Споразумението за съвместно управление предвижда реализирането на секторни политики в 19 направления

В края на миналата седмица на интернет страницата на ПП „Продължаваме промяната“ бе публикувано коалиционното споразумение, сключено между тях и „БСП за България“, ПП „Има такъв народ“ и „Демократична България“. Подписаният от четирите партии документ е със срок на действие 4 години – от 2021 г. до 2025 г. В него подробно са разписани политиките, които ще следва новоизбраният кабинет с мандата на ПП „Продължаваме промяната“ и новата структура на Министерския съвет. Коалиционните партньори също така заявяват, че ще се водят от задължението да служат на всички български граждани, споделяйки общата визия за честност, почтеност и нулева толерантност към корупцията, изхождайки от националните интереси на Република България и членството в Европейския съюз и НАТО.

ПП „Продължаваме промяната“, „БСП за България“, ПП „Има такъв народ“ и „Демократична България“ си поставят като приоритетни цели да създадат успешен модел за борба с корупцията, да проведат съдебна реформа, която да доведе до независимост, прозрачност и връщане на доверието в правосъдната система, като се акцентира върху защитата на правата и законните интереси на гражданите и стопанските субекти, както и да изградят споделена визия за развитие на България като европейска държава, която спазва върховенството на закона и има институции, които работят в интерес на гражданите, гарантират ефективност и прозрачност. Партиите ще насочат усилията си и към развитието на икономиката и създаването на високоплатени работни места. Основна задача ще е „зелената“ и дигитална трансформация.

Споразумението е изградено на принципа на сътрудничеството между отделните партии, които ще решават възникналите въпроси по силата на преговори помежду си при отсъствие на законодателно съревнование между тях. Коалиционните партньори са договорили да бъдат създадени 18 експертни съвета с консултативен характер, в които всеки от тях трябва да излъчи до трима представители по свой избор. Те от своя страна ще имат за цел да координират взаимодействието между четирите партии за постигане на целите и изпълнение на разписаните политики. Съветите ще могат да канят външни експерти по дадена тема.

За срока на действие на документа коалицията трябва да реализира секторни политики в 19 направления, сред които са – правосъдие, икономика, енергетика, транспорт, околна среда и води, регионално развитие, спорт и други. Партньорите са разработили и подробно разписана законодателна програма.

В сектор „Правосъдие“

коалицията поставя фокус върху противодействието на корупцията, а също така настояват за реформа в Прокуратурата, за да стане ефективна и демократично отчетна. Партиите се обединяват около решението за създаване на нова постоянна комисия или подкомисия към Народно събрание за превенция и борба с корупцията. Задачите й ще включват осъществяване на контрол върху дейността на КПКОНПИ и върху работата на Инспектората към ВСС и дейността на главния прокурор. Те ще работят и за утвърждаване на електронното правосъдие и довършване на неговото въвеждане. В документа е записано още, че ще се извършва анализ на функциите на съответните регулаторни органи – Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за финансов надзор, Комисията за енергийно и водно регулиране, Комисията за регулиране на съобщенията и други.

В сектор „Икономика“

се залага на стимули за иновациите, развитието на човешкия капитал и на създаването на високоплатени работни места, както и на по-добро управление на държавните предприятия. Важна цел ще е премахване на административната тежест чрез облекчаване на регистрационни и лицензионни режими и пречки за бизнеса. Приоритет е и въвеждането на обслужване на едно гише, както и по електронен път.

Новосъздаденото Министерство на иновациите и растежа ще бъде основен двигател за повишаване на конкурентоспособността на малките и средните предприятия и компаниите с потенциал за продажби извън страната. Коалицията ще търси възможности и за подкрепа за микро-, малките и средните предприятия чрез прозрачно финансиране от Българската банка за развитие. Ще се насърчават „зелените” технологии и кръговата икономика чрез достъпно финансиране. Предвижда се и внедряване на световните практики за преход на българските бизнеси към кръгова икономика, намаляване на отпадъците и ресурсна ефективност.

В сектор „Енергетика“

сред краткосрочните мерки са изготвяне на официална дефиниция на „енергийна бедност“ и изграждане на газовата връзка с Гърция през 2022 г. В задачите им е извършването на цялостна реформа по отношение на начина на финансиране на проектите за енергийна ефективност.

В дългосрочен план важна цел е поддържането и развитието на АЕЦ „Козлодуй”, като това включва удължаване на срока на експлоатация на съществуващите мощности. Постигнато е съгласие и за необходимостта от изграждане на нови ядрени мощности. Коалицията иска да запази и енергийния комплекс „Марица-изток“ като се планира да бъдат проведени преговори с Европейския съюз за максималното удължаване на живота на предприятието.

Общата цел в

сектор „Транспорт“

е транспортната система на България да не се развива самоцелно, а с оглед ускоряване икономическото развитие на страната ни. За да бъде възможно това, са необходими инвестиции в допълнително образование на заетите в транспорта, във внедряването на най-новите технологии, както и в науката. Заложено е още за период от 4 г. да се постигнат минимум 30% по-висока средна скорост в железопътния транспорт, както и по-безопасно придвижване на товарите и пътниците в страната.

Основен приоритет е и България да стане привлекателен транспортен хъб чрез постигане на пълен синхрон на всички видове транспорт и управлението им.

Политическите формации са категорични, че е необходим анализ на проектите в сектора, които се изпълняват с европейски средства, поради риск от загуба на финансиране. Коалицията ще работи за доизграждане на пътните връзки със Сърбия и Македония, за отсечката между Пловдив и Смолян и за завършване на околовръстните пътища при областните центрове.

В споразумението се посочва, че ще бъдат свързани информационните системи на Агенция „Пътна инфраструктура“, Агенция „Митници“, и Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“. Идеята е да се засичат информационните масиви на всички агенции, които контролират товарите.

За да се спре порочната практика да не се предвиждат пари за поддръжка на пътища в страната, партиите ще настояват да има реално финансиране за поддръжка на републиканската мрежа, което да е отделно от отпускането на средства за капиталово строителство.

В плана им за контрол в сектора е включено да се направи инспекция на съществуващата инфраструктура, като се вземат проби от 52 - 53 точки от страната за проверка на качеството на изпълнение, сигнализацията и пътната маркировка.

Формациите искат да бъде възстановена и реновирана пристанищната инфраструктура по р. Дунав.

В железопътния транспорт те залагат като приоритет модернизацията на линиите Бургас – Карнобат – Синдел –Варна, Видин – Мездра – София – Дупница – Кулата, Горна Оряховица – Варна, Горна Оряховица – Русе, София – Перник и ако има нужда, да се реконструира линията Русе – Варна като изцяло двупътна за по-висока скорост и да се изгради жп участъкът с тунел под Петрохан за директна връзка София – Видин при потвърдено финансиране от ЕС. В документа е записано, че в Бюджет 2022 ще бъдат заложени средства за обновяване на подвижния състав на БДЖ.

Политиките включват и облекчаване на транспортните потоци чрез изграждане на паркинги и други съоръжения при граничните пунктове, строителство на скоростните отсечки между София – Видин, на европейски структурен коридор 9 Русе – Велико Търново – Габрово – Хасково, който включва изграждането на тунела под Шипка. Формациите ще направят и анализ за потенциално строителство на трети тунел в източната част на Стара планина.

В сектор „Транспорт“ коалицията залага изграждането на втори мост при Русе, както и на такива при всички фериботни връзки на страната с Румъния. В управленската програма е посочена и нуждата от рехабилитация на Аспаруховия мост и строителството на още едно съоръжение.

Сред дългосрочните планове са създаване на Закон за превоза на пътници с обществен транспорт и на нов Закон за движението по пътищата. Те планират да направят и нов Закон за линейните инфраструктурни обекти с въвеждане на мораториум за определен период върху сделки с недвижими имоти в зоните на новопроектирани жп и пътни трасета при първо публично обявяване и регламентиране на съкратени срокове и процедури по съгласуване и одобряване на проектните разработки.

Четирите формации считат, че

в сектор „Екология“

има много сериозни проблеми във водния отрасъл. Сред основните им приоритети са създаване на условия за биоикономика и устойчиво развитие и достъп до чиста питейна вода. Настояват за актуализация и подобрение на законодателството в сферата и строг контрол върху прилагането на нормативната уредба, както и анализ и ревизия на Оперативна програма „Околна среда 2014 - 2020” и дейностите на Министерството на околната среда и водите, ПУДООС и двустранните програми.

Партиите съвместно ще разработят мерки за преход към нисковъглеродна икономика и такива за повишаване на енергийната и ресурсна ефективност.

В документа те се обединяват и около създаването на действаща национална стратегия за водния отрасъл и план за действие и изготвяне на анализ и оценка на подземните води като генератор на геотермална енергия.

Заложено е до края на годината да стартира оглед на състоянието на избрани язовири с цел недопускане на бедствия, като възникналите при „Бели Искър“, „Тича“, „Камчия“, „Студена“, „Ястребино“, „Тракиец“ и „Огоста“.

Коалицията ще актуализира и Националната стратегия за кръгова икономика на страната, като въведе т.нар. електронни бюра в помощ на бизнеса за спазване на екологичните стандарти.

В сектор „Регионално развитие“

от ПП, „БСП за България“, ПП „Има такъв народ“ и „Демократична България“ изразяват общо мнение, че трябва да има подобряване на транспортната и цифрова свързаност.

В споразумението е заложено, че в рамките на 6 месеца трябва да бъде извършено изменение на Закона за обществените поръчки (ЗОП), чрез което се цели да има ясни правила и по-добро регулиране на ин хаус процедурите с оглед превенция и предотвратяване на злоупотреби с публични средства. В същия срок трябва да бъде извършена и индексация на договорите по ЗОП поради драстичното поскъпване на строителните материали. Към промените в Закона за обществените поръчки е предвидено да залегнат европейските норми по FIDIC. В дългосрочен план четирите формации си поставят за цел създаване на нов Закон за устройството на територията.

В приложението, касаещо сектор „Регионално развитие“, е посочено още, че ще бъде разработена възможността за електронно подаване на инвестиционните проекти и документите за издаване на разрешения за строеж.

Постигнато е и единомислие относно доизграждането на автомагистрала „Хемус“, но при ясни условия, както и за строителството на АМ „Черно море“.

Планира се Дирекцията за национален строителен контрол да направи преглед на всички обекти, които попадат в обхвата на защитени територии, като ще проверява дали има нарушения в строителните книжа и ако се установят такива, ще се предприемат законови действия.

Обща позиция партиите имат и относно нуждата да се разгледа възможността за създаване на Национален фонд за сближаване между регионите – Северозападна България, Родопите, Странджа – Сакар и други, чрез регионално приоритизиране на оперативните програми.

В сектор „Спорт“

се предвижда създаване на информационна мрежа за наличната общинска и държавна инфраструктура. Коалицията ще работи и за насърчаване на общините да инвестират в безплатна за ползване спортна база, съобразена с географски и демографски условия – велоалеи, открити пространства, спортни площадки, улични фитнеси, зони за отдих. В дългосрочен план се предвижда разработване на конкретна и ясна времева програма между Министерството на спорта и Министерството на образованието и науката за реконструкция, обновяване или създаване на нови спортни обекти в училищата.