Иновациите и дигитализацията в строителството бяха тема на конференция на КСБ и в. „Строител“

Ключово изказване на събитието направи еврокомисар Мария Габриел

Възможностите и перспективите за развитието на строителния бранш в България за периода 2021 – 2027 г. и дигиталната трансформация на бранша бяха обсъдени на конференция, организирана от Камарата на строителите в България (КСБ) и в. „Строител“. Форумът „Строителството като индустрия на бъдещето – иновации и дигитализация“ се проведе в „София хотел Балкан“. Събитието бе открито от инж. Илиян Терзиев, председател на Управителния съвет на КСБ, Гроздан Караджов, вицепремиер и министър на регионалното развитие и благоустройството, и Даниел Лорер, министър на иновациите и растежа. Еврокомисарят по иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта Мария Габриел направи ключово изказване.

Участие в конференцията взеха евродепутатите Искра Михайлова и Андрей Новаков, зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството арх. Стефан Аспарухов, арх. Здравко Здравков, главен архитект на София, и зам.-кметът на Столичната община инж. Ангел Джоргов. Сред гостите на събитието бяха представители на ръководството на КСБ и на фирми, членове на Камарата, на научната общност, работодателски и синдикални организации, на КАБ и др.

„В последните години светът, Европа, икономиките на страните и в частност строителният бранш като важна част от тези икономики, са изправени пред редица предизвикателства. Първо пандемията от COVID-19, а в последните дни войната нанесоха и продължават да нанасят  сериозни щети върху строителния бизнес”, това каза в началото на събитието инж. Илиян Терзиев. Той добави, че кризата с доставките е изключително тревожна, а покачването на цените на строителните материали и суровините е драстично. „Наред с тези генерирани от извънредни обстоятелства предизвикателства Европа е изправена пред двоен преход – цифров и екологичен, и няма страна, сфера или бизнес, който да може да си позволи, ако иска да е в крак с времето,  да остане извън тези процеси“, подчерта инж. Терзиев.

Той информира участниците във форума, че Камарата от няколко години работи за предстоящата дигитална трансформация в отрасъла и това е сред основните приоритети на организацията в краткосрочен и средносрочен план. „Строителството е един от консервативните сектори в икономиката, който все още изостава по отношение на въвеждане и внедряване на високотехнологични решения и иновации“, каза инж. Илиян Терзиев.

Според председателя на УС на КСБ

дигитализацията в строителството ще повиши конкурентоспособността на компаниите

и ще доведе до по-висока ефективност на процесите, до икономически растеж и до постигане на заложените в европейския Зелен пакт стратегически цели. „За мен е удоволствие да съобщя, че по инициатива на Камарата на строителите в България, обединявайки усилията на браншови организации, водещи университети и институти, както и представители на частния сектор, през 2021 г. беше учредено Сдружение „Европейски цифров иновационен хъб в сектор строителство“, заяви инж. Терзиев. Той изтъкна, че темата на форума не е избрана случайно. „Конференцията е ясен знак за важната перспектива, в която КСБ ще насочи своите усилия. Камарата ще работи за това браншът да бъде подготвен за новите условия, да бъде запознат с последните европейски директиви и изисквания за енергийните характеристики на сградите, за строителните материали, за иновативните технологии, за преквалификацията и обучението на кадрите, както и за възможностите за финансиране по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), оперативните  програми, относно финансовите механизми и инструменти, да бъде индустрия на бъдещето“, подчерта той.

Инж. Илиян Терзиев завърши изказването си с думите, че КСБ заявява своето желание и готовността си да работи в сферата на дигитализацията съвместно с българските представители в европейските институции, с министерствата на регионалното развитие и благоустройството и на иновациите и растежа, със Столичната община и местната власт. 

Вицепремиерът Гроздан Караджов подчерта, че дигитализацията на строителния бранш е сред приоритетните сфери за МРРБ. „Министерството на регионалното развитие и благоустройството

разработва Национална стратегия за реформиране на строителния сектор,

която очаквам да бъде готова до края на тази година“, съобщи той. Караджов посочи, че едновременно с това ведомството подготвя изменения в Закона за устройство на територията (ЗУТ) и сериозни промени в инвестиционния процес. Целта е той да се опрости – от проектирането до получаването на разрешението за строеж всички стъпки да са електронни и прозрачни, за да се облекчи бизнесът.

Министърът на иновациите и растежа Даниел Лорер благодари за възможността да участва в събитието и изрази надежда, че то ще е началото на ползотворно сътрудничество между ведомството и строителния бранш.

В ключовото изказване на еврокомисар Мария Габриел бе подчертано, че

сектор „Строителство“ е изключително важен за екологичния и цифров преход в Европа.

„Има четири мисии, които са свързани с европейския Зелен пакт и със строителството. По поканата за проектни идеи за една от тези мисии, чиято цел е до 2030 г. в Европа да имаме сто климатично неутрални града, сме получили 377 предложения, сред тях има и 8 български градове. Това е още една възможност за строителния сектор“, каза тя. Габриел коментира, че през 2021 г. всички държави са били изправени пред много предизвикателства, едно от които е покачването на цените на строителните материали. Според нея това поставя въпроса как кръговото и устойчиво използване на ресурсите да помогне да се намали стратегическата зависимост на Европа по отношение на строителните материали. „Трябва да насочим усилия върху трансфера на технологии в индустрията“, подчерта още Габриел.

Главният архитект на СО Здравко Здравков подчерта, че строителният сектор в София заема трето място в създаването на брутен вътрешен продукт. Според него страната ни изостава в процеса на дигитализацията на строителството. „Необходимо е да се работи в посока намаляване на административната тежест и именно чрез дигитализация на процесите нещата биха били възможни“, подчерта той.

Евродепутатът Искра Михайлова се спря на перспективите за строителната индустрия в ЕС, като обърна внимание на реновирането на сградния фонд. „До 2050 г. зданията трябва да бъдат с минимално потребление на енергия и въглеродният отпечатък да бъде намален. Това е огромен ангажимент за строителния отрасъл“, каза тя.

Евродепутатът Андрей Новаков бе категоричен, че страната ни час по-скоро трябва да има възможност да се възползва от средствата, предвидени по Националния план за възстановяване и устойчивост и по европейските програми за периода 2021 – 2027 г. Той бе категоричен,че е необходимо да се направи индексация за всички изпълняващи се строителни проекти в България с европейски средства. „Има механизми, по които да се компенсира инфлацията в ЕС. Може да се подходи с гъвкавост към строителния бранш, за да не се стигне до забавяне или неизпълнение на договорите“, коментира той.

Събитието продължи с презентация на зам.-министър Стефан Аспарухов, в която той представи разработвани от МРРБ проекти в подкрепа на изпълнението на подготовката на Националната стратегия за реформиране на строителния сектор.

Пред участниците във форума той съобщи, че се подготвят нормативни текстове за ускоряване на процесите по устройствено планиране, изработване на парцеларни планове, отчуждителни процедури, издаване на разрешения за строеж на приоритетни инфраструктурни проекти, включително съгласуването. Арх. Аспарухов  сподели, че вече е сформирана работна група, която да начертае краткосрочните и дългосрочни изменения на Закона за устройство на територията и поднормативните актове.

В изказването си по време на форума зам.-кметът на София инж. Ангел Джоргов подчерта, че дигитализирането на строителния процес не е лесно начинание и изисква съответната експертиза. „За да се тръгне по-сериозно в тази посока, е необходимо да се правят нещата на етапи. Ще инициираме работна група и ще видим какви трябва да са конкретните стъпки в тази посока“, каза той. Според него основен проблем ще е не оборудването на работните места, а обучението на хората, които ще боравят със съответния софтуер.

На конференцията Мария Хамънова, координатор на ЕЦИХ, направи презентация на Европейския цифров иновационен хъб в сектор „Строителство“, на който КСБ е инициатор, съучредител и координатор.

Миглена Кузманова от „Есри България” представи Есри ГИС технологиите за дигитализация на строителния сектор.

Гроздан Караджов, вицепремиер и министър на регионалното развитие и благоустройството: Подготвяме Национална стратегия за реформиране на строителния сектор

Благодаря на Камарата на строителите в България и на вестник „Строител“ за това, че ми оказахте честта да участвам в конференцията „Строителството като индустрия на бъдещето – иновации и дигитализация“. Темата за иновациите и дигитализацията в сектор „Строителство“ е приоритет за Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Лично за мен това е предизвикателство, пред което се изправям с идеята да постигнем ключов прелом и да направим така, че от проектирането до получаването на разрешението за строеж всички стъпки да са електронни и прозрачни. В тази връзка за нас е изключително важно да обменяме идеи с бранша и съвместно да реализираме тази реформа в сектора. Много разчитаме, че заедно - в дискусия с браншовите организации, с академичните среди и бизнеса, ще можем да намерим най-добрите решения.

Целта на дигитализацията в строителството е да се повиши качеството на проектирането, от една страна, а от друга - да се повиши конкурентоспособността на фирмите в сектора.

За съжаление, страната ни изостава в процеса на цифровизация на строителния отрасъл. Няма да коментирам причините за това, по-скоро ще кажа, че заедно с моя колега зам.-министър Стефан Аспарухов вече активно работим по тази тема и се надявам, че ще наваксаме изоставането. Подготвяме проект на Национална стратегия за реформиране на строителния сектор, който се надявам да бъде готов до края на тази година. Стратегията ще обхваща няколко приоритетни области. На първо място – електронно управление на инвестиционния процес.

В подкрепа на изпълнението на тази стратегия МРРБ вече стартира проекти за създаване на Единен публичен регистър и на Единна информационна система по устройствено планиране на територията, инвестиционно проектиране и разрешаване на строителството. Целта е чрез тях

да стане възможно режимите в инвестиционния процес да бъдат администрирани изцяло по електронен път.

Идеята е след създаване на единната информационна система за устройство на територията тя да бъде интегрирана с публичния регистър, който ще съдържа крайните административни актове на извършените по ЗУТ услуги. Регистърът и информационната система ще бъдат интегрирани с портал за устройство на територията. Той ще представлява централна публична уеббазирана цифрова географска информационна система. Идеята е порталът да надгради кадастрално-административната информационна система на Агенцията по геодезия, картография и кадастър.

Едновременно с това подготвяме промени в Закона за устройство на територията и сериозен ремонт на инвестиционния процес.

Искаме да облекчим бизнеса, като опростим целия процес – от проектирането до получаването на разрешението за строеж. Също така да няма никакво значение къде се намират архитектът, проектантът или целият екип. Желанието ни е всички участници в строителството да могат да подават документи от различни точки на страната, без значение в коя община са. Освен това е крайно време да прекратим ходенето по гишета за гражданите.

Ще бъде голяма грешка, ако в сегашния тромав административен процес наложим дигитализация. Резултатът ще е тромав и сложен дигитален процес. Първо трябва да го опростим административно и паралелно с това да го електронизираме.

Убеден съм, че дигитализацията на строително-инвестиционния процес е важен фактор за развитието на икономиката ни, на конкурентоспособността и устойчивостта на строителните фирми.

Уверявам Ви, че аз и екипът ми сме изцяло отворени за диалог и партньорство с всички колеги от строителния бранш.

Даниел Лорер, министър на иновациите и растежа: За да бъдат иновативни българските компании, трябва да се възползват от научни разработки

Благодаря за поканата да участвам в конференцията. Щастлив съм, че имах шанса да се запозная с председателя на УС на КСБ инж. Илиян Терзиев, сигурен съм, че с него тепърва ще имаме възможност да работим заедно. Преди да дойда при Вас, бях в офиса си в министерството – затрупан с всякакви командировъчни, преписки, актове, доклади, хартия и отново хартия. Процесът на строене в България до голяма степен изглежда по същия начин.

Секторът се движи в синхрон с администрацията, която е на хартия, отчасти поради инертност на самия строителен бранш. Нашата мисия е да променим и двете страни на процеса.

При вицепремиера Гроздан Караджов е отговорността за електронизация на административните процеси, а Министерството на иновациите и растежа разполага с целия финансов ресурс на държавата

да стимулира инвестиции и иновации в българската икономика.

Всички български компании, които искат да бъдат иновативни и имат добре замислен бизнес проект, ще могат да получат средства по един от многото инструменти, с които разполагаме. България може да разчита на 7 млрд. лв. от оперативните програми на ЕС за дигитализация и „зелен” преход. Както инж. Илиян Терзиев подчерта, това са двете основни направления, в които ЕС иска европейската икономика да се развива.

Мога да Ви уверя, че за

цифровизация е предвидено да има значително финансиране.

Също така залагаме много и на нововъведенията в науката, които да подпомогнат процеса на дигитализация, включително и в строителството. Казвам го, защото ако българските компании наистина искат да бъдат иновативни и конкурентоспособни, те трябва да се възползват от научни разработки и да са готови да инвестират в такива. Това е тяхната възможност да пробият не само на българския пазар, но и на международния. Бих искал да отбележа, че в оперативните програми ще има значителен компонент за взаимодействие между български фирми.

В заключение искам да кажа, че много ще се радвам на добро сътрудничество със строителния бранш, с което да ускорим новите технологии да навлизат по-бързо в страната. Това ще спомогне да променим визията на сградния фонд и на инфраструктурата на България да изглеждат така, както трябва и по подобие на тези в Западна Европа.

Мария Габриел, еврокомисар по иновации, научни изследвания, култура, образование и младеж: Строителният сектор е ключов за екологичния и цифров преход на Европа

Една трета от финансирането на програма „Хоризонт Европа“ e насочена към дигитална трансформация

Искам да благодаря на Камарата на строителите в България (КСБ) и вестник „Строител“ за организираното събитие, защото то обединява строителния сектор с представители на институции на европейско, национално и местно ниво. Конференцията е с много конкретна цел – перспективи и предизвикателства, но най-вече как те да бъдат превърнати в реални и точно определени действия и възможности.

Ще започна с това, че сме във време на възстановяване от последиците от пандемията. Изправени сме и пред предизвикателството на военните действия.

Известно е, че строителният сектор съставлява 9% от БВП на Европейския съюз, като 25 млн. души са заети в отрасъла. Около 99% от строителната екосистема са малки и средни предприятия, като те осигуряват 90% от заетостта и 85% от добавената стойност. Същевременно сградният фонд причинява 35% от емисиите на парникови газове и 1/3 от мобилните отпадъци. Това превръща строителния сектор в ключов за екологичния и цифров преход на Европа. Въпросът е

какви са възможностите, които преходът предоставя за отрасъла и как те да бъдат превърнати в конкретни и носещи реални ползи действия?

Защото, нека не се залъгваме – възможностите за едни не са такива за други. Затова и в отговор на въпроса аз ще изведа на преден план три елемента, които са изцяло в рамките на ресора, за който отговарям – иновации, наука, образование и култура и младежи. Това са инвестиции в образование, цифровизация и нови умения за професиите на бъдещето. За мен посланието, което министър Лорер отправи, е изключително силно – несъмнено иновациите ще имат ключова роля.

Новата програма „Хоризонт Европа“ е най-голямата за публична подкрепа в света по отношение на науката и иновациите. Тя е с бюджет 95,5 млрд. евро, което е с 30% увеличение спрямо предишния програмен период. По програмата бих искала да привлека вниманието към така наречените мисии – има 4, които са свързани със Зелената сделка. От особено значение за строителния сектор са тези относно неутралните по отношение на климата интелигентни градове, както и за адаптиране към изменението на климата. Ще споделя няколко окуражаващи резултата до момента – по поканата за проектни идеи за една от тези мисии, чиято цел е до 2030 г. в Европа да имаме 100 климатично неутрални града, сме получили 377 предложения, сред които и от 8 български града. Очакваме резултати през април, като това е още една възможност за строителния сектор. Тези мисии – дали ще говорим за климатично неутрални градове, или ще искаме да имаме 200 региона в Европа, които да са климатично напреднали, няма как да се случат без тясното взаимодействие между строителния бранш и местната власт. Отрасълът може да е част от новостите в мисиите, а именно от платформа за обмен на идеи и добри практики, за да могат да бъдат идентифицирани проектите, които ще подпомогнат постигането на климатична неутралност. И двата клъстера по програма „Хоризонт Европа“ за промишлеността и цифровите технологии и този по климат, енергетика и мобилност подкрепят строителния сектор.

Имаме още един много силен компонент в рамките на „Хоризонт Европа“ – това са европейските партньорства. Все още те са предизвикателство за нас, особено с Централна и Източна Европа (ЦИЕ) – така наречената група на ЕС 13. Смятам, че новият подход, който сме заложили за тези партньорства, изпраща много силно послание. То е всички да са отворени за нови партньори, особено от ЦИЕ, с което да се цели въздействие. Строителният сектор има силна добавена стойност и неговото въздействие може да бъде видимо много по-бързо спрямо други отрасли и то носи сила, която убеждава. Тук давам пример с ПЧП, ориентирано към хората с устойчива архитектурна среда (Build4People). Това е сред партньорствата, които не са достатъчно добре познати. Целта е постигане на висококачествена и нисковъглеродна енергийно ефективна архитектурна среда, която ефикасно да използва ресурсите на сгради и инфраструктура, които съответно да са двигатели на прехода към устойчивост. Публикуваните покани в рамките на това партньорство се отнасят до няколко аспекта на иновациите, като например енергийното обновяване, ВЕИ, прилагане на повторно използвани и рециклирани материали и създаване на иновационни клъстери. Крайният срок за следващите покани за предложения е 24.01.2023 г. Мисля, че има достатъчно време и българският строителен сектор да се организира и да бъде един от двигателите на това ново партньорство.

Както знаете, се стремим и да насърчим ползването на ВЕИ, също така да инвестираме и във водород – това е

един от приоритетите на ЕК – технологии за декарбонизация.

Неслучайно споменавам водорода, защото партньорството за него е в рамките на „Хоризонт Европа“. То ще подкрепя такива проекти в сферата на доставката, съхранението, транспорта и преобразуването на чист водород, за да може той да бъде използван в икономиката. Това е още една възможност за строителния сектор. Лично за мен тази тема е много важна, защото водещо в партньорството за водорода са така наречените водородни долини и смятам, че България има потенциала да бъде ключов участник.

Европейският съвет по иновациите

е друга новост в рамките на програма „Хоризонт Европа“. За първи път инвестираме не само в проекти, а и в компании. Стартъпи, които благодарение на иновации, особено по отношение на „зелени” технологии и цифровизация, постигат пряк и видим резултат. Бюджетът на Европейския съвет по иновациите е 10 млрд. евро и той наистина позволява да бъдат подкрепяни голяма част от участниците от екосистемата на строителството. Досега сме помогнали на над 5700 стартъпи, а 24 са участията от България. Съветът се допълва от Европейския институт за иновации и технологии.

Искам да привлека вниманието и към т.нар. общности за знания, защото част от тях са особено релевантни за сектора. На първо място e общността за знания и иновации „Суровини“ (Raw materials) – те подкрепят цименто иновативни решения. Предлага се замяната на цимента със свързващи материали, които са значително по-екологични. На второ е общността за знания и иновации „Цифрови технологии“. Тя също подпомага дигитализацията на компаниите чрез внедряване на конкретни цифрови предложения. Тук повдигам тема, която знам, че е близка и на министър Лорер –

трябва да насочим усилия към трансфера на технологии в индустрията.

С Eвропейския институт за иновации и технологии подготвяме първите съвместни технологични карти между науката и индустрията. Това е нова инициатива и е част от визията ни за европейското научноизследователско пространство. В този смисъл искам да Ви поканя да се включите активно, защото следващите няколко месеца тези съвместни научнотехнологични карти ще бъдат разработвани и все още не отчитаме силно участие от ЦИЕ. В „Хоризонт Европа“ подборът се извършва въз основа на критерии от отлични постижения. Обръщам внимание и върху средствата, които са насочени към държавите от ЦИЕ – Widening pact. Увеличението на бюджета е трикратно за компаниите и институтите, които идват от тази част на Европа – 3,3 млрд. евро. Бих се радвала

да получим конкретни идеи от строителния сектор –

какви нови мерки биха могли да се приложат, така че да се носи реална полза. Едно от нещата, които искаме да предложим с екипа ми, е да има и финансова подкрепа за присъединяване към сега съществуващи консорциуми. Причината е, че част от тях сега функционират като затворени клубове. Много важно е да има финансов стимул и друг такъв, който дава възможност на тези, които желаят да се присъединият, да отговарят на въпросните постижения и качества, които се изискват за целта. Това е едно от нещата, които искаме да се приложи, включително и за строителния сектор.

През 2021 г. не само България, но и другите държави членки бяха изправени пред много предизвикателства, включително и по отношение на

покачването на цените на строителните материали.

В тази връзка възниква въпросът как кръговото и устойчиво използване на ресурсите да помогне да се намали стратегическата зависимост на Европа по отношение на строителните материали. Имаме много работа в тази посока. Има платформа, която може да Ви бъде от полза. Заедно със Съвместния изследователски център създадохме „Европейска рамка за устойчиви сгради“ (Level(s)“). Тя предоставя изпитана методология за оценка и докладване на устойчивостта, изпълнение на принципите на кръговата икономика и ресурсната ефективност.

Ключова дума е и екосистема – тя е в центъра на подхода на Европейската комисия, защото, от една страна, индустриалните екосистеми включват участниците във веригата за създаване на стойност на конкретен промишлен сектор. От друга - в иновационните екосистеми са всички участници в иновациите – от стартъпите до инвеститорите. Те са хоризонтални и именно те допринасят за растежа и на индустриалните екосистеми. Ето защо е изключително важно все повече индустриалните екосистеми да са тясно свързани с иновационните екосистеми. Амбицията ми е с моя екип да създадем нов европейски план за действие за иновации, който да подкрепи създаването на паневропейска иновационна екосистема.

Друг елемент, на който искам да наблегна, е цифровизацията. Несъмнено тя е голямо предизвикателство, но е и сигурно, че ще доведе и до нови методи на строителство, като 3D печат, използване на дронове и роботи, изкуствен интелект и др.

Дигитализацията може да промени функциите на строителната площадка.

Виртуалната, разширената реалност и Интернет на нещата могат да намалят разходите и да повишат конкурентоспособността. Но независимо от напредъка в някои области, като събирането на данни от датчици или 3D сканирането – факт е, че строителната индустрия е много слабо цифровизиран сектор в икономиката. Затова ще споделя какви са възможностите в рамките на „Хоризонт Европа“ и биха могли да подпомогнат отрасъла. Една трета от финансирането на програмата е насочена към решения, свързани с цифровия преход. Ще дам два примера - първият проект е DigiPLACE за цифрова платформа за строителството в Европа. Той е финансиран и по програма „Хоризонт 2020“. Неговата цел е да бъде създадена обща екосистема за иновации, стандартизация и търговия, за да се повиши производителността на строителния сектор. Вторият пример е поканата ни за предложения от 2021 г. – Tween green and digital transitions. Тя включва теми за рециклирането на строителните отпадъци, както и за усъвършенстването на цифрови методи за проектиране и строителство. Тук е важно да подчертая, че „Хоризонт Европа“ трябва да действа в синергия с програма „Цифрова Европа“. Знаем колко са важни дигиталните и иновационни хъбове. Ще припомня, от България са подадени 18 кандидатури – едно от предложенията е Европейският цифров иновационен хъб в сектор „Строителство“, на който КСБ е съосновател. Те още са в етап на оценка. България ще има и 6 цифрови иновационни центъра. За мен ще бъде много важно да се помисли как може да си взаимодействат хъбовете с възможностите по програма „Хоризонт Европа“, така че да бъде избягнато повтаряне на функции и проекти там, където може да се оптимизира ресурсът, така че да се получи максимална полза за сектора.

И накрая третият важен аспект. Няма как като еврокомисар, отговарящ за образованието, да не говоря за необходимостта от квалифицирани кадри. Нека не забравяме, че

70% от компаниите в Европа казват, че проблем номер 1 за тях е намирането на квалифицирани кадри.

Отрасълът се нуждае от кадри, които владеят цифрови и „зелени” умения. Секторът се нуждае и от хора с традиционни умения. Много е важно индустрията да си сътрудничи с образователни и обучителни институции, за да може да бъде изпреварващо действието, когато се идентифицира необходимостта от кадри, която ще се наложи, а не да се реагира постфактум. В таза връзка отново насочвам вниманието към Европейския институт за иновации и технологии с неговата общност – Raw materials. Те предлагат обучение за сектора. И в това направление ЦИЕ не са много активни.

Трябва да обърнете внимание и на Пакта за умения в строителството, който си поставя много ясна цел - в следващите 5 години 25% от сега работещите в сектора да бъдат с достъп до нов тип обучение. „Еразъм +“ също подкрепя строителния сектор за разработване на иновативни решения за обучения, за по-екологосъобразни технологии. Програмата се концентрира единствено и само във висшето образование.

Професионалното образование е важно. То може да бъде подпомогнато от т.нар. Construction blue print – специално финансиране за кадри в областта на строителството. За момента има само 12 държави членки, които са се включили в него, като то се ръководи от три европейски организации. Аз бих се ангажирала да изпратим послание, че в такъв тип обща европейска инициатива би било редно да има участници от всички страни в ЕС.

Ще се спра и върху новата европейска стратегия за университетите. В нея за първи пъти иновации и наука са интегрирани още от самото начало в програмите и предложенията, които ще бъдат разработвани. Наблягам на инкубаторите, защото Вие сте тези, които ще имате нужда да избирате своите кадри въз основа на това какво показват те и да тествате решения с тях, които след това могат да бъдат изключително полезни. Имаме 41 европейски университетски алианса, в които 284 висши учебни заведения работят заедно. Всеки един от тях цели подход, които дава решения на предизвикателства в точно определен сектор или тема, но все още нямаме алианс, който да е взел предвид нуждите на строителния сектор. В момента има отворена покана за предложения за присъединяване към вече съществуващи алианси. Заслужава си да помислите за такова партньорство с университет в България, който произвежда кадри за строителния сектор, да се присъедини към някой от алиансите. Това ще осигури партньорство с други държави членки, интерактивни кампуси, споделяне на ресурси и достъп до мрежи. Целта е до 2024 г. да имаме 60 алианса. Смятам, че

трябва да има европейски университетски алианс, който да отговаря на нуждите на строителния сектор.

Ще отбележа и сътрудничеството с местните власти. Изключително важна роля имат и регионите. Ние работим много добре с еврокомисаря по сближаване и реформи Елиза Ферейра. За мен изключително предизвикателство е постигането на синергия между „Хоризонт Европа“ и Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР). Имам уверението на комисар Ферейра, че ще вървим в тази посока. Факт е, че 30% от ресурса в ЕФРР са за иновации. Това, което ние бихме искали, е да има ясно картографиране на дейностите. С Комитета на регионите имаме съвместен план за действие, който се оказа, че е първи в историята на двете институции, пълна изненада за мен. Живеем във време, в което оптимизирането на ресурс и търсенето на партньорства е ключово.

Накрая ще засегна и

„Нов европейски Баухаус“.

Благодарна съм на КСБ и вестник „Строител“ за силния интерес към темата. „Нов европейски Баухаус“ е още едно предизвикателство за ЦИЕ, той е душата на Зеления пакт, „Нов европейски Баухаус“ е мост между науката, технологиите, изкуството, културата, регионите. В момента е отворена поканата за сектори и градове от цяла Европа да се присъединят към първия Европейски Баухаус фестивал, който организираме с комисар Ферейра между 9-и и 12-и юни. Аз мисля, че и строителният сектор, и България имат какво да покажат. Събитието ще бъде разделено на три „Ф“ – форум, където идеите ще излязат на преден план. Фест – където ще дадем израз на нашите творци и културата, защото имаме нужда от това. Феър – където ще бъдат демонстрирани технологии, ще се дискутира необходимостта от тях и колко важно е да бъдат на достъпна цена, за да може повече хора да се възползват от тях.

В заключение смятам, че базата за бъдещето на сектора е инвестиции в иновации, цифрови решения и подкрепа на кадри с умения. Екосистема и връзка между образование, наука и индустрия – това е предизвикателството, което строителният сектор може да превърне във възможност.

Искра Михайлова, евродепутат: Трябва да има ясен механизъм за актуализиране на цените на строителните материали в проектите

За мен е чест и удоволствие да разговарям с представителите на строителната индустрия в България. Използвам случая да благодаря на КСБ, че е сред организациите, които достойно представят страната ни пред европейските институции. Камарата в много случаи предлага решения, които са иновативни и биха довели до промяна не само на строителната индустрия у нас, но и ще допринесат за отрасъла в целия Съюз. Европейският цифров иновационен хъб в сектор „Строителство“ е един от примерите за инициативите на КСБ, който показва, че при желание е възможно да бъдем и между първите в ЕС.

Благодаря на Камарата и за всички съвместни срещи, които сме провеждали, за експертизата и подкрепата, която получавам от тях. Така позициите ми като член на Европейския парламент са обосновани със знанието и опита на КСБ.

В тези тежки дни трябва да говорим за бъдещето. Това е убеждението на всички европейски институции и аз го споделям. Съюзът няма да отстъпи от ценностите си и само работейки последователно може да покажем на всички, които се опитват да ги нарушат, че няма да успеят.

Говорейки за бъдещето на строителната индустрия в България, трябва да отбележим, че съвременният европеец прекарва повече от 80% от времето си в сгради. Днес претенциите за качеството на тези здания и инфраструктурата, която гарантира тяхното функциониране, са много високи. Претенциите са насочени основно към строителната индустрия, разбира се, и към архитекти, дизайнери, към тези, които планират пространствените решения в населените места. Към цялата гилдия, която е свързана с урбанизираните територии. Неслучайно казвам, че претенциите са към строителството и неговото качество, защото 40% от общото потребление на електроенергия в Европа се падат на сградите. Оттук идва една от перспективите за строителната индустрия в ЕС, а именно

участието в изпълнението на процеса на реновиране на сградния фонд.

До 2050 г. имаме ясен хоризонт за действие – трябва да направим така, че зданията в ЕС до голяма степен да са енергийно независими и да сведем до минимум сегашния въглероден отпечатък от 35% вредни емисии от сградите. Това означава, че ще са нужни огромни ресурси и сериозен ангажимент на строителния сектор за реновирането на сградния фонд. Над 90% от съществуващите сгради в ЕС ще функционират и през 2050 г. Ако искаме Европа да бъде климатично неутрална, то те също трябва да са климатично неутрални. За да се постигне тази цел, европейските институции подготвиха поредица от документи, като започнем от инициативата „вълна на саниране“ и стигнем до пакета директиви, групирани под наименованието „Готови за 55“ (14 директиви, които трябва да подготвят ЕС за намаляване на вредните емисии с 55% към 2030 г.). Всичко това вече е подплатено с поредица от предложения, които касаят европейската търговия с емисии и директивите за енергийни характеристики на сградите, за енергийна ефективност и за възобновяема енергия, както и създаването на нов социален фонд, който също ще инвестира в реновиране и повишаване на ЕЕ на сградния фонд и ще заработи от 2025 г. Предвиденият ресурс за него е от порядъка на

75 млрд. евро, които ще се вложат в енергийна ефективност

в зависимост от решенията на отделните страни членки. Инструментите, с които разполагаме за постигане на тези амбициозни цели, не са никак малко като инициативата NextGenerationEU, чрез която се реализират националните планове за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Някои страни членки имат изключително амбициозни програми. Например Испания започна инвестиции за 14 млрд. евро в реновиране на сграден фонд. Страната е отворила вратите си за строителни работници. Германия е планирала да вложи 7,5 млрд. евро за енергийно обновяване само за периода до 2026 г. Представете си какви ще са темповете на строителството, на търсенето на работници, на внедряването на нови технологии. Предизвикателството е огромно, защото в проектите трябва да бъде заложено въвеждането на изкуствен интелект в управлението на зданията.

Важно е да знаем какъв ресурс за реновиране на сградите е заложен в НПВУ на България.

Това е ключово за целия строителен сектор, за да могат компаниите да направят своите планове и да предвидят необходимия ресурс, с който ще работят. Местните власти също трябва да са добре информирани, за да заложат в графиците си съответните проекти. Националният план за възстановяване и устойчивост още не е одобрен от ЕК. Надявам се, че във втората половина на тази година ще имаме възможност да започнем да изпълняваме проекти с финансиране от НПВУ. Нека бъдем оптимисти, но все пак това означава реални строителни дейности през 2023 г. и изпълнение най-късно до 2026 г. За да се справим в срок, трябва да имаме готовност с работници, техника, проекти и трябва да осигурим материали. Въпросът със строителните материали е от ключово значение на фона на повишаващите се цени на основните суровини. Най-голямата тежест пада върху строителния сектор.

Няколко пъти споменах работници и кадри, защото те заемат важна роля в реализирането на предстоящите инвестиции в ЕЕ. В директивата за възобновяема енергия има поредица от изменения, които засягат пряко строителната индустрия. Там е записано, че ако искаме да инсталираме ВЕИ, трябва да имаме подготвени специалисти. България разполага ли с нужните кадри за ВЕИ и кой ги подготвя в момента? Никой. Европейският парламент ще си свърши своята работа и ще излезе с решение заедно със Съвета. Апелирам към централната изпълнителна власт и отново към КСБ: дайте сигнал, поискайте подготовка и на такива специалисти. Направете анализ от какви кадри има нужда строителната индустрия, за да превърнете тези перспективи в реалност. Нека не говорим колко ще е страшно преструктурирането на някои сектори в България във връзка със Зеления пакт. Въобще не е страшно, защото строителната индустрия има нужда от работници.

Това, че България все още няма одобрен План за възстановяване и устойчивост, е проблем, но не пречи да започнем да се подготвяме. Както казах, трябва да сме оптимисти, че все някога ще получим финансиране по него. Ако подготовката стартира едва след одобрението на НПВУ, няма да успеем да се вместим във времето за реализирането на Плана.

Моментът е критичен и страната ни трябва да се включи в общия процес на промяна, на трансформация на европейската икономика, на индустриите. България има нужния потенциал да бъде част от промяната. На първо място е необходимо да заложим на модернизация и дигитализация. Във времена, в които строителният процес отбелязва спадове и не се обявяват много обществени поръчки, нека направим анализ, за да видим какво трябва да предприемем за тази промяна.

Нека Камарата се активизира с Европейския цифров иновационен хъб в сектор „Строителство“ –

нещата да вървят в тази посока. На среща с FIEC коментирахме факта, че в момента има над 700 софтуерни продукта, които могат да се използват в строителния сектор. А както каза еврокомисар Габриел, строителната индустрия е тази, която използва най-малко дигиталните технологии. Ако искаме секторът да участва максимално активно в промяната, това е ключът. Мобилизацията на всички участници е изключително важна, за да се случи.

На второ място стои решаването на проблема с липсата на работници, за който вече стана въпрос. Нека бъдем по-прагматични и предложим на правителството варианти. КСБ има силите и инструментите да преквалифицира кадри за сектора.

Качеството на строителните материали също е тема, по която трябва да се говори. Защото при производството на строителни материали се консумира огромно количество енергия и се отделя немлък процент въглеродни емисии. Оптимизирането на производството и рециклирането на строителните материали са основните теми тук. Каква обаче е готовността ни да използваме рециклирани строителни материали?

Тези цели трябва да се постигнат на национално ниво чрез целенасочена инвестиционна политика. Тя трябва да бъде ясна и предвидима и в нея строителната индустрия да участва не само като изпълнител, който да чака какво ще му спуснат, но и като партньор, определящ параметрите и насочващ нещата.

Цената на строителните материали също е от огромно

значение за това как ще се изпълняват проекти. Аз отправих въпрос към Европейската комисия какви ще бъдат мерките за актуализиране на стойността на проекти във връзка с повишаването на цените на строителните материали. За съжаление втори месец ЕК не ми отговаря, а проблемът е много сериозен. Той изисква административни мерки за актуализиране на съществуващите проекти и изработване на много ясни насоки за бъдещите, включително и при реализацията на НПВУ. Трябва да има ясен механизъм за актуализиране на цените на строителните материали в проектите.

Андрей Новаков, евродепутат: Предлагам да направим среща в Брюксел, на която да представите проблемите на строителния бранш

Позволете ми да се фокусирам върху парите. Мисля, че би било добре да поговорим за това какъв е финансовият аспект на дигитализацията на строителния сектор в България. 80% от публичните инвестиции в страната са благодарение на европейските средства. Това означава, че почти всеки проект, по който строителите работят, по един или друг начин е повлиян от европейското финансиране. Дали това ни прави зависими от него? По-скоро не. Поради факта, че достъп до европейско финансиране получаваш, ако докажеш, че имаш нужда от него. Тогава, когато достигнеш 75% от средното равнище на стандарт на живот в Европа, имаш достъп до друг тип финансиране. Това означава, че колкото по-скоро се възползваме от субсидиите на ЕС, толкова по-скоро ще достигнем целите си и ще спрем да се нуждаем от тези средства. Или всяко забавяне при изпълнението на оперативните програми, включително и на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), е изключително тревожно. Както г-жа Михайлова правилно отчете, има краен срок, така че всеки ден, в който нямаме одобрен НПВУ, е един ден по-малко, в който може да се възползваме от средствата по него. Същото важи и за оперативните програми. За съжаление към момента България не е подала партньорското си споразумение. Реално работа на терен не може да се очаква може би в следващата година и половина. Знаете колко време отнема програмирането, отварянето на процедурите, подаването на проектите и тяхното изпълнение, както и авансовото плащане.

Има нещо, което следя с тревога и в няколко срещи с КСБ и с Националната асоциация на строителните предприемачи сме го коментирали –

повишението на цените на строителните материали.

Оказва се, че кандидатствате по даден проект, подавате си офертата и го печелите с дадена цена. След три месеца тя става непосилна, защото строителните материали са поскъпнали с 30%. Предлагам да направим нещо, което колегите от държавите учредителки на ЕС отдавна вършат добре – да бъдем проактивни. Готов съм да съдействам на строителния бранш за среща с комисаря по регионално развитие, на която да потърсим индексация за всички проекти, които вече сте подписали, защото те са поставени под въпрос. Няма оферта, която да покрива скок на цените с 30%. В този случай или ще работите на загуба, или проектът няма да бъде завършен, или ще пострада качеството му.

Има механизми, по които се компенсира инфлацията в ЕС всяка година.

В бюджета на ЕС има буфери, които биха могли да компенсират този ръст или най-малкото да се подходи с гъвкавост към строителния бранш, така че да не се стига до забавяне на проекти или отказване на изпълнение на вече подписани договори.

Присъствах на симулация, която доста добре показва какво би се случило, ако България нямаше достъп до европейското финансиране в момента. 10% по-малко БВП, 15% по-малко заетост, 12% по-ниска средна работна заплата. Тоест

в момента страната ни има жизнена необходимост от достъп до европейско финансиране.

В новия програмен период имаме шанс, който се пада веднъж на поколение. Благодарение на НПВУ и оперативните програми ще разполагаме приблизително с 60 млрд. лв. за 7 години. Това са пари, които биха могли да преобразят България изоснови. Всяко забавяне поставя под риск това да се случи и няма да може да обясним на хората след нас как се е стигнало дотам да пропилеем подобна възможност. Затова Ви призовавам да действаме навреме, да излъчите представители, с които да дойдете до Брюксел, и да потърсим среща, в която да представим проблемите на строителния бранш. Още повече тези проблеми не са само български, а и на значителна част от отрасъла в Европа.

Имам още едно предложение, за което ще се радвам да чуя Вашите становища. То е

въвеждане на бърза писта за големите инфраструктурни проекти,

които да не се влияят от това кой докога е кмет или министър. Например за проектите, касаещи международни транспортни коридори, или такива, които се отнасят до поредица от държави. Ключово е те да могат да получават преференциално административно обслужване, по-високо авансово плащане, по-лесно одобрение и след това гаранции, че те ще бъдат продължени, без значение дали местната или националната власт си е променила приоритетите. Това гарантира, че ако пет държави са инвестирали в удълбочаване и уширочаване на река Дунав, шестата, за да не провали всички усилия, когато се стигне до нея, ще направи абсолютно същото, за да могат да се движат по-големи кораби с по-голямо карго на по-ниска цена.

Ако трябва да обобщя - споделям оптимизма на г-жа Михайлова. В интерес на България, на нашия просперитет, на това държавата да става по-богата и хората да живеят по-добре е до лятото оперативните програми и НПВУ да тръгнат, защото без тях огромна част от проектите и строителството просто ще спрат. Няколко сме българите, които сме участвали в писането на правилата за използване на Европейските структурни и инвестиционни фондове. Двама от тях са на конференцията. И е изключително трудно да гледаш как нашата държава не може да се възползва от новото европейско финансиране. Правят се стъпки в тази посока и се надявам, че много скоро ще видим резултат.

На финала още веднъж Ви призовавам да направим среща в Брюксел, на която браншът да представи своите проблеми, най-вече с покачването на цените на строителнте материали и завършването на проектите, за които има подписани договори.

Арх. Стефан Аспарухов, зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството: Дигитализацията на строителния сектор е една от най-важните реформи, която предстои да направим

Благодаря за възможността да представя пред гостите на форума работата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

Тъй като по време на събитието стана дума за политиката на държавата по отношение на енергийната ефективност на сградния фонд, искам да кажа, че санирането в страната ще продължи. За целта в Националния план за възстановяване и устойчивост са предвидени 1,2 млрд. лв. без ДДС за обновяване на жилищните сгради и още 370 млн. лв. без ДДС за обществени сгради.

В момента в

разработваме нормативни текстове, които предстои да бъдат обсъждани с бранша,

за ускоряване на процесите по устройствено планиране, парцеларни планове, отчуждителни процедури, издаване на разрешенията за строеж на приоритетни инфраструктурни проекти, включително съгласуването. Очевидно това форсиране не би могло да се случи без дигитализацията, която е един от ресорите ми.

Сред основните приоритети в работата на МРРБ е и промяната на Закона за устройство на територията. Вече направихме първите стъпки в тази посока. Сформирана е работна група, която да начертае необходимите краткосрочни и дългосрочни изменения в ЗУТ и поднормативните актове. Ако дигитализацията стъпи на грешно законодателство или на такова, което забавя администрирането на процедурите и бизнеса, със сигурност тя не би работила качествено.

В подкрепа на осъществяването на Националната стратегия за реформиране на строителния сектор МРРБ планира и изпълнява редица проекти. Те са за

изграждане на Единен публичен регистър и Единна информационна система

по устройствено планиране на територията, инвестиционно проектиране и разрешаване на строителството. Целта е да се обединят всички регистри, които към настоящия момент се поддържат от общинските, районните и областните администрации, ДНСК и МРРБ. Успоредно с това чрез единната система режимите в инвестиционния процес ще се администрират изцяло по електронен път. Тоест подаването на документи ще става само електронно, в т.ч. заявления и проекти, разрешаване на изработването и одобряването на устройствени планове, одобряване на инвестиционни проекти, издаване на разрешения за строеж и въвеждане в експлоатация. Предвижда се регистърът и информационната система да бъдат интегрирани с Портал за устройство на територията, в който ще се публикуват проектите на устройствените планове, на техните изменения и влезлите в сила устройствени планове. Регистърът би следвало да съдържа данни, които могат лесно да се моделират и управляват, тоест няма да са статични под формата на сканирани документи.

Целта е всичко да е дигитално. Вътрешните съгласувания ще се извършват по административен път и в електронна среда. Предвидили сме да бъде създадено и хранилище, което ще съхранява устройствените планове.

Порталът за устройство на територията ще е базиран на ГИС система. Желанието ни е той да бъде изграден върху сега съществуващата информация от кадастралната карта и регистри. Ще имаме проблеми с по-малките населени места, където липсват кадастрални карти, но това е част от дългосрочната ни стратегия. Със сигурност ще имаме готовност в големите областни центрове и градове да мигрираме опита на Столичната община.

МРРБ работи и по още два проекта, свързани с дигиталната реформа в строителния сектор и енергийното обновяване на жилищния фонд.

На всички е ясно, че в рамките на един мандат не може да се дигитализира всичко и да се архивира информацията от последните над 100 години. Със сигурност целта е да поставим основата и да направим първата крачка, тъй като в момента ние само говорим за този проблем. В много страни в Европа вече са направили първите стъпки и ние със сигурност ще търсим и добър опит от тях.

Радвам се, че по време на конференцията стана дума и за

„Нов европейски Баухаус“, който правителството подкрепя в посока ускоряване на трансформацията на различни сектори.

Това е стратегическа инициатива за постигане на климатичните цели пред държавите членки, защото именно културата и висококачествената архитектура са бъдещето за устойчивото развитие на българската строителна индустрия.

В заключение искам да кажа, че дигитализацията на строителния сектор е една от най-важните реформи, която предстои да направим. Министерството е отворено за широка дискусия с браншовите организации.

Внедряването на цифровите технологии в строителния бранш ще стимулира и осигури по-бързи темпове на проектиране, намалено енергопотребление, достъпни домове, защитена околна среда и по-високо качество на живот.

Дигитализацията ще позволи на българския строителен бизнес да отговори на изискванията на световната цифрова икономика

и ще промени нагласите на преките чуждестранни инвеститори. Убеден съм, че тази стъпка е важен фактор за развитието на икономиката ни и конкурентоспособността и устойчивостта на българските компании, за които е жизнено необходимо да се адаптират към иновациите и новите пазарни потребности. Уверявам Ви, че в МРРБ сме готови за активен диалог и партньорство с всички страни в строително-инвестиционния процес и съвсем скоро започваме първите срещи по работните групи.

Като преподавател съм запознат и с проблемите на образователния процес. Вярвам, че младите хора имат потенциала да се справят с бъдещата дигитализация на строителния бранш, тъй като те и в момента работят с новите технологии. Що се отнася до научноизследователската дейност, която е основна за нашите висши училища и научни институти, искам да кажа, че на първо място подготвяме Националната стратегия за реформиране на строителния сектор и пътна карта. Стратегията задава основната посока, приоритетните области на взаимодействие и стратегическите цели в сектора, а именно цифрова, ефективна, конкурентоспособна и най-вече устойчива строителна индустрия.

Арх. Здравко Здравков, главен архитект на Столичната община: Нужна е спешна реформа, която да намали административната тежест за строителния сектор

Строителният сектор в Столичната община заема трето място по създаване на Брутен вътрешен продукт. Отрасълът генерира огромен обем инвестиции и осигурява сериозен брой работни места. Затова процесите трябва да станат прозрачни и бързи. Още повече че пандемията от COVID-19 изправи бранша пред различни проблеми, като в момента най-сериозният е ръстът на цените на строителните материали. Надявам се настоящите трудности да не доведат до кризисните ситуации от 2008 г.

Нужна е спешна реформа, която да намали административната тежест за строителния сектор. Заедно с колегите от МРРБ и от КСБ трябва да помислим как

да финализираме разпределението на отговорностите на участниците в строително-инвестиционния процес.

Не е редно главният архитект да носи отговорност и солидарно да бъде санкциониран за грешки на проектантите и колегите, упражняващи контролни и надзорни функции.

Необходимо е да се помисли за промяна на процеса за одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж и необходимото произнасяне на администрацията преди извършване на съответните строително-монтажни работи, като това би могло да се случи в по-ранна фаза, например след съгласуването на идейния проект.

Има много работа, свързана с процеса на дигитализация. Разчитам на волята и ентусиазма на новия екип на МРРБ нещата да се случат в това направление. В думите на министър Караджов виждам надежда, че ще има промяна.

Като ръководител на НАГ съм готов да споделя цялата налична информация и добър опит, с който разполагаме, за да подпомогнем процеса на дигитализиране по устройство на територията в сферата на планирането и на инвестиционното проектиране. Съвместно с представители на КСБ и Камарата на архитектите в България изготвихме задание за създаване на една дигитална система, която представихме на регионалното министерство, но тя така и не намери приложение. Не е малка и експертизата ни от обединяването на регистрите на 24-те района на Столичната община, контрола и координирането на работата на главните архитекти на съответните районни, чиито административни актове се обединяват в единна платформа – Системата за издаване на индивидуални административни актове на база информацията, предоставена ни от кадастралната карта. По този начин чрез мобилното приложение на Направление „Архитектура и градоустройство“ (NAG.mpbile) могат да се проследят всички актове, подлежащи на регистрация, които са издадени от администрацията на СО за всеки един имот. Но трябва да осъзнаем необходимостта от създаването на национална платформа, която да обединява регистрите на всички общини в България на база на кадастралната карта.

В платформата на НАГ за пръв път стартира модул, който предоставя възможност на колегите архитекти, геодезисти и урбанисти да предават своите проекти в сферата на устройственото планиране в дигитална среда, но все още стои проблемът, че крайният документ трябва да бъде подпечатан на хартия. Трябва да променим законодателството и максимално бързо да се дигитализираме. Смятам, че вече сме изостанали, включително и от съседните ни балкански държави, и не считам, че ще се върне времето, в което колегията отново ще започне да работи с рапидографи.

Проведохме поредица от срещи с новото ръководство на ДНСК, на които обсъдихме възможностите за обединяването на системите ни за издаване на административни актове. Но е важно обвързването на регистрите да се случи във всички заинтересовани ведомства и експлоатационни дружества, ангажирани в процеса. Защото един инвестиционен проект ангажира даването на становища както от Министерството на околната среда и водите, Министерството на здравеопазването, Министерството на културата, Министерството на вътрешните работи чрез структурите на КАТ и на пожарна безопасност и на още много ведомства. В този смисъл, ако не създадем единна платформа, ще продължим и при следващите срещи да си говорим колко сме изостанали. Нужно е всички заедно с опита и ентусиазма, който сега имаме, да започнем да постигаме малки победи, защото иначе хората не виждат крайния резултат, а очакванията към нас са огромни.

Трябва да направим първите стъпки бързо,

защото изоставаме от страни, които доскоро бяха след нас. НАГ е готово да окаже пълно съдействие на МРРБ, ДНСК и Министерството на електронното управление.

Ние като администрация и аз лично като главен архитект нямаме намерение да спъваме процеса – напротив. Същевременно трябва да си даваме ясна сметка, че заемаме ръководни длъжности за определен срок и че имаме ограничено време, за да направим очакваната от всички промяна. Нужно е да действаме в ситуация на спешност, защото в противен случай дигитализацията на процесите отново ще се отложи във времето.

Благодаря на КСБ за всички усилия, които полага в последните години за цифровизацията на сектора, и се надявам, че нещата ще се случат.

Инж. Ангел Джоргов, зам.-кмет на София по „Обществено строителство“: Най-важното е да намерим правилната посока, за да стартира реално внедряването на новите технологии

Благодаря на КСБ и в. „Строител“ за поканата да участвам в конференцията, както и за добрия диалог, който имаме с тях. При последната среща на Столичната община с ръководството на Камарата на строителите коментирахме дигитализацията на строително-инвестиционния процес. В последните няколко години много говорим за BIM технологиите, запознахме се детайлно с тях. Още при първия ни досег с BIM решихме, че това е бъдещето, и започваме тяхното въвеждане. Но внедряването им тепърва предстои, отчитаме това забавяне като грешка. Ако разгледаме участниците в строителния процес поотделно – проектант, надзор, възложител и строител, то може би проектантите са най-дигитализирани и те най-бързо могат да се научат да прилагат BIM технологиите.

Приятно изненадан съм, че представителите на Европейския парламент са запознати детайлно със строителния процес и с неговото ниво на дигитализация. Очевидно всички свързани с отрасъла знаем къде са проблемите. Сега най-важното е да намерим правилната посока, за да стартира реално внедряването на новите технологии.

Г-жа Михайлова обърна внимание върху човешкия ресурс. Факт е, че липсват достатъчно специалисти за въвеждането на този тип технологии. В последните 1 - 2 години в Столичната община решаваме проблема с кадрите частично. Конкурсите ни за набиране на хора са фокусирани върху дигиталните умения на кандидатите. Забелязва се, че доста младежи, желаещи да заемат дадена позиция в СО, не притежават необходимите способности за работа в електронна среда. Това е голям проблем.

При стартирането на електронните обществени поръчки работех в „Метрополитен“ ЕАД. В началото служителите се притесняваха дали ще могат да продължат дейността си в дигитална среда. Разбира се, имаше затруднения известно време, но администрацията сравнително бързо се научи да прави всичко по новия начин и доказа, че тя е способна да се справи с навлизащите технологии. Въвеждането на електронните обществени поръчки постигна много положителни ефекти – процедурите са по-бързи и по-прозрачни.

Дигитализацията в строителния процес ще е сложно начинание и то трябва да се реализира на етапи, но е важно да се постави крайна дата за приключването й, в противен случай нещата ще се проточат твърде много във времето. С колегите от КСБ се договорихме да инициираме създаването на работна група, в която да влязат представители на Камарата на строителите, на Столичната община, на Агенция „Пътна инфраструктура“ и други институции. Тя ще трябва да направи анализ какви да са първи стъпки за дигитализацията на строителния процес на етап стартиране на дейностите.

На конференцията бе поставен проблемът и за повишаващите се цени на строителните материали. Необходимо е да се отговори на два важни въпроса – осигуряването на допълнителни средства и изработването на механизъм, чрез който законно и прозрачно да бъдат сключени анекси към вече действащи договори. Решението трябва да бъде взето на държавно ниво, защото болшинството от действащите договори с министерства, агенции и общини не позволяват индексация. Вече се работи по такова. Със сигурност ще има проекти, които няма да се изпълнят, но за някои е недопустимо това да се случи, например за текуща поддръжка на инфраструктура или пътна безопасност. За тях трябва да се намери формулата, по която допълнителните средства да се осигурят. Надявам се да се стигне до справедливо решение най-вече за проектите с европейско финансиране, знаем какви са сроковете и неустойките по тях.

На финала искам да поздравя новото ръководство на МРРБ за добрата работа в последните месеци.

Марияна Хамънова, координатор на Европейския цифров иновационен хъб в сектор „Строителство“: Проектът за ЕЦИХ в сектор „Строителство” е подаден за одобрение в ЕК

За мен е изключително голяма чест да представя Европейския цифров иновационен хъб в сектор „Строителство“ (ЕЦИХ) за първи път, след като проектът е подаден към ЕК и чакаме неговото одобрение. Много се надяваме това да се случи в най-кратки срокове. Досега по време на всички наши презентации за ЕЦИХ говорихме в бъдеще време. Наистина е много вълнуващо, че този момент отмина и вече сме по пътя на постигане на поставените цели.

Инициативата за създаването на хъба е на Камарата на строителите в България.

Началото бе поставено преди повече от две години. Спомням си, че идеята първо бе представена на среща с еврокомисар Мария Габриел, която се проведе в централния офис на КСБ през 2019 г. Още тогава стратегическата важност от подобна структура беше подчертана от г-жа Габриел и това ни даде увереност, че вървим в правилна посока. Коства наистина много усилия, време и работа, докато се стигна до структурирането на подобен мащабен проект, и затова разчитаме на съдействието и сътрудничеството, както с българските, така и с европейските институции. Радвам се, че водещи организации от сектора припознаха тази инициатива и се включиха като съучредители. Обединили сме усилия в нещо, което има потенциал за сериозно развитие и трансформация на строителната индустрия.

КСБ е координатор и инициатор, като ЕЦИХ е подкрепен и от Камарата на архитектите в България.

Хъбът обединява архитекти, проектанти и строители в едно общо юридическо лице – ЕЦИХ е учреден като неправителствена организация с нестопанска цел. Партньори на хъба са още Университетът по архитектура, строителство и геодезия, Висшето строително училище „Любен Каравелов“, Институтът по механика към БАН и Българската асоциация по управление на проекти в строителството. Освен научните среди

основен двигател в организацията е и бизнесът

в лицето на „Геострой“ АД, „Планекс“ ООД, „Баумит България“ ЕООД, от които получихме сериозна подкрепа, за да заложим изискванията и очакванията на индустрията към такъв тип дейности и услуги. Съучредители са и „Клийнтех България“ ООД, и „Есри България“ ООД.

Всяка една инициатива може да е добра като идея, но изпълнението й зависи изцяло и само от желанието и отдадеността на хората и организациите, които стоят зад нея и засвидетелстват своята ангажираност и бъдеща подкрепа.

Това е първият по рода си хъб в Централна и Източна Европа, който е строго профилиран в сферата на строителството. Той е изцяло насочен към строителния сектор и неговите нужди, както и към цифровата трансформация, защото в отрасъла има различни аспекти, които трябва да вървят ръка за ръка с дигитализацията. Това, което успяхме да направим до момента, е да набележим първи основни стъпки, които са необходими за цялата индустрия, за да стартираме процес на дигитализация.

Визията и мисията на ЕЦИХ е да създадем работещ механизъм от типа едно гише за иновации в строителството и той да служи за катализатор на трансформацията. Искаме той да поставя и по-амбициозни цели, каквито неизбежно ще възникват в следващите години. Хъбът ще има изключително важна роля за изпълнението им.

Функциите на ЕЦИХ не се изчерпват само със сътрудничество между бизнеса и образованието, а включват и партньорство с публичните институции, без които трудно ще развиваме проекта. Основна задача на хъба е да подкрепя и публични институции, и местни власти. Разписали сме дейности, които са насочени към сформирането на работни групи, обучение на кадри от публичния сектор, като сме взели предвид и стратегията на МРРБ за дигитализация и въвеждане на BIM технологиите в отрасъла.

Важно е да отбележа, че строителният сектор в България има нужда от консолидация, за да може заедно да се справя с възникващите проблеми – от проектирането през строителството до поддръжката. Приоритетите ни са повишаване на конкурентоспособността на фирмите, образование и квалификация, дигитализация и кръгова икономика и ресурсна ефективност, както и работата с международни мрежи от партньори.

ЕЦИХ е отправна точка за индустрията в процеса на въвеждането на стандарти, дигитални решения и тестване на нови технологии, отговарящи на нуждите на динамично развиващия се строителен бранш. Хъбът ще предоставя достъп до нови компетенции и умения и достъп до тестова инфраструктура и финансиране. Когато изпитваш нещо, е много важно да има и кой да го валидира.

На финала искам да споделя, че Европейският цифров иновационен хъб в сектор „Строителство“ работи с голям кръг от заинтересовани страни в страната и чужбина. Над 20 организации са засвидетелствали своята подкрепа и желание за сътрудничество.

КСБ връчи благодарствено писмо и златна значка на Марияна Хамънова, изп. директор на „Клийнтех България“ ООД

Изп. директор на Камарата на строителите в България Валентин Николов връчи благодарствено писмо и златна значка на КСБ на Марияна Хамънова, изп. директор на „Клийнтех България“ ООД, за нейната работа по подготовката и подаването на кандидатурата на Европейския цифров иновационен хъб в сектор „Строителство“ по програма „Цифрова Европа“ на ЕК.

„Благодарим за изключителната отговорност, компетентност, отдаденост, инициативност, организираност и за положените усилия, за да може да реализираме успешно тази толкова важна стъпка за ЕЦИХ в ограничените и променящи се в движение условия“, се посочва в благодарственото писмо.

„Удостоявам Ви и със златна значка на КСБ за градивната и всеотдайна работа в полза на стротелния бранш“, заяви изп. директор на Камарата Валентин Николов. „Благодаря за признанието, за мен е чест. Обединението ,което постигнахме като участници в хъба е символичен знак за бъдещия успех на нашето начинание“, посочи Хамънова.

Миглена Кузманова, „Есри България“ ООД: Разработваме и внедряваме системи в сферата на инженерната инфраструктура

Благодаря на организаторите за възможността да презентираме решенията на „Есри България“ – представител на американската компания Esri, която е световен лидер в сферата на географските информационни системи. Занимаваме се с ГИС повече от 25 г. и вярваме, че разработките ни могат да повишат ефективността на всички процеси в строителната индустрия.

Сформирали сме уникален за България екип от висококвалифицирани професионалисти с доказан опит и експертиза в сферата на информационните системи и по-специално в областта на геопространствените технологии. Компанията непрекъснато инвестира в своите служители, като им осигурява възможност да овладеят новите технологии и продукти, за да бъдат винаги на гребена на ГИС вълната.

Ние не само представяме в България Esri със софтуер, имаме и сериозен отдел от разработчици. Те създават редица информационни системи в сферата на кадастъра и устройството на територията. В момента например участваме и в надграждането и интегрирането на всички информационни системи на Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Стараем се да намерим най-подходящото решение за всеки един наш клиент.

Също така разработваме и внедряваме системи в сферата на инженерната инфраструктура. В момента поддържаме единната информационна платформа на Министерството на транспорта и съобщенията, която обединява цялата инфраструктура на България – ВиК, газ, пътища, улично осветление. Това е изключително голяма платформа, която цели да спомогне за оптимизацията на разходите на всички оператори по строителството и по изграждането на нови мрежи.

Много от участниците на форума ни познават най-вече с цялостните ГИС решения, които предлагаме. От няколко години имаме изключителен настолен софтуер, който дава възможност за интегриране на данните от различни източници и формати, включително и на данни от BIM. Той позволява използването на изкуствен интелект, с което се постига едно наистина добро оптимизиране на процесите. Благодарение на партньорството между Esri и Autodesk успяхме да направим така, че обменът на данни между дадените формати да става по-лесно. Това помага и при работата на новия ни продукт - ArcGIS GeoBIM, който дава възможност за интеграция между ArcGIS и Autodesk Construction Cloud. ArcGIS GeoBIM предоставя общи уебприложения, в които експертите едновременно да могат не само да визуализират в ГИС среда информацията, свързана с проектирането или със строителството, но да разглеждат BIM моделите в ГИС среда и да ги анализират. Също така да имат директен достъп до различните системи, които поддържат документи, и др.

Инж. Христо Димитров, зам.-председател на УС на КСБ: Казаха се наистина важни неща

Това събитие не беше реклама, както редица други. Участниците говориха много смислено и се казаха наистина важни неща. Считам, че можем да извлечем много полезна информация от презентациите на лекторите, особено по отношение на трансфера на технологии. Важна беше и информацията за възможностите, които браншът има за директно финансиране по европейските фондове.

Лично аз стоях до края и изслушах всички презентации. За мен форумът беше много интересен. Организацията също беше много добра.

Проф. д.ик.н. инж. Николай Михайлов, член на ИБ и УС на КСБ: Впечатлен съм от форума

Впечатлен съм от форума – както от изключително високото ниво на лекторите, така и от организацията. Много полезна информация се предостави и много пълноценна. Рядко пълен откъм съдържание форум.

Д-р ик.н. Николай Иванов, член на УС на КСБ: Вървим от индустриалната към дигиталната ера

Организацията на събитието бе на изключително високо ниво. Направи ми чудесно впечатление, че всички поканени официални гости присъстваха. Това показва голямото уважение, което имат те към Камарата на строителите в България и вестник „Строител“.

Темите, които се обсъдиха на конференцията „Строителството като индустрия на бъдещето – иновации и дигитализация“, бяха изключително интересни, защото обхващат бъдещето за всички нас. Ние вече вървим от индустриалната към дигиталната ера.

Инж. Любомир Качамаков, председател на ОП на КСБ - София, вицепрезидент на FIEC: Дигитализацията е бъдещето

Организацията на събитието, както винаги, когато я прави вестник „Строител“, беше отлична, а темите изключително актуални. За мен най-силното послание е, че както Европа и държавите, така и ние като строителен бранш сме изправени пред двоен преход – цифров и екологичен. Зелената сделка няма да ни се размине и колкото по-бързо го осъзнаем, толкова по-добре. Дигитализацията е бъдещето. Следващите години ще преминат под знака на тези два приоритета. Промените за бранша ще се случат и ние трябва да сме подготвени за тях. И колкото по-рано го направим, толкова по-добре, за да не се возим пак в последния вагон. За мен беше ценно, че получихме важна информация от първа ръка, от хората, които са най-компетентни в интересуващата ни материя.

Инж. Живко Недев, зам.-председател на секция „Транспортна инфраструктура“ на КСБ: Много навременна конференция

Перфектна организация, много стегната конференция. За ограничено време получихме много ценна информация. Селектирана, без нищо излишно. Лекторите ни представиха есенцията на материята, която презентираха. За мен беше полезно и приятно. Много навременна дискусия по едни от най-актуалните въпроси за бранша.

Красимир Милушев, зам.-председател на ОП на КСБ – София: Това беше най-доброто събитие, което сме правили

Форумът на КСБ и в. „Строител“ беше изключително полезен. На него се предостави актуалната информация за дигитализацията на строителния бранш. Засегната бе и важната тема за квалификацията и заетостта. За мен това беше най-добрата конференция, която сме правили. Пожелавам на организаторите да продължат традицията с провеждането на подобен род мероприятия по актуални за сектора теми.

Любомир Пейновски, член на ИБ и УС на КСБ: Дискутираните теми са от изключително значение за развитието на строителния сектор

Събитието и организацията бяха на обичайното за в. „Строител“ и за прокуриста и главен редактор на изданието г-жа Ренета Николова високо професионално ниво. Конференцията събра на едно място европейски комисар и евродепутати, министрите на ключови ресори – на регионалното развитие и благоустройството, и на иновациите и растежа, както и зам.-кмета и гл. архитект на Столичната община, представители на заинтересовани страни от сектора – членове и партньори на КСБ.

Дискутираните теми са от изключително значение за развитието на строителния сектор. Еврокомисар Габриел обърна специално внимание както на новите тенденции в строителството, така и на предстоящи обяви и процедури в сферата на иновациите, дигитализацията и енергийната ефективност, които са ключови за отрасъла.

Министърът на регионалното развитие и благоустройството даде актуална информация за планираните мерки по Националния план за възстановяване и устойчивост и новата Програма „Развитие на регионите“, а представителите на Столичната община посочиха конкретни проекти и важни за сектора предизвикателства. Тази симбиоза е много важна за строителния бранш, защото осигурява информираност и ориентира българските фирми за предстоящите възможности.

Светослав Любомиров, председател на Управителния съвет и гл. изп. директор на ,,Главболгарстрой Холдинг“ АД: Дигитализацията е обща цел с предопределен успех

Дигитализацията има ключово значение за развитието на строителния сектор с възможностите, които предоставя за адаптиране спрямо новите предизвикателства и оптимизиране на отрасъла. Тя засяга всеки негов етап, всеки негов процес, цялата верига на добавената стойност. Дава редица предимства, като към тях могат да бъдат посочени спестяване на време при реализиране на строителни проекти, повишаване качеството на работата в бранша, увеличаване на конкурентоспособността, пестене на ресурси, по-добра безопасност и контрол, както и осигуряване на по-ефективна работа и опазване на околната среда. Време е строителният сектор да започне да работи все повече в дигитална среда, защото тя е доказано по-ефективна и полезна откъм време, финанси и устойчивост. Дигитализацията е обща цел с предопределен успех.

Въвеждането на строително-информационното моделиране (BIM) в инвестиционното проектиране и строителството безспорно ще допринесе за повишаване производителността и привлекателността на сектора, като същевременно ще гарантира още по-благоприятна среда за привличане на чуждестранни инвестиции.

Конференцията беше много полезна - както лекторите, така и организацията бяха на много високо равнище. Силната ангажираност на ниво Европейски съюз вдъхва нужната допълнителна увереност на бранша, а дискусиите по време на форума показаха ясното разбиране на необходимостта от внедряване на високотехнологични решения и иновации в сектора. Задвижване в тази посока се вижда и това е правилният път заедно и в комуникация с всички заинтересовани страни.

Антица Ранчева, директор „Правна дирекция“ в „Геострой“ АД: Поздравявам КСБ и в. „Строител“ за организацията на събитието

Конференцията „Строителството като индустрия на бъдещето – иновации и дигитализация“ беше изключително важно събитие, на което се дискутираха теми, свързани с бъдещето, и то не само на строителния бранш. Ролята на иновациите и дигитализацията е безспорна. Всяка компания трябва да положи максимални усилия, за да отговори на съвременните изисквания за качество, околна среда и ефективност при използване на ресурсите. За да се премине към въвеждане на все повече иновативни и дигитализирани процеси, съществена роля имат институциите - както на национално, така и на европейско ниво. Компаниите биха могли да се справят с тези съвременни предизвикателства с помощта на реални действия от страна на институциите.

Поздравявам КСБ и в. „Строител“ за организацията на събитието. Конференцията даде възможност за дискусия и обединение на компаниите от строителния сектор с институциите – и на национално, и на европейско ниво.

Инж. Цветелина Иванова, председател на Федерацията на независимите строителни синдикати, и Цветелина Бикарска, зам.-председател на ФНСС: Радваме се, че на форума присъстваха всички заинтересовани страни – бизнес, държава и синдикати

Конференцията бе на много високо ниво, всички обсъдени теми бяха интересни и важни за нас като Федерация, която представлява работещите. Радваме се, че на събитието присъстваха всички заинтересовани страни – бизнес, държава и синдикати. Въпросите, свързани с иновациите, дигитали- зацията в сектор „Строителство“ и „зеления” преход, са изключително актуално и трябва да бъдат дискутирани на подобни форуми, за да им се даде широк отзвук.

За жалост ние сме твърде далеч от същинската дигитализация, имайки предвид другите страни членки на ЕС. И не само това, далеч сме и по заплащане, и по условия на труд, ниво на колективно договаряне, процент на сива икономика.

За нас ключово значение имаше изказването на еврокомисар Мария Габриел и това какви са възможностите пред строителния отрасъл, чрез които може да се включи в различните европроекти и програми, за да вървим напред и да бъдем екологични и неутрални. Важно бе да чуем мнението на МРРБ и на вицепремиера Гроздан Караджов, също така какво смята Столичната община във връзка с дигиталните умения на служителите. Съгласни сме, че процесът ще бъде труден, приветстваме създаването на работна група и бихме били полезни при желание за включването ни.

Останахме заинтригувани от представената презентация от Марияна Хамънова от „Клийнтех България“ ЕООД, свързана с Европейския цифров иновационен хъб в сектор „Строителство“. Това е бъдещето, приветстваме идеята и при всеки удобен момент я представяме като добра практика.

Винаги сме разчитали на добрия и структурен социален диалог с КСБ и на добро партньорството с вестник „Строител“.