Секторът трябва да се адаптира и да претърпи нужната промяна“,

каза той.

Ръководителят на ЕИБ в България изрази мнение, че ролята и възможностите за инвестиции в пътния сектор ще нарастват и ще бъдат много важни през следващите десетилетия. „Новата ни политика за кредитиране на транспортния сектор е свързана изцяло със Зелената сделка. За ограничаване на емисиите в транспортния сектор той трябва да стане по-устойчив и по-екологичен – освен безопасен и сигурен, той трябва да стане по-иновативен и по-ефективен с използването на алтернативни горива, „зелени“ батерии, електронна мобилност, автономно шофиране и други. Инвестициите трябва да спомагат и за разрастването на трансевропейските транспортни мрежи като артерии на ЕС и именно те ще спомагат да расте икономиката и конкурентоспособността на Съюза“, завърши той.

Във втория ден на конференцията гостите на събитието дискутираха Инициативата „Три морета“, както и възможностите за развитието на иновативните градове.


Д-р инж. Христо Грозданов, управител на Института по транспортно строителство и инфраструктура:

Проведохме изключително интересни сесии и дискусии

 

Д-р Грозданов, четиринадесет години без прекъсване катедра „Пътища и транспортни съоръжения” на УАСГ, в която преподавате, организира международната научна конференция.

Да, а вестник „Строител” е постоянен медиен партньор, с който работим прекрасно, и затова благодарим на неговото ръководство. За втора година с типично българския инат провеждаме конференцията присъствено в условията на пандемия, като спазваме всички противоепидемични изисквания на здравните власти. Участниците са по-малко от други години, но за сметка на това равнището на лекторите е много високо.

Проведохме изключително интересни сесии и дискусии на конференцията и заключенията, до които достигнаха и експертите от страната, и тези от чужбина, са много важни. Струва ми се, че държавната администрация трябва да обърне сериозно внимание на всичко онова, което беше изказано на конференцията.

Няколко са основните акценти, които могат да се откроят. Сред тях са проблемите за свързаността на България по направлението север - юг, както и изграждането на поне четири допълнителни съоръжения над р. Дунав.

 

Не само за специалистите е ясно, че строителството на мостове над р. Дунав трябва да се случи и колкото по-бързо това стане факт, толкова по-добре.

Именно. Зад това застанаха със свои разработки четири областни управители, представители на общини и преподаватели от големи университети. Колкото по-бързо се изработят проектите, толкова по-бързо можем да се надяваме и на финансиране през националния бюджет, европейските фондове или на публично-частно партньорство.

 

Какво е различното във форума тази година?

За първи път ще споделя пред в. „Строител”, че дискусията за иновативните градове ни даде идеята вторите дни на следващите конференции да преминават без дългите презентации с лектори по съответните проблеми. Така времето ще се оползотвори по-добре и ще бъде по-интересно за аудиторията.

 

Направи впечатление, че всички лектори дадоха много висока оценка на сътрудничеството си с УАСГ и с Института по транспортно строителство и инфраструктура.

Радостното е, че държавните и общинските структури търсят партньорство в направлението, в което работим. Колаборацията помежду им е трудна, а още по-трудно е реализирането на идеите, които се обсъждат тук. Но отнякъде трябва да се започне. Връзката наука - бизнес, държавни и общински администрации трябва да се развива. Това е пътят.

Впрочем използвам случая да поканя вестник „Строител” на среща, на която да обсъдим едно целогодишно партньорство от взаимен интерес.


Илия Лингорски, главен икономист на Българската банка за развитие:

Няма успешен изход от икономическата криза без мащабни инвестиции в инфраструктурата

 

Г-н Лингорски, участвахте в откриването на XIV Национална конференция по транспортна инфраструктура с международно участие. Кои бяха основните теми, които засегнахте?

Първо искам да поздравя организаторите за отличната работа за осъществяване на събитието въпреки сложното положение в цялата страна заради пандемията. Форумът е ключов, защото определя перспективите за инвестиции и развитие в транспортната инфраструктура. Няма успешен изход от системна икономическа криза без интензивна, таргетирана и мащабна програма за инвестиции в транспортната инфраструктура. Националната конференция се превърна във водещ форум, който задава тона за стратегическите направления, по които трябва да се работи у нас.

Успяхме да обсъдим и Инициативата „Три морета“. Говорихме за нуждата от свързваща инфраструктура между страните, особено в региона. Търсихме и възможности как през следващите 10 г., синхронизирайки усилията на всички страни и нови членове на ЕС, заедно да направим така, че да постигнем догонващо развитие на нашата свързаност по отношение на транспортната и енергийната инфраструктура. „Три морета“ ще ни помогне да го реализираме.

Получи се една много експертна дискусия, продължение на Срещата на върха на Инициативата в София през юли, домакинствана от президента Румен Радев. Тази експертиза е необходима сега не просто за да имаме по-добро разбиране на целите на Инициативата, но и да преминаваме все по-активно към конкретни практични стъпки. Важен е инвестиционният фонд към Инициативата „Три морета“, в който нашата страна е представена чрез акционерното участие на ББР.

Имаме идеята да създадем втори фонд, който да бъде в подкрепа на иновациите и компаниите с много висока добавена стойност. Това е един от начините да привлечем младото поколение към тази голяма възможност за развитие в икономически и социален план, която безспорно предстои за нашата страна в контекста на Инициативата „Три морета“.

 

Как според Вас се отрази пандемията на сектор „Строителство“?

Със сигурност ситуацията с COVID-19 се отрази на всички браншове, строителният не направи изключение. Някои отрасли бяха по-тежко засегнати. Заради това е много важно постигането на висока степен на ваксинация. Виждаме, че в други европейски страни хората подходиха с по-голям ангажимент, и аз призовавам всички читатели на в. „Строител“, които все още не са имунизирани, да го направят при първа възможност.

Строителният бранш доказа своята гъвкавост в момент на глобални кризи, когато се разкъсват вериги на снабдяване. Тук говоря и на европейско ниво. Постигането на по-устойчиви и по-силни вериги на снабдяване на регионално ниво открива нови перспективи за развитие на българските компании. Това е особено валидно в строителния бранш.

 

Какви са приоритетите на ББР до края на годината?

В момента банката приключва процес на актуализация на тригодишната си стратегия. Основен фокус е подкрепата за малки и средни предприятия, както и програмите, които са насочени към възстановяване след кризата, предизвикана от пандемията. Само преди дни обявихме няколко нови програми съвместно с Европейския инвестиционен фонд и подкрепени чрез неговия инструмент „Паневропейски фонд“ в помощ на предприемачите в креативните и творчески индустрии. Те бяха особено силно засегнати от пандемията и поради характера на ограничителните мерки. ББР има уникална роля в рамките на банковата система на България, особено по отношение на стартиращия бизнес, и такава е дейността на някои от дъщерните ни дружества. Поставяме силен фокус на това.

Вече е на ниво изпитание новата бета версия на дигиталната платформа на ББР, която ще дава достъп на българските предприемачи във всяка точка на страната да могат да реализират целия процес от подготовката на проекти и подаване на заявления за кредит до получаване на финансовите средства по банковите сметки на дружествата от своя компютър или мобилно дигитално устройство без да е необходим какъвто и да е физически контакт по време на целия процес на техните заявления за получаване на кредит.


Генчо Керезов, зам.-кмет на София по дигитализация:

До края на годината ще стартира инициативата „Пясъчник за иновации“

 

Имах възможност да модерирам панел, чийто основен фокус бе развитието на иновативните градове в страната. Той бе в малко по-различен формат, защото за първи път нямаше презентации, а всичко премина в дискусионна форма. Представиха се и конкретни проекти, реализирани в редица общини в страната, и как ние като местна власт помагаме за надграждането на иновационния потенциал на страната. Съвсем наскоро България зае място - много над очакванията, в класацията на глобалния индекс за иновации, който се формира от Световната организация за интелектуална собственост и е в сътрудничество със Световната банка, Международния валутен фонд и Европейската комисия. Това са все авторитетни организации, според които се представяме брилянтно. Естествено това се дължи на иновативните компании и бизнес, с който разполагаме, и условията, които страната и общините създават, за да могат да работят фирмите у нас.

Що се отнася до приоритетите ми като зам.-кмет, искам да кажа, че до края на годината ще стартира инициативата „Пясъчник за иновации“.

Желанието ми е до края на 2021 г. да внедрим и системата ни за електронна смяна на адрес в още три района на София. През 2022 г. искаме да разширим териториално тази възможност, както и да предложим допълнителни услуги на нашите съграждани. За да можем да отговорим на изискванията и очакванията на хората, трябва да модернизираме администрацията, така както бизнесът го направи преди около 5 г. – ударно.


Доц. д-р инж. Ивайло Иванов, декан на Факултета по транспортно строителство в УАСГ:

Форумът събра участници от различни сфери

 

Форумът беше изключително интересен. Той събра хора от различни сфери на науката, инфраструктурното строителство и обществеността. Друго нещо, което е показателно за конференцията, е, че в нея участват авторитетни чуждестранни учени и водещи европейски фирми в транспортния отрасъл. Включиха се и организации, свързани с финансирането и управлението на инфраструктурни проекти в европейски, а и в световен мащаб.

Цялото това многообразие е изключително полезно за развитието на транспортното строителство – пътища, железници, пристанища. Без неговото развитие, както споменаха и лекторите на форума, една съвременна държава изобщо не може да функционира. Положителното на конференцията беше обменът на идеи на най-различно ниво – и практически, и научни.

Като декан на Факултета по Транспортно строителство искам специално да отбележа, че много от участниците в конференцията, както и част от гостите са възпитаници на УАСГ. Те са на ръководни позиции в солидни компании, в администрациите на републиканските, областните и общинските структури.

Конференцията показа, че трудностите в транспортното строителство се преодоляват от хора, които са намерили своето достойно професионално поприще и работят сериозно за страната си.