Развитието на инфраструктурата на всички нива – обединително звено в преговорите за политики  за следващия кабинет

Емил Христов

Десислава Бакърджиева

„Няма тема, по която да не сме постигнали огромно съгласие“. С тези думи лидерът на ПП „Продължаваме промяната“ Кирил Петков, който е и кандидат за премиер, обобщи преговорите за коалиционно споразумение, които победителите на парламентарните избори на 14 ноември проведоха с експерти от партиите - бъдещи евентуални партньори в управлението - „БСП за България“, ПП „Има такъв народ“ и „Демократична България“. За по-малко от седмица между 23 до 27 ноември бяха организирани 18 срещи по секторни политики, сред които и касаещите строителния бранш енергетика, екология, транспорт, регионално развитие и финанси. Тепърва ще стане ясно дали намеренията ще се изпълнят с реални действия в следващите 4 години, каквито са очакванията. Обсъжданията навлизат във финалната фаза – на лидерско ниво за бъдещото правителство. Предстои също да се изчистят спорните моменти и да се набележат законодателни инициативи по приоритетите. Ето кои са те:

В сектор „Енергетика“ – анализ за нуждата от нови ядрени мощности

При формирането на приоритетите в сферата преговарящите се обединиха около тезата, че при високи цени на тока трябва да се разшири размерът и обхватът на енергийните помощи. Разбраха се, че „Марица Изток“ трябва да продължи да работи като енергиен комплекс, като ще се търсят възможности за максимално продължаване на работата на сегашните енергийни мощности чрез използване на технологиите за улавяне на емисии. Социалистите искат и „превръщане на „Марица Изток“ в пример за нови „зелени” инвестиции, които ще доведат до намаляване на цената на електроенергията и до промяна на начина, по който целият комплекс се възприема“. Партиите считат, че има нужда от изготвяне на независим анализ за необходимостта от изграждане на нови ядрени мощности в страната. От „Продължаваме промяната“ подчертаха, че в програмата им е заложено България да остане ядрена държава. Според тях най-удачно е това да стане чрез развитие на АЕЦ „Козлодуй“, като строителството на нови реактори може да бъде отложено във времето в зависимост от нуждите на страната. Те са на мнение, че трябва да се работи активно и за удължаване на срока за експлоатация на V и VI блок в АЕЦ „Козлодуй“. От „Демократична България“ считат, че той трябва да е до 2049 г. „Има такъв народ“ искат незабавно да започне строителството на седми блок в съществуващата ни централа, както и да се следят технологиите за малките модулни реактори. За АЕЦ „Белене“ идеите са различни. От „БСП за България“ настояват за изграждане на нова АЕЦ в Белене. „Има такъв народ“ предлагат на площадката на АЕЦ „Белене“ да бъде построен завод за водород. „Демократична България“ е срещу нова ядрена електроцентрала в Белене. Те предлагат провеждането на конкурс за безядрена площадка за енергийна индустриална зона.

 Сектор „Транспорт“ – започнатите магистрали и тунелът под Шипка остават приоритет

Пътната безопасност бе акцентът при обсъждането на приоритетите в отрасъла. Преговарящите се обединиха около идеята да бъде създаден нов Закон за движението по пътищата, така че да се подобри качеството на подготовката на шофьорите. По отношение на нормативната уредба от ДБ настояха и за законови промени, които да ограничат покупките на стари автомобили. Имаше консенсус и за развитието на морски и речен транспорт с изготвяне на специална стратегия за целта, както и по темата за създаване на регистър на автомобилите на хората с увреждания. Партиите са единодушни и че е необходимо залагане на достатъчно средства за обновяване на мотрисния и локомотивен парк на БДЖ. От ИТН считат, че трябва да се наблегне на екологичните видове транспорт чрез влакове и електромобили, както и на подобряване на достъпността на транспортната инфраструктура за хората с увреждания. В споразумението ще бъде заложено да се работи за нулева корупция и прозрачност при подготвянето на обществени поръчки като част от цялостната система на прозрачност в харченето на публичния ресурс в държавата. Преговарящите са категорични, че трябва да се направи и анализ на проектната готовност за проектите в Програма „Транспортна свързаност“ поради риск от загуба на средства. От „Продължаваме промяната” предлагат да се създаде и банка от проекти, които да бъдат оценявани от АПИ и реализирани при необходимост. Четирите партии искат и да се свържат всички информационни системи на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), Агенция „Митници“, ДП „Пристанищна инфраструктура“. Всички са обединени за това, че автомагистралите „Хемус“ и „Струма“ трябва да бъдат завършени в кратки срокове, както и тунелът под Шипка. В програмата на ПП „Продължаваме промяната” е включено и строителството на мостове навсякъде където има фериботни връзки с Румъния, както и изграждането на още един мост над р. Дунав при Русе. Те настояват и за спешен ремонт на Аспаруховия мост край Варна или проектирането на нов. Като важно те определят и реализирането на тунел под Стара планина, както и завършването на пътните връзки със Сърбия и Македония. Експертите на ПП са на мнение, че градове като Пловдив и Варна са подходящи и за надземно метро. „Има такъв народ“ поставя фокуса върху изграждането на пътен коридор номер 9 Русе – Велико Търново – Стара Загора – Хасково, както и номер 8 между Кюстендил – София – Бургас – Варна. ИТН подкрепят строителството на тунела „Петрохан“ с директна връзка София – Видин. Един от най-сериозните проблеми в сектор „Транспорт“ според „Демократична България“ е липсата на мерки, които да намаляват травматизма и смъртността по пътищата. Според тях отговорността за строителство, планиране и управление на инфраструктурата е разпръсната в различни институции, което води до размиване на задълженията. От ДБ искат Агенция „Пътна инфраструктура” да мине под юрисдикцията на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, като идеята се подкрепя от „БСП за България“. Социалистите считат, че е нужно и сформирането на орган, който да прави одит на инфраструктурните обекти. ДБ са на мнение, че в развитието на транспорта трябва да се включи ефективното използване на модерни технологии, което ще доведе до повишаване на енергийната ефективност в сектора. Те предлагат и нов стандарт за качествата на пътните обекти, който не само да засяга строителството, но и последващата поддръжка.

 „Екология“-та с вицепремиер по климатичните промени

И четирите формации считат, че има много сериозни проблеми във водния сектор, и подкрепят идеята да има вицепремиер по климатичните промени в следващия редовен кабинет. Те са единни по въпроса, че трябва да има по-добър контрол над язовирите в страната, като настояват и за паспортизация на всички съоръжения. От „Демократична България“ посочват, че в спешен порядък трябва да се направи и преглед на състоянието на язовирите, тъй като има такива, които се нуждаят от незабавни ремонти, като „Бели Искър”, „Тича”, „Камчия”, „Ястребино”, „Студена”. ПП смятат, че язовирите е нужно да се стопанисват от различните ведомства на база на това за какво се използват - тези за напояване да отидат към Министерството на земеделието и храните, за питейни нужди - към МРРБ, а за тези за енергоподаване да отговаря Министерството на енергетиката. Партиите са притеснени за реализирането на проектите по ОП „Околна среда 2014 - 2020“, като отчитат нисък процент на разплащане. Според „БСП за България“ сред приоритетите на следващото правителство трябва да е реформа в управлението на средствата за опазване на околната среда. Те предлагат извеждането на дейността по оперативната програма като самостоятелна агенция в структурата на Министерството на околната среда и водите, като според тях това ще доведе до възможност, когато има наложена финансова корекция на бенефициент МОСВ, тя да бъде обжалвана в съда. БСП посочват и че има ниски нива на разплащане по Предприятието за управление на дейностите по опазване на околна среда (­ПУДООС), за което искат да се създадат ясни правила за кандидатстване за финансиране и за начина, по който ще бъдат извършвани оценките. „Тези правила трябва да са публични и предварително известни, за да имаме възможност за административен контрол на изразходването на средствата по ПУДООС”, категорични са социалистите. От ИТН предлагат приходите от продажби на квоти за емисии на парникови газове да остават в ПУДООС и да се използват изцяло за мерки за климата. Те очакват да има и съвет по климата, в който да участват политици и експерти. От ПП „Продължаваме промяната” настояват за създаване на работещ механизъм за премахване на изоставените строежи в страната с акцент върху Черноморието. Те искат Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) да направи преглед на всички обекти, които потенциално попадат в обхвата на защитените територии или в обхвата на Черноморската територия, и да се установи дали има нарушения при строителните книжа. „Ако има такива, ДНСК трябва да предприеме съдебни действия“, заявяват от ПП. От политическата формация предлагат също да се задели ресурс в централния бюджет за поемане на разходите по изпълнение на всички влезли в сила решения за разрушаване на незаконното строителство. Сред приоритетите, представени от партията, са още оценка на състоянието на екосистемите, преустановяване на използването на пластмаса в държавната администрация, електрифициране на транспорта, „зелена” мобилност и стимулиране на споделеното пътуване. От ДБ съответно държат да се създаде данъчна политика, насърчаваща притежаването и използването на превозни средства с ниски емисии и да се подкрепи изграждането в национален мащаб на мрежа от зарядни станции за електромобили.

„Демократична България“ е убедена, че е важно да се приеме нов закон за водоснабдяване и канализация. Те залагат и пакет от стимули за бизнеса с фокус върху малките и средните предприятия за включване в кръговата икономика.

За „Регионално развитие“ има обща визия за нов ЗУТ

Единодушие по почти всички политики за регионално развитие в бъдещото управление показаха преговарящите. Общата им визия е да се приемат нов Закон за устройство на територията и промени в Закона за обществените поръчки. Единни са и за ограничаване на възлагането на тръжни процедури чрез ин хаус и на инженеринг, обмисля се и въвеждането на механизъм за индексация на договорите по ЗОП, като от ПП са против да се прави индексация в текущите договори, но са съгласни такава да има за бъдещите. Към промените в Закона за обществените поръчки предлагат да залегнат европейските норми по FIDIC. От „Има такъв народ“ искат в ЗОП да се разпишат ясни правила, при които подизпълнителите ще имат гаранции, че ще получат парите, които са изработили. Настояват и за въвеждане на по-високи отговорности по отношение на проектантите и на строителния надзор. Инженерингът според хората на Слави Трифонов трябва да се прилага само в определени случаи – например да няма „по-добра форма за реализиране на проекта“. Кой как ще определя коя е добрата форма, за момента е неизвестно. „БСП за България“ считат, че новият ЗУТ трябва да включва електронно подаване на инвестиционните проекти и електронно издаване на разрешителните за строеж. Според тях в новия ЗОП трябва да се регламентира по нов начин публично-частното партньорство. От ДБ смятат, че не само строителните разрешителни е необходимо да се дигитализират, но и цялата документация, включително всички архиви. Интересна идея на „Продължаваме промяната” е да се създаде механизъм за стимулиране на общините да си партнират и да участват в общи обществени поръчки, за да привличат инвестиции.

Обща позиция партиите имат и относно нуждата да се разгледа възможността за създаване на Национален фонд за сближаване между регионите – Северозападна България, Родопи, Странджа-Сакар и др., чрез регионално приоритизиране на оперативните програми.

От ПП „Продължаваме промяната” имат редица предложения за реформи в сектора, като едно от тях е общини, които нямат общи устройствени планове до края на 2022 г., да не получават средства за капиталови разходи в бюджета за 2023 г. От „Има такъв народ“ смятат, че е правилно да бъдат създадени и регионални инвестиционни бюджети, „основани на принципите на ефективност, ефикасност и икономичност при използването на публичните средства за инвестиции“. Позиция на „Демократична България“ в преговорите за коалиционно споразумение в сектор „Регионално развитие” е общините с районно деление – Столична, Пловдив и Варна, чиито районни кметове се избират пряко, да разполагат със собствен ресурс. Те предлагат 1% от бюджета на всяка община да се разходва чрез допитване до хората, за да се повиши гражданското участие. Експертите от ПП искат и изготвяне на пълна кадастрална карта на територията на страната, а ИТН считат, че трябва да се създаде нова жилищна стратегия и да се измисли по-добър начин за повишаване на енергийната ефективност. За социалистите е важно и повишаването на ЕЕ и в промишления сектор, както и увеличаване на дела на ВЕИ енергията за бита и за икономиката. Приоритет за БСП в регионалното развитие е и финансовата децентрализация, за да станат общините реален партньор на държавата и да подобрят предлаганите от тях услуги. Според левицата от голямо значение за малките населени места е подобряването на състоянието на четвъртокласната пътна мрежа. Партията държи още на устойчиво развитие на селското стопанство и запазване на почвеното плодородие, подобряване на социалната инфраструктура и предлаганите услуги. Приоритет за БСП е и изграждане на трансграничните коридори, развитието и модернизацията на жп мрежата, пристанищната и летищна инфраструктура.

В Сектор „Финанси“ обещават бюджет 2022 до края на януари

Четирите партии се договориха, че в бъдеще използването на средства ще е съобразено с възвръщаемостта, а не на принципа „стратегически важно“. Поставиха си срок да приемат бюджета за 2022 г. до края на януари, като в него заложат дефицит в рамките на 3,5 - 4,5%, а през лятото, когато предвидените работни групи по различни теми излязат с резултати, да се направи актуализация. Преговарящите са единодушни, че трябва да паднат данъците върху лихвите и т.нар. данък уикенд. От ДБ обясниха идеята за премахване на данък „уикенд” с променените трудови условия - хората до голяма степен работят от вкъщи или са на гъвкаво работно време. От ПП „Продължаваме промяната” представиха идеята си за списък на некоректните фирми, които участват в обществени поръчки. Те предлагат тегленето на суми над 10 хил. лв. (вместо сегашните 30 хил. лв.) в брой да се докладва на ДАНС. Също сигнал на Агенцията да се дава и при преводи в чужбина за над 1 млн. лв. Формацията иска подаваните всеки месец ДДС декларации да включват информация и за касовите наличности и да се уточнява дали ДДС фактурата е била платена, за да може по-лесно да се контролира. Освен това се предвижда плащането на данък дивидент да става само по банков път, в момента практиката е била да става в брой. Формацията настоява и да се сложи край на безотчетните пари, давани за работата на депутатите. „БСП за България“ предлагат 700 лв. минимална заплата, както и следващото правителство да заложи на повишаването на събираемостта, а не на увеличаването на данъците. Те искат и въвеждане на семейно подоходно облагане и въвеждане на необлагаем минимум на един от родителите от 550 лв. за всяко дете до навършване на 18 години. Изчислили са, че това ще струва около 845 млн. лв. Левицата предлага и осигуряване на безплатни детски градини и ясли, което по техни разчети излиза 100 млн. лв. ПП „Има такъв народ” обръщат специално внимание на инфлацията, програмното бюджетиране, автоматизацията на публичната администрация, преразглеждането на концесионните договори. Те настояват бюджетните пари да не се харчат от Министерски съвет, а само след санкция на парламента. Приоритет на ИТН е да се направи преглед на агенции и министерства и създаване на центрове за споделени услуги. Като част от пенсионната реформа партията предлага да се разреши на пенсионните фондове да инвестират до 5% вместо сегашния 1% парите от втория стълб в по-рискови, но и по-доходоносни инвестиции. Позиция на „Демократична България” в преговорите за коалиционно споразумение в сектор „Финанси” е за възможно най-бързо влизане в еврозоната, за последваща оценка на успеха на всички финансирани от бюджета политики и за намаляване дела на разпределяне на БВП през държавния бюджет. А също и за плавното приближаване на бюджетния дефицит към европейските фискални рамки за бюджетен дефицит от 3% и за структурен дефицит. Това смятат, че е постижимо в рамките на един мандат. Експертите на ДБ смятат, че е необходимо да се стимулира небанковото финансиране чрез облекчаване на процедурите. Те настояват и за пълен одит на Българскта банка за развитие за последните 5 години, както и за одит на процедурата по несъстоятелността на КТБ, за да се види дали няма вторично разграбване, дали се спазват интересите на големите кредитори и на обществото.