Инж. Диан Георгиев, директор „Строително производство“ на „Планекс“ ЕООД: Увеличението на себестойността на строително-монтажните работи е средно около 35 - 40%

Инж. Георгиев, как се промениха условията за строителния бизнес през първото тримесечие на 2021 г. и за същия период на 2022 г.? Имат ли затруднения строителните фирми да изпълнят договорите си към настоящия момент?

През последните 12 месеца условията за строителния бизнес драстично се промениха. Сега, ако бъдат изпълнени планирани СМР на договорени цени през първото тримесечие на 2021 г., на практика строителните компании ще са на загуба. Калкулирани при едни стойности на електроенергия, горива, материали, механизация и труд при предвидени разценки за грубо строителство със заложена цена на арматурното желязо към януари 2021, към настоящия момент (първо тримесечие на 2022 г.) цените на строителните услуги са неадекватни. Увеличението на себестойността на строително-монтажните работи е средно около 35 - 40%, което затруднява инвестиционните решения и договарянето на нови обекти.

Причините за това повишаване на стойностите са комплексни. Както споменах, нарастването на цената на тока и горивата изигра важна роля, но също така значение има и кризата с желязото, усложнената обстановка вследствие войната в Украйна, както и инфлацията. Ръстовете на цените на основни потребителски стоки и услуги доведоха и до увеличено търсене на по-високи доходи. Стойността на труда в строителството драстично се повиши за сметка на по-малка производителност и по-ниско квалифицирана работна ръка. Всичко това доведе до сложна ситуация за строителните фирми, оскъпяване на крайния продукт и неговата по-трудна реализация. Нека не забравяме и пандемичната криза, която още не е отминала.

Основното оскъпяване на строителната услуга е следствие на повишената цена на материалите. Според Вас на какво се дължи тази тенденция на рязък скок в стойностите?

Тук също причините са комплексни, тъй като говорим за увеличаване на цените на повечето строителни материали. Ако нарастването беше само за един артикул, тогава можеше да говорим за локален проблем, но в случая има обща промяна. На първо място пандемията наруши и забави редица канали за доставка на материали от чужбина, включително и от Китай. Бяха затворени рудници в Германия и Австрия. Потреблението на желязо и стомана в Китай се повиши, понеже те първи се научиха да живеят в условията на COVID-19 и това насочи потоци на доставки към тази държава въпреки взетите мерки от Европа като акцизи, такси и мита.

Здравната криза, освен че редуцира търговската логистика, спря за известно време големи производства, заявките към които се изпълняват с месеци закъснение и отлагане. Това от своя страна води до дефицит на пазара, а оттам и естественият пазарен закон за търсенето и предлагането повиши цените. Също така и спекулата в цените има своята роля. При намалено предлагане и запазено, дори повишено търсене единственият начин на реакция е увеличаване на стойността на продукта. Войната в Украйна в момента оказва голям натиск на пазара на арматурно желязо, малкото наличности се договарят на доста по-високи цени, което оскъпява квадратния метър грубо строителство. В същото време се повиши цената на скрабта. Някои производства, като например на тухли, строителни смеси, цименти, кариери за инертни материали, бои и други, са доста енергоемки и е логично при по-високата стойност на енергоносителите, газ, електроенергия и др. да се коригира и цената на единица продукт.

Как реагират строителните фирми в момента, за да запазят своите позиции на пазара? Има ли разходи, които са „невидими“ за възложителите и не могат да бъдат защитени в количествените сметки?

Изготвяните в момента оферти за изпълнение в сравнение с 2021 г. в първото тримесечие на годината са с около 30 - 35% по-високи цени. Има позиции в количествено-стойностните сметки, в които има по-сериозен марж на цената. За съжаление не бихме могли да предвидим как ще се променят стойностите на инертни материали, бетон, арматурно и строително желязо и други. От всичко изказано дотук е видно, че реакцията на пазара е динамична и следователно ние трябва да сме в крак с тази динамика, като в този момент не можем да работим на договори с твърда договорена стойност и без предвидени клаузи за индексация. Тук основните трудности са две, първата е договаряне на цена за конкретната доставка поради ежедневната промяна на стойността. Втората е срокът на доставка, същият понякога не съвпада с необходимостта за доставка на обекта или липсва за неопределен период. 

Относно „невидимите разходи“, да, има такива и те се генерират от необходимостта за обезпечаване на конкретния проект. Ако доставка, свързана с конкретен проект се забави или пристигне по-рано от необходимото, това води до косвени разходи за финансиране на относително постоянни разходи за обекта по време на забавата, за плащане на склад, транспорт, съхранение, повторна доставка до обекта и тези разходи до момента варираха между 2 - 5% от стойността на доставката. Това са така наречените невидими разходи, които няма как да бъдат предвидени в количествено-стойностната сметка в офертата. Могат да бъдат заложени в общата цена, но това прави предложението към възложителя неатрактивно, неприемливо. Освен това, за да си подсигурим необходимите материали, в момента ни се налага предварителна поръчка и доставка на определени строителни артикули (например минерална вата), което пък води до теглене на оперативни кредити, или т.нар. допълнителни финансови разходи. Други, като бетоните няма как да бъдат финансирани предварително поради невъзможността за съхранение и техните цени са спрямо моментните цени на пазара.

Споменахте поскъпването на работната ръка. Как се отразява състоянието на пазара на труда върху строителния бизнес?

Това е може би най-болната ни тема. Липсата на държавна политика в подготовката и задържане на работна ръка за строителството в България води до все по-голяма криза. Не е възможно строителният бизнес да се справи сам в обучението, подготовката и ангажирането на строителни работници. Необходимият ресурс е нужно да бъде подготвен на ниво техникуми (за съжаление някои от тях вече затвориха врати), университети и да има програма както в краткосрочен, така и в дългосрочен план. Трябва да се има предвид, че в строителството се влага изключително много ръчен специализиран труд, който не може да бъде заменен от машини.

Какви предложения имате за решаване на тези наболели в момента проблеми? Какво смятате, че е нужно да се промени във взаимоотношенията строител – възложител?

Мерките, които ние предприемаме, са в посока опит за предоговаряне на определени условия по договорите с нашите възложители. Стараем се основните материали да бъдат закупени предварително и на актуални към договарянето цени, което както споменах, води от 2 до 5% допълнителни разходи, но е по-добър вариант при 20 до 30% вероятност за покачване на стойностите.

Необходимо е още облекчаване на режима за наемане на работници от други държави; Планираност на всички нива на трудовата заетост в бранша, необходимост от ресурс, мерки за набавянето му, краткосрочни – дългосрочни; (темата е много обширна и е обсъждана многократно); Отваряне на алтернативни пазари и гъвкавост за приемане на тяхната продукция.

Относно взаимоотношенията с възложителите е добре да бъде наложена добра практика на взаимни гаранции с оглед коректността. В момента строителят дава всякакъв вид гаранции – за срок, за добро изпълнение, за получения аванс, а в същото време той не получава никаква гаранция относно плащането в срок и цялостност по защитените актове. В един момент строителят, при одобрени и подписани документи, е поставен в ситуация на доказващ и защитаващ работата си. Според нас, с оглед на стратегическото значение на строителната индустрия в икономиката на държавата ни, се налага по-сериозна и корективна намеса на институциите в нормативната база, касаеща строителния бизнес.