НПВУ предвижда инвестиции за транспортна свързаност и продължаване на реформата във ВиК сектора

Последната година бе изпълнена с предизвикателства, за които нито една икономика по света не бе подготвена. Пандемията от COVID-19 пренареди представите на хората за приоритетите им и накара човечеството да се замисли за бъдещето. За да окажат подкрепа на държавите, предприятията и гражданите на ЕС за преодоляване на икономическия спад, Европейската комисия, Европейският парламент и лидерите на ЕС постигнаха съгласие за създаването на План за възстановяване и устойчивост, който да проправи пътя за излизане от кризата и да помогне за полагане на основите на по-модерна и устойчива Европа. През лятото на 2020 г. страните членки на ЕС договориха финансирането по програмата да бъде с общ размер от 750 млрд. евро. Средствата са концентрирани за бъдещи инвестиции и за реализирането на важни проекти.

Българският план беше работен близо две години, като претърпя общо 6 промени, докато на 7 април 2022 г. Европейската комисия даде положителна оценка, а председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен обяви новината директно от София. „Тази важна стъпка създава условия ЕС да отпусне над 13 млрд. лв. под формата на безвъзмездни средства. Финансирането ще подпомогне изпълнението на ключови мерки за инвестиции и реформи, очертани в документа. То ще играе решаваща роля, за да може България да излезе по-силна от пандемията от COVID-19“, поясни тя.

В поредица от материали екипът на в. „Строител“ представи акцентите в плановете на 27-те страни членки. В предишни броеве се фокусирахме на приоритетите на Португалия, Гърция, Германия, Франция, Италия, Литва, Латвия, Австрия, Дания, Унгария, Румъния, Ирландия, Чехия, Швеция, Финландия и Кипър. В настоящия ще се спрем на одобрения в началото на май български документ от министрите на икономиката и финансите на Европейския съюз по време на неформално заседание на Съвета ЕКОФИН.

НПВУ е структуриран в четири основни стълба.

„Иновативна България“, „Зелена България“, „Свързана България“ и „Справедлива България“.

В оценката на Европейската комисия се констатира, че планът на страната ни посвещава 59% от общия размер на отпуснатите средства за мерки в подкрепа на целите в областта на климата. Това включва значителни инвестиции за ускоряване на декарбонизацията на енергийния сектор, утрояване на производството на електроенергия от възобновяеми източници до 2026 г., изграждане на голям капацитет за съхранението й, намаляване на емисиите на парникови газове от енергийния сектор с 40% до 2025 г. и определяне на рамка за постепенното премахване на въглищата.

Планът обхваща също така подкрепа за саниране на сградния фонд с цел повишаване на енергийната ефективност, както и целенасочени реформи за улесняване на такива инвестиции. Насърчава се и устойчивият транспорт. Мерките в областта на управлението на водите и възстановяването на биологичното разнообразие също ще бъдат от ключово значение в контекста на целите на екологичния преход.

Комисията посочва, че в документа близо 26% от общия размер на средствата се отделят за мерки в подкрепа на цифровия преход. Това включва работа за цифрова свързаност и умения на публичната администрация и на предприятията, както и цифровизация на транспортния и енергийния сектор. Подкрепата за разгръщането на широколентова инфраструктура в цялата страна ще спомогне за преодоляване на разделението и ще даде възможност за по-добър достъп до онлайн услуги.

Укрепване на икономическата и социалната устойчивост на България

ЕК счита, че Планът на България включва широк набор от взаимно подсилващи се реформи и инвестиции, които допринасят за ефективното справяне с всички или със значителна част от предизвикателствата, очертани в специфичните за държавата препоръки, отправени към страната ни.

Той съдържа всеобхватни мерки за борба с корупцията, включително реформи за гарантиране на отчетността и наказателната отговорност на главния прокурор, укрепване на институциите за борба с корупцията и повишаване на прозрачността и конкуренцията в област­та на обществените поръчки, както и реформа за подобряване на управлението на държавните предприятия. Също така реформи и инвестиции за насърчаване на социалното приобщаване, по-специално чрез укрепване на пригодността и обхвата на схемата за минимален доход, чрез подобряване на предоставянето на заетост и социални услуги и тяхната интеграция, чрез модернизиране на дългосрочните грижи и чрез подкрепа за секторите на културата и творчеството.

Не са пренебрегнати мерки за модернизиране на болниците и медицинските заведения, създаване на система за въздушен транспорт за спешна помощ, изграждане на амбулаторни отделения в отдалечени райони и за справяне с недостига на здравни специалисти в цялата държава.

Подкрепа за водещи проекти за инвестиции и реформи

Тук са конкретни инвестиции за еднакви за всички държави членки въпроси в области, които създават работни места и растеж и са необходими за екологичния и цифровия преход.

България залага над 1,2 млрд. лв. за разгръщане на Националната програма за енергийна ефективност на жилищните сгради, както и за търговски и публични здания. Мерките са включени в стълба „Зелена България“, чийто общ бюджет е 5,7 млрд. лв.

От ключово значение ще е модернизирането на дейностите по планиране, управление и поддръжка на електропреносната мрежа на страната, както и завършването на осъществяваната реформа на пазара на енергия в посока на пълна либерализация. Изследването и пилотното развитие на слабо развити на този етап в България нисковъглеродни енергийни решения е друга приоритетна област в посока декарбонизация за страната. Проучването и изграждането на геотермални източници и на съоръжения за съхраняване на енергия ще направят възможна плавната декарбонизация чрез намаляване на емисии, а не чрез затваряне на въглищни мощности в следващите години.

Като реформа е предвидено създаване на Национален фонд за декарбонизация, улесняване на инвестициите в енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради, разработване на дефиниция и критерии за „енергийна бедност“ за домакинствата в Закона за енергетиката, на Програма за финансиране на единични мерки за изграждане на възобновяеми източници в еднофамилни и многофамилни сгради, либерализация на пазара на енергия и други.

Създаването на Национален фонд за декарбонизация

цели подпомагането на инвестициите в нисковъглеродно развитие чрез устойчиво и целенасочено финансиране на широка група бенефициенти – крайни потребители на енергия. Структурирането му ще бъде подпомогнато от текущо изпълняван проект за техническа помощ от ГД Реформи в ЕК с очаквано приключване в края на 2022 г.

Фондът ще предлага безвъзмездна финансова и техническа подкрепа, съчетана с финансови инструменти, включващи кредитни линии и гаранции и/или комбинация от тях. Към него се предвижда създаването на единна точка за техническа помощ на кандидатите чрез обслужване на едно гише или подобни механизми. Участието на местните банки в тази схема ще е ключов елемент за успеха на Фонда, тъй като в ролята им на посредник ще гарантират не само съфинансиране, но и значително ще се опрости процесът на финансиране на проекти.

За енергийната ефективност на сградите в НПВУ е записано, че се предвижда мярка, която има три компонента.

Задължително изискване е да се постигнат икономии на първична енергия от 30% за всеки обект, като параметрите се оценяват въз основа на изготвен одит.

В рамките на първия етап се предвижда обновяването на жилищните сгради да бъде изпълнявано в съответствие с целите на Дългосрочна национална стратегия с хоризонт до 2050 г., като ще се финансират предвидените мерки в многофамилни здания.

Сградите, финансирани по този компонент, са разделени в две групи в зависимост от момента на кандидатстване на сдруженията на собствениците: група 1 до март 2023 г., предвиждащ 100% проектно финансиране, и група 2 – за сдружения, кандидатстващи от април 2023 г. до декември 2023 г., при предвидени 80% от схемата и 20% самоучастие на сдруженията.

За група 2 при желание от страна на собствениците може да се ползва договор за енергийно спестяване (ЕСКО компонент) или друг финансов механизъм. Подходът предполага, че спестените разходи в бъдеще ще бъдат трансформирани в предварителна инвестиция. За целта ще бъде избрана междинна организация (Българската банка за развитие, Фондът за енергийна ефективност или друга финансова институция), която да поеме обслужването на ЕСКО компонента.

Ще бъдат поканени електроразпределителните дружества или други дружества за комунални услуги, чрез които да става разсроченото във времето изплащане на първоначалната инвестиция на компонента. Ще се търси подход, при който вноските да бъдат изчислени така, че заедно с разходите за отопление да са под равнищата на сегашните. Така ще се избегне допълнителна финансова тежест за домакинствата.

Вторият и третият компонент предвиждат финансиране за енергийно обновяване на нежилищни сгради, включително обществени сгради и сгради в областта на производството, търговията и услугите, както и в сектор „Туризъм“. Допустими бенефициенти са микро-, малки, средни и големи предприятия на територията на цялата страна при най-много 50% интензитет на предоставената безвъзмездна финансова помощ. Планираният ресурс е 617,7 млн. лв. за сметка на Механизма за възстановяване и устойчивост, което е допълнено от национално и частно съфинансиране.

Енергийната ефективност се разглежда като приоритет от първостепенно значение

предвид значението й за подобряване на сигурността на страната чрез намаляване на зависимостта от внос на енергия, намаляване на разходите на бизнеса, домакинствата и администрацията, създаване на повече работни места, подобряване качеството на въздуха. Спестяването е един от най-бързите и разходно ефективни начини за постигане на стратегическите цели за борба с климатичните промени, гарантиране на енергийната сигурност и постигане на развитие.

НПВУ включва и инвестирането на близо 3,4 млрд. лв. за подобряване на образованието в страната.

25,3% от Плана са заложени за повишаване на качеството и обхвата на образованието и обучението с акцент върху придобиване на аналитични умения и развиване на креативна мисъл и адаптация към технологичната трансформация и произтичащите промени в пазара на труда.

Една от ключовите реформи ще е създаването на STEM центрове и модернизацията на образователната инфраструктура.

STEM средата ще включва модернизиране на съществуващи и създаване на нови пространства за качествено образование. Ще се развиват и надграждат лаборатории за придобиване на умения и работа по проекти чрез съвременно оборудване и внедряване на дигитални технологии, включително такива, които позволяват да се работи интердисциплинарно, синхронно и асинхронно и основно с цел да се повиши дигиталната грамотност, свързана с природни и инженерни науки, изкуствен интелект, роботика, ИТ, но също така и лингвистични познания, в областта на изкуствата и др.

НПВУ цели в страната да бъдат създадени условия за равен достъп до образование чрез изграждане на благоприятна, включваща, иновативна, подкрепяща и мотивираща образователна среда. За по-привлекателни условия за учене ще бъдат осъществени дейности за ремонт, реконструкция, обновяване, изграждане на инсталации за използване на алтернативни източници на енергия, отопление, вентилация и охлаждане на сградния фонд, озеленяване и други. Приоритетно ще бъде финансирано и извършването на цялостни ремонти и изграждане на детски градини, училища и общежития и кампуси за осигуряване на благоприятни условия за живеене, за обучение, възпитание, социализация и развитие на учащите.

Планът акцентира и на реформата във водния сектор.

Предвижда се изграждане и реконструкция на водоснабдителни и канализационни системи, вкл. и пречиствателни станции за отпадни води за агломерациите между 2000 и 10 000 е.ж. Индикативните разчети за целите на компонента възлизат на общо 527,7 млн. лв., от които 412,6 млн. лв. са за сметка на Механизма за възстановяване и устойчивост и 115,1 млн. лв. са национално съфинансиране.

В документа е записано, че една от основните задачи пред България ще е и приемането на нов Закон за ВиК, чрез който да се въведе отделяне на регулирането на услугите в самостоятелен субект и да се прецизират ролите и функциите на заинтересованите страни.

Сред другите ключови моменти са

концептуално ново управление на безопасността на движението по пътищата

в единна интегрирана стратегическа рамка за периода 2021 - 2030 г. и реформа за устойчива градска мобилност и за железопътния транспорт. Средства от него ще бъдат заложени и за участък от Линия 3 на метрото в София.

Предвижда се изграждане на участък „МС „Хаджи Димитър” – жк „Левски“ с дължина 3 км и 3 метростанции с интермодални връзки с националната жп мрежа, с летището, а чрез буферни метростанции с паркинги на основните входно-изходни артерии на града – с основния автомобилен трафик към столицата. Общият планиран ресурс е 217,47 млн. лв.