ВСУ „Л. Каравелов” очаква сериозна кандидатстудентска борба

Прочетена: 113

С неостаряващия студентски химн Gaudeamus Igitur преподаватели и колеги тържествено отбелязаха дипломирането на студентите от випуск 2010 на Висшето строително училище „Любен Каравелов”. Свободният превод на химна „Да се веселим, докато сме млади” за дипломиралите се инженери и архитекти от авторитетното висше строително училище вече има друга трактовка: „Да работим, докато остареем”…
Това го казваме с известна доза носталгия по отминалите години, но животът все пак е един и човек не избира кога ще се роди… Изборът ни обаче точно в този прекрасен и за младите специалисти, и за училището ден да се срещнем и разговаряме с ректора на ВСУ доц. д-р инж. Георги Годинячки никак не беше случаен….


ВСУ „Любен Каравелов” е един истински кампус от европейски тип. Представете си зелена територия от 106 дка с всички необходими сгради и съоръжения за един университет, с общежития за всички студенти, с учебни корпуси, които изцяло поемат учебния процес само на една смяна, със спортни съоръжения, спортна и фитнес зала, стадион, студентски стол, който работи и на обяд, и на вечеря, сладкарница, барчета, магазин за студентите, вътрешен паркинг за всички, културен дом. Базата, която предшествениците на днешните преподаватели и студенти са построили, сега се ползва много добре от децата им. Краят на учебната година предполага да ви разказваме с малко приповдигнат тон как е минала тя, какво и как са научили студентите. Ние обаче предпочитаме доц. Годинячки да се спре малко на историята. Строителната гилдия знае, че ВСУ продължава успешното си развитие като съвременно конкурентоспособно учебно заведение.
Доц. д-р инж. Георги Годинячки:
„ВСУ „Л. Каравелов” е с повече от 70 години история. Създадено е през
1938 г., отначало като школа за поделенията на трудова повинност , която е функционирала от 1920 г. През 1938 г. в един доклад на тогавашния военен министър се предлага да се създават специални кадри за работа в трудова повинност, които и да са с военно образование. От школа се преминава в училище. От 1973 г. с Указ на Държавния съвет нашето училище става Висше народно военно строително училище с обучение по една специалност ПГС, строително инженерство с двата профила – строителни конструкции и технология на строителството. Историята е доста богата и е преминала през различни етапи. През 2000 г. училището беше девоенизирано и след това се създадоха още две основни звена – Колеж по строителство, а от 2006 г. и Архитектурен факултет. В момента училището има три основни звена – Строителен факултет, където се обучават по специалности „Строителство на сгради и съоръжения” на две нива. Първото е бакалавърска степен. Строителните инженери могат да продължат магистратура по строителни конструкции. Имаме и две нови акредитации – по технология на строителството и по управление на проекти. „Управлението на проекти в строителството” е една ниша, която не е разработена и за нея има нужда от специалисти.”

Повече от 5100 възпитаници на ВСУ са писали и пишат строителната летопис на страната. Безспорно това са известни и уважавани строителни бизнесмени, практикуващи инженери у нас и в чужбина, ръководители на различни нива в държавния и обществения сектор, преподаватели във висши и средни училища, научни работници. В цялата строителна гилдия делът на възпитаниците на ВСУ е много голям.

Доц. д-р инж. Георги Годинячки:
Определено е така. Кадрите, които е произвеждало Военното строително училище, пък и ние след това, са минали през много тежка школа. Тежка, поучителна и добра школа – това е школата на Строителните войски. Сигурно знаете, че Строителните войски поемаха най-тежките строежи, най-големите обекти и много колеги, които минаха оттам, се научиха да строят. Защото строител се става в калта, на обекта, който се строи. Строител на бюро няма как да се получи!
Минаха през тази школа и затова, когато започна частният бизнес, когато строителни войски постепенно започнаха да отстъпват територия на частните фирми, много колеги излязоха и направиха собствени компании.

Припомняме си с доц. Годинячки, че се срещнахме и в Пловдив на провеждания от ОП на КСБ конкурс „Аз мога да строя”. Той е за възпитаниците на Професионалните гимназии по строителство, архитектура и геодезия. Там ректорът на ВСУ приветства победителите и им декларира, че те са добре дошли във ВУЗ-а.

Доц. д-р инж. Георги Годинячки:
Така беше. При нас кандидатстват ученици, завършили средни училища в цяла България, но наистина имаме доста висок процент студенти от пловдивските професионални гимназии. Те имат афинитет към нашето училище и поради това, че от нас са излезли доста специалисти, които са техни познати, учители и т.н. Но при нас кандидатстват и от софийската гимназия по строителство, архитектура и геодезия, много голям е процентът и от другите строителни гимназии. До миналата година давахме много голямо предимство на кандидатите от строителните гимназии. В балообразуващите оценки, които бяха две за строително инженерство и за строителство и архитектура, строителните гимназии, техните възпитаници, участваха с четири оценки, от които им се вземаха двете най-високи. А при гимназистите – две от две. Балообразуващите за гимназистите бяха математика и физика, а за завършилите строителни гимназии четирите бяха математика, физика, стоманобетон и строителна механика. И често пъти възпитаниците на строителните гимназии имаха високи оценки именно по стоманобетон и по механика, защото те правят дипломна работа по тези две специалности и имат висока подготовка. Освен това те имат не само добър потенциал, но и целенасочена ориентация. Добра нагласа. Те знаят, че професията е трудна, всичките специалности са трудни, и затова тук не идват студенти заради веселия студентски живот няколко години.

Разговорът ни продължава за конкуренцията между ВСУ и УАСГ. Става ясно, че кандидат-студентите сами трябва да определят къде ще учат, защото и двата ВУЗ-а имат своите предимства. УАСГ е по-големият, той в центъра, има повече специалности, но тук, на „Суходолска”, има други предимства, които привличат младите хора. Всичко е на едно място, по-икономично е, студентът тук живее, тук учи, не губи време и средства за транспорт, школата е добра, учи се сериозно. От миналата и тази година кандидатстудентската кампания между сродните вузове върви паралелно и всичко е въпрос на личен избор.
Въпрос на личен избор е и накъде след завършването ще се отправи младият специалист. Дали ще стане строител, или ще замени студентската банка с преподавателската катедра. Предлагаме на доц. Годинячки да коментира някои аспекти от закона за развитие на академичния състав.

Доц. д-р инж. Георги Годинячки:
Става въпрос за това как ще израстват преподавателите. Има някои важни неща, които не са залегнали в този закон. Например един въпрос, който не е добър за асистентите. Записано е, че при хабилитиране на един асистент се вземат предвид само публикациите след защита на докторската му дисертация. Това е добре, когато един млад учен тръгне от студентската скамейка да прави докторска дисертация. Той може да има две-три-пет публикации по нея, защитава докторска дисертация и тези публикации са към нея и след това, ако тръгне да става доцент, да се хабилитира, трябва да се броят тези след нея. Това е правилно.
Но в момента има много главни асистенти, изобщо асистенти, които имат почти разработени дисертации, готови са и ще ги защитят. По една или друга причина са ги отлагали във времето. Те имат много публикации извън темата на дисертацията. Не е коректно те да бъдат игнорирани. Там трябваше да се запише: „при хабилитиране да се вземат публикациите извън темата на дисертацията”.
И още нещо – за ограничението на „пътуващите” преподаватели. В закона е заложено, че един преподавател може да бъде на академична длъжност само в един университет. Това означава, че един преподавател тук е професор и той не може да отиде да преподава във Варненския свободен например. Или на друго място. Или обратното. Същото важи и между БАН и вузовете. Според мен там категорично трябваше да се запише, че този преподавател там, където е на основен трудов договор, само там се брои за акредитация. И той да може да преподава и на друго място и да си бъде професор там, т.е. да може да заема академична длъжност, както е и по Кодекса на труда – да работи при един работодател, но също така и при друг. Едната крайност е, когато хабилитираните преподаватели се броят за акредитация навсякъде. Сега сме в другата крайност – един човек, един преподавател може да бъде на академична длъжност само в един университет.

Обещаният за разговора ни академичен час изтича. Обсъждаме още малко тазгодишната кандидатстудентска капания. Известно е, че миналата година някои университети не можаха да попълнят бройката си. Около 2000 места, отпуснати от държавата, не бяха запълнени.
Във ВСУ обаче нямаше незапълнено място. Там са сигурни, че Gaudeamus Igitur и тази година през септември ще прозвучи в препълнената до краен предел зала на Културния дом.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 18.06.2010. Категория Тема. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


%d блогъра харесват това: