Председателят на УС на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) и кмет на Велико Търново инж. Даниел Панов и председателят на Управителния съвет на Камарата на строителите в България (КСБ) инж. Илиян Терзиев подписаха Меморандум за сътрудничество. Събитието се състоя на 29 октомври в централния офис на КСБ. От страна на Камарата на него присъстваха изп. директор Валентин Николов, Любомир Пейновски, член на ИБ и УС на КСБ и изп. член на СД на „Строителна квалификация“ ЕАД, инж. Любомир Качамаков, вицепрезидент на Европейската федерация на строителната индустрия и председател на ОП на КСБ – София, инж. Благой Козарев, председател на Контролния съвет на КСБ, Ренета Николова, прокурист и главен редактор на в. „Строител“. НСОРБ бе представено и от Силвия Георгиева, изп. директор на Сдружението, и Мила Гиздова, урбанист.

„Сътрудничеството на Сдружението с Камарата на строителите в България и в. „Строител“ е най-дългогодишното практическо взаимодействие. Радвам се, че всяко едно нещо, което правим съвместно, се получава. Разчитаме много на експертизата, с която разполагате“. Това заяви инж. Даниел Панов в началото на срещата. Той припомни, че благодарение на съвместните усилия на двете организации и приетата декларация на Общото събрание на НСОРБ Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради е влязла в Националния план за възстановяване и устойчивост и подчерта, че сключеният меморандум открива нов етап в съвместната работа на двете организации.

От своя страна инж. Илиян Терзиев благодари за добрите думи и сподели, че се надява с общи усилия КСБ и НСОРБ да продължават да работят толкова отдадено в полза на държавата и обществото.

Меморандумът за партньорство предвижда страните да обединят усилията си в създаването на условия за развитие на интензивна комуникация помежду си. В контекста на това разбиране НСОРБ и КСБ се договориха да си партнират активно в следващите години както в трансфера на опит и знания, така и в изработването на общи позиции и постигане на необходимата координация за съвместни действия в посока на подобряване на нормативната база, свързана с инвестиционния процес. Двете организации ще работят за осъществяването на активен диалог с държавната власт, гражданите, национални и международни организации по въпроси от взаимен интерес и съвместно ще търсят решения на общи проблеми. Важен акцент в бъдещото сътрудничество е интегрирането на политиките за устойчивост в процесите на развитие на регионите. Ефективното партньорство между местните власти и бизнеса е едно от важните условия за успешно реализиране на проектите с европейско финансиране през новия програмен период 2021 – 2027 г.

Срокът на Меморандума е 7 години, считани от датата на подписването му, като той може да бъде удължаван с писмено споразумение между двете организации.

Сред първите задачи, които предстои да бъдат осъществявани в партньорство между Камарата и Сдружението, е участието в два от ключовите за реформата в сферата на строителството проекти, които са част от Плана за възстановяване и устойчивост на България. Единият касае пилотната фаза за въвеждане на строително информационното моделиране (СИМ/BIM) в инвестиционното проектиране и строителството като основа за цифрова реформа на строителния сектор в България. Другият проект е свързан с дигитализацията в сектора и предвижда създаването на Единна информационна система по устройство на територията, инвестиционно проектиране и разрешаване на строителството.

Сред темите, засегнати по време на срещата, беше тази за високите цени на строителите материали. „КСБ е обезпокоена от динамиката на цените и процедурните проблеми, които се създават при изпълнението на обществени поръчки. Екипът ни търси най-добрите варианти за изработване на методика за индексация, като проучва добрите европейски практики“, посочи инж. Терзиев. Той даде пример с опита на Румъния, където преди няколко месеца с постановление на техния Министерски съвет проблемът е бил решен. „В дългосрочен план изработването на механизъм за индексация ще даде възможност за адекватност както на изпълнителите, така и на възложителите при подготовката на прогнозните разчети и планирането на инвестиционните програми, но това е продължителен процес, който ще изисква и нормативни промени“, обясни още инж. Терзиев. Той посочи, че е необходимо в страната ни да се изготви проучване за актуалните стойности на строителните материали, защото Националният статистически институт не разполага с подробни данни.

„Непрекъснато фирми, а дори и държавни институции, търсят информация от нас за реалния ръст на цените. Ние за съжаление не можем да им предоставим такава. Хубаво е да намерим работещо решение“, каза на свой ред изп. директор на КСБ Валентин Николов.

Темата коментира и инж. Любомир Качамаков, който сподели, че държавата трябва да се намеси с аварийно решение на проблемите и да приеме методика за промяна на ценообразуването. „Другите държави разполагат със статистика относно движението на цените. В България трябва да има независим орган, който да предоставя тази информация“, посочи той.

Обект на обсъждания беше и продължаването на процеса за енергийно обновяване на жилищния фонд, за който освен в Плана за възстановяване и устойчивост на България са заложени и средства в оперативните програми.

Двете страни се договориха за създаването на съвместна работна група, която системно да извършва анализ на проблемите, които срещат местните администрации и строителите при осъществяването на дейности, свързани със строителството, и да предлага възможни и ефективни решения.

Сред първостепенните задачи, които КСБ и НСОРБ си поставиха, са провеждането на преговори с Министерството на регионалното развитие и благоустройството за решаване на проблема с блокираните поради скока на цените в строителството инвестиционни проекти на общините и активни преговори с отговорните институции за изготвяне на механизмите за осъществяване на дейностите, заложени в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). „За да бъде пълноценно усвоен ресурсът от близо 7 млрд. лв., който ще бъде инвестиран в проекти на общините или с тяхното активно участие, е необходимо договарянето да приключи в максимално кратки срокове“, сподели Силвия Георгиева, изп. директор на НСОРБ.

От своя стана Любомир Пейновски изрази позиция, че страната ни трябва да направи всичко възможно да използва средствата, които ще бъдат получени от НПВУ, за да подобри стандарта на живот. „Надявам се, че няма да се стигне до положение, в което България ще загуби средства, защото не може да реализира заложените цели“, каза той.

В Плана за възстановяване и устойчивост на България 20 проекта ще бъдат реализирани от общините

От общо анонсираните в Плана за възстановяване и устойчивост проекти 20 са свързани с инвестиции, които предстои да бъдат реализирани от общините. Това заяви по време на срещата между КСБ и НСОРБ изп. директор на Сдружението Силвия Георгиева.

От думите й стана ясно, че в НПВУ е заложено и модернизиране на образователните институции за по-привлекателна и качествена среда за учене и иновации, включваща СМР в съществуващи 73 детски градини и 94 училища. „Инвестициите са на обща стойност 380,4 млн. лв. Други 76,5 млн. лв. предстои в следващите 3 години да бъдат отпуснати за строителство на нови детски градини и училища. Още 150 млн. лв. са предвидени за рехабилитация на ученически и студентски общежития“, каза тя.

Над 70 млн. лв. са резервираните средства в Плана за възстановяване за инвестиционни дейности в социална инфраструктура.

„Значителна по мащаб е Програмата за публична подкрепа за развитие на индустриални зони, паркове и сходни територии, която включва изграждане на инфраструктура на индустриалните зони, паркове и сходни територии: довеждаща, зелена, специализирана и социална инфраструктура“, коментира Георгиева.

Изп. директор на НСРОБ информира още, че в Стълб 2 „Зелена България“ на НПВУ са заложени пакет от мерки за подобряване на енергийната ефективност на жилища и публични сгради. „370 млн. лв. ще бъдат вложени в реновиране на здания от административната, културната, спортна и научна инфраструктура. Предвижда се по програмата да бъдат обновени 616 сгради. Общините ще играят важна роля в процеса на координация със съответните водещи ведомства и собственици на държавни публични сгради, те ще изготвят и приоритизирания списък на публичните сгради с нужда от енергийно обновяване и съпътстващи устойчиви мерки в съответната община“, каза тя.

Георгиева посочи, че други 235,2 млн. лв. допълнително ще бъдат инвестирани за подобряване на енергийните характеристики на сгради в сферата на производството, търговията и услугите.