НСОРБ: Във фокуса на нашето внимание е индексацията на строителните договори

„Мандат 2019 - 2023 преминава през постоянно заливащи ни различни ситуации. Изправя ни пред нови предизвикателства – ковид пандемия, война, енергийна криза. Мисля, че за пореден път общините показахме, че сме отговорни институции, които работят в синхрон със своите граждани“. Това каза на откриването на 35-ото Общо събрание на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) председателят на Управителния съвет на организацията и кмет на Велико Търново инж. Даниел Панов. Той изтъкна, че Сдружението продължава да отстоява позициите си пред централната власт и да защитава интересите на общините. В официалната част на събитието се включиха вицепрезидентът на България Илияна Йотова и зам.-кметът на Столичната община (СО) Дончо Барбалов.

„През изминалите 25 г. НСОРБ доказа своята изключителна функция. Когато то се сформира, страната ни беше в икономическа криза, липсваше диалог между правителството и местната власт. Сега отново сме в криза, но през тези години НСОРБ се изгради като незаобиколима институция в нашата страна. Надявам се, че за пореден път всички ние, членовете на Сдружението, ще се обединим около проблемите на хората и в защита на техните интереси пред централната власт“, каза Барбалов. Според него НСОРБ трябва да продължи

да отстоява необходимостта от законодателни промени във връзка с финансовата децентрализация,

за да се подпомогне функционирането на местната власт.

За реална децентрализация, гарантирана в Конституцията, призова и вицепрезидентът Йотова в своето изказване. „Става въпрос не само за повече финансови източници за общините, а за повече пълноценни правомощия, както е записано в Европейската харта за местно самоуправление“, изтъкна Илияна Йотова и призова централната власт да не възпрепятства амбициите, ангажиментите и възможностите на общините.

Вицепрезидентът постави и други неотложни проблеми пред местната власт. „Безспорно на първо място е актуализацията на бюджета, българските общини отново не са партньорът на правителството“, заяви Илияна Йотова. По думите й липсва взаимодействие между централната и местната власт и по други две важни теми – европейските програми и Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). „Огромно е закъснението на работата по програмите за периода 2021 - 2027 г. Ако той сега започне, можем да очакваме европейски средства едва в края на 2023 г.“, посочи тя. „В изготвянето и разяснителната кампания за НПВУ местната власт отново не беше партньор на централната. А гласът на общините трябва да е по-силен, защото през тях се реализират най-добре проектите, които ще подпомогнат местната икономика“, добави вицепрезидентът.

След това делегатите на 35-ото Общо събрание приеха отчет за дейността на УС на НСОРБ и на Контролния съвет за 2021 г., както и програмата за работа на организацията през настоящата година. Събитието продължи с провеждането на съпътстващ дискусионен форум на тема

„Бъдещето на Европа и България през призмата на кризите”.

В него се включиха министър-председателят Кирил Петков, вицепремиерите по ефективно управление Калина Константинова, по регионално развитие и благоустройство Гроздан Караджов, по климатични политики Борислав Сандов. „За нашето правителство няма значение кметът от коя политическа сила е. Всички сме българи – разделението свърши. Само заедно можем да преодолеем трудностите пред нас и в диалог да постигнем всичко, което сме обещали на хората. Разпределението на средствата от европейските програми ще бъде максимално прозрачно и ще се дават на конкурентен принцип, а за малките общини ще има и квоти, за да сме сигурни, че никой няма да изостава“. Така премиерът Кирил Петков се обърна към представителите на местната власт. Той подчерта, че ако България се справи с корупцията, растежът на БВП на страната ще бъде минимум между 5% и 7%. Петков обясни, че предстои по линия на европейските програми и на Националния план за възстановяване и устойчивост

да получим около 48 млрд. лв. през следващите години.

„Това е безпрецедентно количество средства, с които България ще се превърне в съвсем различно място, ако бъдат изразходвани правилно“, отбеляза още Кирил Петков. Премиерът обясни, че НПВУ е бил забавен, за да успее държавата да спаси регионите, където има въгледобив. „Документът, който заварихме, беше с още една газова централа и тогава трябваше да затворим въглищните централи. Но ние удържахме да не се затварят въглищните региони. Програмите за новия период са подадени и очакваме в следващата седмица да бъдат одобрени“, каза той.

След това премие­рът отговори на актуални въпроси, поставени от кметовете – сред които актуализацията на бюджета, заявеното намерение за намаляване на броя на общините в страната и индексацията на договорите в строителството. На последния въпрос вицепремиерът и министър на регионалното развитие и благоустройството Гроздан Караджов подчерта, че предложеният таван от 15% за индексация на строителните договори е дискусионен. „В Народното събрание са внесени промени в Закона за обществените поръчки, с които се дава възможност на правителството да измени правилника за изпълнение на ЗОП, като въведе методика за индексацията“, припомни той. Кметовете поставиха пред членовете на правителството проблема

с невъзможността да започнат или завършат инфраструктурните си проекти заради отказа на фирмите да работят по старите оферирани цени.

Гроздан Караджов уточни, че методиката за индексация касае само строително-монтажните работи, но ще се даде възможност на възложителите за индексиране върху целия договор. Вицепремиерът разясни още, че ще се използва темпът на нарастване на цените на строителните материали в шест отделни подсектора, за да се изчисли ръстът на инфлацията. „По проекта на методиката се водят разговори с НСОРБ и с Камарата на строителите. Знаем, че общините и строителните фирми настояват за по-висок таван. Дали ще има промяна в методиката, дали ще има по-различно число от 15% - има две седмици, в които да се реши за точния процент. Надявам се дотогава промените в ЗОП да са влезли в сила и веднага след това да приемем методиката в Министерския съвет“, заяви Караджов. Той добави, че

методиката за индексация трябва да се прилага и към заварените случаи,

защото ще се окаже, че компаниите, които добросъвестно са си изпълнили договорите, няма да получат индексация, а са работили в инфлационна обстановка, а тези, които не са ги довършили – по случайност или нарочно, ще получат индексация, което не е справедливо. „Моето мнение е, че методиката трябва да важи със задна дата - след 30 юни 2021 година“, каза министър Караджов и допълни, че тази позиция ще отстоява и пред Министерския съвет. Вицепремиерът бе категоричен, че има огромен брой европейски обекти – общински и държавни, които няма да се реализират, ако не се приложи индексацията.

С вицепремиера и министър на околната среда и водите Борислав Сандов бе обсъден въпросът за отчисленията на общините по Закона за управление на отпадъците (ЗУО). Сандов посочи, че се подготвят изменения в ЗУО. По думите му, ако Народното събрание реши да направи промени, от Министерството на околната среда и водите няма да имат възражения.

Силвия Георгиева, изп. директор на НСОРБ: Очакваме промени в ЗОП и приемане на методика за индексация

Проведохме 35-ото Общо събрание присъствено след две пандемични години. За НСОРБ е много важно, че успяхме да се съберем. Освен чисто уставните задачи във фокуса на работата ни са проблемите пред общините, с които се сблъскваме всеки ден. Основна тема за нас е актуализацията на държавния бюджет, в която общините не са намерили своето място. Имаме конкретни предложения, които са изпратени на вниманието на министъра на финансите.

Силно ни вълнува и как ще стартира изпълнението на НПВУ в частта за общинските проекти. Около 6 млрд. лв. от ресурса на Плана следва да бъдат инвестирани в общинска инфраструктура и обекти, собственост на местните власти. За нас е необяснимо защо обаче ние сме извън подготовката на конкретните насоки за кандидатстване и правилата за изпълняване на проектите. Заявихме, че ако не бъдем пряко ангажирани при изпълнението на НПВУ, той няма да се реализира.

Много важна тема, която е във фокуса на нашето внимание, е индексацията на строителните договори. Наясно сме, че строителният процес е напълно спрян. Очакваме промени в ЗОП и приемане на методика за индексация. Имаме много бележки по нея, които сме дали. Според нас таванът на индексацията трябва да е минимум 30%, защото в рамките на 15% няма как да се случат нещата. Предлагаме и разширяване на групите дейности, които могат да бъдат индексирани, за да може цялата общинска инфраструктура да бъде обхваната.

В момента в предложението на правителството за методика не намираме проектите за уличната мрежа и за градската среда. По отношение на обектите с европейско финансиране ресурс за индексацията е осигурен в рамките на самите програми – ОП „Околна среда 2014 - 2020“ и ОП „Региони в растеж“. За проектите с национално финансиране няма осигурени средства и индексацията ще бъде една правна възможност за тези, които могат да си я позволят. Останалите проекти ще останат за сметка на възложителите.

Цените на енергоносителите също са проблем за местните власти. Обещаната компенсация не е факт, не я виждаме и в актуализацията на бюджета.

Донка Михайлова, зам.-председател на УС на НСОРБ и кмет на Троян: Текат процедури по ЗОП, в които няма кандидати

На Общото събрание успяхме да поставим основната част от въпросите пред централната власт. Очаквахме повече – че ще бъдат заделени обещаните 500 млн. лв. за проекти за подобряване на ВиК инфраструктурата и общинската пътна мрежа. Проектите ни са подадени вече в МРРБ, част от тях имат издадени разрешения за строеж, както и избрани изпълнители. Не е ясно обаче какви средства ще бъдат осигурени.

Очаквахме да заработи и фонд в размер на 1 млрд. лв. за инфраструктурата на общините. Отговорът на правителството за него бе, че той вероятно ще стартира през следващата година. Очевидно отиваме към актуализация на бюджета с неудовлетвореност от страна на местната власт.

Един от важните проблеми пред нас е свързан с индексацията на договорите в строителството. Предлаганият таван от 15% няма да удовлетвори нуждите на общините, защото ръстът на материалите се движи до обем 50%, а за някои даже и повече. Вече имаме сигнали за спрени проекти, има такива, за които се търсят други решения за изпълнението им, а има и такива, които ще се опитаме да завършим въпреки трудностите. Текат процедури по ЗОП, в които няма кандидати, в други стигаме до избор на изпълнител, но той се отказва от подписването на договор.

Имам чувството, че когато се говори за индексация, става въпрос за проекти с европейско финансиране, защото не получаваме отговор на въпроса какво се случва с тези обекти, за които средства се отпускат от държавата или от общините. Местните власти ще имат възможност да индексират проекти само ако имат преизпълнение на приходната част на бюджетите си.

Акцент за нас е и НПВУ и финансирането, което може да получим от Плана. Като че ли в последно време няма разбиране от страна на централната власт за ролята на общините при изпълнението на проектите по НПВУ. Например по програмите за саниране бенефициент ще бъдат етажните собствености, които ще бъдат подпомагани от консултанти. Там нещата няма да се случат без нашата помощ.

Златко Живков, член на УС на НСОРБ и кмет на Монтана: Предложението за таван от 15% не е адекватно

Имам притеснения, че в дискусията, която се проведе на Общото събрание с централната власт, отговорите не бяха много ясни. Поставихме въпроса за актуализацията на бюджета, за НПВУ, за индексацията на договорите в строителството. Например предложението за таван на индексацията от 15% не е адекватно. При настоящата ситуация, когато има увеличение на строителните материали със 100 и над 100%, не може да се поставя таван от 15%.

Бизнесът не иска да работи вече дори при повишаване на заплащането с 50%, защото това, което е контрактувано преди 1 - 2 години, сега е неактуално.

Не всички общини имат финансова възможност да направят индексация и тогава част от проектите няма да бъдат реализирани. Ние питаме за пари и от актуализацията на бюджета, защото много проекти са поставени под риск. НПВУ е един финансов механизъм за развитието на икономиката. Очакват се 48 млрд. лв. да тръгнат към държавата, но не и към общините. Ние не сме ангажирани с реализирането на този План.

Георги Мараджиев, член на УС на НСОРБ и кмет на община Стамболийски:  

Нарастването на цените на строителните материали е проблем, който стои пред всички общини в България

Нарастването на цените на строителните материали е проблем и той стои пред всички общини в България. Увеличението на цените за някои материали е с 50%, но не виждаме чуваемост от правителството и стъпки да се подпомогнат местните власти. Ако то приеме, че общините могат да направят индексация на строителните договори, но не отпусне средства за това, бюджетите ни ще се сринат. Например една малка или средна община разполага с капиталова програма максимум до 500 хил. лв. и тя няма да може да осигури средства за дофинансиране на вече сключените договори.

Друга тема, която е в нашия фокус, е актуализацията на бюджета. С промяната на финансовата рамка ще бъдат отпуснати някакви средства към МРРБ за финансиране на проекти на общините, но в настоящата ситуация тези пари едва ли ще достигнат до местните власти.