9 общини бяха отличени на Годишното информационно събитие на Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020“
В Бургас се проведе 19-ото заседание на Комитета за наблюдение на ОПРР
Георги Сотиров
Емил Христов
Новият и модерен Център за съвременно изкуство и библиотека в Бургас прие Годишното информационно събитие на Оперативна програма „Региони в растеж 2014 - 2020“ за 2021 г. Домакин на форума бе Нина Стоименова, зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган на ОПРР, а сред официалните лица бяха още зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството Валентин Граматиков, областните управители на Бургас проф. д.н. Мария Нейкова, на Хасково инж. Минко Ангелов, на Силистра Ели Тодорова, кметът на Бургас и член на УС на НСОРБ Димитър Николов, кметът на Силистра д-р Юлиян Найденов, кметът на Ловеч Корнелия Маринова, зам.-кметовете на Бургас инж. Чанка Коралска и на Сливен Стоян Марков, представители на община Стара Загора, инж. Иоанис Партениотис, вицепрезидент на КТ „Подкрепа“ и председател на Федерация „Строителство, индустрия и водоснабдяване“ – „Подкрепа“, Ренета Николова, прокурист и главен редактор на в. „Строител“.
Зам.-министър Нина Стоименова изрази задоволство, че добрите примери по оперативната програма могат да бъдат не само споделяни, но и успешно мултиплицирани и в други регионални и местни инициативи. Тя подчерта, че
амбицията на Управляващия орган е следващият програмен период да бъде още по-успешен и европейските средства да достигнат до всички градски общини.
„Като Управляващ орган на една от най-мащабните програми с интерес очакваме новите проекти от всички райони в страната, за да може да променяме България и да я правим едно по-добро място за живеене“, заяви Стоименова. Тя допълни, че посланието на Европа е никой град да не бъде забравян, независимо от това къде се намира на картата.
[caption id="" align="alignleft" width="800"] Началникът на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“ в МРРБ Ивайло Стоянов представи приоритетите на „ОПРР 2021 - 2027“[/caption]„Вярвам, че благодарение на реализираните до този момент проекти ще можем успешно да стъпим и в третия програмен период, в който вече трябва да сме по-смели и успешни, предвид факта, че сме натрупали достатъчно професионален, административен и управленски опит“, посочи Стоименова и добави, че всяка една община ще има пълната подкрепа на УО на ОПРР. „България трябва да влезе като водещ партньор във ключовите европейски идеи и аз ще направя всичко, което зависи от мен, това да стане факт“, поясни зам.-министърът.
„Нашата страна може да бъде реален и първокласен бенефициент, а не помощен партньор в реализирането на европейските проекти“, коментира от своя страна кметът на община Бургас и член на УС на НСОРБ Димитър Николов. Той изрази радостта си, че има възможност да приветства гостите на събитието в една от емблематичните сгради, реализирани благодарение на европейски проект. „Колеги кметове, бъдете смели. Изграждайте библиотеки. По-лесно е да правим пътища и инфраструктурни подобрения, но по-трудно и по-предизвикателно е да изграждаме сгради, в които ще се развива нашето бъдеще“, каза Николов и сподели, че след реновирането на сградата библиотеката има над 5000 нови читатели – деца и младежи.
[caption id="" align="alignleft" width="800"] Кметът на Бургас Димитър Николов получи приза в категорията „Най-иновативен обект“ за проекта „Реконструкция и преустройство на съществуваща сграда в културно-образователен център (музей) за съвременно изкуство и библиотека“[/caption]В презентацията на приоритетите за новия програмен период на „ПРР 2021 - 2027“, която бе направена от началника на отдел „Стратегическо планиране и програмиране“ на УО на ОПРР Ивайло Стоянов, бе акцентирано на факта, че Програмата за развитие на регионите ще надгради действащата за период 2014 - 2020 г., като ще обхване най-различни сектори от живота. „Тя ще е насочена към балансиран териториален растеж, справяне с демографските дисбаланси в страната, стимулиране на икономически растеж, създаване на привлекателна среда за живот, както и достъп до качествени здравни, образователни и социални услуги, култура, забавления, спорт, работа и отдих“, каза още той. Стоянов заяви също, че „ПРР 2021 - 2027“ ще насърчава сътрудничества между държавни органи, областни администрации, общински власти, образователни и научни организации, синдикати, неправителствени организации и други.
В рамките на събитието зам.-министър Стоименова отличи общини за добро партньорство с Оперативна програма „Региони в растеж 2014 - 2020“ през изтичащия програмен период.
В категорията „Общини, приключили с най-добро финансово изпълнение през 2021“, първото място бе за Русе
с малко над 19 млн. лв. одобрени разходи от УО за 2021 г., включващи проекти за подобряване на градския облик и архитектурната среда. Втора е община Стара Загора с 16 млн. лв. получени средства за модернизиране и обновяване на инфраструктура, като наградата получи Георги Симеонов, директор дирекция „Инвестиции и европейски програми“. Община Пловдив заслужи отличие с реализирани проекти на стойност 17 млн. лв. за обновяване на училища, детски градини, социални жилища и икономически зони.
В категорията „Най-иновативен обект“, насочена към атрактивни проекти, увеличаващи привлекателността на населените места, приза взе Бургас
именно за проекта „Реконструкция и преустройство на съществуваща сграда в културно-образователен център (музей) за съвременно изкуство и библиотека“. Наградата бе връчена на кмета на морския град Димитър Николов. Бургас заслужи и Голямата награда за „Най-ефективна община“, която бе получена от зам.-кмета Чанка Коралска.
В категорията „Най-отговорен поглед в бъдещето“, отличаваща иновативни партньорски споразумения за подготовка на интегрирани териториални инвестиции за следващия период, зам.-министър Стоименова награди кмета на община Ловеч Корнелия Маринова
за инициативата по подписването на проекта „По водите на река Осъм“.
„Партньорството и интегрираният подход са гаранция за резултатите. Река Осъм е важна за нас – красива, с много неизползван потенциал. Едно от желанията ми е да укрепим бреговете й. Благодарение на проекта ние ще създадем нови места за отдих. Надяваме се да привлечем както бизнеса, така и неправителствените организации“, каза от трибуната Маринова. Тя информира още, че на 27 октомври кметовете на Ловеч, Троян, Летница, Левски и Никопол, както и областните администрации на Ловеч и Плевен са подписали общо споразумение за партньорство при реализирането на инициативата.
[caption id="" align="alignleft" width="800"] В категорията „Най-отговорен поглед в бъдещето“ наградата взе кметът на община Ловеч Корнелия Маринова. В същата категория отличие получи и зам.-кметът на община Сливен Стоян Марков[/caption]В същата категория награда получи и зам.-кметът на община Сливен Стоян Марков
за споразумението за развитие на индустриални зони и привличане на инвеститори между общините Сливен, Ямбол и Тунджа. От името на кмета Стефан Радев Марков изказа благодарност за високата оценка. Той посочи още, че това отличие е за всички жители и е в резултат от работата на много хора, организации и институции.
[caption id="" align="alignleft" width="800"] Областният управител на Бургас проф. д.н. Мария Нейкова (в средата) с кмета Димитър Николов и зам.-кмета инж. Чанка Коралска[/caption][caption id="" align="alignleft" width="800"] Гост на форума бе инж. Иоанис Партениотис, вицепрезидент на КТ „Подкрепа“ и председател на Федерация „Строителство, индустрия и водоснабдяване“ – „Подкрепа“[/caption][caption id="" align="alignleft" width="394"] Кметът на Бургас Димитър Николов благодари на главния редактор на в. „Строител“ г-жа Ренета Николова за прекрасното сътрудничество с изданието и сподели, че всяка седмица чака с интерес новия брой на вестника[/caption]„Екипът ни насочва усилията си към изработване на бъдещата икономическа визия на града и получава подкрепата на кмета Стефан Радев. Признанието е за идеята и предприетите действия за създаването на обща индустриална зона между общините Сливен, Тунджа и Ямбол като нова инвестиционна дестинация в региона. То е и за сключения меморандум за сътрудничество в новия програмен период между трите общини и двете областни управи“, каза Стоян Марков. Той очерта и предприетите инициативи за включване на селата от община Сливен в новите стратегии за развитие на местните инициативни групи (МИГ) на съседните малки общини, които се финансират от Програмата за развитие на селските райони. Сред тях са Твърдица, Стралджа и Елена.
Годишното информационно събитие се състоя на 03.12.2021 г., ден след провеждането на 19-ото заседание на Комитета за наблюдение на Оперативна програма „Региони в растеж 2014 - 2020“. Домакин и на двете събития бе община Бургас.
Културата и иновациите се срещат в новия Център за съвременно изкуство и библиотека в Бургас
Центърът за съвременно изкуство и библиотека в Бургас е изграден по проект „Реконструкция и преустройство на съществуваща сграда в културно-образователен център (музей) за съвременно изкуство и библиотека“ по Приоритетна ос 1 „Устойчиво и интегрирано градско развитие“ на Оперативна програма „Региони в растеж 2014 - 2020“.
На площ от над 6 хил. кв. м в сградата са обособени зони за деца, подрастващи и възрастни с баланс върху възможностите за образование, култура, изкуство, игра и отмора. Предвидени са помещения за изложби, детски отдел и интерактивна зала, зала за образователни курсове и зона за детско творчество.
В рамките на проекта са доставени ново обзавеждане и оборудване за всички зали, читални и кабинети. Иновативни нововъведения, като Z Space стена с образователни модули, пясъчна кутия по физическа география, образователно-игрови център, радват най-малките читатели и посетители.
Изграждането на библиотеката в Бургас е част от Интегрирания план за градско възстановяване и развитие на морския град. Общото финансиране по проекта е 9,94 млн. лв., от които кредитен ресурс от Фонд за устойчиви градове в размер на 5 964 811 лв., включващ 59%, съфинансиране от Европейския фонд за регионално развитие по ОПРР, предоставено чрез Фонда на фондовете, и безвъзмездна финансова помощ от Оперативна програма „Региони в растеж 2014 - 2020“ в размер на 3 646 100 лв., както и собствен принос на общината.
Културно-туристически и етнографски комплекс „Ченгене скеле”
Гостите на събитието посетиха културно-туристически комплекс „Ченгене скеле“. Той е изграден в рамките на проект „Силата на водата. Подкрепа за повишаване потенциала на Община Бургас като конкурентоспособна туристическа дестинация“ и е финансиран по „ОПРР 2014 - 2020“.
Мястото се намира в непосредствена близост до рибарското селище на Бургас, като разстоянието от центъра на града е около 8 км. Наблизо са кв. „Крайморие”, нефтеното пристанище Росенец и рибарското селище. Наименованието идва още от османско време, когато този район се е населявал предимно от роми. Самото име е еволюирано от Цингене скела, Чингане искелеси до сегашното Ченгене скеле. Легендата разказва, че Васил Левски се е крил на това място, докато е правил пътуванията си по комитетски работи из страната.
В началото на ХХ век в залива е изградено малко пристанище, няколко хана и страноприемници. Край пристана живеят ромски семейства, изкарващи прехраната си с плетенето на мрежи и рибарство.
През 70-те години са прокопани 2 канала, където рибарите да разположат своите лодки, след като държавата решава да премести рибарските стоянки от областния град. В стремежа си да оцелеят местните започват да облагородяват района. Първоначално правят заслони от дърва и ламарини. Затова и първата улица, която се обособява в рибарското селище, е кръстена „Консервна“.
От 1995 г. районът е обявен за защитена местност заради естествените местообитания на редки видове птици, включени в Червената книга.
Поради тази причина община Бургас решава да превърне мястото в туристическа атракция, като запази автентичността му. Чрез средства по оперативната програма са изградени приемна сграда - информационен център с каса и санитарен възел. В допълнение с финансови средства от други европейски и национални източници са изградени и три къщи с експозиционни функции. Предназначението им е в тях да бъдат поместени постоянни изложби и интерактивни инсталации, представящи рибарския живот. Построен е и дървен навес за външни експозиции и демонстрации. В и между постройките са разположени различни експонати от рибарския бит.
Помислено е и за подобряване на транспортната свързаност на този район. За целта е изградена нова лодкостоянка с пристан, до който ще се стига с второ общинско корабче, което се строи в момента. Така катамаранът „Анастасия” ще продължи да обслужва маршрута до остров Света Анастасия, а новият плавателен съд ще пътува до етнографското селище. Но новата лодкостоянка има и други, по-важни функции. Съоръжението ще обслужва дейностите по непромишлен риболов. То ще е и място за укритие на малки риболовни плавателни съдове със своя ограден вълнолом с обща дължина от почти 200 метра, който ще защитава акваторията на лодкостоянката от север, северозапад и запад. В проекта е включена площадка с рампа за спускане и прибиране на лодките, подходен канал с дълбочина от 2,5 до 4,5 метра, ограда на територията, която да осигури контролиран достъп.