Тема

Строители и местна власт: Индексацията е крайно наложителна

НПВУ, инвестиционните проекти и проблемите в строителния отрасъл бяха във фокуса на международен форум

Емил Христов

Ренета Николова

 

„Близо 3 млрд. лв. по Плана за възстановяване и устойчивост ще бъдат насочени към строителния сектор за изпълнение на различни инвестиционни проекти на Министерството на регионалното развитие и благоустройството“. Това съобщи вицепремиерът и министър на регионалното развитие и благоустройството Гроздан Караджов на международния форум „Инвестиционните проекти. Планът за възстановяване и устойчивост“. Организатор на събитието, което се проведе в хотел „Маринела“, бе в. „Стандарт“ в партньорство с в. „Строител“, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Камарата на строителите в България и Камарата на архитектите в България.

Европейски партньор на форума бе евродепутатът Искра Михайлова, зам.-председател на групата „Обнови Европа” в ЕП.

НСОРБ бе представено от зам.-председателя на УС на Сдружението и кмет на община Кърджали инж. Хасан Азис. Специално видео послание към строителната индустрия в България отправи еврокомисарят по иновации, научни изследвания, култура, образование и младеж Мария Габриел.

Онлайн в събитието се включи Лиляна Павлова, вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка.

На форума присъстваха народни представители, кметове на общини, членовете на УС на КСБ Любомир Пейновски, Иван Иванов и инж. Тенчо Динев, председателят на ОП Габрово инж. Мария Башева, представители на строителни компании.

Събитието бе открито от Славка Бозукова, главен редактор на в. „Стандарт”, която заяви, че бъдещето на бранша и на регионите зависи както от изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), така и от инфраструктурната програма на правителството. В изказването си тя отправи специални благодарности към съорганизатора на събитието в. „Строител“.

След нея прокуристът и главен редактор на изданието на КСБ приветства участниците. Тя посочи, че като издание на КСБ в. „Строител“ винаги търси онези теми, информацията по които е важна и полезна за строителния сектор, но и за институциите на централната и местната власт и за обществото.

„Обединяването на усилията на две медии и даването на платформа чрез организирането на този форум на всички участници в процеса - европейски институции, национални институции, изпълнителна и законодателна власт, професионални организации, бизнеса и медиите, да дискутират НПВУ, който е ключов за икономическото възстановяване на страната ни инструмент, да обсъждат възможности, но и да поставят актуалните проблеми пред строителния бранш, е гаранция за прозрачност, от каквато обществото ни има нужда“, посочи Николова.

„Респект към ръководството на КСБ и председателя на УС инж. Илиян Терзиев, които полагат неимоверни усилия за намиране на решение на сериозните предизвикателства, пред които е изправен секторът. Респект и към министър Караджов за това, че виждаме, че в негово лице браншът среща разбиране и подкрепа. Вярвам, че ключът за реалните постижения в която и да е сфера е в обединените усилия на институциите, бизнеса, медиите и обществеността, виждам ги събрани на този форум“, завърши Ренета Николова.

„Светът, Европа и България преживяха няколко тежки години. В момента на територията на Стария континент се води война. Няма как този процес да не се отрази и на нашата страна. В тази ситуация обединена Европа ще продължи да реализира своята стратегия за растеж благодарение на Зеления пакт“, подчерта евродепутатът Искра Михайлова. Тя заяви, че един от най-потърпевшите браншове от създалата се криза е именно строителният, като според нея час по-скоро трябва да се намери решение на проблемите. „Има толкова много трудности, за които трябва да се говори открито.

Нужно е да има индексация на договорите за строителство“,

каза Михайлова. Тя благодари на КСБ и в. „Строител“, че през последните години са неизменен партньор в нейните инициативи за популяризиране на политиките на ЕС.

„Всички страни членки на ЕС са в процес на прилагане на изключително амбициозните си национални планове за възстановяване и устойчивост. Не е случайно, че темата присъства в заглавието на форума“, сподели Михайлова и допълни, че

НПВУ е предизвикателство, с което България трябва да се справи въпреки закъснението.

Тя коментира, че не е видяла да е заложена водеща роля на местните власти в Плана за възстановяване и устойчивост. „Има много ангажименти на централната власт, което ме навежда на мисълта, че ще имаме проблеми в реализацията“, каза Михайлова. Според нея НПВУ страда от липсата на фокус, който трябва да даде тласък и ръст на българската икономика. „Хубавото е, че в него все пак има предвиден сериозен ресурс за строителната индустрия“, подчерта евродепутатът. Тя призова местните власти да направят задълбочен анализ къде е мястото им в НПВУ, взаимодействайки си със строителния бранш.

Вицепремиерът Гроздан Караджов отбеляза, че най-много средства от Плана –

близо 1,5 млрд. лв., ще бъдат насочени за енергийно обновяване на жилищните сгради

в страната. „До 2026 г. предвиждаме по Плана да бъдат санирани многофамилни сгради с разгъната застроена площ над 3,6 млн. кв. м“, отбеляза той. Караджов отчете, че досега със средства от бюджета чрез Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради са реновирани 1944 обекта с над 130 хил. жилища с близо 11 млн. кв. м РЗП и над 276 хил. обитатели.

Той информира, че други близо 730 млн. лв. от НПВУ са предвидени за енергийно обновяване на обществени и бизнес сгради. От тях около 444 млн. лв. са за публични обекти държавна и общинска собственост в цялата страна. Приблизително с 282 млн. лв. ще се финансират мерки за устойчиво енергийно ефективно обновяване на обекти в сферата на производството, търговията и услугите на микро- или малки, средни и големи предприятия.

Караджов информира още, че 471,6 млн. лв. от Плана са заложени

за строителство и рехабилитация на 13 пречиствателни станции за отпадни води.

„Предстои много работа по всички програми и проекти. Необходима е мобилизация на строителните фирми и на администрацията. Това е единственият начин за успешното им изпълнение“, категоричен бе министър Караджов.

Председателят на УС на КСБ инж. Илиян Терзиев подчерта, че

НПВУ е от ключово значение за строителния бранш и е сред приоритетите на Камарата.

„Ковид пандемията от последните две години се отрази сериозно на бранша, войната в Украйна пък е новото предизвикателство, пред което са изправени европейските икономики и отделните бизнес сектори, строителството също. Близо 31% е спадът в произведената през 2021 г. продукция в отрасъл „Строителство“ по предварителни данни на НСИ. Тя е на обща стойност 16 100 млн. лв., а през 2020 г. е била 23 238 млн. лв. Заетостта в сектора е намаляла с над 7%“, каза той и допълни, че поредицата от кризи е довела и до забавяне на доставките, както и до покачване на цените на строителните материали и суровините.

„Поради тази причина КСБ постави на всички възможни нива темата за необходимостта от индексация на цените в строителството и въпреки че срещаме разбиране, все още няма резултат. А ситуацията за фирмите става все по-тежка. Индексацията вече е крайно наложителна“, подчерта той. „На дневен ред е и проблемът със забавянето на разплащанията към пътностроителните фирми“, допълни инж. Терзиев.

В изказването си председателят на УС на КСБ заяви още, че в тази сложна ситуация за КСБ като представител на строителния бранш от изключително значение са всички възможности за осигуряване на работа на бранша, всички източници на финансиране за строителна дейност, в това число Планът за възстановяване и устойчивост, оперативните програми и националното и общинско финансиране за изграждане на инфраструктура.

Инж. Терзиев обърна внимание, че браншът ще бъде натоварен изключително много през следващите няколко години, защото изпълнението на проекти ще се концентрира в един и същи период заради забавеното одобрение на НПВУ и програмите на ЕС за периода 2021 – 2027 г.

„Ние апелираме за тясно сътрудничество с институциите по всички тези важни за строителния сектор въпроси. Открити сме за диалог по приоритетните теми и можем да помогнем с експертиза и опит“, подчерта инж. Терзиев.

„Когато говорим за опит и професионализъм, не мога да не изразя уважението си към българските строители, моите колеги, за това, че въпреки трудностите продължават да строят, да създават прекрасни сгради, да реализират сложни инфраструктурни обекти и да създават онази градска среда, в която всички ние живеем, работим, учат децата ни“, не пропусна да подчертае председателят на КСБ.

Той отбеляза, че наред с генерираните от извънредни обстоятелства предизвикателства Европа е изправена пред цифров и екологичен преход и Камарата работи активно за дигитализация на сектора. Инж. Терзиев информира, че КСБ е инициатор, учредител и координатор на Сдружение „Европейски цифров иновационен хъб в сектор строителство“ и че очаква той да получи европейско финансиране.

Председателят на УС на КСБ завърши изказването си с цитат на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен при приемането на българския План за възстановяване и устойчивост: „Одобрението ни днес е важен етап към отпускането на 6,3 милиарда евро през следващите години. Това са 10% от БВП. Но бих казала, че това в никакъв случай не е краят на едно пътуване. Това е началото на пътуването. Очаква ни много полезна работа.“ „Нека да извървим това пътуване заедно“, призова участниците във форума инж. Терзиев.

 Инж. Хасан Азис сподели, че и за общините един от най-актуалните проблеми е свързан с индексацията на цените в строителството. „В момента местните власти са в невъзможност да изпълняват своите строителни програми. Има много проекти, от които строителите се отказват. Нужна е спешна методика за индексиране на договорите, за да не спираме инвестиционния процес“, подчерта той, като добави, че много от договорите са за проекти по оперативни програми, които са на цени отпреди 2 - 3 и повече години.

Инж. Хасан Азис подчерта, че е

необходима и актуализация на Закона за обществените поръчки.

„Ако се направи индексация на цените, ние ще сме изправени пред хипотезата да подпишем допълнителни споразумения към сключените договори, което трябва да стане със спешна намеса на Народното събрание“, коментира той.

В заключение инж. Азис сподели, че напредва подготовката на Фонда за регионално развитие за общински инвестиции.

Чрез онлайн конферентна връзка във форума се включи вицепрезидентът на ЕИБ Лиляна Павлова. „Нашата цел е да ускорим финансирането и инвестициите за „зелената” трансформация на европейските градове и да осигурим енергийна сигурност“, заяви тя и добави, че през изминалата година ЕИБ е предоставила в България почти 1 млрд. евро по гаранционния фонд за справяне с пандемията.

Тя информира, че в момента ЕИБ разработва и механизъм за безвъзмездно финансиране на проекти за кръгова икономика. „Той ще бъде готов до края на годината, а от следващата ще започне да функционира“, каза още Лиляна Павлова.

Събитието продължи с дискусия.

Вицепремиерът отговори на въпрос на инж. Илиян Терзиев относно разплащанията за пътностроителните фирми и на какъв етап е решението за индексация на договорите в строителството. „Разбирателството, до което достигнахме в коалицията, е 50% да се разплатят сега, а останалите - след одобрението на междуведомствената комисия, като тя има срок да излезе с доклад до 7 май“, разясни министър Караджов.

Относно индексацията Гроздан Караджов припомни, че по проблема се работи от януари. „Още след първата среща с КСБ беше ясно, че много договори, които са по оперативни програми, няма да бъдат изпълнени заради редица забавяния на процедурите, като отчуждаване, съдебни дела, неиздадени разрешения за строеж и др. Оказа се, че само във ВиК областите в нашето министерство имаше около 260 млн. лв., които стоят в риск, защото процедурите са започнали 2018 г. Сега до 2023 г. им е крайният срок, но никой не иска да подпише договорите. Тоест дадени са оферти, приети са. Имало е комисия, обжалвано е и са приключили делата, само че сега фирмите не искат да сключват договор, защото последните 2 г. са скочили цените на материалите - някои двойно, някои с 50%. Затова и първият проблем, който застана пред нас за това какъв механизъм да се предвиди, беше – откъде да вземем данните. Оказа се, че за строителството няма подробна база данни в НСИ. 5 - 6 неща се наблюдават, което е крайно недостатъчно. Отиде се на по-детайлен преглед по подотрасли, високо, пътно, и т.н. В крайна сметка се стигна до вариант, при който общият индексационен коефициент не може да бъде повече от 15% върху цялата сума на договорите. Не мога да кажа, че това е най-доброто решение, но все пак ще даде на строителите възможност да довършат ангажиментите си”, каза още Караджов.

Въпрос за индексацията към вицепремиера Гроздан Караджов отправи и инж. Мария Башева, председател на Областното представителство на КСБ в Габрово. Тя го попита кога строителният бранш може да очаква да бъде приета методика за индексацията на договорите. Караджов отговори, че съгласно степента на готовност към момента, до края на април държавата трябва да има решение. „МРРБ е предало своите предложения към Министерството на финансите, което се явява и ресорно ведомство по темата, и срокът, в който методиката ще бъде приета, зависи от него“, посочи вицепремиерът Караджов.

В края на събитието Искра Михайлова благодари на всички присъстващи за активното им участие.