Драстичното увеличение на цените на строителните материали – предизвикателство за общините

Драстичното увеличаване на цените на строителните материали от началото на 2021 г. е сериозно предизвикателство, пред което е изправен строителният бранш не само в България, но и в света. В предишен брой в. „Строител“ се допита до експерти, управители на строителни компании и до ръководството на КСБ по темата. Те отчетоха, че през последните единадесет месеца цената на някои суровини се е повишила с близо 100%. Това поставя в изключително сложна ситуация все повече инвеститори и строителни фирми, както и води до сериозен риск за изпълнението на важните инфраструктурни проекти и на оперативните програми в страната.

Проблемът бе обсъден по време на подписването на Меморандум за сътрудничество между Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) и Камарата на строителите в България. Двете организации споделят обща позиция, че увеличаването на цените на строителните материали и суровините е изпитание както за общините като възложители на проекти, така и за изпълнителите – строителните компании. Те обръщат внимание и на факта, че у нас липсва официална статистика на специфичните индекси на цените на строителните материали и себестойността на различните групи строежи, което затруднява официалната оценка на случващото се в сектор „Строителство“. „КСБ е обезпокоена от динамиката на цените и процедурните проблеми, които се създават при изпълнението на обществени поръчки. В дългосрочен план изработването на механизъм за индексация ще даде възможност за адекватност както на изпълнителите, така и на възложителите при подготовката на прогнозните разчети и планирането на инвестиционните програми, но това е продължителен процес, който ще изисква и нормативни промени“, коментира по време на срещата председателят на УС на Камарата инж. Илиян Терзиев.

През изминалата седмица КСБ и Министерството на регионалното развитие и благоустройството обявиха, че започват реални стъпки за въвеждане на индексация в стойността на договорите, по които се изпълняват инфраструктурни проекти в страната. Работна група с представители на МРРБ, КСБ, НСИ, Агенцията по обществени поръчки и други ще изготви национални индекси за цени на основните строителни материали и основните групи СМР и строежи.

Междувременно НСОРБ е провело проучване относно наличие на надвишаване на планираните разходи за СМР по европейски проекти и програми сред 120 малки, средни и големи общини, изпълняващи проекти по: ОП „Региони в растеж 2014 - 2020“; „Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020“; програми за трансгранично сътрудничество, ОП „Околна среда 2014 - 2020“; „Програма за морско дело и рибарство 2014 - 2020“; Програма „Изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция на детски ясли, детски градини и училища 2020 - 2022“ на Министерството на образованието и науката; проект „Местно развитие, намаляване на бедността и подобрено включване на уязвимите групи” чрез Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014 – 2021, както и обекти, финансирани от Националния доверителен Екофонд и за които са отпуснати средства с постановления на Министерския съвет.

В настоящия брой на изданието Ви представяме резултатите от проведеното проучване, които са публикувани на сайта на НСОРБ.

В периода 29.10.2021 г. - 03.11.2021 г. НСОРБ е провело проучване по повод постъпващи сигнали в Сдружението, че вследствие повишаване на цените на строителните материали и разходите за труд се забелязва надвишаване на планираните средства за СМР по проекти с европейско финансиране. От НСОРБ посочват, че изпълняваните дейности от общините могат да се групират в няколко направления:

– Благоустройство на населените места, което включва рехабилитация на улична мрежа и тротоари, обновяване на площи за широко обществено ползване, ремонт на общински пазари, читалища, транспортна и техническа инфраструктура и съоръженията към нея, благоустрояване на междублокови пространства, подобряване на състоянието на градските стадиони, строителство на спортни игрища и фитнес зали;

– Опазване на околната среда чрез рекултивация на депа за закриване, инсталации за предварително третиране на смесено събрани битови отпадъци и на компостиращи инсталации за разделно събиране и оползотворяване на зелени и/или биоразградими отпадъци, включително изграждане на външни връзки за водоснабдяване и електроснабдяване;

– Аварийни ремонти - корекция, укрепване и доизграждане на подпорни стени по коритото на реки;

– Енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради, в образователна инфраструктура, ЕЕ модернизация на селищните системи за външно изкуствено осветление;

– Интегриран градски транспорт;

– Модернизация на културна инфраструктура - ремонт на читалища;

– Социална инфраструктура - изграждане на социални жилища за хора в неравностойно положение, както и за социално слаби семейства;

– Консервация и реставрация на недвижими културни ценности;

– Реконструкция на ВиК мрежи и съоръжения.

На база отговорите на общините от НСОРБ са отчели, че между стойностите на планираните разходи за СМР (в лв. без ДДС) и реално необходимите средства за строително-монтажни работи (в лв. без ДДС) се наблюдава надвишаване в стойностите средно между 30 - 40%. Вследствие на това местните власти срещат затруднения в изпълнението на европейски проекти, които са в няколко направления. На първо място се поставят

негативните последици за общинските бюджети.

„По-голямата част от включилите се в проучването посочват, че основен проблем, свързан с повишението на цените на строителните материали, разходите за труд и електроенергия, е необходимостта от дофинансиране с общински средства на дейностите по проектите, като това се отнася не само за СМР, но и за доставките и оборудването“, поясняват от Сдружението. Според НСОРБ местните власти се оказват в ситуация на невъзможност да реализират проектите си, които в повечето случаи са подготвяни през периода 2016 – 2017 г., одобрени за финансиране през 2020 г., изпълнявани от 2021 г. От организацията са категорични, че осигуряването на финансиране от страна на общините за изпълнение на договорите обаче е почти непосилно поради ефектите от кризата през последните две години. Допълнителните средства не са разчетени предварително и реално общините не разполагат с такива.

В проучването е изведено, че с оглед елиминиране на проявяващите се финансови рискове общините в качеството си на бенефициенти на всички проекти, реализирани от фондовете на Европейския съюз, ще следва да осигурят необходимия ресурс чрез собствени средства, вземане на кредит или друга подкрепа от финансова институция, с което да се гарантира финансовата обезпеченост за изпълнение на проектните предложения. „В противен случай е възможно налагане на финансови корекции за общините или загуба на цялото финансиране. Това означава, че проектите няма да бъдат изпълнени със 100% безвъзмездна помощ“, завяват от НСОРБ.

Резултатите от изследването показват, че поради повишаването на цените на строителните материали

се наблюдава и отлив от участия в обществени поръчки от страна на строителни фирми.

Обектите, които се изпълняват в период на повишаване на цените, в преимуществените случаи са със сключени договори преди повече от 12 месеца. Местните администрации съобщават, че към настоящия момент компаниите в усилие да запазят търговската си репутация и коректност завършват обектите с 0% печалба или в повечето от случаите – на загуба.

Изпълняващите проекти по ПРСР общини заявяват, че одобреният финансов ресурс за изпълнение на СМР е крайно недостатъчен, което се дължи на забавяне на оценката на проектните предложения от страна на ДФ „Земеделие“, подадени 2017 г. и 2018 г., за които са сключени договори с общините през 2021 г. „При обявяване на тръжни процедури не се явяват участници в процедурата, а при вече сключените договори се оказва, че не могат да бъдат изпълнени със заложените финансови параметри, тъй като строителят работи на загуба поради постоянно нарастващите цени. На практика се оказва, че без дофинансиране от страна на общините договорите не могат да бъдат изпълнени, но в края на годината бюджетният ресурс на местните власти е изчерпан и не могат да бъдат отделени допълнително средства за довършване на строителството. Проблемът продължава, тъй като общините, без да са се разплатили с изпълнителя, не могат да пуснат заявка за искане за плащане към ДФ „Земеделие“ и това води до огромен риск, както за ПРСР, така и за повечето оперативни програми, които следва да отчетат усвояване на ресурс към ЕС, който да се върне в бюджета на държавата“, обобщават от НСОРБ първото затруднение, свързано с изпълнението на европроектите.

Вторият проблем, за който администрациите сигнализират, е, че е налице реална хипотеза

във всеки един момент строителите едностранно да решат да прекратят договорите си,

тъй като плащането на неустойка би било по-изгодно за тях, отколкото да довършат обектите, компенсирайки разликите в цените.

Основанията за подобни притеснения са породени от бавната процедура – от кандидатстването с проектни предложения, подписване на договор, съгласуване на проведените тръжни процедури, подписване на анекс за вписване на избраните изпълнители, искане на авансово плащане до реалното започване на изпълнението на проектите. Проучването сочи, че в някои от случаите минават години и стойностите са нереалистични към момента на реализацията на СМР, което води до отказване на избраните фирми да изпълняват проектите, както и искания да се правят доплащания за актуализиране на цените със средства от общините, което е непосилно за тях, особено за малките.

По време на изследването са регистрирани и случаи, в които избрани изпълнители в обществени поръчки отказват да сключат договори за СМР поради повишение на цените на материалите и труд за периода на провеждане на тръжната процедура. Това налага необходимост при липса на втори класиран, с който възложителят да сключи договор, да се провежда повторно поръчка, което забавя реализирането на предвидените дейности по договорите за безвъзмездна финансова помощ и поставя в риск проектите.

От НСОРБ подчертават в своя доклад, че въпреки предприети действия от страна на фирмите като увеличени материални запаси, изпълнителите предявяват искания за намиране на решение за компенсиране на ръста на цените на материалите, за да не завършат работата на обектите на загуба. Част от местните власти съобщават и за натиск от страна на изпълнителите за предоговаряне на стойностите на проектите и тяхното дофинансиране с общински средства.

Участниците в анкетата обръщат също така внимание, че при определяне на разходи за СМР за проекти за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради по Приоритетна ос 1 на „ОПРР 2014 - 2020“ бенефициентите са били задължени да изготвят бюджети за проектните предложения съгласно актуализираните референтни стойности за допустими дейности при изпълнение на Националната програма за енергийна ефективност към 25.01.2016 г. В резултат посочените референтни стойности не са били актуални към момента на подаване на проектното предложение. В тази връзка от Сдружението изтъкват, че продължаващото нарастване на цените за СМР ще постави в риск изпълнението на проектите за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради.

Ограниченията по ЗОП са третото голямо затруднение за администрациите.

Причината е, че Законът за обществените поръчки не допуска индексиране на договорените цени за строителство, като самите договори могат да се изменят единствено на основанията, посочени в чл. 116. Това води до понижаване качеството на изпълнение, както и до невъзможност да бъдат завършени обектите. „От друга страна новите обявления на процедури по ЗОП със стойности, съответстващи с тези от момента на кандидатстване пред програмата (често прогнозирани преди повече от година), водят до нисък интерес от страна на бизнеса. Има случаи дори на прекратяване на процедурите поради липса на оферти и възлагането им отново с повишени стойности, което води до закъснения в план-графика на проектите“, подчертават от НСОРБ.

Компенсиране на разликите с понижаване на качеството е

четвъртият сериозен проблем за местните власти. От данните на Сдружението става ясно, че в голямата си част количествено-стойностната сметка за кандидатстване по дадена оперативна програма се изготвя години преди реалното започване на строителството на конкретен обект, което почти винаги води до разлика в цените на строителните материали, разходите за труд и механизация. Общините споделят, че през настоящата година скокът на някои строителни материали надвишава 30% спрямо стойността им в началото на годината.

Участвалите в проучването администрации сигнализират, че надвишаването на реално извършените разходи спрямо проектно подадените води до висок риск от влагане на по-нискокачествени материали с цел компенсиране на загубите от страна на изпълнители.

Като последно проблемно направление местните власти определят

специфичните обекти и промените в нормативната уредба.

Част от европроектите са свързани с намеси в недвижими културни ценности, които изискват влагането на специфични материали и дейности за изпълнение на СМР, тъй като те са съобразени с предвиденото с проекта специфично обзавеждане и оборудване. В тези случаи цената на някои от строителните материали се е покачила от момента на залагането на сумите за СМР, оборудване и обзавеждане в бюджета на проекта до момента на действителната реализация.

Общините споделят, че в периода от стартиране на процедурите по реда на ЗОП до сключването на договорите в някои от случаите са приети изменения в нормативната уредба, които налагат да бъде променена технологията на строителството на обектите. „Необходимо е ново проектиране на отделни части от работния проект, като тези изменения съществено променят и условията, при които е възложена поръчката, и за изпълнението на обекта е нужно ново обявяване на процедура по реда на ЗОП“, изтъкват от НСОРБ.

Сдружението е предприело действия за преодоляване на трудностите.

Председателят на УС на Сдружението и кмет на Велико Търново инж. Даниел Панов се е обърнал с писмо към министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководителя на „ОПРР 2014 - 2020“ за намирането на съвместно решение по изпълнението на общинските проекти по програмата. Ръководството на НСОРБ е сигнализирало ведомството и за идентифицираните трудности, които блокират изпълнението на проектите по ОПРР, свързани със значителното завишаване на първоначално планираните разходи, особено за строителство на инженеринг. Според Сдружението те се проявяват при разработването на инвестиционните проекти във фаза работен проект и са в резултат на постоянно повишаващите се цени на строителните материали и разходите за труд и това води до:

– Драстично надвишаване на нормативно регламентирания срок от 24 месеца за сключване на договори с външни изпълнители по ЗОП - такива се сключват след трикратно и дори четирикратно обявяване на тръжни процедури;

– Прекратяване на договори с изпълнители или сключване на допълнителни споразумения с тях в рамките на позволеното от закона въпреки риска от последващо налагане на финансови корекции;

– Предприемане на действия от общините по изменение на договорите за безвъзмездна финансова помощ по ОПРР, водещи до завишаване на собствения принос;

– Включване на нови видове строителни работи или съществена промяна на първоначално планираните, което е обвързано с последващо договаряне по реда на ЗОП. Това предполага обявяване на нови тръжни процедури с неясен за финализиране времеви обхват, което с наближаването на срока за допустимост на разходите по ОПРР (31.12.2023 г.) увеличава рисковете от частична или пълна загуба на безвъзмездна финансова помощ.

„При изследване на практики на местно ниво се констатира наличие на сключени договори с изпълнители с предмет, сходен с предмета на инвестицията по ОПРР. Възлагането на дейности от собствения принос по програмата по тези договори е потенциално решение за адресирането на риска от неизпълнението на проектите“, е предложило НСОРБ пред МРРБ и очаква становището на министерството и указания към общините.

Другите проблеми по ОПРР, за които Сдружението е сигнализирало пред Управляващия орган на ОПРР, са свързани с необходимостта от ускоряването на процедурите по възстановяване на средства по общинските проекти, както и за адресирането на огромния брой сигнали за нередности и свързаните с тях финансови корекции.

Управителният съвет на НСОРБ е изпратил писмо и до заместник-министрите на земеделието, храните и горите - Георги Събев и Явор Гечев, в което е отправило покана за провеждане на среща между ръководствата на Сдружението, МЗХГ и Държавен фонд „Земеделие“, за да бъдат обсъдени въпросите по коректното изпълнение на ПРСР във връзка с необходимостта от актуализация на референтните цени, по които ДФЗ съгласува обществените поръчки на общините, както и указанията за подготовка на тръжните документации.

Търсене на решение в партньорство с Камарата на строителите в България

На 29.10.2021 г. НСОРБ сключи меморандум за сътрудничество с Камарата на строителите в България. По време на срещата бяха обсъдени и проблемите, свързани с повишаващите се цени в строителството.

Двете организации споделят единна позиция, че драстичното увеличаване на цените на строителните материали и суровините е сериозно предизвикателство, което поставя на изпитание както общините като възложители на проекти, така и изпълнителите – строителните компании.

Предстои съвместна работа върху възможните действия, като набелязаните цели са в посока предприемане на т. нар. спешни мерки – индексация на сключените вече договори и в по-дългосрочен план – създаване на методика за определяне на стойностите за възлагане на СМР с отчитане на динамиката на цените.