Членовете на ОП Велико Търново поставиха проблемите си на 11-ата открита приемна на в. „Строител“

ОП на КСБ – Велико Търново 

Ина Минчева-Кържилова, председател на ОП на КСБ – Велико Търново („Инвестстрой 92“ ЕООД)

Членове на Областния съвет:

Венцислав Дончев („Мистрал 7“ ООД)

Инж. Филип Маринов

(„Пътни строежи - Велико Търново“ АД)

Лъчезар Петков („Тера“ ООД)

Станислав Василев („Етра - Ел“ ООД)

Контролен съвет:

Инж. Кирил Иванов („Кидат Груп“ ЕООД)

Катя Лолова („МСД-98“ ООД)

Минчо Минчев

(„Строително - търговска кантора“ ЕООД)

Членове на Комисията по професионална етика:

Владимир Панайотов

(„Владимир Панайотов-Ясна“ ЕТ)

Ина Минчева-Кържилова

(„Инвестстрой 92“ ЕООД)

Катя Лолова („МСД-98“ООД)

Област

Велико Търново

Област Велико Търново се намира в Централна Северна България. Общата й площ е 4 661 572 дка, което представлява 4,2% от тази на страната. Населението й е 235 708 души по данни на НСИ към 2018 г. Областта се състои от 10 общини – Велико Търново, Горна Оряховица, Лясковец, Елена, Златарица, Павликени, Полски Тръмбеш, Свищов, Стражица и Сухиндол. Гранична на север е река Дунав, където се намира Свищов – пристанищен град, осъществяващ връзката на България със страните от Централна Европа.

Инфраструктура

Географското разположение на област Велико Търново я прави кръстопът на важни транспортни артерии. През нея преминава един от десетте международни транспортни коридори – МТК 9 Хелзинки – Москва – Букурещ – Александруполис, осъществяващ свързаност на Европа с Азия и Близкия изток. Той се явява връзка с МТК 7 река Дунав, МТК 8 Адриатика – Черно море и МТК 4 в участъка София – Свиленград. В посока запад - изток през територията на областта преминава трасето на автомагистрала „Хемус“ с направление София – Варна.

Едно от най-изразените преимущества на транспортната инфраструктура е международното летище в Горна Оряховица, оборудвано с най-съвременна техника. В града е обособен и железопътен възел, който е вторият с национално значение за републиканската мрежа след този в София. В Горна Оряховица се пресичат част от европейската линия Е-680 (в отсечката й от София до Варна) и направлението по европейска линия Е-95 Русе – Горна Оряховица – Подкова. Тези линии са категоризирани в европейското съглашение за комбинирани превози.

Икономика

Областта се характеризира с многоотрасловост и наличие на традиционни производства. Про­миш­ле­ност­та е с водещо значение. В структурата на икономиката с най-голям принос в нетните приходи от продажби са подсекторите „Търговия и ремонтни дейности”, „Преработваща промишленост” и „Транспорт, съобщения и електро- и газоразпределение”.

Най-голям брой наети лица са заети в преработващата индустрия. На следващо място се нарежда „Търговия и ремонт”, следвана от „Транспорт и съобщения”. В общата структура на наетите лица с най-голям дял е община Велико Търново, следвана от общините Горна Оряховица и Свищов. Най-малък е броят на трудово заетите в Златарица и Сухиндол.

Селското стопанство е сред приоритетните отрасли в областта, имащ традиционно важно място за икономиката както на национално, така и на регионално равнище. Растениевъдството е широко застъпено, като то оказва благоприятно влияние и върху другата съставна част на селското стопанство – животновъдството. Най-голям дял от обработваемите земи заемат зърнените и техническите култури. Добри възможности за развитие имат трайните овощни и лозови насаждения, както и зеленчукопроизводството. Отглеждат се и билки, етерично-маслени култури и гъби.

Туризъм

В областта има над 140 паметника на културата с национално значение. 67% от тях са разположени в община Велико Търново. Административният център Велико Търново е бил столица на средновековната българска държава. Спомен от това време са крепостите Царевец и Трапезица, величието на които е подчертано с единствения на Балканския полуостров аудио-визуален спектакъл „Царевград Търнов – звук и светлина”. Двата международни фолклорни фестивала, които се провеждат през май и юли всяка година в града, събират музиканти, певци и танцьори от цял свят.

Във Велико Търново са известни още Самоводската чаршия, църквата „Свети Никола“ и близкият архитектурен резерват Арбанаси. Съхранената околна среда, както и екологично чистото селскостопанско производство дават възможност за развитие на така популярните селски и екотуризъм.

Други интересни забележителности са Камъка край Горна Оряховица - скала пазител на града, Попниколовата къща и Часовникова кула в гр. Елена.

В областния център съществуват и съвременни условия за провеждането на конференции, семинари и конгреси.

Няколкото винарски центъра в областта (Лясковец, Сухиндол, Карайсен) привличат и привържениците на т.нар. винен туризъм. А в Лясковец е създаден Музей на градинарството и лозарството, където в автентична обстановка се предлага дегустация на вина от изби от региона.

Горският фонд, разположен в планинската и полупланинска част на областта, е съхранил голямо разнообразие от дивеч. Това съчетание от гори и дивеч от своя страна създава условия за развитието и на ловен туризъм.

Членовете на ОП Велико Търново поставиха проблемите си на 11-ата открита приемна на в. „Строител“

Във втората част на събитието браншът се запозна с инвестиционните планове на общината

Росица Георгиева

Ренета Николова

Вестник „Строител“ проведе своята 11-а открита приемна във Велико Търново. Събитието премина в две части – началото бе дадено в офиса на Областното представителство на Камарата на строителите във Велико Търново, след което последва среща в общината. Приемната откриха председателят на ОП Велико Търново Ина Минчева-Кържилова, инж. Илиян Терзиев, председател на УС на КСБ, и Ренета Николова, прокурист и главен редактор на в. „Строител“. От страна на Областния съвет на ОП се включиха Венцислав Дончев („Мистрал 7“ ООД), инж. Филип Маринов („Пътни строежи - Велико Търново“ АД), Лъчезар Петков („Тера“ ООД) и Станислав Василев („Етра-Ел“ ООД). Контролният съвет на ОП Велико Търново бе представен от председателя инж. Кирил Иванов („Кидат Груп“ ЕООД), Минчо Минчев („Строително-търговска кантора“ ЕООД). Събитието уважиха и членовете на ОП на КСБ – Велико Търново, Ралица Саралиева („Пъмп Систем“ ООД) и Живка Георгиева („Инвестстрой-92“ ЕООД).

„Добре дошли на откритата изнесена приемна на в. „Строител“, която се провежда съвместно с Областното представителство на КСБ във Велико Търново. Благодаря на инж. Илиян Терзиев, че ни уважи и е тук заедно с нас. Искам да благодаря и на прокуриста и главен редактор на в. „Строител“ Ренета Николова за добрата организация на събитието“, заяви в началото домакинът на срещата Ина Минчева-Кържилова. Тя представи накратко състоянието на строителния бранш в областта, като подчерта, че въпреки пандемията, строителните фирми успяват да се справят с трудностите. „Доказателство за това е, че през миналата година имаме регистрирани

33 нови фирми в ОП на КСБ - Велико Търново.

Мисля, че това се дължи на добрата работа на Камарата, свързана с промените в Закона за устройство на територията (ЗУТ). Дейността на КСБ за подобряване на законодателството, касаещо строително-инвестиционния процес, стимулира компаниите да се регистрират и да работят „на светло“. Но все още има и такива, които са в сивия сектор“, каза Минчева-Кържилова. Тя посочи, че проблемите на строителите от област Велико Търново не са по-различни от тези, с които се сблъсква браншът в цялата страна. Председателят на ОП Велико Търново се спря

на липсата на кадри в сектора.

В тази връзка тя обясни, че в Професионалната гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Ангел Попов“ в града се обучават 480 деца в различни паралелки. „Класовете регулярно се съгласуват със строителния бизнес, като всяка година приемът е различен спрямо нуждите му. Беше открита паралелка „Реставрация“, която е важна за нас, защото в областта ни има много обекти паметници на културата с местно и национално значение“, обясни още Кържилова. В изказването си тя постави акцент и върху разходните норми в строителството и подчерта, че промяната на цените на материалите е голям проблем.

Инж. Илиян Терзиев поздрави присъстващите и благодари на СД на в. „Строител“ и на гл. редактор Ренета Николова за успешната инициатива за организиране на открити изнесени приемни съвместно с Областните представителства на Камарата в страната. Той сподели и своите добри впечатления от приемната в ОП на КСБ – Русе, в която участва и кметът на общината Пенчо Милков.

„От изключителна важност е да не спираме да се борим със сивия сектор“, коментира инж. Терзиев. Той обърна внимание, че една фирма, която е в сивия сектор, закупува материалите, без да плаща ДДС, не отделя средства за осигуровки на работниците си. В същото време взима същите суми за свършената дейност като вписаните компании в ЦПРС, така приходите й са в по-висок размер, а легитимните фирми са поставени в условията на нелоялна конкуренция. Бюджетът също е ощетен от неплащането на реалните заплати и дължимите осигуровки.

Инж. Илиян Терзиев представи основните направления в работата на КСБ. Той посочи, че

увеличението на цените на строителните материали е проблем на само за България, а в цяла Европа,

поради което Камарата е направила запитване до свои колеги от други държави за това какви действия предприемат за преодоляването на трудностите в тази насока. Терзиев даде за пример опита на Румъния, където с постановление на МС е въведена възможност за индексации на договорите.

След това разговорът се насочи към обсъждане на сроковете за издаване на разрешенията за строеж, като бе направен паралел между Германия и България. „В Германия това се случва за 58 дни, а при нас за 648 работни дни. Ние стартирахме поредица от срещи с политическите формации, които според социологическите проучвания ще влязат в 47-ото Народно събрание, и ги запознаваме с този проблем. Искаме от тях приемане на промени, с които този срок да бъде ускорен. Няма как да задържиш инвеститор, ако му обясниш, че трябва да чака около 2 години за издаването на разрешение за строеж“, изтъкна инж. Илиян Терзиев. Той беше категоричен, че по време на разговорите с представителите от различните партии се поставят въпросите за изменение на Закона за устройство на територията, ЗОП и други нормативни актове, за възможностите за индексация на цените на строителния продукт. „Целта ни е хората, които работят при нас, да получават достойни заплати“, бе категоричен председателят на УС на КСБ. Той говори и за дейността на Камарата в посока дигитализация на бранша.

В края на изказването си инж. Терзиев попита какви са проблемите пред строителните фирми от ОП Велико Търново.

В рамките на последвалата дискусия се поставяха не само проблеми в бранша като цяло, но и конкретни казуси. Филип Маринов коментира темата за издаването на разрешения за строеж. „Не може ли да се помисли по-малките обекти до определена РЗП да са на уведомителен режим и за тях да не е необходимо разрешение за строеж. По този начин ще се облекчи работата и на общините, и на всички институции“, попита той. Председателят на УС на КСБ даде Словакия като добър пример при издаването на разрешения за строителство. „Там заплащаш по 100 евро на кв. м, но срещу тази сума след определен период от време получаваш достъп до ток, ВиК инфраструктура, пътни съоръжения и газифициране. Докато при нас осигуряването на всички типове мрежи е бавна процедура и се налага инвеститорът да ги изгражда“, посочи той.

Присъстващите попитаха как и кога ще се преодолеят въпросите, свързани с

присъединяването на обектите ново строителство към електроразпределителната мрежа.

Местните строители заявиха, че има случаи, в които присъединяването се бави с месеци. Инж. Терзиев обясни, че КСБ полага усилия и в това направление. Той добави, че и този въпрос ще бъде поставен пред политическите партии, с които се среща КСБ. Лъчезар Василев от „Тера“ ООД отново повдигна темата за цените на строителните материали и подчерта, че стойностите никога няма да са реални, ако възложителите продължат да изчисляват цените по равнища от предходни години. Той посочи, че КСБ трябва да потърси вариант за база данни с актуални цени, които да могат да се ползват от възложителите при ценообразуването.

В края на срещата в офиса на Областното представителство прокуристът и главен редактор на в. „Строител“ Ренета Николова благодари на всички за присъствието. „Благодаря на г-жа Минчева и на всички Вас, че в тези тежки времена на пандемия успяхме да проведем откритата приемна. Пандемия или не – ние трябва да работим, разбира се, при стриктно спазване на здравните изисквания и ограниченията. Идеята на приемните, в които се радвам, че и инж. Илиян Терзиев участва, е да се поставят проблемите, с които се сблъсквате. Той най-добре може да Ви информира докъде е стигнала КСБ в решаването им“, посочи още тя.

Николова обясни, че инициативата за приемните се посреща с голям интерес навсякъде в страната. „Целта ни е да представим на страниците на в. „Строител“ състоянието на строителния сектор в различните региони, да презентираме по-добре работата на Областните представителства на Камарата и да чуем проблемите, с които се сблъскват фирмите по места“, каза Николова. „Искаме да Ви видим лично и Вие да ни видите. И да Ви уверим, че когато имате необходимост, винаги можете да се обърнете към екипа на в. „Строител“ - ние сме на линия 24 ч. 7 дни в седмицата. Това може да се види и на страниците на изданието, и на електронния сайт. За каквото се налага – представяне на някой успешен проект или търсене на съдействие за поставяне на публично внимание на проблем - вестникът винаги е насреща. Вестник „Строител“ е Ваш, на всеки един вписан в Регистъра строител и можете да разчитате на нашия екип“, посочи Ренета Николова.

Събитието продължи в сградата на местната администрация.

Председателят на УС на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) и кмет на Велико Търново инж. Даниел Панов поздрави присъстващите с добре дошли и приветства организирането на откритата приемна на в. „Строител“. В началото той коментира проведената среща между НСОРБ и президента Румен Радев, на която е обсъдена повишаващата се цена на електроенергията. По думите му тя се отразява не само на индустрията, но и на общините – някои са изправени пред дилемата да се отказват да използват уличното осветление. Според него служебното правителство е необходимо да вземе спешни мерки и да подпомогне финансово засегнатите страни. „Също така следващото Народно събрание трябва да работи за промяна на законодателството, касаещо продажбата на електроенергия на свободния пазар. Това ще доведе до намаляване на цената“, заяви инж. Даниел Панов.

Той засегна и националния План за възстановяване и устойчивост (НПВУ), като подчерта, че внасянето му за разглеждане в Европейската комисия доста закъсня. В крайния вариант на документа

е важно, че обновяването на сградите е включено в него.

Във финалната версия има повече пари за модернизация на улично осветление, но за ВиК инфраструктура средствата са намалени“, заяви председателят на НСОРБ, като добави, че Сдружението вече публикува в резюме всички дейности от Плана, по които общините ще бъдат бенефициенти.

След него думата взе инж. Илиян Терзиев, който благодари на инж. Панов за срещата и обясни, че това е единадесетата приемна на в. „Строител“, в която участват и местните власти. „Проблемите пред строителите и пред общините не са много различни. Един от основните въпроси, който стои пред нас, е реалното ценообразуване по различните проекти, които се реализират с европейско, национално или общинско финансиране. Проекти, изготвени по цени отпреди 2 - 3 години, са абсолютно неактуални и вече има случаи при обявени обществени поръчки да не се яви нито един кандидат“, коментира инж. Терзиев. Той обясни, че едно от нещата, които КСБ иска да въведе и което ще е полезно за всички, са единните трудови норми. „Те ще се ползват от държавата, от общините и от нас. Така ще избегнем ситуацията, като се стигне до изпълнение на даден обект година или две след като са направени изчисленията, цените да са толкова различни, че той да няма как да се реализира“, посочи председателят на Камарата. Трябва да се намерят и начини за индексации на текущите договори във връзка с драстичното поскъпване на строителните суровини и материали“, допълни инж. Терзиев.

Председателят на УС на КСБ информира инж. Панов, че Камарата е започнала поредица от срещи с политическите партии, които според социологическите проучвания ще влязат в 47-ото Народно събрание. „На тях ще изложим своите виждания за решаване на проблемите в отрасъла, за подобряване на бизнес средата. Ще коментираме и НПВУ, Зелената сделка и европейското финансиране през новия програмен период. Около 30 - 35% от дейностите, които страната ни ще изпълни по Зелената сделка, ще преминат през сектор „Строителство“, бе категоричен инж. Илиян Терзиев.

Прокуристът и главен редактор на в. „Строител“ Ренета Николова също благодари на инж. Панов, че се е отзовал за среща със строителния бранш в рамките на приемната на в. „Строител“. „Една от целите на нашите приемни е да чуем от първоизточника какво се изпълнява като строителни обекти и какво е планирано, т.е. какво ще работи браншът през 2022 г. и в обозримо бъдеще“, каза Николова.

Инж. Даниел Панов съобщи, че в момента в общината се работи по проекти, за които договорите са подписани още преди две години. За програмен период 2021 – 2027 г. той каза, че все още няма яснота. „Ние не знаем какви пари ще получим, защото се предвижда проектите да бъдат специфични. Те трябва да се изпълняват заедно с други общини, да има елемент на свързаност“.

По темата за енергийната ефективност на сградите, част от НПВУ, Панов посочи, че е убеден, че в рамките на следващата година ще може да стартира работата по санирането на блоковете,

„Велико Търново има 67 сгради, които са в готовност с подадени и одобрени документи“,

заяви той и припомни, че към момента в общината са санирани 22 здания.

„Това, което предстои да се случва в страната, е свързано най-вече с Плана за възстановяване и устойчивост“, подчерта инж. Панов. Община Велико Търново е изготвила инвестиционен план за европейско финансиране на стойност от 200 млн. лв., в които са заложени ВиК и пътни проекти. „Имаме и идея за изграждане на многофункционална зала за конгресни мероприятия в града. За нея имахме осигурено европейско финансиране, но цените на материалите се покачиха и стойността на проекта се повиши. Сега обсъждаме варианти за това как да бъде реализиран“, посочи още Панов. Според него проектът трябва да се изпълни, защото в Северна България няма подходяща зала за провеждане на конгреси и големи мероприятия. „Предвиждаме обектът да е от модулен тип с възможност за осигуряване на 1500 места, ще има и голям експо център“, обясни още инж. Даниел Панов.

Друга идея, която той представи пред строителния бранш, е за облагородяването на района на старото Военно училище в града. „Решили сме земята да се дава с право на строеж срещу обезщетение на общината. От три години имаме реални действия там. Проведохме международен архитектурен конкурс и вече има направени разработки. Теренът е 180 дка и има сериозен интерес към него. Не се предвижда жилищно строителство, а само бизнес сгради с хотелска част и конгресният център, който споменах. Проектът ще се реализира на три етапа“, разказа кметът на Велико Търново. Инж. Панов съобщи още, че на територията на града предстои изграждане на нова детска градина, за която се очаква да бъде обявен търг.

На срещата

бе договорено да бъде подписан меморандум за сътрудничество между КСБ и НСОРБ.

В заключителната част на събитието отново бе коментирана енергийната ефективност в сградите. Инж. Даниел Панов изтъкна, че във Велико Търново всички обекти са санирани качествено заради контрола, който е бил провеждан по време на реализирането на дейностите. Според него благодарение на съвместните усилия на НСОРБ и КСБ енергийното обновяване на жилищните сгради е намерило своето място в стратегическия документ на България - НПВУ. Той добави, че има огромен интерес от страна на гражданите към санирането.

На финала инж. Даниел Панов заяви, че в лицето на местната власт строителите във Велико Търново винаги ще имат добър партньор.

Видео репортаж от приемната, изработен от в. „Строител“, може да се види на сайта на изданието www.vestnikstroitel.bg и на YouTube канала на вестника.