Бюджетите на Бургас и Пловдив – повече пари, но по-малко за инвестиции

Традиционно и тази година Бургас и Пловдив първи сред по-големите общини представиха своите бюджети. На фона на застъпилите се една след друга световни кризи (COVID-19 и войната в Украйна) и политическата ситуация в страната, която забави националния бюджет – общото като констатация и от двата града е повече пари, но по-малко за инвестиции. И не защото местните власти нямат желание, а защото приоритетите се пренареждат принудително – от една страна, на фона на финансовия натиск от значително завишените цени на електроенергията и горивата за отопление, суровините и строителните материали спрямо същия период на предходната година, от друга - заради влиянието от усложнената международна политическа обстановка и свързаната с нея бежанска вълна, както и потенциалната възможност от нов бум в разпространението на COVID-19.

Инфраструктурата е изведена на преден план и в двата града.

Прави впечатление също, че местните власти са амбицирани да завършат започнатите обекти.

И в двете ключови за държавата общини годишните разчети предвиждат средствата да бъдат влагани за инвестиции в проекти, идентифицирани като приоритетни, но под уговорката, „доколкото това е изпълнимо в условията на безпрецедентна световна непредсказуемост“.

Консервативно харчене, без проектите да са на заден план в морския център

При представянето на бюджета кметът на Бургас Димитър Николов изрично започна с уговорката, че той е подготвен в условията на трудно прогнозируема среда, динамична икономическа обстановка и е повлиян от редица предизвикателства. При изготвянето му е използван консервативен подход, базиран на актуалните данни от 2021 г. и местни приходи, формирани за поредна година, без да бъдат завишавани данъците на гражданите.

Водещото начало за всички предвиждания е мотото „Бургас - привлекателно място за живот и бизнес“, ефективно използващ своя потенциал за балансирано и устойчиво интегрирано развитие, със съхранена местна идентичност и достъп до модерна, ресурсно ефективна, климатично адаптивна и конкурентоспособна икономика, осигуряващо интелигентен икономически растеж, пространствена свързаност и достъп до услуги.

„Наглед Бюджет 2022 е с по-голяма рамка, но повечето средства в него са за издръжка на най-важните и обществено значими дейности. Рязко расте цената на всичко. На електроенергия, горива, строителни материали, храни… Въпреки всичко за поредна година не повишаваме данъците и местните такси. За съжаление едновременно с това отново не получаваме изравнителна субсидия от държавния бюджет. Защото сме имали добра събираемост на данъците и финансова дисциплина. Така Бургас губи между 4 и 6 млн. лева“, каза Николов и уточни, че са необходими между 7 и 13 млн. лв. само за се да компенсира увеличението на тока. „В друго време тези средства щяхме да инвестираме в развитието на града, в реални инфраструктурни подобрения. Сега се борим да приложим всякакви мерки за енергийна ефективност. Миналата година обновихме уличното осветление по 22 големи булеварда. Това спести 200 000 лв. на годишна база. Въпреки това сметките ни са огромни. Сега искаме да продължим програмата. Ще се стартира от ЦГЧ, кв. „Възраждане“ и отдалечените квартали на Бургас – „Рудник“, „Черно море“, „Банево“, „Ветрен“. Очаква се това да спести нови 330 000 лв. за година от сметките за електроенергия“, посочи Николов. Според него е притеснително също, че се очертава нулева година за европейските средства. Както е известно, Бургас традиционно е пионер в реализацията им и разчита именно на тях.

Кметът информира още, че за да се гарантира сигурност и стабилност,

в първото шестмесечие на годината община Бургас няма да прави големи капиталови разходи.

Средствата ще бъдат съхранявани за осигуряване на социална защита и издръжка на дейности с важни обществени функции. Консервативен е подходът и по отношение на вземането на кредити, като местната власт залага такива в Бюджет 2022, но ще прибегне до усвояването им само при необходимост.

Общо финансовата рамка на морския център е 397 036 529 лв.

Субсидията за делегирани от държавата дейности по Закона за държавния бюджет е 157 088 216 лв. Общинските приходи са 148 384 280 лв. Преходният остатък – 17 564 033 лв. Целевата субсидия за капиталови разходи е малко под 3 млн. лв., а по индикативен годишен разчет средствата от Европейския съюз ще възлязат на 74 000 000 лв.

Акцент в перо ифраструктура остава Програмата за облагородяване на вътрешноквартални пространства „Моят град, моят квартал, моята улица”. Тя стартира през 2020 г. при голям интерес от страна на жителите на Бургас, защото дава възможност хора на всякаква възраст, имащи различни интереси, да организират с помощта на общината зоната около техните домове по свой вкус. До края на годината се планира да бъдат облагородени още 35 нови пространства.

В по-мащабните планове е продължението на работата по рехабилитация на уличната мрежа.

Тази година фирмите ще влязат в кв. „Възраждане“ и след като през 2021 г. приключи ремонтът на участък от ул. „Самуил“, сега ще се финансират „Гладстон“ и „Дебелт“. Продължават СМР и на ул. „Македония“ и ул. „Кл. Охридски“.

Администрацията има и подготвени за изпълнение нови улици, пътни връзки и обходи, изпратени до всички държавни институции, за които очаква европейско и държавно финансиране. Сред тях са локално платно с велоалея на ул. „Крайезерна“, реконструкция на част от ул. „Одрин”, южен обход на „Меден рудник“, втори етап на Северен обход на Бургас, кръстовища на бул. „Захари Стоянов“ и при о.т. 7 по плана на комплекс „Меден рудник“, ремонт на ул. „Индустриална“ и ул. „Чаталджа“, изграждане на етажен паркинг в жк „Възраждане“.

В подкрепа на бизнеса и през 2022 г. ще продължават инвестициите в осигуряване на довеждаща инфраструктура до индустриални терени със заявени намерения и привличане на нови инвеститори. По-важен проект тук е „Ремонт и изграждане на улици в промишлена зона „Север“ - местността Мадика.

В перото за образование, здравеопазване, социални дейности и младежки политики през 2022 г.

ще бъдат завършени две нови детски градини

– „Морско конче“ в комплекс „Братя Миладинови“ и „Синчец“ в кв. „Горно Езерово“. Общата стойност на инвестицията е 3 728 600 лв.

Предвидени са средства за пристройка към СУ „Св. св. Кирил и Методий“, която ще даде възможност учениците да преминат на едносменен режим на обучение. Продължава проектът „Първокласно начало“ с 1 000 000 лв. за ремонт, обзавеждане и оборудване на класни стаи за първокласници.

В сектор „Здравеопазване“ са включени приключване на санирането на ДКЦ 2, а също и вътрешен ремонт на лекарските кабинети, както и изграждане на асансьор в медицинския център в комплекс „Славейков“. Общата стойност е 450 000 лв.

Продължава строителството на Младежки международен център в кв. „Меден рудник“ и приключва това на планетариума в района на Морската гара.

Основната задача за периода на управление 2019 – 2023 г. е

изграждане на болница за активно лечение на детски болести в Бургас,

която ще обслужва не само гражданите на общината, но и на целия Югоизточен регион. В изпълнение на тази цел през юли 2020 г. местната управа сключи споразумение за осигуряване на техническа подкрепа с Европейската инвестиционна банка, което имаше за цел да осигури консултантска помощ. На тази база индикативните разходи за проектиране, строителство, медицинско оборудване и обзавеждане на лечебното заведение са изчислени в размер на над 75 млн. лв.

Средствата ще се търсят от всички възможни източници за финансиране – кредити, безвъзмездни грантове по оперативни програми, както и от националния бюджет съобразно възможностите му. Вече са предприети мерки за целева подкрепа от държавата и от програми на ЕС. До средата на март ще бъде готов и първоначален подробен проект на сградата, който ще послужи за техническо задание за процедурата по Закона за обществените поръчки за избор на изпълнител.

Общата площ на зданието ще е 25 000 кв. м, като 13 000 от тях ще бъдат за отделения и клиники. В следващите месеци ще се обяви обществена поръчка за строителство.

Във връзка с декларираната визия на града е проектът „Подобряване на условията на труд и безопасността на рибарите чрез инвестиции в „Специализиран пристанищен обект за обслужване на риболовни дейности - Място за временно укритие на риболовни кораби (защитена лодкостоянка) в кв. „Крайморие“. Той предвижда създаване на инфраструктура на територията на покрита лодкостоянка там, а финансирането е с европейски средства.

Консервационно-реставрационни дейности се очакват и в сградата на Етнографския музей

и прилежащото дворно пространство, както и изграждане на Улица на занаятите, като тук средствата са комбинирана подкрепа на БФП, финансов инструмент и собствен принос.

Важен за строителите е и проектът „Обновяване и прилагане на мерки за енергийна ефективност в многофамилни жилищни сгради на територията на град Бургас“. Основните дейности включват въвеждане на енергоспестяващи мерки за подобряване на енергийните характеристики на 10 сгради, намиращи се в историческия център на града. Ключово е, че четири от тях са паметници на културата, 2 са ансамблов паметник на културата, 2 попадат в охранителна зона на паметник на културата и само две са извън специален статут.

Общината ще работи по още два подобни проекта, единият е за 11 здания – на територията на Централна градска част, жк „Братя Миладинови“ и жк „Меден рудник“, а вторият - в жк „Славейков“, където стара сграда ще се превърне в такава с почти нулево потребление на енергия.

Инвестициите в спортна инфраструктура остават ключови Под тепетата

Бюджетът на Пловдив през 2022 г. ще надхвърли половин милиард. Ключово и тук според местната власт е, че данъците остават непроменени, въпреки че е било планирано увеличение. Нарастване ще има все пак на някои от таксите. Проектът на бюджет на община Пловдив за 2022 г. спрямо бюджета, приет на сесия за 2021 г., е със 108 030 922 лв. повече, или с ръст от 25,84 на сто.

Местната власт ще разполага с 526 млн. лв., или с 26% повече от 2021 г.

Общата субсидия за делегираните от държавата дейности е в размер на 235 969 792 лв. при 205 383 384 лв. за 2021 г. В абсолютна сума увеличението спрямо 2021 г. е 30 586 408 лв., или ръст от 14,89 на сто, който се дължи на нарастване на стандартите през 2022 г., считано от 1 април.

На представянето на проекта пред медиите кметът на Пловдив Здравко Димитров изтъкна предимствата на воденото дотук управление в рамките на своя мандат. Той заяви, че в средата на годината ще има актуализация, която ще следва промяната в държавния бюджет.

„Макрорамката, която сме подготвили, е в условия на война в Украйна, на неотминала COVID пандемия и продължила с месеци парламентарна криза. Но ние имаме приоритети, които ще продължим въпреки галопиращата инфлация. Тя налага и предприемачите да са по-предпазливи, докато са изпълнители по редица инфраструктурни обекти“, посочи Здравко Димитров и на този фон определи бюджета като „реалистичен“.

От ставките става ясно, че се очаква много по-добра събираемост на данъците, защото е предвиден ръст на местните приходи с около 60 млн. лв. Те трябва да достигнат 264 млн. лв. От тях обаче 70 млн. лв. са преходен остатък от миналата година.

И тук, както в Бургас, има разочарование от факта, че градът не е получил изравнителна субсидия за миналата година, а причината за това е въведеното през 2019 г. ограничение за достъп до този тип субсидии от „по-богатите“ общини или тези с данъчни постъпления от над 120% от равнището им за страната на човек от населението.

Добра за строителите новина е, че капиталовата програма на Пловдив за 2022 г. се планира да бъде като абсолютна стойност равна на половината от стойността на бюджета - малко под 250 млн. лв. В индикативния годишен разчет за средства от Европейския съюз за проектите, които са в процес на изпълнение, е посочено, че през 2022 г. ще се усвоят финанси в размер на 154 064 870 лв., в това число: безвъзмездна финансова помощ – 115 950 587 лв., и собствен принос на община Пловдив – 38 114 283 лв.

Пловдив

залага на баланс между пет основни сектора – пътна и инженерна инфраструктура, образование, спортна и паркова среда, осветление, култура и исторически паметници.

Най-много пари (над 100 млн. лв.) ще се отделят за благоустройство на града, в това число ремонт на пътна мрежа, улично осветление, воден проект и т.н. Планираният 50-милионен заем, който бе одобрен на последната общинска сесия за още спортна инфраструктура, ще бъде допълнително включен при актуализацията след няколко месеца.

Строителната програма акцентира върху проекти, които неведнъж общината е определяла като приоритетни. Такива са входно-изходните артерии на града, за които общо се предвиждат над 11 млн. лв. – бул. „Кукленско шосе“, за което средствата са заложени още през 2021 г., както и ул. „Голямоконарско шосе“ и ул. „Рогошко шосе“, за които частично са осигурени пари.

В бюджета са включени и обектите, които ще се финансират от миналогодишния 30-милионен заем, а именно пробивът под Водната плата, улиците „Царевец“ и „Хаджи Димитър“ и „Модър-Царевец“. Отбелязани са и част от средствата по интегрирания воден проект.

Спортната инфраструктура, която както споменахме, е изключително важна за настоящото управление, остава на фокус.

Нови спортни зали ще се изграждат в район „Западен“.

Стадионите „Локомотив“ и „Христо Ботев“ продължават да са приоритет, а не по-малки по важност са и басейнът „Младост“, и стартирането на нов спортен комплекс между сградите на ЕГ „Иван Вазов“ и ЕГ „Пловдив“.

Инвестициите в култура също включват строителство – то е свързано с проектите за Небет тепе и Източната порта, както и кино „Космос“. Предвидени са 500 хил. лв. за къща „Ламартин“ в Стария град, а се очакват и още пари от кандидатствания по проекти към Министерството на културата и Норвежкия финансов механизъм.